извинявам се за
огромното закъснение
надявам се все още да има някой който да го прочете
-
Даниил ние с вас се видяхме последния път на "Кинотаврь",оссъждахме "Перегон" и знам,че сега сте в снимачен период на филма на Андрей Малюков,която се казва "Черни следотърсачи"
-Вече не са черни,вече са просто "Следотърсачи".
-"Следотърсачи".Тя е сложен-постановъчен филм.Има взривове,американци там правят нещо.
-Да,там каскадьорите са канадци,според мен.
-Канадци.Аз се приготвях за интервюто и прочетох,поправете ме ако не съм прав,че вие сам правите триковете.
-Аз там нямам особени трикове.Ако ги има,навярно,вече не бих ги правил сам.
-
Разбира се.
-Струва ми се,че всичко те са "петльови боеве".
-
Ако бях аз,ако работехме заедно,бих ви забранил като режисьор.
-А аз не бих всъщност не бих и ги правил.Сега всички разсъждават над това,какво е нужно на съвременната младеж,какво кино е нужно,на какво те трябва да отидат и какво им е необходимо,за тяхното възпитание,в кавички или не.
-Или поне как да попаднат в аудиторията.
-Или поне с какво да ги заинтересоваме, за да не бъде нещо назидателно а да бъде такова,че хората да възприемат лейтмотива.
-За да дойде уйкенда ,и те да кажат "Отиди да гледаш кино"
-Да кажем и това също.Ето на мен ми се струва ,че това кино по своята структура,когато прочетох сценария,попада именно в тази болева точка.Историята е за това как четирима съвременни цинични,те са точно цинични младежа попадат във 42 г.Отначало те се явяват черни археолози и там те....цър-пър,може би не трябва да говоря за това,незнам.
-Може.
-Може?
-Да.
-И какво се случва,в продължение на целия филм,каква трансформация на душите им,посредством не просто някакво назидание..."Ето това е черно,това бяло.Това е Сталин,това е Хитлер"
-Те попадат...?
-Те попадат на челно място,и естестевено като всеки нормаелн млад човек искат да победят,за да останат живи.И какво се случва с тях в продължение на целия филм.По какъв начин го преживяват...
-Това художествен филм ли е ?
-Това е художествен филм,който ще разрежат.
-Но не силно?
-На 4 части.
-
Много интересно.А по повода за попадението на аудиторията.
-А аз не съм съвременен циник,които попада там.Аз вече съм стар за това.Аз съм точно от 42 година,който не че ги превъзпитава,но се явява....Персонаж който се явява една от границите на тази действителност,която те виждат.
-Бягайки напред,те навярно ще се върнат в нашето време?
-Навярно не трябва да говоря за това.
-Не трябва.Ясно.Какво в последно време се е случило с живота ви?
-Общо-взето нищо.Нищо такова глобално,такова,което може би се очакваше от мен.
-А вие очаквахте?
-Вече няколко пъти постих от подобни очаквания и престанах да се настройвам по някакъв начин за светлото бъдеще,имал съм вече такъв опит.Имаше такъв период,когато се снимаше "Децата на Арбат",впрочем,паралелно с "Бедната Настя",аз не че се надявах че след като този филм излезе нещо ще се промени,но все пак,бях психологически уверен в това че те ще излязат и този стереотип ,които беше неизбежен "А Страхов се изстреля,но като сериален актьор".И страхът да остана в тези рамки,присъстваше.Но нищо не се случи.
-Интересно е,присъства ли страха да останеш в рамките на телевизионния сериал?
-И да,и не,защото всъщност ...
-А вие готов ли сте да бъдете просто сериален актьор?
-Аз съм готов да следвам съдбата,извинявам се за пафоса.
-
Отлично.Разбирам.
-Защото да стоя и да си виря носа,да говоря "Не не ще се снимам само в киното",но да се снимаш в лошо кино,защото добро не ти предлагат.Или да се снимаш в качествен,да допуснем вертикален сериал,което в момента правя,снимам се отново в компания "Амедия".
-Разкажете ми всичко.Всичко е интересно
-Много любопитна история,свързано с това че "Амедия" реши да пусне..
-Как се казва?
-Казва се "Съдебна колонка".Това е вертикален сериал.
-Малко не разбирам,какво е това.Ако ми разкажете на мен и на нашите зрители ще бъде много интересно.
-Вертикален сериал,това са много-много серий,да предположим там 10,20,30,но всяка серия е отделна история и само главните герои минават от серия в серия.Като "Каменна"
-А разбирам.Тоест има начало,среда и край.
-Съвършенно вярно.И всеки път този финал е свързан с определената история,с определени персонажи.
-Това нали е сложно.
-Сложно е,да.Но "Съдебна колонка" се снима като киното по 2-4 минути на ден.С релси,кранове.
-А какво всъщност е "Съдебна колонка"?
-Работата е в това,че едно момиче журналистка "златна младеж",но решава да се махне от светската хроника в криминалната журналистика,а аз съм нейния годеник.
-
Тоест в една серия става някакво разследване?
-Съвършенно вярно.
-Яко!
-А аз като старший следовател в прокуратурата и помагам.Като старший следовател и по случайност на съдбата,нейн годеник.
-Социално вие сте,среден клас?
-Социално аз съм среден клас.Аз съм по ниско от нея,бих казъл две степени.И се получава любопитна история в която всеки път...
-И любовна?
-И любовна и класова.Когато отначало тя е по-горе от мен,но решава да отиде там,откъдето аз съм съм изялзъл,откъдето съм се измъкнал.И ето тази борба със злото на височината на елементарната човешка помощ,на височината на работата,която не е просто за това да изкарваш пари,а за това да промениш нещо в този свят.
-Красива история ли е или има и лоши моменти?
-Красива е .Там задачата е друга.
-А вие какъв персонаж намислихте?
-Аз съм такъв знаете ли...Ние измислихме с Артем Антонов,който се явява режисьор-постанвщик,образ не просто на такъв умен,успел следовател,бивш служител на Интерпол.Не просто.Всичко това присъства,но при всичко това ,ние мислихме той да е малко като тюфлек.Той е под нея.Тя винаги знае в какви точки да го понатисне,за да и каже "ДА".Когато Артем Антонов, ми предложи тази история,когато ме мъчеше на пробите ,говореше "Даниил кажи ми моля те,какво играеш?"-"Ами,това което е написано,това играя!А какво искаш?".Той говори "Даня,това което имаш си го имаш и всички ще го видят.Изиграй някакъв такъв тюфляк",аз-"В смисъл?Не разбирам,какъв тюфляк?" -"Ами той такъв....той е под нея,разбираш ли.Той не е толкова уверен в себе си човек,какъвто иска да се докаж пред себе си.И когато той следователя на прокоратурата Никитин,той накратко нещо като Джейм Бонд...
-Но не е Джеимс Бонд?
-Не е Джеимс Бонд.Но когато го прави така,оттук-оттам...от тази порода хора.
-Визията позволиха ли ви да направите както вие искате?
-Ами елементи.Но това пак дойде не от мен а от режисьора.Аз по някаква своя интуция,си мисля ще взема куфарче и говоря "Ето такова (показва)куфарче ,малък удобен,за да ми е удобно да го нося.Отивам на снимки а там стои такъв голям куфар с ето такива (показва)дръжки ,на рамото и в метрото.Аз говоря "Ама какво е това,за какво е нужно,това е неудобно,хората в колите не носят такива големи на рамото"А Артем говори "Те не носят,но на мен ми трябва ти да го носиш.Това е гланцованост-излиза млад успял човек от офиса-това не ми е нужно".
-Това в принцип е правилно направление.
-И аз разбрах,че аз не трябва да бъда режисьор поне засега.Защото аз не разбирам елементарни неща,даже за тази работа която трябва да направя самостоятелно като актьор.
-Аз всъщност даже незнаех за принципа на работа с Амедия,но например 6 часа сутринта,плюс -минус 15 минути и ти дават 7 страници текст...Аз говоря "Слушайте,как го запомняте?А колко е работната седмица?" те ми казват "Шест дневна" аз говоря "А къде ядете?" и те "Там"
-Това е сега,преди беше много по-зле.По-рано беше седемдневна,ако не и осемдневна.И сценария го получаваш направо на площадката,и често не си ял,и не в 6 а да кажем в 5 ти се освобождаваш,в 7 отиваш.Аз много различни "страсти" по този повод мога да разкажа.Това че сега те имат шестдневна работна седмица е "яко".Това вече е добре.
-А аз говоря,че вие сте желязобетонно подготвен артист?
-Не.Кино професията и сериалната професия-това са различни неща.Това са съвсем различни организма,две различни отношения към текста,към запълването на кадъра със себе си,това е съвсем различен навик,отново актьорски навик,актьорски тренинг.
-Аз със племенника си Костя Крюков разговарях,той също е в телевизионното пространство.Той говори,аз незнам как ще се подреди живота ми,това което ми дава неоценим опит.А други артисти говорят друго,че ти идваш след този ритъм на телевизионното производство ,отиваш на кинематографска площадка и нищо не разбираш,какво се случва.
-Защо толкова бавно?
-Въобще нищо не разбираш,какво става.И това понякога малко те ядосва.
-Да.По различен начин е това състояние на нетърпение.Например след снимките на "Бедната Настя" отидох в Киев.И там снимах 4-сериен филм.Това как работеха...Не искам да обидя никой,те са добри хора..
-Разбирам.
-Но тази незабързаност,от една страна беше хубаво.Аз отидох.Господи,слава Богу,ще мога да си почина.Но когато разбрах колко спокойно се занимават,и в резултат нищо не е готово,и нито един кадър не е измислен,и а не мога да получа от режисьора отговор на своите въпроси.Аз вече нямах особенни надежди,че ще докажа нещо на някой.Затова първо се стараех да докажа нещо на себе си.
-Първите дни...Кое беше първото "Бедната Настя"?
-Не.Всъщност не е първото,но що се касае до главни и запомнящи се роли...
-Такива,направо нереални,когато цялата страна заговори "Ти какво,къде.Не питайте,аз съм в телевизора".Какво се случи?
-Разбира се,когато журналистите в течение на една година ме питаха "Даниил как сте,така да се каже,с главата?"
-Аз не обичам тези въпроси,но по принцип не е толкова лошо.
-По принцип,всъщност "медните тръби" това е достатъчно дълго сериозно испитание,което...
-Е страшно.
-Страшно е с това ,че когато си през тези "медни тръби" идваш и говориш на всички "не,не всичко е наред".Всъщност не си даваш сметка за това доколко си увлечен от себе си,от своя успех и своята увереност в това ,че така трябва,така е нужно и така ще бъде винаги.И ти започваш да не забелязваш хората около себе си.Минавайки през тези "тръби" не разбираш,че в там вече не виждаш нищо друго освен илизьониран свят в края на тунела,към който така се стремиш.Ето сега всичко ще стане.И за съжаление,често хората не се спират на този път,той не им позволява да живеят повече с тази увереност.
-Аз съм слушал на Мосфилм за вас...
-Много НЕдобри неща?
-Ами не,но какво значи недобри?Нашата професия е такава,че ти не можеш,нямаш право да се изплъзнеш,нищо....
-Мога да ви разкажа един случай,който буквално се случи с мен.Звъни ми асистентката на един филм и говори "Даниил,режисьора иска да се запознае с вас"-"Отлично.Само след 2 дни заминавам,трябва да успеем,иначе след една седмица или малко повече " -"Добре,кога?". "Ами утре,днес вече е късно" На следващия ден тя ми звъни и ми казва "Даниил,знаете ли,няма да се получи,режисьора не може".Но ние с нея за всеки случай се уговорихме,че ако той не може,те ще ми предоставят сценария.Стоях в кафенето,канех се да гледам футбол,всечко прекрасно,добро настроение.Казвам "Добре донесете го"-След един час ми звъни човек "Ало,Даниил какъв адрес?" а аз "Извинете,а кой сте вие?". "Директора съм" аз "Какъв директор?Звъннете на асистентката на актьорите Вика,тя знае адреса и знае всякаква информация.До чуване"
-А в резултат вие "пострадахте"?
-Разбира се.Защото не ми донесоха сценарии,режисьора не искаше да се види с мен.Той разбира се ,обърна ситуацията по друг начин.Аз не мързелувах,два дена звънях на астистентката,тя не вдигаше телефона,в края на крайщата взех телефона на жена ми,тя вдигна.Аз и казах "Вика в какво е проблема?" а тя "Аз сама незнам в какво е проблема" -"Вика,да направим така.Аз разбирам прекрасно,че вие сте подчинен човек,че не можете със директора...Незнам какъв е там,директор,може е продуцент,незнам що за човек е и каква власт има в данната киногрупа,какви са ви отношенията,мен това вече не ме интересува,но хайде ние с вас поне да се обясним,за да няма никакви неразбирания-между мен като актьор и вас като астистентка.Ситацията беше такава,такава и такава...
-Имате ли агенти?
-Не.
-
Нямате агенти?Защо?
-И за какво?
-За да ви лиши вас от такива истории.В релузтата вие да сте виновен.E-mail.И всичко.И сценария вече лети.
-Работат е в това,че няма никакви гаранции че моя агент Х ще постъпи по-мъдро от мен.А така поне асистентката Вика чу,че съм нормален човек,че тази ситуация...
-Това че вие сте и познънили и сте обсъждали,търсели сте истината,защото е обидно.
-Обидно и незаслужено.Но това беше към разговора че вие сте слушали на Мосфилм за Даниил Страхов.
-И за мен знаете много..
-Знам.Знам много.
-Ами такава е професията.Обратната страна на медалите,която се казва както е угодно-известност,слава.
-Аз всъщност не бих разделял хората на нас публично известни и на другите които,съжаляват и са публично неизвестни.Работата не е в това.
-И в това също.
-Но аз мисля че всъщност не е.Защото има много фамилии които не само че съжаляват но правят име отгоре на това.Напротив.Говорите за мен лошо,добре аз ще се държа още по зле.И на това правят по някакъв чудотворен начин име.Ненам как им се получава,но това си е тяхния път,тяхния избор.Аз не съм пробвал.
-Аз исках да ви задам въпрос.Вие четете много?
-В последно време отново започнах да чета.Имаше един период,навярно 5 години,през които не ми се отдаваше.
-То се вижда.Как говорите,вижда се.
-Че съм чел?
-Че четете много.Така ми се струва.
-Всъщност това е още ученически запас от думи.
-А моят най-главен запас беше институтския.
-В института аз почти не четох.
-А как постъпихте в института?
-Ами случайно.Направо от конкурса.
-
Когато е имало "Не мога,искам да бъда артист.Ето не мога!"
-"Не мога" изобщо нямаше.В поледния клас родителите ми ме питаха "Сине а къде ще постъпиш?"
-А родителите ви са учени?
-Да.Да го кажем така,баща ми е учен а мама практикуващ психотерапевт.Аз казах "След две седмици ще кажа".Моят избор беше непонятен.Найстина идиотски,защото не се учех тогава,а се "разхождах" и се опитвах да опозная живота във всичките му проявления.И къде със своите минимални запаси да отида?Помислих,ами ще отида да стана артист.Гледах "Седемнадесет мига от пролетта" на Тихонов.А с какво съм по-зле.Какво,стой той,мълчи и толкова красиво му се получава.
-Какви са най-големите ви амбиции сега?Тук и сега.
-Никакви.А какви могат да бъдат амбициите
-Чуждестранен проект искате ли?
-Доведената ми сестра,всъщност тя ми е родна,но при нас незнам защо се счита ,че сестра по баща е доведена.
-Баща ви живее в Бостън,да?
-Да.А сестра ми учи в "Харвърд".И нейната мечта е да напише сценарии в Холивуд,в който главния герой да не произнася нито една дума.И разбира се ,тази роля е отредила за мен.Аз мисля че ще бъдя яко.Всъщност амбициите от една страна са добри,от друга напълно тъпи и безмислени,защото актьорската професия си е като "тревичка"-расте под слънцето,слънцето свети...
-Слушайте няма да ви повярвам.Питайте ме: "Искам ли да получа оскар"
-Искате?
-Много.
-Но аз знам,че няма за го получа.
-Защо?
-Защото мога да го получа само като режисьор за най-добър чуждестранен филм,а за това трябва да се преквалифицирам в режисьор.
-Добре. "Орел" можете да получите.
-Орел?
-"Златен орел"
-И какво.Незнам.Разбирате ли,честно ви казвам,много исках да получа за Дети Арбата.Даже не да получа,но хората казаха след "Бедната Настя" :Даня Страхов е добър актьор.
-Добре.Даня Страхов иска да бъде най-богатия артист?
-Най-богатия?А колко е това?(смее се)Най-богатия в света?
-Не не в света,в Русия.
-А аз незнам колко е това.Зависи колко пари са .Ако са твърде много,може би и не си струва.
-Много.Милионер.
-Милион не е много.
-Милионер-10,20 милиона.
-Аз считах ,колко ми е нужно,за да...
-Колко?
-За да не се напрягам,въобще да не се напрягам от една страна,а от друга да не ме оттегчават.Някъде от 10 до 20 стигат.
-А с какво ще се занимавате,с актьорска професия?
-Ако имам толкова пари,един Бог знае,може би ще взема от тези 20 един милион ,и ще скалъпя някакво кино.
-Ето!Режисьорски амбиции.Ето!
-Не.Всъщност не.Честен кръст.Отминаха.Бяха някъде преди една-две години.
-Бяха?
-Бяха ,но си отидоха.Точно след Рогожкин.Той така ме погледна и каза "Знаете ли,90 % от актьорите които отиват в режисурата се удолетворяват след първия филм и се успокояват.Аз помислих,найстина е така.Ако събера невероятен жизнен опит,ако имам упоритостта да отида да се уча някъде,или да преборя мързела си,ако това всичко стане...а така просто да стана режисьор...
-А вие мързелив ли сте?
-Преди бях работохолик,а сега разбрах, че всъщност съм мързелив.
-Гениално.Преди бях работохолик,а сега помислих и мисля че съм мързелив(смее се).Даниил пожелавам ви късмет.Благодаря ви че дойдохте ,и с нетърпение ще чакам новите работи.И въобще всичко беше много интересно.Ще се срещнем на Кинотаврь.Ще дойдете ли?
-Ако ме извикат,ако има повод да отида.
-Там може просто да се отиде.
-Аз се старая да ходя,когато има защо.А така просто да обувам немога.За мен това е безмислено.
