Go to footer

Пропустить


Bulgarian fans

Поговорим на родных языках / Speak your native language here!

Модераторы: Admin, LikaN, Модераторы


Новое сообщениеот SladUranka » Вт 26 июн 2007, 01:14

Изображение
Изображение
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот SladUranka » Вт 26 июн 2007, 01:15

ДАНИИЛ СТРАХОВ И МАРИЯ ЛЕОНОВА
ЩАСТИЕ ИМА!
"В гражданското ни питаха: А младите - къде са?" - "Ние сме!"


Те не могат да търпят да работят заедно,не знаят нито един анекдот за тъщата и считат разговорите за актьорската професия безмислени.

Всички помнят прелъстителния барон Корф от "Бедната Настя",плейбоя Дима от "Винаго говори винаги",скандалните герои в спектаклите "Чикатило" , "Портрета на Дориан Грей", "Калигула"...На тези спектакли публиката ходила именно заради красивия актьор Даниил Страхов,даже му връчили "Чайка" като на най-фатален мъж за 2001 година. А "фаталния мъж" вече 10 години е влюбен в жена си-актрисата Мария Леонова.А юли ще излезе и филма "Натурщица",в който съпрузите играли заедно,въпреки желязното правило на Даниил никога да не се снима заедно с Маша.

Даниил,изигравайки с Маша спектакъла "Безотсовщина" вие говорихте,че никога повече няма да работите заедно.Как тогава се съгласихте за "Натурщица"?
Според мен,"Натурщица" още един път потвърди това правило:много ми беше трудно да работя в този филм,в това число и заради присъствието на Маша.Но ми се видя любопитен сценария,и,гледайки играта на Маша,разбрах,че не съм се лъгал:Маша отлично се справи,въпреки че нейната роля е по-малка от моята.А своята роля в "Натурщица" не считам напълно разкрита.Мисля,че моят персонаж можеше да се получи по-ярък,по-интересен,във всеки случай това е история за двама души-София Пшебышевска и Вячеслав Ехенбах,а всички останали герои са единствено фон на драмата...Така че зрителя решава,как се е получил филма.

Как и двамата попаднахте в този филм?
Мария:Струва ми се,че Дани посъветва за мен режисьора...
Д:Никого не съм съветвал!Маша независимо от мен се пробва на главната роля.
М:Пробите ми не бяха лоши,но,навярно все пак не бих се справила с главната роля:до този момент нямам опит на работа в киното.И когато ми предложиха този епизод,аз без да обмислям се съгласих.Играя жена,лишена от мъж.От мъка тя си загубва разсъдака и всеки гост,който отива в дома и ,го приема за нейният загинал мъж.А Даниил изигра брата на моята героиня,която приютява със детето и.

Много ли са съвместните ви сцени?
Д:На площадката бяхме заедно само един ден,но и това беше много тежко.
М:Много пъти се заричахме,че няма да играем заедно,но ето наложи се...Даниил много ми помага,наблюдава ме отстрани,подсказва ми.Толкова ми беше страшно:моят първи опит в голямото кино,а и на такава сложна сцена...

Как се подготвяхте за ролята?Нонна Мордюкова в една програма разказа,че когато на площадката трябвало да изиграе безумие,няколко дена била в това състояние.
Д:Честно да ви кажа,към такива разговори се отнасям с голяма ирония.При цялото ми дълбоко уважение към Нонна Викторовна мисля,че тя водеше за носа всички участници на програмата и половината население на страната,която гледаше тази програма.Тя е актриса от такъв мащаб,че тя няма за какво да ходи цяла седмица обезумяла!Вообще не си струва да се говори за това,как артистите търсят своя образ.Все едно да питаш художника: "А как нарисувахте картината "Гаргите долетяха?"Ами взех боите и я нарисувах!Никак не можеш да опишеш и да разкажеш.

Но когато играехте Чикатило,навярно сте се настроивал,чели сте книги за него?
Д:Ако бяха съществували осебени правила на освояването на ролята от актьора,всички щяхме да сме гениални артисти.Или считате,че съм прочел биографията на Чикатило,излязъл съм на сцената и съм започнал да се чеша?Това го няма!
М:Ето аз,например в работата същуствувам абсолютно интуитивно,за мен главното е да почувствам образа.Ако го няма това усещане,всичко е безмислено.След спектъкал една позната ме попита:"А как правиш това и това?"Оказва се,че някои неща докрай дори на себе си не съм обяснила,и когато и го обяснявах,то следващия път вече не го изиграх.И ми се наложи да търси съвършенно други пътища.
Д:А относно Чикатило...Знаете ли,това беше толкова отдавна и аз толкова несериозно се отнасям към тази работа...Тази история е силно раздута-общо взето благодарение на брат ви,журналиста.Няма за какво толкова да се говори,когато този спектакъл сме изиграли в Москва само един път?!

Трябва,за него толкова писаха,все едно го е имало година!
Д:Съвършенно вярно!Точно този случай,когато гениалния пиар Андрей Житинкин огранизира информационното пространство около своята работа,така че за спектакъла говорят и до днес.Моите аплодисменти.Но считам,че самата драматургия "Чикатило" не заслужава това,да се говори много за нея.Да,имаше такъв експериментален авангарден спектакъл,основан на ненормална лексика.Но простете,такива спектакли в Москва има толкова много!
М:В тези години той беше единствения!
Д:Да,тогава това беше нещо ново и невиждано,макар че тези които са запознати с историята на театъра,разбират, че не е така.Едно е да псуваш в живота,друго на сцената.Всеки текст,произнесен на сцената,придобива определена символика,друг смисъл.Това е безумно тежко не само за зрителите,но и за самите артисти.И не бих казал,че съм получавал от това голямо удоволствие,напротив.Но се стараех да намеря в този спектакъл свой интерес,за мен беше любопитно.

А вие псувате ли в живота?
Д:Да,псувам.Не се гордея с това,но и не претендирам да съм прекалено вежлив.
М:И аз псувам,и какво?
Д:Маша ,по-внимателно читателите всичко възприемат буквално!

Даниил,след големите ви работи в театъра имахте период,когато две години никъде не сте работели?Съмнявахте се в избора на професия?
Д:Това не е съвсем така.Когато ме уволниха...Когато сам се махнах от Театър Гогол,останах на "единични" в театър Моссовет един път в месеца играех в спектакъла "Дванайстата нощ".Но чувствах,че не се получава с този театър.Нямах желание да се слея с колектива,да чакам на опашката за главни роли.Това беше момент не точно на съмнение...Струва ми се,че всеки човек,сериозно отнасящ се към професията си и мечтаещ да постигне нещо в живота си,се замисля за това,какво се случва в живота му,какво място заема в театралното простанство,какво е изиграл и не е изиграл.Разбира се,трябва да има закачка в нашата професия,но не прекалена!Вярно,има хора,които им е комфортно да играят за едната закачка,това е Божи дар и им завиждам.Аз съм друг.Аз старателно премахвам от себе си това,но ако вече започва да ме унася,разбирам че трябва да спра.

Какво правехте в този период?
Д:Нищо не съм правил!Лежах на дивана,четох книжки и тихичко си гниех.Беше 1999 година,кино снимаха малко,кризата от 98-ма хвърли зад борда,почти всички актьори,включвайки и студентите и абитюрентите.Театрите започваха да затихват...

Маша вие в това време сте работели в театър Гогол.Вие ли изкарвахте прехраната на семейството?
Д:Никой никого не е хранил,и двамата чупехме пръсти.
М:Родителите ни ни изхранваха и всячески ни помагаха.А ние-какво ние?Моята заплата беше 300 рубли,и Дани 100 получаваше.Стигаха ни затова,да отидем на кафе,което и правехме постоянно(смее се).В останалото време се хранехме с пелмени.

А към съмненията на Даниил как се отнасяхте?
Д:Тя самата се намираше в същото положение като мен.А и нямах чак такива преживявания с главна буква.Цялата страна тогава живееше така и ние с нея също.Не бих казал,че това време беше супербезнадеждно.Точно тогава беше романтизма на младостта.Това,че нямаше работа,беше лошо,разбира се,но така или иначе никой я нямаше,и никой не изпитваше никаква завист по отношение на колегите.Така че моя страдалчески период отново е измислен от журналистите.Не съм ходил във вериги и за подаяния не съм молил.

И коя роля прекъсна тази безработица?
Д:С Чикатило започна всичко.Андрей Житинкин отначало ме извика за малка роля в спектакъла "Венецианския търговец",после ме пробва на Чикатило,после него неочаквано го назначиха за началник на Театър Малой Бронной и в живота ми се започна нова страница,свързана с двете роли в "Дориан Грей" и "Калугила".За това голямо благодаря на Житинкин.Макар,че според мен аз съвършенно не бях готов за подобни роли.

Говорят,че в тези години цяла Москва ходила на Даниил Страхов...Маша,вие не се ли бояхте от многочислените фенове?
М:Всъщност голямата промяна настъпи,когато се снима в "Бедната Настя".Тогава и запозна раздвижването.
Д:Но не цялостно.Например ние живеехме в комуналка,и дълго време на нашите съседи и през ум не им е минавало ,аз съм същият този "Беден Вова"(смее се)Никой не вярваше,че барон Владимир Корф живее в комуналка на петия етаж без асансьор.Всички мислеха,че аз обитавам " тристаен апартамент с лош ремонт",както писа весник "Златен пръстен"
М:Писаха още,че аз нося палто за 30 000 $ и съседката идва вкъщи с термометъра за да мери температурата в банята.Идиотизъм!
Д:Ние живеехме в пролетарски блок,където всеки съществуваше сам за себе си,плюс това имаше безкрайни конфликти за местата за паркиране.Така,че моите съседи далеч повече ги вълнуваше моята "девятка"(марка автомобил),заемаща място под прозорците,отколкото моята скромна персона.Вече след това разбраха...
М:И започнаха да говорят: "Да,той е тук цял живот,и баба му,и прабаба му,чудесни жени бяха!".Макар,че тази квартира беше на брат ми и ние живяхме в нея едва 5 години(смее се)Аз тогава се шегувах,че Дани е станал почетен гражданин на Перово.

Някои артисти сами си измислят слухове за палта,съседи,апартаменти...
Д:Да и те също са прави!Разбират,че така или иначе не могат да избягат от тази ситуация и взимат нещата в свои ръце.Помня как Костя Хабенский и Миша Пореченков в своето време така правеха в интервютата!..А журналистите записваха старателно всичко.И после сравнявайки различните текстове,разбраха,че тези двама приятели просто водят целият журналистически свят за носа.Доведоха ситуацията до абсурд,после всички страняха от тях.Аз започнах да давам интервюта в нежната 25-годишна възраст,и за съжаление тогава още нямах този цинизъм за да направя такова нещо

Съседите добре,но хората на улицата как започнаха да реагират на Даниил?
М:Показваха го с пръсти,хващаха го за ръцете,някакви побъркани се тикаха под колата...Едни и същи хора идваха на спектаклите,винаги сядаха на първия ред,наобикаляха го на изхода.Всички тези неприятности заваляха ведната,и продължиха известно време.
Д:Но беше и хубаво.Получавах много писма,някои които ме трогваха почти до сълзи.Да "Бедната Настя" не е кинематоргафически шедьовър,и след минаването на годините за това може да се говори честно.Но тогава хората гледаха сериала и писаха,че той им е помогнал с нещо.
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот SladUranka » Вт 26 июн 2007, 01:15

Говорят,заради продължителните нощни снимки дори ви се е налагало да нощувате в хотела?
Д:Да,всичко,което се прави за първи път,не може да мине леко.Целият отбор се учеше да снима сериал,смяна по 15-16 часа се считаше норма.А на следващия ден отново трябва да си в кадър и така в продължение на осем месеца.Честно,след "Бедната Настя" усещането за умора не си отиде няколко години.В това време се снимах и в "Децата на Арбат" и в "Звездоброеца".Журналистите често питат:Защо не се отказахте от другите роли?Когато на актьора му предлагат наведнъж много роли,той ще вземе много и ще е прав.Защото този шанс,който ти се е паднал може да е първия и последния в живота ти.

А за "Настя" веднага ли се съгласихте?
Да,това беше първата роля,която отговаряше на моят типаж за герои любовник.Веднага почувствах,че тази роля е моя.И слава Богу,тя ми се достави.Кастинга беше година и половина,претендентите бяха много,и аз едва ли не в последния момент попаднах.Знам,че продуцентът Александр Акопов дълго не искал,дори да ме извикат на проба.Защо,той навярно и сам сега не помни.А може би,това е една от тези легенди,които аз сам измислих,после заспах,събудих се и реших,че това е било истина.

А с жена ви успявахте ли да се видите?С нощувките в хотела...
Д:Ако през цялото време бях нощувал в хотела,навярно,нямаше сега да стойм тук с вас!Все пак има разумни граници.Да,понякога нямаше смисъл да се връщам вкъщи през нощта:след три часа започва смяната.Аз явно,сам съм създал по този повод някаква легенда "Ах,ние с Петр Красилов не се появяваме вкъщи!" Появявахме се,разбира се!Извинете,но все пак трябваше да се бръсна!

Но нали имаше още и "Звездоброецът" и "Децата на Арбат"!
Д:Вие настоявате на това,че не сме се виждали с Маша?!Виждахме се,уверявам ви!

Тогава кажете как се запознахте!
М:Учехме в Щукинското училище.Отначало просто си общувахме,после се срещахме,после се разделихме,после отново се срещахме...После и двамата попаднахме в театър Гогол и там се сближихме.Оттогава сме заедно.

И после Даниил е разказвал,че в Шукинското училище му било сложно да се занимава,много често от напрежение го боляла глава...
М:Даниил го болеше главата,според мен,от глад(смеят се)
Д:И от студентското пиянство-някои сега в това ме упрекват

Говорят,че сте пили по черно?(значи до безпаметство)
М:Първо,в студентските години всички пият по черно
Д: И второ аз пих по бяло!

В училище заедно ли играехте в етюдите?
М:Съществувахме автономно един от друг.Имахме само една съвместна работа,на Гургенев,но тя не се получи.
Д:Кошмарна работа беше!Още тогава трябваше да разберем,че по-добре да не играем заедно!

Маша помните ли как Даниил ви ухажваше?Цветя подаряваше ли?
Д(шепнейки)Признай си,че не съм ухажвал!А пари за цветя нямах.Да набереш лютичета от цветната леха пред Горсовета-и това е хубаво.Романтичните отношения на хората към живота и един към друг е най-важното,което трябва да ги свързва.Без романтизма няма какво да правят заедно.Ако им се отдаде да го съхранят,това е невероятно.А цветя и прочие други атрибути за отношенията не са нужни.За жените най-главното е вниманието!

Но по празници Даниил ви подарява цветя?
М:Напротив!Ние например,8 март въобще не празнуваме.
Д:Ето-ето,а какво е това:на 8 март трябва да се подаряват цветя на жените,а в останалите 364 дена не?

А как направихте на Маша предложение?
Д:Какво предложение?Да се оженим?Прибягахме по маратонки до гражданското,разписахме се и всеки си отиде по своите задачи.Регистраторката не повярва,че ще се женим в такъв вид и попита "А къде са младите?" Ние казваме "Ние сме".

М:От традиционните атрибути само пръстени си купихме-много красиви.

А защо изобщо решихте да се жените?
Д:Заради удобството:тогава в хотелите забраняваха на неженените двойка да са в една стая.
М:Сериозно,просто дойде време.До преди това ние четири години живеехме съвършенно спокойно без печат в паспорта.

Родителите не се ли обидиха?Нали обично сватбата се прави заради роднините.
Д:Само това оставаше,да направим сватба за родителите!Ние изобщо почти на никого не казахме,че сме се оженили.
М:А моите родители вечерта дойдоха и ни поздравихпа.Слаба Богу,с разбиране се отнесоха към нашата скритост.А сега много наши приятели ни карат да направим сватба "както хората".
Д:С Парка на победата,Вранови гори-бррр!Явно,нашите родители не са като хората(смеят се)
М:Ние въобще винаги сме били предоставени сами на себе си и самостоятелно сме си решавали.В живота ни никой не се е месил.

Даниил,вие сте говорили че сте бил тежък син...
Д:Според мен,аз такъв и останах.От 15-годишен живея самостоятелно,свикнах да отговарям сам за себе си,и никой не се опитва да се бърка в живота ми.За това огромно благодаря на родителите на Маша-изобщо не ги възприемам като тъща и тъст!Нито един анекдот за тъщата не мога да разкажа,защото майка и не ми е тъща.Даже не я наричам по бащинско име-не мога да го кажа!

Ако не е тайна,планирате ли деца,или кариерата е на първо място?
Д:Въпроса не е в кариерата.Когато даде Бог,тогава.

Даниил в сериала "Винаги говори винаги" вашият толкова красив и образован герои има толкова глупава жена.Това правдоподобно ли е?
Д:Според мен,напълно.Често се случва,да се оженят хора,така да се каже несъчетаеми и да живеят щастливо заедно.Друг е въпроса,че не можеш да протакваш това в трите части на сериала,искаше се някакво развитие,а го нямаше.И казах на сценаристите:"Момчета,повече не мога.Или измислете нещо,или ме махнете от тази история!"Жалко,че ме изведоха от сериала така:по телефона ми съобщиха,че героят ми е загинал в авария.Слава Богу,че поне поребението не беше от първата на осмата серия.
М:Затова пък аз засветих в една от частите на сериала-в епизод,в ралята на миячка на съдове!
Д:Да,това практически е шега:Маша мина наблизо и решиха да я снимат в епизода.

Даниил,неотдавна започнахте да се снимате в нов сериал "Съдебна колонка".
Д:Да,най-накрая в живота ми се появи полицейска роля: играя старши следовател на прокуратурата по осебено важни дела(усмихва се).Всичко се снима като в киното,и не сме длъжни за издаваме по 5 серии на седмица,както беше с "Бедната Настя".Да а и аз вече на такива подвизи не съм способен.

Сега по ТВ дават всевъзможни шоута със звезди.Вас канили ли са ви да участвате?
Д:Да във всичко:и в цирк,и в зоопарк,и на лед,и под лед,и в бокс.Никъде не отидох и се надявам,че живота ми няма да ме принуди да си променя решението.Работя със своя организъм,започвайки с краката до лицето,и не ми се иска да пострадам от неправилно направена подръжка или някой друг артист да ме отнесе със боксовата ръкавица.Днешното телевизионно безумие-това не е нито лошо,нито хубаво,това е даденост,разбирам че ТВ не може да се състой от един канал "Култура" и се отнасям към това достатъчно търпимо,но се старая да си пазя гръбнака.

Направо веднага отказвате,нито секунда не се съмнявате?
Д:Понякога съм питал...А колко ще струва?Този въпрос веднага поставя всички точки над "I".Много актьори се ползват от това,за да отрежат ненужните и некоректните предложения.При това организаторите на шоуто "Голямата надпревара" ми възразиха: "Но вие защитавате честта на страната!" Аз питам "Вие сериозно ли мислите така?!" Защото нищо друго освен думата "бизнес" не ми идва в ума.Не,ако другите актьори го правят искрено-страхотно!Аз,навярно,не съм толкова романтичен и въобще твърде развален.

Даниил,вярно ли е че вие сте част от акьорско агентство,което ви предлага роли в западни филми?
Д:Нямам отношение към нито едно актьорско агентство.Но няколко пъти са ми предлагали роли в задгранично кино.Една от последните във "Война и мир",който снимаха в Европа.Предложиха ми да играя-страшно е да се каже!-императора на Русия.Но аз се отказах:паралелно пристъпвах към снимките на "Следотърсачи",където героят ми има прическа почти нула номер,а във "Война и мир" трябваше дълга коса,която да къдрят.И въобще ми се струваше,че те самите незнаеха какво искат.Не съжалявам:руската класика,снимана зад граница,без смях не трябва да се гледа.

А други какви предложения?
Повече и нямаше.

В съответствие с фамилията,имате ли страхове?
Разбира се,и са много!Всъщност всеки човек има страхове.Човек,който от нищо не се бой,вече,явно не е човек.

Под снимките:
Даниил е суров мъж,недолюбва журналистите.За да го задобрим пред интервюто отидохме на кафе.Маша и Даниил ядат,както и е прието като две половинки,едно и също.Това изглежда така:Маша пробва няколко хапки от порцията си и избутва порцията,Даниил през това време вече е изял своята порция,дояжда на Маша.Отказа се само от морковият сок.Впрочем,даже след храната Страхов беше суров,но в един момент виновно отбеляза "Извинявайте,че съм толкова зъл.Като динозавър съм:храната още не пристигнала и сигнала за това че съм сит и доволен не е постъпил в мозъка-застана на пътя"

По време на снимките Даниил размиваше Маша,като и нашепваше нещо на ухото "Какво обсъждате там"-попитахме ние. "Теорията на относителността!"- не отмествайки очи,отвърна актьора.А още на Страхов много му хареса новата прическа на жена му "Колко ти отива с изправена коса" -нежно отбеляза той.
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот SladUranka » Вс 29 июл 2007, 02:07

ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображение

Даниил Страхов:Женския идеал съществува!Това е жена ми Маша.

Много телезрителници гледаха "Бедната Настя" само заради него-блестящия барон Корф!Страхов-актьора с ирония се отнася към титлата секс-символ,а Страхов-човека счита съпругата си Маша идеална жена.

Родителите на Даниил нямат нищо общо нито с театъра нито с киното:баща му е лингвист,майка му-психоаналитик.Но на 17 години Даниил толкова силно се увлякъм към театъра,че въпроса "Къде да отида да уча?" не е стоял пред него.Сега Страхов често повтаря,че ако е знаел малко повече за актьорската професия,едва ли е щял да стане актьор.Той даже не подозира,че тази фраза всява ужас в неговите многочислени фенове!

Въпреки своята популярност,Даниил е достатъчно затворен и съвършенно не компайнерски настроен човек.Не обича да откровенничи за семейството си.Впрочем,своята бъдеща жена-Мария Леонова-Даня за първи път видял в Щукинското училище.Видял я и се влюбил от пръв поглед!Но Маша тогава не обръщала внимание на симпатичния еднокурсник.Вече след завършване на института децата попаднали в Тетър Гогол,където най-накрая между тях започнал роман.А след 5 години съвместен живот Даниил и Маша се оженили.


Впрочем,на московските театри името Страхов е станало известно дълго преди ролята на барон Корф. Дебютната роля на артиста на Николай Аблеухов в спектакъла "Петербург" била отбелязана с приз,а след ролята на Дориан Грей и Калугула за Даниил Страхов заговорили като изключително талантлив актьор!

Даниил,кога почувствахте,че сте станал известен?Вероятно,след излизането на екрана на "Бедната Настя"?
О,точно славата не почувствах(усмихва се).Аз и на улицата почти не ходех.Сутрин-в колата, и от едната площадка на другата...Снимайки се в 50-тата серия на телеромана "Бедната Настя",ние разбирахме,че ни предстоят още осемдесет.Тогава едновременно работех и в "Звездоброеца" и в "Децата на Арбат",затова мислех,как да се запазя,за да мога да вложа максимално от себе си във всичките проекти.Представете си,за двадесет и четири часа от барон Корф се превръщах в Юрий Шарок, а после да се бия с Володя Вдовиченков в "Звездоброеца".След няколко часа отново се връщах в кадър към "Бедната Настя".От гледна точка на физическото и емоционалното самочувствие,беше достатъчно трудно.Понякога ми се струваше,че ще полудея.

Сериозно изпитание за организма!
А какво да правя?Исках да използвам шанса,който втори път може да нямам.В голямото кино отначало има снимки,после монтаж,озвучаване,и след половин година пускат филма.Там има момент на отстраняване от самата работа.А в сериалите на компанията "Амедия" има друга технология на производство.При това ние бяхме едни от първите,и процеса още не беше ясен,което е два пъти по-трудно!Пояснявам:например,днес снимаме,и на следващия ден серията е в ефир.Всичко беше ново,и не само за нас,но и за продуцентския колектив.Всичко беше и сложно,и безумно интересно!

Сега поддържате ли отношения с някого от актьорите?
Дружа с Петр Красилов.Когато се снима сериал,ти неволно всичкото това време прекарваш с партньорите си-в кадър или на площадката.И,естествено,познаваш човека в няколко страни.Добре е,ако възникне симпатия и взайморазбиране.Но някога е и по друг начин.От професионална гледна точка,по-добре е разбира се,да обичаш и уважаваш партньора си.Положителните емоции, които се ражда в общуването зад кадър,принасят особена аура и оказват влияние на резултата.

Говорят,че романтичните чувства не се поместват в рамките на ролята и преминават в личния живот...
Няма какво да лукавя-актьорската професия тай в себе си много изкушения.И да не ги признаваш е глупаво и неправилно.Но всеки човек,бил той актьор,фотограф или журналист,има своята порция изкушение.И той трябва да направи избора си:да се бори със съблазните и да победи или да или да загубиш самия себе си.Но на тази тема е сложно да се говори,особено на хората с публична професия,чийто живот така или иначе е известен на всички.

А не се ли боите да играете отрицателни персонажи?Или да се съгласявате на мистична роля-Дориан Грей,например?
Не се боя-към ролите се отнасям практично.И как може от страх да се откажеш от интересна работа?Повярвайте,мистика в моя живот има достатъчно.Да,суеверен съм,както всеки актьор,но до безумия никога не съм стигал. А и дълбоко в душата си съм убеден,че ролите просто така не ти попадат.Актьорската професия се заключва и в това,да покажеш от себе си различните граници на човешките прояви.Но ако актьора в ролята си умира,това не значи,че той умира найстина.

Знам,че имате хоби...
Да,обичам лова!Много хора считат ловците убийци,но това не е вярно.В природата това е съревнование.Аз не задушавам риба с динамит и не бракониерствам.В животинския свят действа закона на по-силния и не съществуват теци морални норми и ценности,които са приети при хората.

Тоест,възстановявате силите си с помощта на адреналин?
Да,но обичам и пасивния отдих-да се потъркалям на дивана,да си отспя,да гледам телевизор.

Сериалите със своето участие гледате ли?
Представете си,да,това също е част от професията ми.Всъщност аз много критично се отнасям към собствената си персона и преглеждам сниманите серии,за да поправя грешките и да ге повтарям пак.Това е работа над грешките,а съвсем не отпускане,както при обикновения зрител.

Жена ви Мариа Леонова е актриса.Сложно ли е на творците да живеят под един покрим и да излизат заедно на сцената?
Имаше психическа бариера на репетициите.Трудно ти е да се пренастроиш-нали не си с партньор,а с близък човек,когото познаваш до най-майлката клетка!Има опастност от така наречения семеен театър,който не е подминал нито едно творческо семейство.И трябва да разбереш:колкото повече работиш с любимият ти човек,толкова по-малко обективен си в съвместната работа.Вярно,ние отдавна вече не играем заедно.

Вкъщи обсъждате ли работата?
Естествено!А и е невъзможно да не говорим ако се занимаваме с едно и също нещо,още повече да ти е любимо.Струва ми се,че има две позоции в създаването на семейството.Или човека си намира втората половинка,която няма никакво отношение към неговата работа,и разделя семейната и професионалната сфера.Или втория вариант,когато двамата човека ги обединява общ интерес.Ние с Маша май сме от вторите,затова обсъждаме всичко,което става в нашият творчески живот и в живота на колегите.

Критикувате ли ги?
Както се казва,не съди и няма да бъдеш съден.Но като префесионалист знам добре процеса на работа.Затова критиката не я избягвам.

А ако играе познат?
Тогава преставам да анализирам филма.Обичам киното до самозабравяне!Ако е талантливо и интересно,се помествам в собственото пространство.Бях потресен от "Лунния баща" с Чулпан Хаматова в главната роля.Там всичко беше безупречно!Гледах филма с сълзи от умиление на очите.

Често ви наричат секс-символ на нашето кино...
В това има голяма условност,особено от гледна точка на киноиндустрията.Но освен с ирония към тази титла,по друг начин не мога дае отнасям.Навярно,това е важно за феновете,но в професионална та среда на подобни неща гледат твърде скептично.

О как си погледнахте халката!
Често го правя(усмихва се)

Съществува ли женски идаел?
Да,моя идеал е жена ми Маша.

Отколко години сте заедно?
Осем.Пет години живеехме с граждански брак,после оформихме отношенията.В пръстена,явно има някакъв смисъл,който действа на съзнанието ти.

Планирате ли деца или ще посветите живота си на изкуството?
Мислим за това.За всичко си има време.Това е-повече нищо не мога да кажа.

Разкажете за семейството си...
Отраснал съм в класическо интелигентно московско семейство.Дядо ми е работил като старши инженер.Баба оглавяваше едно от подразделенията по аерология в Съветския съюз.Мама е психотерапевт,татко филолог.Защо аз станах актьор ми е трудно да кажа.Никакви семейни примери и следване на традицията не е имало.

Често ли ходите на гости при баща си?Той нали живее в Бостън...
Виждаме се рядко.Татко ми се оказа в Америка,когато още беше Съветски съюз.Той е класическия учен-затворник.В този момент когато е трябвало да се родя,баща ми се е занимавал с историята на княз Галицки и под влияние на тази личност ме е нарекъл Даниил.

А как майка ви се отнесе към вашия професионален избор?
Тя се радваше.Но ако по-подробно ми бяха разказали за актьорската професия,може би бих помислил пак.Негативните страни са много,но не си струва да се говори за тях.Нали в зрителя трябва да остане впечатлението за недоисказаност и тайна.
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот SladUranka » Пт 10 авг 2007, 00:11

Мария Леонова:С моят мъж е невъзможно да се отиде до магазина!

За нея най-често пишат като съпругата на секс-символа на съвременното руско кино Даниил Страхов.Макар,че Висшето театрално училище Щукин Мария Леонова е завършила заедно със звездния си мъж,нейната кариера в киното сега набира обороти.Ние сме я виждали в сериалите "Децата на Арбат" ,Винаги говори винаги 2","Да не се родиш красива" и други проекти където е играла малки роли.Неотдавна Маша се снима в два филма "Натурщица" и "Подсматривающий".

Маша,вие сте се запознали с Даниил в института.Как започна вашият роман?
-Той се появи при нас в трети курс.Вечерта сред момичетата имаше много разговори за това,че при нас е постъпил някакъв писан красавец от МХАТ,и всички ние бяхме в очакване.Аз забелязах неговата външна привлекателност,но тогава в главата ми имаше съвсем други работи.В института тълпи от момичета ходеха след Даниил.Не мога да си спомня момента в който започна връзката ни,всичко беше стемително,ярко.Дани веднага ми предложи да се оженя за него,на което аз отговорих "Ама ти какво,да създаваш семейство на 20 е глупост!"Ние се разделихме,даже не си общувахме,а после случайно попаднахме в Театър Гогол,и започна всичко.Отначало четири години просто живяхме заедно,а после се решихме на брак.А общо се познаваме от 13 години.

Красива сватба ли направихте?
-Изобщо нямаше сватба.Отидохме в гражданското с тениски и дънки.Сътрудниците питат:"А къде са младите?" И когато разбраха, че сме ние се удивиха.Но затова пък имахме красиви пръстени.Фамилията не си я промених,не се представях Маша Страхова.Живеехме в края на Москва,в Перово.Моят брат имаше стая там,пусна ни там,в нея живяхме 5 години.Сега си купихме собствен апартамент.

Преди една година писаха,че чакате бебе...
-Това беше лъжа,възникнала след "Кинотавр".Тогава Катя Климова и още някоя от актрисите бяха в такова положение,те причислиха и мен.Журналистите после безкрайно звъняха,питаха,аз се уморих да го опровергавам.Засега нямаме дете,за всичко си има време.Детето трябва да се даде от Господ,и аз много го искам.

Варвам на мъжа си.

Даниил имаше ли много приятели в курса?
-Не.За много приятели е нужно много време,а всичките си сили той отдаваше на ученето.В резултат на това,той постигна много в професията си,стана звезда.Даниил има близък приятел,още от училище,аз също имам само една близка приятелка,сега тя живее във Франция.Неотдавна с Дани и бяхме на гости.

С такъв красив мъж,навярно ви е трудно да не ревнувате?
-И още как,но се опитвам да го скривам.Вярно,не винаги се получава,после самата мен ме е срам.Но аз му имам доверие и съм уверена,че мъжът ми пази нашите отношения.

Феновете му не ви ли досаждат?
-Когато излезе сериала "Бедната Настя",всичко случващо се около него ме шокираше.Където и да отидехме,имаше тълпи от обезумели фенки.Те ме разглеждаха,като под лупа,на глас обсъждаха,как изглеждам,как съм облечена,критикуваха.С времето свикнах.По-рано по различен начин се отнасяха към актьорите,нямаше фамилиярност.Сега започват да те снимат с телефона пред носа ти.Където и да отидех с Даня,особено в магазина-беше истинско изпитание за нервната система.Когато чувам шушукане зад гърба си,се вбесявам.

Вие сте напуснала театъра.Нима ви устройва ролята на жена-домакиня?
-Никога не съм стояла без работа.Учих за дизайнер,работих като декоратор,фотограф.Но после разбрах:нищо не може да замени киното и театъра.Вярно,в един период изобщо нямах работа.А да ходя по коридорите на Мосфилм и да се предлагам,не умея.Затова много се радвах за Дани,на когото кариерата върви удачно.

Колата не е за мен

Вие сте играли с Даниил в един театър.Сложно ли беше на сцената заедно?
-Безумно!Не можех да си втълпя,че този човек на среща-не е моят мъж,а някакъв персонаж.Миналото лято се снимахме във филма "Натурщица",Дани там има голяма роля,а аз имам само сцена.Играя сестрата на неговия герой,която е изгубила своя мъж и заради това е полудяла.Интересна роля,но беше сложно да се работи.

Има ли тайна за вашето семейно щастие?
-Търсим конпромиси,отстъпваме един на друг.Понякога съм много упорита,но рядко имаме конфликти.

Сама ли се занимавахте с дизайна на новия апартамент?-По принцип да,макар че нищо особено няма,това не е индивидуален проект.За нас най-главното беше да има максимално количество на изолирани стаи,не искахме да правим никакви студия.Аз много обичам антикварната мебел,растения и животни не отглеждаме,за тях трябва да се грижим,а нямаме време.

Обичате ли да пътешествате?
-През есента.Есента месец и половина живяхме в Париж,посетихме Бургундия,Прованс.

Карате ли кола?
-Не,пътувам с метро и не защото не мога да си купя,просто не искам.Опитах се да се науча да карам,но разбрах,че има нещо страшно в това.Даниил вече от 6 години е зад волана.Първата кола "четверка" - на Дани я подариха моите родители,на нея се научи да кара.После си купи "Жигули" 99-ти модел,а сега има джип.
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот Lina » Пт 10 авг 2007, 02:33

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Пт 10 авг 2007, 02:34

На този свят много му липсва любов

Даниил Стахов започна да се снима преди няколко години, но вече заяви за себе си като за един от най-ярките представители на младото актьорско поколение.Киното за Даниил Страхов сега е смисъл и оправдание на живота, и, най-накрая, просто работа.

Досие:
Роден на 2 март 1976.Зодия риби.Учи в МХАТ, а през 1997 завършва театралното училище Щукин.Работи в театрите Моссовет, на Мала Бронна, Армен Джигарханян и Гогол.Лауреат на премиите "Московски дебюти","Чайка", Фестивал на театралните училища във Варшава.Снимал се е в 20 филми и сериали, в това число "Бедната Настя", "Талисман на любовта", Децата на Арбат", "Евлампия Романова.Следствието води дилетант".Женен е за актрисата Мария Леонова.

-Даниил, откъде имате толкова рядко име?
-Татко ме нарече така.Той е виден лингвист и когато съм се родил, е пишел изследване за княз Даниил Галицки.Тази фигура дотолкова го увлякла, че синът му носи името Даниил.Когато бях на 13 баща ми се премести в САЩ.Сега той живее в Бостън.

-А майка ви е психотерапевт?
-Да.

-Откъде изведнъж у вас е възникнал интерес към киното и театъра?
-Спонтанно.В училище имахме страхотен театър "Фантазия" под управлението на Вадим Золотников, с когото впоследствие учихме заедно в Щукинското училище.Той в режисьорския факултет, аз-в актьорския.И отношенията ни от приятелско-педагогически полека прераснаха в професионални.

-А защо от МХАТ се преместихте в Щукин? И лесно ли постъпихте?
-Да постъпиш в театралния винаги е трудно, но още по-трудно е успешно да завършиш обучението.Студентският ми живот се разви сложно, много неща ми бяха трудни и непонятни, може би заради вътрешна незрялост: постъпих на 17 години.А в Щукин се преместих, защото Евгений Рубенович Симонов искаше да уча в курса му.За съжаление моето преместване съвпадна с неговата кончина.

-Работили сте в няколко театъра и отвсякъде сте си тръгвали.Защо?
-Всеки театър е някакъв сбор от условности, на които или се подчиняваш, или рано или късно си заминаваш.Тъй като по различни причини не съм останал в нито един театър, значи никъде не ми е било комфортно.Официално сега не работя в нито един театър, но участвам в антерпризни спектакли.

-Снимали сте се в огромно количество сериали.Какво ви се наложи да жертвате заради "конвейра"?
-За известно време се отказах от театъра.А снимките в "БН", "Звездоброецът" и "Децата на Арбат" ставаха паралелно.Така че понякога се налагаше за една смяна бързо да ходя от площадка на площадка и някоко пъти в денонощието да "превключвам" от една на друга роля.Това беше тежко не само физически, но и психически.

-Става така, че по време на работа партньорите във филма стават истински приятели.
-Със своите колеги общувам основно на площадката.Близките ми приятели нямат никакво отношение към актьорския кръг.Действително когато снимахне "Бедната Настя" практически не се разделяхме в продължение на 8 месеца.И с някои възникнаха приятелски отношения.Да кажем с Пьотър Красилов, изпълнителят на ролята на княз Михаил Репнин, те се съхраниха и досега.Що се касае до останалите актьори, то нашите отношения не прераснаха в синдрома "Фабрика за звезди", където хората не могат да се разделят след като всичко е свършило.

-От вашите многочислени работи коя е най-любимата и удачната ви?
-Юрий Шарок в "Децата на Арбат".Нея я забелязаха.Друг е въпросът, че самият филм не получи необходимото внимание и оценката, която заслужаваше."Портата на ветровете", от моя гледна точка, също е много достойна работа.

-Не ви ли пречи, че вече имате някакъв екранен имидж?
-Разбира се, че пречи.Беда е когато избират актьорите по няколко техни екранни образи, които те вече са изиграли.И макар че на човек много му се иска да изиграе нещо друго, предложенията да се променят и да бъдат други, те стават все по-малко и по-малко.

-А да умреш на екрана не е ли страшно?
-Не съм лежал в гроб.А що се касае до номиналната смърт в един или друг вид...Ако вземем която и да е драматургия в киното или в театъра, то или има хепи-енд, или трагически финал, когато героите умират.Обичайно драматургиите не предлагат трети вариант.

-Вашите екранни образи повлияли ли са ви по някакъв начин?
-Отношенията на актьора с неговите персонажи са сложни, заплетени и трудно се поддават на анализ: как и до каква степен някой твой персонаж ти е повлиял и повлиял ли ти е по принцип.

-Но вие усещали ли сте се например барон Корф извън снимачната площадка?
-Не, слава Богу.Обратното- започвах да се дразня когато зрителите поставяха знак за равенство между героят, когото съм изиграл, и мен.Но се случва, разбира се, актьорът да се заиграе с героят си и това трябва да се избягва.

-Има актьори, които работят постоянно с един режисьор.И този тандем е в полза и на двамата.Вие успяхте ли да срещнете своя режисьор?
-Всеки актьор мечтае да срещне своя режисьор.Такова нещо в живота ми досега не се е случвало.Макар че бях щастлив да работя и с Ешпай, и с Рогожкин в "Перегон", и с Малюков в "Портата на ветровете".Дали ще ме извикат отново? Ако го направят ще бъда щастлив.А що се отнася до съ-творчество и сътрудничество в тандем продуцент-актьор, тук не мога да не спомена Александър Акопов, с когото направихме три работи: "БН", "Талисман на любовта" и "Звездоброецът".

-С кой филм започнаха да ви познават?
-Мисля че с "Бедната Настя".Когато човек повече от половин година се появява на екрана всеки ден, естествено възниква и ответна реакция у публиката.

-Страдате ли от натрапчиви почитателки?
-Имало е всякакви случаи.Разбира се това усложнява живота ми и живота на семейството ми.Но да си скубя косите и да говоря умирам, избавете ме от това, не искам- ще е лъжливо актьорско кокетство.

-Вие сте женен за актрисата Мария Леонова.Трудно ли е на двама актьори да живеят под един покрив?
-Ние си живеем много добре.Маша е моите очи и уши и един вид огледало, което ми позволява да се видя отстрани.

-Имате ли някакво хоби?
-Главната ми страст е киното, т.е. работата във всичките и проявления.Ако имам свободно време обичам да гледам филми, но не просто като зрител, а като проесионалист.

-Веднъж споменахте, че записвате на видео филмите с ваше участие...
-Да, започвайки от "Бедната Настя".В това няма никакво самовлюбване, а уникалната възможност да използваш чудото на техниката, за да видиш себе си отстрани, да коригираш нещо, и в крайна сметка да оправиш някои грешки.Не бих казал, че това ми доставяше голямо удоволствие.Дори и за сън почти нямах време.Но гледах всяка предишна серия на "Настя".

-Не са ли ви предлагали да работите в телевизията?
-Досега веднъж се пробвах в ролята на водещ.Не бих азал, че е било удачно.Но всеки опит е добър.И ако има нови предложения ще помисля над тях.

-Кажете, актьорството, т.е. умението да изобразиш това, което го няма, помага или пречи в личния живот?
-В моя личен живот, слава Богу, не ми се налага да играя.Но въобще...В психологията има такова понятие- психодрама-когато хората проиграват проблемните ситуации и така ги разрешават.Артистът също проиграва маса ситуации с помощта на ролите, а освен това получава за това пари.Но я има и обратната страна на медала- актьорската професия със своите страсти и изкуственото им събуждане улавя човека в порочния кръг на подправени чувства и емоции.

-Навярно затова много актьори имат съвършено разстроена нервна система.А оттам са и опитите да решат проблема чрез алкохол и наркотици.
-В действителност това не е актьорски проблем, а проблем на всички страни.Ако, да кажем, таксиметров шофьор се прибере вкъщи след тежка смяна, той също трябва по някакъв начин да снеме напрежението.А пътят за това в нашата култура е известен на всички.

-А как се борите вие със стреса?
-В това отношение съм щастлив човек: прибирайки се вкъщи и попадайки в семеен кръг, изпитвам само положителни емоции! Никакъв алкохол не ми е нужен.

-Какво бихте искали да пожелаете на нашите читатели?
-Имам само едно банално пожелание: обичайте се.На този свят много му липсва любов.И бъдете щастливи.

списание "Новая Неделя" 7 юли 2007 г.
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Пт 10 авг 2007, 02:41

Ролите ми се падат като карти

Дориан Грей, Платонов и дори Чикатило- актьорът Даниил Страхов отказва да признае себе си за нова звезда
Веднъж младият актьор Даниил Страхов се оказал без работа.В театър Гогол временно престанал да се играе спектакълът, където той бил зает, а предложения от други режисьори не постъпвали."Стоях и си мислех "Боже, какво да правя, как да се измъкна от тази ситуация?"-спомня си Даниил.Безработицата, безпаричието и пустотата продължили две години.Страхов отчаяно се борел с депресията, но се оказало, че изход няма.Сега, по време на кратката обедна почивка между репетициите, Страхов си мечтае: колко би било хубаво да донесе на работа...например диванче или някакво малко легло, за да си полегне за 20-30 минути преди поредното "пътуване".Работата тук, разбира се, не е в това, че Даниил е ленив, дори сънлив не може да го нарече човек.Но не е много лесно да представим как човек, дори и толкова енергичен, е способен да работи едновременно в пет театъра- и то при крайно тежкия ритъм на премиерните спектакли на "Портретът на Дориан Грей".Страхов, който изпълнява главната роля, играе всеки четвърти ден- почти бродуейски вариант! Впрочем Страхов има обяснение за толкова удачната си театрална кариера.Първо- той никога не забравя периода на пълното си бездействие.Само изнурителна работа и високи изисквания към себе си-защото Страхов има какво да губи.И второ- той е лишен от самовлюбеност.Щастливото театрално настояще, от негова гледна точка, съвсем не е резултат на гениалността му, а просто етап от избрания от него път."Има такива моменти в живота, когато отваряш книга-например Достоевски- а след това я оставяш настрана, защото четенето не ти върви.И изведнъж след няколко години тази книга сама те връща към себе си.При мен нещо подобоно се случва с ролите, които ми се падат като карти.Отначало не разбирам защо ми е това, но когато се впусна в спектакъла, със задно число осъзнавам това, и тогава спектаклите ми се подреждат в доста стройна схема.Ето защо наричам себе си "вулгарен мистик"-защото това е мой личен, местен мистицизъм, който сам съм си измислил някога си и който може би с нещо ми помага да съществувам, да оправдавам моят, казано иронично, "творчески живот"."Стройната схема" на Даниил, в която героят на Оскар Уайлд се явява само една от съставните части, може, въпреки всичко, да се окаже доста странна.Амплуато на Страхов не е само преситеният денди Дориан, но още и противоречивият, изпълнен с всички характерни за "руската душа" безумства Николай Аблеухов в спектакъла на театър Гогол "Петербург".А освен това и ранимият и измъчен със самоанализи чеховски интелигент Платонов в "Безотцовщина (Платонов)" (театър ГИТИС) и светлият и лек Себастиан в "Дванайста нощ" на Шекспир (театър Моссовет).Ако така развилата се до този момент схема ви се струва недостатъчно странна, тогава се пригответе: в служебния списък на изискания красавец Страхов е бил и ...Чикатило!В моноспектакъла "Наказанието на Чикатило" по пиесата на драматурга Михаил Волохов, известен с пристрастията си към крайно ненормативната лексика, на Даниил,на когото абсолютно не подхождала по типаж тази роля, предложил участие режисьорът Андрей Житинкин."Интересно ми е да се впускам в различни неща, в това се състои професията на актьора.Да умее много и да пробва всичко: именно за това от една страна са Николай Аблеухов и Платонов, от друга- Себастиан, а от трета- Чикатило."Чикатило" направихме за две седмици, "Платонов" също за 13-14 дена.Самоизтезание, или, казано по волоховски, "изтезание на света" над самия себе си в течение на часове".

Алексей Архипов
Списание "Gala" №3 2001 год



Вулгарният мстик Даниил Страхов

Той има всичко, за да стане звезда- красота, характер, трудолюбие, талант.В случая с Даниил Страхов природата не се е скъпила, а съдбата, взимайки актьора под крилото си, справедливо е решила, че той трябва да бъде първи...


-Даниил, вашият Дориан Грей искаше да бъде вечно млад.На вас минавали ли са ви такива мисли в главата?
-И аз, като всеки човек, съм имал моменти, когато съм се спирал пред огледалото и съм се замисял: колко би било хубаво да остана вечно млад.Но работата е в това, че Оскар Уайлд е довел този мимолетен момент от живота на всеки човек до апогей.Той разказва история не толкова за красотата, колкото за човешката гордост, която е достигнала крайна степен, превърнала се е във висша степен на греха, чрез който човекът унищожава себе си физически и духовно.

-Работата над Дориан трудна ли ви беше?
-Основният проблем, колкото и да е странно, беше свързан не с работата над образа, а с това, че не можех да намеря оправдание за постъпките на Дариан Грей.На всички е известно, че тази мотивираност и психологизъм, които са присъщи на руския театър и литература в дадения случай абсолютно не са пригодни.Уайлд е друг.Постъпките, извършени от моя персонаж, не се нуждаят от оправдание.Дориан се е променил и това е всичко! Не трябва да се търсят мотиви.Той показва различите личности в самия себе си.И зрителите трябва да се учудват как мигновено се променя той.В това е загадката.В спектакъла на Житинкин всичко е като в киното.

-Разглезеността с главни герои не ви ли кара да избирате ролите?
-Аз съм едва в началото на пътя си и е грях да се оплаквам от отсъствие на роли.Грях е и да избирам, работата не е толкова много.

-В театъра вече сте актьор с име, а как стоят нещата в киното?
-През есента по ОРТ ще излезе "Петият ъгъл" на режисьора Сергей Газаров.Малко по-късно "Северно сияние" на Андрей Разенков."Детективи" на Краснополски и Усуков отдавна е готов, но все още не се е появил на екрана.Сега, в действителност, снимат "Маросейка,12", където имам доста прилична роля.Надявам се, че в киното всичко все още е пред мен.

-Повече ви харесва да странствате по театрите или търсите свой дом?
-Засега е рано да се говори за дом...По силата на възрастта ми и на неголемия ми опит връзката ми с театъра се осъществява не чрез стените, а чрез хора.Радвам се да виждам колеги в театър Гогол, Моссовет, на Мала Бронна.Не съм много комуникативен човек.И работата в различни театри ми помогна да се науча да общувам с хората.Но някой ден задължително ще си намеря свой дом....

Жанна Филатова,

"Ваш досуг", 17-23.09.2001год.


Фатален мъж

Даниил Страхов е притежател на приличащо на псевдомин име и е един от най-търсените в Москва млади артисти.В спектакъла "Портретът на Дориан Грей", който събира овации в някога забравения театър на Мала Бронна и предизиква хулите на критиката, той играе изумителна смес на порок и искреност, трансформация на детската жестокост в яростно презрение към живота.Лицето на високомерен античен бог тънко предава нюансите на философското съчинение на Уайлд.Ролята поискала и жертви- актьорът трябвало да отслабне с 8кг, за да изглежда още по-добре, позирайки гол на художника Безил и изкушавайки развратеният естет лорд Хари.Това не му попречило да лети по леките стълби на декорацията.Превръщайки се от безгрижен млад аристократ в циничен експериментатор със съдбите на хората, Дориан Грей, такъв, какъвто го играе Даниил, живее по правилата, приети в средите на равнодушните красавци, щастливите принцове и капризните невини убийци.За което и привлече вничманието на журито на премията "Чайка" в номинация "Фатален мъж".В живота артистът е пълна противоположност на своя егоистичен герой.В минути на радост лицето на актьора-перфекционист се озарява с по детски чиста усмивка с трогателни трапчинки на бузите.Макар че звездната роля на Дориан не е единствената в солидния списък на Даниил.Той е зает почти ежедневно- Аблеухов в спектакъла "Петербург" на театър Гогол (премия "Дебют-99"), Чеховият Платонов в дългия спектакъл на студентите от ГИТИС, където той играе като гостуваща звезда, моноспектакълът "Наказанието на Чикатило" на Михаил Волохов...Последната премиера е "Театърът-убиец" на Стопард в театъра Джигарханян.Освен това и снимки в реклами, сериали и филми.Повече от всичко младият актьор, който дори е склонен към самокритика, цени творческата и лична свобода.Той не греши с навици на превзет съблазнител, които не биха били учудващи.Живее самостоятелно, опитва се да бъде независим, вози се с кола- в метрото се чувства незащитен пред агресията на обграждащия свят.Опитва се да принизи изграждащият се идеален образ, като с ентусиазъм признава, че в свободното си от стремежи за вечна младост време обича пържени картофи с нещо по-силно.И не пропуска да подчертае, че Дориан Грей и Даниил Страхов са много различни хора.

Наталия Колесова ,
"Harper's Bazaar" №3 2002
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Вт 14 авг 2007, 02:00

Момче с портрет изтърпя наказанието на Чикатило

Режисьорът Андрей Житинкин има отличен нюх за звезди.Навремето той откри знаменитостите Александър Домогаров и Сергей Безруков.Сега той има нов герой- Даниил Страхов, на когото е поставено ударението в първата премиера за този театрален сезон-"Портретът на Дориан Грей".

Кой е той и откъде се е взел
-Съдейки по всичко в театралния ВУЗ бях избран заради глупост, защото тогава не си давах сметка каква професия е това.Постъпих в Школа-Студио МХАТ в курса на Авангард Леонтиев, където учих година, а след това се преместих в училище Щукин при Рубен Симонов.Учех криво-ляво и сериозно се замислях да не се занимавам повече с тази професия.

-И как с такова настроение попадна в театъра, отначало в театър Гогол?
-В края на 4 курс с групата започнахме да играем в различни театри.При това аз участвах в представленията не защото исках да постъпя някъде, а защото помагах на своите партньори, заедно с които играех някакви откъси.В резултат бях забелязан от Сергей Яшиним, който ме покани в театър Гогол за ролята на Николай Аблеухов в спектакъла "Петербург", инсценировка по романа на Андрей Белий.Режисьор на тази постановка беше Сергей Голомазов.Спектакълът се играеше в много тежки условия, освен това беше дебютната ми роля.Беше много смешно когато на пускането на спектакъла един човек каза на Голомазов:"Прекрасна работа, потресаваща работа на актьорите, само един трябва веднага да смените.Страхов...".Но Голомазов каза "не", за което съм му безкрайно благодарен.След година за тази роля получих премия "Московски дебюти" за най-добра мъжка роля на годината.

-Как от принца във "Венецианския търговец" стигна до Чикатило?
-Съвършено неочаквано ми позвъни Андрей Житинкин и ми предложи нова авантюра- да изиграя Чикатило в моноспектакъл.Косата ми беше дълга.Не само че Чикатило далеч не беше на 24 години, както бях аз тогава, но и типажът изобщо не беше мой.Въпреки това най-странното в тази ситуация беше, че три месеца преди това предложение на самия мен ми се прииска да изиграя някакъв маниак.

-Трудно ли беше да се играе такъв персонаж?
-Безумно интересно, но и тежко психологически.Спектакълът е почти час и през цялото време аз съм сам на сцената.Трудно е постоянно да носиш в себе си тази нечистота.След като се върнахме от гастроли във Франция два месеца не можех да се изразявам добре, защото в спектакъла има много ненормативна лексика.Не можех да се спра.Това не значи, че съм се заиграл с Чикатило, но от време на време се ловях, че се заглеждам по малки момичета.Общо взето да играеш такива хора е опасно.

-Как течеше подготовката за ролята?Изучавал ли си материали от следствието или нещо подобно?
-Нямах време за това.Имахме общо 14 репетиции, в които трябваше да намеря в себе си нещо такова, от което нормалният човек би се отвратил.Както казваше Житинин:"Във всеки от нас живее маниак, просто в някои този маниак е 3%, а в други-99, в това е цялата разлика".

-Дориан Грей също е сложен герой.Как влезе в кожата му?
-Трудно е да се разказва за този процес.Във всеки период от репетицията всичко е различно.Но някои неща се случват и без съзнателната намеса на човек.Например през последния месец постоянно сънувам Дориан Грей.И не бих казал, че това ми доставя особено удоволствие.

-Произведението на Оскар Уайлд носи хомосексуален характер.Не се ли боиш, че след това за теб ще тръгнат подобни слухове?
-Когато гледам филма "Пълно затъмнение" с Леонардо ди Каприо в мен не възниква усещането, че той е гей, въпреки че такива откровени сцени като в този филм нашият спектакъл не е и сънувал.Надявам се, че когато зрителят дойде на спектакъла в един момент ще престане да мисли кой кого обича- мъж- мъж или котка-куче.Надявам се да отвлека публиката от това и да я накарам да следи друго.Оскар Уайлд не е писал манифест за партията на хомосексуалистите!

-На репетициите имало ли е някакви форс-мажорни ситуации, мистика?
-Не знам дали това може да се нарече фатализъм, но този спектакъл за мен стана пълен с травми.Отначало седмица и половина преди премиерата силно се простудих.След това заради сложната декорация си разбих коляното и се убодох на някакви железа.А преди самата премиера кракът ми попадна в цепнатина и силно си навехнах глезена.Но по някакъв загадъчен начин играех, макар че отивах в театъра куцайки.

-Добрата физическа форма също ли се изискваше за спектакъла?
-Ясно ми беше, че са ми необходими не само вътрешни, но и външни изменения.Цял месец водих спортен начин на живот.Макар че и по-рано не бях дебел за тази роля ми се наложи много да отслабна.С помощта на диети и спорт свалих 7 кг.

-Сега имаш доста дълга коса.Винаги ли носиш такава прическа?
-Не, пуснах си дълга коса именно заради този спектакъл.Възможно е след това да се подстрижа, защото не мога през цялото време да ходя с дълга коса.Обичам да се променям, затова винаги имам различни подстрижки.

-Да поговорим за киното.Имаш ли някакви предложения сега?
-Наскоро се снимах във филма "Северно сияние".Това е семеен филм, в който няма обикновените вече за зрителя стрелби и убийства.Има и още един проект, но докато не съм утвърден не искам да говоря зя това.

-Гледаш ли филмите със свое участие?
-Отнасям се критически към своите работи.Но, разбира се, когато "Маросейка 12" излезе на екрана седнах пред телевизора и си мислех, че на следващия ден ще ме познават по улицата.Естествено това не се случи, защото хората вече не успяват да запомнят всички нови лица от екрана.

-Увличаш ли се по нещо друго освен работата? Може би обичаш да сечеш дървета? (???)
-Нямам никакво хоби.Слава Богу, нямам време за това да събирам марки.А относно дърветата- с удоволствие, само че това не значи, че няма да има да отида на работа докато не раздробя няколко греди.

Катя Сахарова,
"МК", 04.09.2001


Страхов без упреци

В действителност той нямал намерение да става актьор.В училище един от любимите му предмети била математиката.Мислел да постъпва в юридическия факултет.Но въпреки това, дали по стечение на обстоятелствата, дали просто "от глупост", както се изразява самият Даниил, той влязъл в театралния институт.Сега Даниил Страхов е една от най-ярките и перспективни млади звезди на театралния небосклон, което доказва и това, че билети за спектакъла "Портретът на Дориан Грей" в театъра на Мала Бронна, където играе Даниил, няма до края на ноември.

Вечно млад, вечно пиян


Общо взето подготовка за театралния живот от детството не съм имал, ако не считаме участието в организирания от Вадим Золотников кръжок в нашето училище.В един прекрасен момент ме утвърдиха за ролята на младия и пиян Кюхелбекер в спектакъла за Пушкин и неговото обкръжение.Но точно преди премиерата с приятелите отбелязвахме някакъв празник и аз доста се напих.Естествено цялото училище знаеше за този прискърбен факт и чакаше с нетърпение да види как ще изляза от сложната ситуация.А аз в това време се намирах в района на лабораторията, и, след като попригладих косата си с ръка, след известно време излязох на сцената.Общо взето, както бях нетрезвен, изиграх пиян декабрист, с което заслужих уважението на училищните приятели.Но този епизод се превърна завинаги в урок за мен: той ме предпазва от подобни експерименти в бъдеще.Най-интересното е, че един от учителите, които ме готвеха за постъпване в театралния ВУЗ, беше Олег Михайлович Вавилов.Той любезно ми преподаде няколко урока по актьорско майсторство.А след няколко години се срещнахме в театъра на Мала Бронна в спектакъла "Портретът на Дориан Грей".Олег Михайлович играеше лорд Хенри.


Мистика, портрети и обезболяващи

Не знам на кого да благодаря, че получих ролята на Дориан Грей.В последно време започнах да забелязвам, че ролите при мен просто идват навреме.Дориан Грей се яви като някакво продължение на тези духовни търсения на персонажите, които вече имам в моето портфоио: Аблеухов и Платонов.Безусловно всеки зрител взима от спектакъла това, което му е интересно.Но за мен това е продължение на старата тема за това, че всяко престъпление докарва след себе си наказание.Не знам дали може да се счита за мистика това, което обвива дадено произведение, но сега и на мен не ми е много добре.На репетицията стъпих накриво и все още не мога да излекувам крака си.Нямам време да лежа вкъщи, защото играем спектакъла на всеки четири дни.А да ходя с бинтован крак също не успявам, защото през повечето време според замисъла на режисьора героят ми трябва да ходи бос.Сега работя на обезболяващи и се надявам само това да не се превърне в сериозна неприятност.
Що се касае до почитателките, то аз няма да говоря за това, защото не мога да се възползвам от тяхната несъмнена беззащитност.Мога да разкажа само за един необикновен подарък, който ми даде една художничка.Тя ми подари картина, на която са изобразени младеж и девойка, изпълнена в много странна техника, където има акварел, графика и масло.Но на "Портретът на Дориан Грей" все още нищо не са ми подарявали.


Любимец на автоинспекцията

Вече година карам кола, и докато все още имам "свежи" шофьорски права- получени тази година, всеки КАТ-аджия, който ме спре, убеждавам, че е първият.Няколко пъти искаха да ми отнемат правата, но всичко се разминаваше, защото повтарях на полицаите една и съща фраза:"Уважаеми, вие сте първият, който ме спира".Той мигновено се усмихваше и с думите:"Значи съм ти кръстник" ме пускаше.Но "лафът" вече се изтърка.Преди дни пак наруших правилата и ме спряха.Спаси ме само това, че закъснявах за сериала "Петият ъгъл" с мое участие и успях да го убедя, че съм актьор.Изобщо зад волана малко се асоциирам с Дориан, защото често карам с бейзболна шапка и изглеждам доста спортно.

Катя Сахарова
"МК" 19-25.10.2001
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Вт 14 авг 2007, 02:02

Артистите не са безделници

Много от актьорите, които често виждаме на екрана,за които четем в театралните рецензии, съвсем доскоро са били все още студенти.Сега те на практика усвояват всички прелести и трудности на творческия живот.Сред тях е и Даниил Страхов -актьор от театъра на Мала Бронна, който играе главните роли в спектаклите "Калигула" и "Портретът на Дориан Грей" на Андрей Житинкин.Той е дебютирал на сцената на театър Гогол.Лауреат е на премията "Московски дебюти" за ролята си в спектакъла "Петербург" в постановка на Сергей Голомазов.На международния фестивал на театралните училища във Варшава е получил приз за най-добро изпълнение на мъжка роля в «Безотцовщине» (Платонов) на същия режисьор.

-Много известни актьори са постъпвали в театралния институт от втория-третия, а понякога и от петия път.Как попадна в актьорския факултет?
-Постъпих от първия път, освен това наведнъж и в трите института.Приеха ме в Школа-студио МХАТ в курса на Авангард Леонтиев.След година се преместих в театралното училище Щукин.Не мога да разкажа нищо весело за прослушванията.Помня, че това за мен беше един ужасен кошмар.

-Защо тогава решихте да станете артист?
-Заради глупост.Постъпих веднага след като завърших училище и изобщо не разбирах за какво става въпрос.Както и всички абитуриенти, се почувствах Бонапарт за 5 минути.А попадайки в първи курс се виждах най-малкото като народен артист, след като главната бариера в живота ми както ми се струваше, беше вече премината и мислех, че по-нататък ще бъде просто и лесно.Но това, разбира се, изобщо не е истина.

-Трудно е да си представиш, че да учиш във ВУЗ, където не се изучава фзика, химия и висша математика е трудно...
-Работата не е в това.Искрено съм убеден, че е по-добре да се постъпва в театрания институт когато човек е поживял и има опит.Да постъпваш веднага след училище като актьор е като да си обущар без обувки- нямаш какво да играеш, защото нямаш жизнен багаж.Момичетата на 18 години сам Бог ги е пратил да станат актриси, а момчетата порастват психологически много по-късно.

-Откъде си намираше пари за ежедневните разходи когато беше студент?
-Работех като сервитьор в ресторант.Той се намираше в помещение, под наем от Щукинското училище.Атракцията на ресторанта беше именно това, че студенти-актьори обслужваха посетителите.Ратотих там около година, макар че беше непоносимо трудно.Да угаждаш на богатите дами и техните мъже е много по-трудно отколкото да се опиташ да разбереш какво иска от теб режисьорът.

-Сред зрителите битува мнението, че всички артисти са безделници.С какво е пълен твоят работен ден?
-Нашият работен ден се отличава от останалите с това, че не е нормативен.Една актриса разказваше по този повод нещо смешно.Още като малка идвайки в театъра, тя видяла, че артистите работят само по три часа на ден, от 7 до 10 вечерта.Такъв график и харесал и решила да стане актриса без да подозира, че още от сутринта може да има репетиции или детски спектакли.След репетициите може да те извикат в киностудиото за среща с режисьора, където трябва да изглеждаш нормално.Това също е част от работата ни.Не е тайна, че в театъра заплатата е много малка.Но и работният ден завършва около 10 часа при късните спектакли.След това актьорът се прибира вкъщи, където също не може да подвие крак, където може да го тресе и т.н

-Например?
-Ами например аз не мога да заспя след спектакъл минимум до три през нощта, масимум до 6 сутринта.

-Колко често са те утвърждавали за роля в киното благодарение на красивата ти външност?
-По-скоро е обратното.Отивах и ми казваха: "Благодаря, довиждане.Вие сте прекалено красив" или "Вие сте прекалено млад".

-Ако беше възможно да върнеш времето назад би ли постъпил отново за актьор?
-Труден въпрос.Ако това бях пак аз със сегашното ми мислене не знам дали щях да имам смелост.

Александр ДУРСУНОВ,
"Аргументы и факты", 7.12.2001 г


[size=15pt]Последният маниак Даниил Страхов[/size]

Андрей Житинкин вече пренесе на сцената историята на кръвожадния и порочен римски император.Театралите помнят удачнатапостановка в театър Ермолов и възходът на кариерата на режисьора.В този спектакъл ролята на Калигула изпълни Олег Фомин, след това го замени не толкова известният тогава Александър Балуев.В новата постановка на Житинкин Калигула ще изиграе младият актьор Даниил Страхов, чийто ярък дебют на сцената на театъра на Мала Бронна в ролята на Дориан Грей се състоя още в началото на сезона.

-Даниил, как реагирахте на предложението да играете в пиеса на Камю?
-Колкото и да е странно без особен възторг.Не мога да кажа, че съчувствах на този персонаж- по-близки са ми героите на руската словесност.Моята осведоменост по повод на това историческо лице не се простираше отвъд филма на Тинто Брас с Малкълм Макдауъл.Никога не съм гледал Калигула на сцената.Исках да отида в Петербург на страхотният спектакъл с Константин Хабенский, но дълго се канех,а след това размислих.В това има някакъв животнски страх, напълно обясним за един актьор.Много се боя да не попреча на самия себе си по този начин.

-Съжалявате или осъждате Калигула?
-Как бих могъл да се отнасям към него? Той е страшен човек.Би било странно ако ми внушаваше симпатия.В действителност в него няма нищо приятно.Но Камю например отчасти състрадава на Калигула, който е станал жертва на собствената си идея, съгласно която човешкия живот е нищо.Всичко се изплъзва от ръцете ти, всичко е безсмислено.Калигула преживява познати на всеки човек чувства по своему.Олег Меншиков, който навремето играеше Калигула в спектакъл на Пьотър Фоменко каза така: Калигула го има във всеки един от нас.Навярно.Човекът е някаква смес от безумие, добро и зло.Но във всеки от нас го има не само Калигула, но и княз Мишкин.

-Важно ли беше за вас да съхраните в спектакъла дълбочината на философските мисли на Албер Камю?
-Пиесата е крайно сложна и е много трудна за игра.Неясно е на какво да бъде положена тази философия, ако трябва да говоря на актьорски език.Просто да изляза с томче в ръка и да превеждам за зрителя трудовете на Камю? Новярно вместо това човек може просто да си остане вкъщи и да прочете пиесата.Андрей Житинкин обича провокациите.Какво ще стане този път? Не мисля, че спектакълът силно ще изненада някого: в днешно време зрителят е виждал какво ли не сцената.От изкуството изчезна усещането за нещо забранено.Затова аз от своя страна няма да се опитвам да изненадвам, а да разбера Калигула.Иска ми се да разбера защо в тези жестоки, кървави постъпки той вижда "своя житейски път".Защо ненавижда самия себе си.Калигула сам взима решения, отказва се от божествената справедливост, която счита за неправда.Доколко е разумен този избор? Не знам.Може да си спомним Макдауъл в ролята на Калигула: целият филм е безумие на един човек.Болестта на Калигула е логика, доведена от самия него до абсурд.Калигула безусловно е маниак на своята идея.

-Изглежда че са ви интересни маниакалните персонажи.Някога сте играли Чикатило в спектакъла "Наказанието на Чикатило" на Житинкин по пиесата на Михаил Волохов.
-Щом излезе "Калугила" се надявам да свърша със своята "маниакална" линия.Боя се от самоповторение.

-Казахте, че обичате да играете руска класика.
-Това ми е близко и понятно.Играя Платонов от пиесата на Чехов "Безотцовщина" в театър ГИТИС.От тази незавършена пиеса се вижда целият Чехов като драматург.Скъпа ми е и ролята на Аблеухов-син в спектакъла "Петербург" по романа на Андрей Белий в театър Гогол.

-Имате ли предложения от кинорежисьори?
-През лятото ще се снима филмът на Гарик Сукачев "Домът на възходящото слънце", в който съм утвърден на главната роля.

Елизавета Пекленкова,
"Ваш досуг" 16.05.02


Даниил в ролята на Дориан

Премиерният спектакъл на театъра на Мала Бронна "Портретът на Дориан Грей" побра в себе си всички неоходими за успеха условия, за да се събуди изпълнителят на главата роля в него- младият артист Даниил Страхов- знаменит.Това е остроумната изисканост на уайлдовския текст (който не е звучал на московска сцена от около половин век) и самата мистична история за "убиването" на душата в замяна на "вечност" за прекрасното младо тяло, прочетена от суперсъвременният режисьорски поглед на Андрей Житинкин и облечена в костюмно-сценографския антураж на един от законодателите на високата мода Андрей Шаров.А и присъщият на самият актьор типаж на английски аристократ несъмнено отговаря на портретната образност на Дориан.
Остава му само да докаже правото си на тази роля с актьорско майсторство, способно да създаде психологическите стръмнини на 20-годишната метаморфоза от "прекрасен принц" до хладнокръвен убиец.
Трябва да отбележим, че Страхов вече има опит с изпълението на подобни избраници на вселенското зло в монодрамата на Михаил Волохов "Наказанието на Чикатило", която Андрей Житинкин постави на френския фестивал на експерименталния театър.Преди това актьорът бил зает от режисьора в неговата постановка "Венецианският търговец" на сцената на театър Моссовет в ролята на мароканския принц, пародиращ познаваемите лоши навици на шоу-звездите.Друга шекспировска роля в същия театър е на Себастиан в "Дванайста нощ" на Марк Вайл, която го хвърля в стихията на ярката театралност, толкова свойствена за випускниците на Щукинското училище, което той е завършил преди 4 години.Освен това неговата първа театрална работа е получила престижната сред столичните професионалсти премия за дебют- за главната роля в "Петербург" на Андрей Белов на сцената на театър Гогол в постановка на Сергей Голомазов.По-късно при същия режисьор Страхов ще изиграе чеховския Платонов.
Така че със своята сегашна роля 25-годишния актьор подхожда с внушителен за възрастта си опит в психологическите търсения.Но именно магическата аура на Дориан още преди премиерата привлякла към Даниил небивало число почитателки.А притежателят на очарователния облик със своята игра безжалостно осъжда своя герой на клеймото на блоковския стих "Красотата е страшна..."

списание Новое врем №36 9 септември 2001
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Вт 28 авг 2007, 00:13

Изображение
Изображение
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Вт 28 авг 2007, 00:16

Даниил Страхов бил на края на света


"За снимките на филма "Переон" се търсят актьори-ескимоси и чукчи"-такава обява поместила в интернет снимачната група на режисьора Александър Рогожкин.Авторът на знаменитата "Кукушка" и всенародно любимите "Особености на националния лов" отново събра на площадката интернационална команда- ескимоси, чукчи, американци и руснаци.
"Перегон" разказва за малкоизвестен исторически факт.Как през 1943 година нашите съюзници- американците, прекарвали през Чукотка своите бойни самолети, а там зад волана сядали съветските летци и през целия Сибир карали Аерокобрите в европейската част на Русия.Там преоборудвали машините и едва след това ги отправяли в действащите части.Полетите преминавали в опасни условия- ниски температури, заледени корпуси.Немалко летци загинали...
Снимките на филма започнали през пролетта в Заполярието, на Колския полуосров, недалеч от местата, където преди почти три години Рогожкин снима "Кукушка"."Природата по тези места е поразителна,-разказа Даниил Страхов- изпълнителят на ролята на началника на аеродрума капитан Лисневский.-там всичко е различно.Друго небе.Друга земя.Друга вода.Други хора."Ролята в "Перегон" може да се счита за първата голяма киноработа на актьора, успешно снимал се в сериалите "Бедната Настя", "Винаги казвай "винаги" и "Децата на Арбат"."Позвъни ми асистемнтът по актьорите и ме покани в Петербург, като ме предупреди, че Рогожкин не прави кастинг, а просто разговаря с хората.Това ме учуди, защото малко режисьори подбират актьорите по такъв начин.И тъй като на път спя зле, пристигнах в невменяемо състояние- всичко плуваше пред очите ми.Но, видимо, нещо в този блуждаещ поглед е подкупило Александър Владимирович.Защото преди това той не ме беше гледал нито в киното, нито в театъра."
Известните актьори в"Перегон" са трима- освен Страхов, още и Анастасия Немоляева и Алексей Серебряков. Серебряков играе ролята на коменданта на аеродрума.На Немоляева, която не се беше снимала от почти 6 години, доверили ролята на библиотекарката-преводачка.Около нея кипят доста страсти.Специално заради снимките в "Перегон" актрисата започнала да учи английски език, за да не я отвличат от работата "трудностите на превода".Английският се учел и в промеждутъците между снимките- при Рогожин американските летци играят истински американци, исландци и даже италианци.Намерили актьорите в бара на Миллионна улица в Петербург, където обичат да се събират чужденците, живеещи в Русия.Почти всички те говорят руски, много от тях са гледали "Кукушка", затова с радост се съгласили да се снимат.Една млада американка заради ролята си се отказала да се прибере вкъщи за празниците.
А актьорите за ролите на руските летци търсили из цяла Русия.На асистентът на Рогожкин му се наложило да обиколи всички театрални училища в Москва, Петербург, Саратов и Нижний Новгород.Бяха ни нужни други лица, -обясни Рогожкин.-Не като от парти, а нормални хора със светли, хубави очи.Затова проведохме кастинга в провинцията".Навярно за някой от младите актьори ролята в "Перегон" ще стане "звезден билет" за голямото кино.Изобщо във филма има 40 персонажа, всеки от които си има собствена история."Тук всички герои са главни"-обичат да повтарят актьорите на Рогожкин.
Но ако руснаците и американците намерили бързо, то за ескимоското семейство на ловеца Ентиун се наложило да се потрудят повече.Асистентите ходили даже на Събора на малките народи на Севера, но всичко без резултат.Но все пак там намерили изпълнителят на ролята на чукчата Василий.Това бил Хант Роман Кельчин, който толкова талантливо разказал приказка на своя език, че самият Рогожкин бил поразен.Ентуин и жена му намерили в Петербург.
По признание на актьорите всеобщ любимец на площадката е прасенцето Кузя.Кузя играе прасенцето Тарасик: според сюжета готвачът Ромадановский (Юрий Орлов) го поръчва, за да нахрани и порадва съюзниците със свинско.Но прасенцето толкова се харесва на обитателите на аеродрума, че е решено да го оставят живо и да го подарят на американците.Кузя е рядка порода- мини-прасе, той е само на 11 месеца и теглото му е само няколко килограма.На Колския полуостров, където Кузя отиде в компанията на кучето Веста, което играе кучето на политрука Свиста (животните живеят заедно и не трябва да ги разделят), Кузя се простудил, и дълго и сериозно го лекували.След това го пазили особено внимателно- в студени дни го завивали в грейка, а когато имало слънце го мазали по нежната кожа на ушите с крем против загар, за да не изгори.
Освен в Заполярието, снимките преминали и в околностите на Велики Новгород, където специално за Рогожкин бил построен аеродрум по образец от 1943 година.Страшните изтребители на снимките били изобразени от «Як-52».А след това, с помощта на компютърна графика, ги превръщали в изтребители.

"7 ДНЕЙ", № 49 от 5-11 декември 2005
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Чт 30 авг 2007, 00:48

Изображение
Изображение
Изображение
Последний раз редактировалось Lina Чт 30 авг 2007, 00:55, всего редактировалось 1 раз.
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Чт 30 авг 2007, 00:50

Тайните желания на Даниил Страхов

Няма нужда да представяме Даниил Страхов- той е известен актьор, на когото всяка секунда е разписана.Но той е имал и тежък период.Трудно е да си представиш, че Даниил година и половина е стоял без работа, "на хляб и вода"...Но въпреки това времето му дошло, и сега почти всеки режисьор иска да го види в своя сериал.

-Даниил, в сериала "Талисман на любовта" вашият герой се казва така, както вас.Това случайно съвпадение ли е или подарък от създателите на сериала, компания АМЕДИА?
-Честно казано не знам.Имам някакви предположения за това, но по-добре да не ги казвам на глас.Във всеки случай това ми се стори забавно.

-Вярно ли е, че всички номера сте изпълнявал сам?
-Чиста истина.Не знам дали по-нататък ще съжалявам или ще се гордея с това, но засега всички каскади, написани по сценарий за моят персонаж, правя сам.Така тръгнаха нещата.Ролята ми е такава, че трябва да прескачам огради, да тичам, да се бия- няма какво да се прави.Дори ми се наложи да се изкъпя в ледена вода.Честно казано по време на този епизод не изпитах най-приятни усещания.

-Нима не е можело да повикат дубльор?
-А как да снимат едри планове на дубльора, потъващ в дупка в леда? Затова докато имам здраве и навици се старая да правя всичко сам.И освен това е приятно, когато можеш да правиш маса най-различни неща, които не се отнасят директно към професията ти.

-Какво още, освен здравето, се налага да се жертва заради работата?
-Жертвата- това е условно понятие.Работата може да доставя такова удоволствие, че заради нея да жертваш почти всичко.Ако не обичаш това, с което се занивамаш, тогава разбира се е по-сложно.Обичам да работя и в кратките минути почивка достатъчно бързо идвам на себе си и отново се хвърлям в това с главата напред.

Много почитателки на Даниил са убедени, че той има "синя кръв", родители-дворяни, а него самият като минимум са го възпитавали английски гувернанти.В действителност той е израсъл в обикновено московско семейство.Майка му е психотерапевт на частна практика, а баща му- филолог-лингвист, който живее в Бостън, пише книги и издава научно списание.

-Кога за последен път прекарахте целия си ден вкъщи?
-За миналия месец имах една такава почивка.Освен заетостта в сериала го има и театърът, гастролите.Тъкмо ми се появиха два свобдни дена подред и ги загубих в пътуване до Петербург по разни делови въпроси.

-Съпругата ви не се ли обижда, че толкова рядко сте си вкъщи и почти целия си живот прекарвате на работа?
-Би било глупаво една актриса да се обижда за това, че мъжът и-актьор, работи много.Това е огромно щастие за един артист- да бъде търсен.

-С нея имате ли си съвместно хоби?
-Толкова рядко сме заедно, че съвместното хоби винаги се свежда до едно- лежане на дивана и превключване на каналите.

-Гледате ли телевизия?
-Случва се.Но не за да видя нещо конкретно, а просто за да си почина.

-А гледате ли "Талисман на любовта"?
-Задължително.Специално записвам всяка серия и след това я преглеждам.За мен това вече е част от работата ми.В този проект всички имат уникалната възможност да се учат и да поправят грешките в хода на работата и е грях да се пропусне тази възможност.Днес си направил нещо, а утре гледаш готовия резултат на екрана и можеш да забележиш някои грешки.

-Гледането предизвиква повече положителни или повече отрицателни емоции?
-По природа съм взискателен към себе си.Това е някакъв вътрешен двигател за моето битие и съзнание.Изобщо актьорите рядко изпитват удоволствие да се гледат на екрана, ако не са нарциси, самовлюбени или глупави хора.Затова честно казано, да гледам самия себе си не ми носи радост, тук трябваше да изиграя това така, а там- ето така.Надявам се, че зрителите не забелязват всички тези грешки.

-Славата носи ли удоволствие?
-Всеки актьор избира професията си заради славата, защото тя предполага някакъв успех още докато си жив, в сегашния момент.Не мога да си позволя да бъда писател, който пише зад масата, уверен в това, че е гений и потомците ще го оценят.Нямам такава възможност.

-Съжалявате ли за някакви пропуснати шансове?
-Към ролите се отнасям достатъчно спокойно- в този смисъл, че нямам някакви фикс-идеи: ето, искам да изиграя Ромео и това е всичко.

-Можете ли да си представите живота си без актьорската професия?
-Труден въпрос, защото се занимавам с него доста отдавна- вече от 12 години.Общо взето, разбира се, ми е трудно да си се представя извън тази професия.

-Доволен ли сте от това как се развива животът ви?
-Ако бях казал, че съм доволен, щях да излъжа.Но е грях да се оплаквам.Разбира се имам си някакви желания и тайни мисли.Ако бях толкова доволен, щях да бъда спокоен.А в нашата професия да си спокоен е равносилно на смърт.Трябва през цялото време да си в състояние на търсене, да имаш нужното желание, стремежи.

-И какви са те, вашите тайни желания?
-Няма да кажа! Всичко това е в графата "секретно".Има желания, които на дадения момент са недостижими.

-Отпуска например?
-Ами, общо взето да.Опитвам се по някакъв начин да я планирам, но засега не се получава.Прекалено много планове за бъдещето имам.И понякога, просто по човешки, ти се иска да поспиш повече, да се видиш с някой, освен колегите по работа...Но всичко това после, след като свършат снимките.

"Все Каналы ТВ " 13-19 юни 2005
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Чт 30 авг 2007, 00:54

Изображение

Три въпроса към Даниил Страхов

Даниил Страхов е известен от спектаклите "Петербург" (театър "Гогол"), "Калигула" и "Портретът на Дориан Грей" (театърът на Мала Бронна), а на телевизионните зрители от сериала "Бедната Настя".Сега той репетира една от централните роли в спектакъла по пиесата на Николо Макиавели "Мандрагора".

-Какви са впечатленията ви от драматургията на Макиавели?
-Фантастични! Макиавели е известен писател и философ от епохата на Възраждането, пиесите му са в списъка с литература по история на чуждестранния театър, но никога не съм предполагал, че ще играя в "Мандрагора", а още по-малко -в антерпризен спектакъл.Разбира се текстът е леко адаптиран към съвремието, променено е заглавието.Вместо непонятното мандрагора (така на латиница е известно растението, което ние познаваме като жен-шен) се появи "Приворотное зелье", което по смисъл е вярно.Над спектакъла работи младият режисьор Константин Богомолов, чиито постановки могат да бъдат видени в театър "Гогол", и в Руския младежки театър.

-Вашата предишна театрална работа беше Парис в спектакъла на Роберт Стуруа "Ромео и Жулиета"...
-Беше ми интересно да работя при Стуруа, макар че резултатът от работата ми, честно казано, не ме удовлетвори напълно.Мисля, че не успях да намеря този единствено верен рисунък, който би съответствал на спектакъла на Стуруа.Може би ми липсваше време...Не за свое оправдание ще кажа: Парис рядко се е удавал на някой.Някои го правят агресивен подобно на Тибалд, някои-романтичен влюбен като Ромео.Аз също не почувствах уникалността на Парис.Което разбира се, не намалява ценността на този опит, който получих, работейки с такъв голям режисьор като Стуруа.А и общуването с участниците в прекрасния актьорски и режисьорски екип беше повече от приятно.

-Но все пак основната част от публиката ви познава не от театралните, а от киноработите ви.Какви са вашите планове?
-Снимките на "БН", както и на сериала "Звездоброецът" завършиха.Получих възможност да си почина, а плановете си засега не искам да разкривам: течат преговори за нова работа и не се съмнявам, че ще завършат успешно.

списание "Досуг и развлечения" № 10 - 2005 год
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Пред.След.

Вернуться в Список форумов

Вернуться в Мультилингво / Multiple language forums

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: CCBot(CommonCrawl) и гости: 0