Киноуспех-30
-Добър вечер,уважаеми радиослушатели.Радиостанция "Кино ФМ",честота точно 98 и ежедневника "Аргументи и факти" продължават съвместния проект "Киноуспех-30".В рамките на този проект на гости ще ни дойдат връстниците на "Аргументи и факти",30-годишни актьори,звезди на руското кино.Водя предаването аз,Андрей Гаврилов,и днес на гости ни е звездата на руското кино-Даниил Страхов.Добър ден,Даниил.
-Добър ден.
-И веднага искам да кажа,защо нарекох Даниил Страхов "звезда".Достатъчно забавно е.Ние отдавна го знаем,като актьор,но и неотдавна наричахме това поколение нови надежди или забележителни,известни,знаменити,както е удобно.И изведнъж те станаха звезди.В това число и вие.Как е този нов звезден статус?
-Всъщност,относно поколението,точно моето поколение много често го наричаха,както и аз самия,"загубено поколение",защото ние още помним Брежнев,плакахме,както се казва,на гроба му...Цялата страна се разсипа пред нашите очи,когато ставахме момчета,юноши,мъже...Затова,когато всичко започна да се изнася,да бяга и да се стреми нанякъде,ние нямахме никакъв багаж,за това,на основата на някакъв опит да си оседлаем коня и да се носим с цялата страна.И ние,в някакво отношение имаме право да се наричаме "загубено поколение".Затова,когато вие говорите за това,че ние сме някакви нови "звезди",ние сме успешни...за мен това изобщо е някаква дивотия.
-Знаете ли,не само говоря това.Сега ще цитирам вашите многобройни фенове,вашите зрители,тези,които пишат за вас в Интернет.Разгледах статиите,посветени на Вас,на Вашето творчество.Специално обърнах внимание.Да кажем,през 90-те години общото количество статии,посветени на вас не е голямо.Имало е статии в които сте се споменавали,но за вашето творчество е нямало нищо.А ето сега напротив,много малко статии,където вие се споменавате между другото,но има много статии,които пишат за вашите навици,за вашия личен живот.Това какво е,някакво възнаграждение за звездността?
-Тоест,както преди,няма какво да се разбира.(смее се)
-Да видим.Има или няма.Какво е успеха според вас?А и нали нашето предаване се нарича "Киноуспех".Какво е успеха?Не задължително вашия,а по принцип,философски...
-Успеха-това изобщо е едно такова сапунено балонче.Още повече в моята професия.Успеха-днес е успех,а утре-забрава.Успеха-това е...запалена свещ,която утре може да изгори.Много внимателно и с интерес се отнасям къв всичко,което се отнася към моята професия,както и,какво е това успеха от гледна точка на актьорството?Излезло е някакво повторно излъчване на някакъв канал,на нещо,което някога е било успешно.Зрителите неочаквано си спомнят за теб и в продължение на следващите две седмици ти си успешен в смисъл-да те познаят на улицата,в смисъл,че ти отстъпват място на опашката на митницата,да кажем и т.н.Минават две седмици,и този успех вече на никого не е нужен,защото е излязъл някакъв нов сериал,защото вече са те изместили други лица?Това какво е,успех?
-По-скоро популярност.
-Хайде заедно да поразсъждаваме на тази тема,защото за мен поканата тук е
А-приятна
Б-успеха на 30-годишните актьори е добра тема за разговор.Защото,лично за мен никакъв успех с големи букви,с позлата,всички да ти аплодират
и да си хвърлят шапките във въздуха-няма.
-Точно това щях да питам.От една страна,например ,има супер популярни за своето време.Ако помните,Леня Голубков.
-Да.
-Навярно,известно време нямаше по-популярно лице от него.
-Да,навярно,повече дори и от президента.
-О от друга страна...Не знам даже с кого да сравня.Няма специално да назозавам нашите актьори.Например Джон Малкович.Той не беше толкова популярен,като Леня Голубков,но все пак успешен.Къде е тази граница?Къде е тя?
-Това трябва вътрешно да се случва в човека.Лично аз много правя за това,да не бъда успешен.Казвам ви го честно.И с това дразня много хора.В това число и журналистите.Защо?Защото много често отказвам интервюта.Не защото съм толкова умен,красив,невероятен и имам толкова много работа,че Господи Боже,нямам никакво време.Всичко това им го говоря,за да не се обидят.Всъщност,им отказвам често,защото вече няма за какво да се говори.Както вие съвършенно вярно казахте в началото на разговора,има статии,които за пореден път дълбаят в живота ми,повтаряйки за хиляден път нещо,което всички,които се интересуват знаят,а на останалите да четат за пореден път това нещо,и на мен да го говоря,ми е просто противно.
-
Значи ли това,че не стигат професионалните статии,професионални отзиви за това,което се отнася за работата,а не за живота?
-Съвършенно вярно.Не стигат професионалните разговори.Аз с радост бих отделил време,да поговорят с мен сериозно за някакви мои работи,и далеч не винаги добри,делеч не винаги стоящи в топа на пълнометражните филми.Но ето,току що излезе филма "Ние от бъдещето".Филма,от моя гледна точка,заслужава всякакво внимания от гледна точка на истинската ни кинокритика.Може би,аз нещо съм пропуснал?Може би,просто ролята ми не е главна,защото всички тези разговори не са дошли до мен.Всичко може да е.Но такива опити от страна на журналистите,все пак,нямаше.
-Знаете ли,смешно се получи с този филм,защото въпреки всичко,ако правилно помня,в първата или даже във втората седмица,което е много по-важно,от показването му този филм рязко даде напред,и ако не журналистите,то във всеки случай зрителите го оцениха.
-Освен това,знам,че е имаше много добра "реклама".И всичките мои приятели,приятели на мои приятели,познати,просто непознати хора,които идваха при мен и казваха "Даниил,какъв забележителен филм.Ние казахме на всички познати,че филма е много хубав".И пак вашия брат-журналиста,простете,че говоря за вас в трето лице,не поддържаше тази история на успех.
-А на вас харесваше ли ви филма до преди това,да бъде направен?До преди свършването на снимките?По време на подготовката,когато сте чели сценария,разбирахте ли,че филма ще се получи добър?
-Разбирах,че там има много силна драматургическа основа.Историята е за това,как четирима млади мъже попадат в друго време.От гледна точка на разказа и на историята,филма е много интересен.Но всъщност,ако говорим честно и откровено,накои сцени се дописваха набързо по време на снимките.Затова,това не беше някакъв такъв завършен фолиант,запечатан,непроменяем,при който всяка дума е канон.Нямаше такова нещо.Той беше много силен,като начална основа.И снимките бяха много сложни.
-Физически?
-Именно физически.Не трябваше просто да се излъже,не само,когато там пълзиш и не трябва да си надигаш задника,защото играеш професионалист.А аз между другото не съм служил в армията и не го крия.Затова за мен беше двойно,даже тройно сложно.Но и защото,лично аз,не зная как е при другите,може би някои се отнасят по-леко към това,а може би и това е правилно.Тежко затова,че на мен лежеше отговорността за това,че този филм могат да го гледат родителите на моите родители,старите,ветераните,и въпреки че това е някаква фантастическа история,в нея има много сериозни послания,както към младото поколение,така и по отношение на нашите прадеди.И Андрей Игорович Малюков направи всичко за това,че никой да не го е срам за свършената работа.
-Кажете,колко често,винаги ли,и доколко силно е усещането,че този филм,или сериал,или спектакъл ще бъде гледан?
-Колко често присъства това усещане?
-Доколко това е работа за зрителя?Или ваша?Или вие просто изпълнявате волята на режисьора?
-Мисля,че във всеки случай,това е разговор със самия себе си.Ако мислиш за това,кой,как и колко,колко успешно,и как ще се гледа рейтинга,ще се слуша,ще се чете,то този път е много кратък и различен.
-Не,не.Нямам предвид рейтинга.Извинете,може би не съм се изразил правилно.Имам предвид друго.Ще повярва ли зрителя във вашата честност?Във вашата игра,във вашия герой,който не е задължително да е положителен.Вие сте играли и рядко неприятни,меко казано,типове.С нещо такова мисля,че дори сте започнали.Вашата кариера практически с това е започнала.Чувствате ли отговорност пред зрителите,какво им показвате?
-Разбира се,че да.В такава транскрипция на въпроса ви отговарям-да.Отговорност има.На първо място,навярно,тя лежи в рамките на етиката.Можеш да играеш добри,лоши,много лоши и много неприятни типове,главното е...вече започвам да се хващам,че говоря на езика на Житинкин.Та главното е,да го няма обаянието на злото.Обаянието на злото,което преминава в някаква философия и омагьосва зрителя.Главното е,да го няма това,защото злото по своята природа е отвратително.И колкото и да не е обаятелен артиста главното е накрая зрителя да няма смесване на акцентите кое е добро и кое лошо.
-Но това е чисто холивудски проблем.Тоест мошенникът може да бъде обаятелен,а например героя от "Мълчанието на агнетата" не е задължително да е обаятелен.
-Той също е обаятелен.И докато говоря това се ловя,че мога да се ударя по другата ръка,защото,нима не е обаятелен Антъни Хопкинс?Чудовищно обаятелен е.
-Хопкинс-да,а Ганибал Лектор?
-Сам за себе си,имате предвид историческия персонаж?
-Не,не историческия,имам предвид това които показва Антъни Хопкинс.Това,което той играе е великолепно-да разбира се,без съмнение.
-И пак,навярно има смисъл да се говори за връзката между актьора и неговия персонаж.Това,което прави Антъни Хопкинс е безумно обаятелно,но в резултат,този персонаж не предизвиква нищо друго в нас освен вълнение.Това е голяма разлика.
-Много добре,че заговорихте за Житинкин,защото това е пряка връзка към най-отвратителния персонаж,който сте играли.Мисля,че много са ви тормозили с тези въпроси,но няма как да не говорим за това.Разбира се,Чикатило.На мен ми е интересно даже не това,как сте го израли.За това вече много е написано,обсъждано,а как се съгласихте на тази роля?
-Главното е,че никой не го е виждал,което е най-удивителното(смее се).Всички говорят за това,всички питат за това,но никой не е гледал този спектакъл.В Москва го изиграхме един път.Това от гледна точка на мениджмънта,е предвижване на продукта,това е просто гениален пиар ход.Андрей Житинкин-това е гениален пиарщик.Защото,изиграхме един път този спектакъл в музея на Маяковски и за това,просто...мъртния журналист не пита,да даже ако можеше и той би питал.А иначе,защо съм се съгласил.От гледна точка на провокацията-да,безусловно,това беше една провокативна роля,но аз винаги съм имал едно наум,как да изиграя така,че да не бъде привлекателно.Въпреки че,портретното сходство между мен и Чикатило,общо взето е много далеко.
-Да го кажем направо,го няма.
-Да,просто го няма.
-И за да го няма обаянието на злото,за което вие преди малко говорихте.
-Общо взето,този разговор не е за последните 30 секунди преди рекламата.
-Добре.Може би ще го продължим-може би не.Имаме достатъчно други теми.Правим малка пауза.
-И така,върнахме се в вашето студио,студио Кино FM.На гости днес ни е Даниил Страхов.Мъча го с въпроси,включително и ваши въпроси,уважаеми телезрители.Току що свършихме с обсъждането на въпроса за обаянието на злото,привлекателността на злото-не философски,а в това,което показва актьора,актьорското майсторство.Но преди да се задълбочим в тези философски проблеми,трябва естествено да предадем на Даниил вашите въпроси,които намерихме на различните сайтове на "Кино FM" и на сайта на ежедневника "Аргументи и факти".
И така,Даниил.Въпрос от читателката Ирина,телефон 
26-521-"Ако в Холивуд могат да се прославят и некрасивите актьори,Упи Голдбърг,Барбара Стрейзанд,то при нас можеш да се прославиш само ако имаш хубавичка муцунка,и вие сте един от тези красавци.Как мислите,ако нямахте такава привлекателна външност,щяхте ли да се снимате в рейтингово кино?"
-Отговарям.Такива артисти,като Панин-старши,Панин-младши,такива артисти като например -Гоша Куценко,също не е изписан кравец,доколкото ми е...
-Внимателно,той е силен човек!(смеят се)
-Мисля,че той ще бъде радостен да чуе,че не е такъв,както там е написано,"хубавичко личице".
-Нещо от този род.
-Да.
-Муцунка.
-Муцунка.
-Муцунката Гоша Куценко-това е добър въпрос.
-Ами да,общо взето това са две неща,които са напълно несъвместими,според мен.А ако мен ме считате за "хубавичка муцунка",то Господи Боже,изобщо няма какво да се спори,защото това е въпрос на "харесва ми,не ми харесва",а за това да се спори е просто безмислено.Относно успеха не тези или онези артисти в нашето ново руско кино,бих поспорил с вас,дори за примера,които дадохте с тези три-четири хора,които уважавам.
-А аз от себе си ще добавя уважаема Ирина,ако може,че според мен Упи Голберг-тя,разбира се не е "красива муцунка",а абсолютно красива жена.
-Абсолютно съм съгласен с вас.А вече ако се говори за Барбара Стрейзанд,то тук въобще,както се казва..
-Да си затвориш очите...
-И да си вдигнеш ръцете..
-Въпрос от читателя Сергей,телефон 8-916-242-"Даниил,основно ви знаят от сериалите.Не се ли боите завинаги да си останете сериална звезда? Заворотнюк,Насков така и завинаги ще си останат детегледачка и домашен помощник.Срещали ли сте се с такъв проблем в творчеството си?"
-Слаба Богу не,защото тези сериални работи,които колкото повече време минава,толкова по-редки стават,от гледна точка на количеството на сериите,не се боя,защото в моята творческа биография,така да се каже,ако не звучи надуто,има такива режисьори като Малюков,който току що пусна "Ние от бъдещето",като Рогожкин с който съм снимал два филма,първата "Транзит",а втората "Игра",която би трябвало лятото да се появи на нашите екрани.Снимам се у такива режисьори като Урсуляк,и ако трябва да се говори за това,то-да имало е различни в моята биография,а ако вие мислите,че артистите от старото поколение са се снимали само в пълнометражни филми,то не е така.Те също са се снимали в телевизионни филми и в спектакли.Времето се променя,променят се форматите.Друга е работата,че те не винаги са честни,от гледна точка на крайния резултат,на завършения продукт.Но аз лично се старая да бъда максимално честен към своя материал,към своята роля и да се отдавам до край.Съвсем друга е работата,че се отдавам все по-рядко и рядко(смее се).Но това е друг въпрос.
-Кажете моля,точно за този въпрос и милиони подобни въпроси,които задават на различните актьори,режисьори се проследява една много странна тенденция: от една страна,сериалите,практически всички гледат,а от друга всички ги ругаят.Както в своето време,в съветското време-едва ли го помните,ругаха вестник "Крокодил",имаше такава шега,че всички се делят на такива,които го четат,и на такива,които го четат,когато обаче никой не ги гледа.Така се получава и тук,че всички са готови да хвърлят камъни по актьора,който се снима в сериали,но тогава възниква въпроса:откъде са ви видяли в този сериал?Значи са ви гледали.
-Откъде знаят,че съм се снимал там...
-Е,това могат да го разберат от вестниците,а откъде са ви видяли?
-Ааа...първо,това..
-Защо има такова отношение към сериалите,според вас?
-Това,знаете ли,в театъра за да си направиш "гур-гур",артистите говорят "За какво още да се говори,ако няма за какво да се говори"-та това е толкова банална тема-да хвърляш камъни по артиста,които се е снимал в сериали.Първо,има разлика от сериал до сериал.При нас,говоря за това постоянно-вече се уморих,защото това е някаква такава "порочна тема".Какво е сериал?В програмата на дадена телевизия,във всяко списание,"сериал" наричат всичко."17 мига от пролетта" е сериал,"Бедната Настя" е сериал,"Детегледачката" е сериал,"Ликвидация" е сериал."Робинята Изаура" също е сериал.Но...
-Относно "Робинята Изаура" е трудно да се спори,това действително е сериал(смет се)
-В това е работата,че никой не спори,че "Робинята Изаура" е сериал,но относно това професионално и точно словосъчетание като "многосериен телевизионен художествен филм"-"МХТФ",изобщо се е загубило от нашата всекидневна упортреба,в това число и благодарение на хората,които правят кино и сами ка го изключили от своя професионален речник-а напразно!И съответно,сега,всички при нас се снимат в сериали,защото така или иначе,имат работа с телевизията.Да нямаш общо с телевизията е невъзможно,общо взето същото,както и с радиото.
-Защо невъзможно,за публичност?За пари?За какво?
-Допуснем,че не е само за това.За някой и за това също,да безусловно,все пак наша професиа предполага известна публичност.И когато теб те викат,втори,трети,десети,двадесети път в някакво предаване,в някаква програма "Добър ден",ти двадесет пъти отказваш,но на двадесет и първия-отиваш,защото имаш информационен повод,защото си длъжен да поддържаш филма,защото това,защото онова.В това няма нищо лошо.Загубих си мисълта.Относно сериалите...
-Сериалите,многосериините художествени телевизионни филми..
-Да.Защо е невъзможно,защото не всяка роля може да бъде разказана в пълнометражен филм.Не всяка роля,не всяко произведение може да се настрои за пълнометражен филм.Да разбира се,има варианти,когато разтягат всичко.
-Знаете ли,никой не спори с това,че това,което ние гледаме в последно време все по-често и по-често,което наричаме условно "художествено кино" е различно.Ние виждаме,как излизат режисьорските пълни версии на старите,като че ли не много дълги филми,ние виждаме как някои екранизации ги разтягат един Бог знае колко,и Слаба Богу,аз говорих за друго-защо отношението на нашите зрители е такова,че това е второкачествена работа?
-Мисля,че това отношение не е в зрителите.Мисля,че това отношение в много е наложено от "СМИ",и самите продуценти,които,особено по-рано се отнасяха с голямо недоверие към артистите,които започваха своите творчески дела с големи крачки.Ето.Всъщност аз ги разбирам.Мога да кажа едно,че за последната половин година,включвайки телевизора,започвам да обръщам внимание на това това,че това което те говорят,а те говорят,че постепенно ще започне разделяне между сериалите и киното,постепенно това разделяне ще се случи. Защото има разлика в организацията на един актьор,които се снима в сериали,и артисти,които се снимат или в пълнометражни или в телевизионни филми,като "Ликвидация",ако говорим за новите като "Идиот".Не знам кой сериал да спомена,за да не обидя никого,общо взето разбрахте ме.Актьорската природа започва да се променя на два такива,не бих казал "полюса",но все пак "чувството да си в кадър" при тези хора е различно.
от 
но не е споменавал никога,вероятно е било отдавна 
