Go to footer

Пропустить


Bulgarian fans

Поговорим на родных языках / Speak your native language here!

Модераторы: Admin, LikaN, Модераторы


Новое сообщениеот SladUranka » Вс 17 дек 2006, 21:55

Вулгарния мистик Даниил Страхов



Той има всичко за да стане здезда:красота,характер,трудолюбие,талант.В случая с Даниил Страхов природата не се е поскъпила,а съдбата взела актьора под крилото си,справедливо сметнала,че той е достоен да бъде първи...

-Даниил,вашият Дориан Грей е желаел вечно да бъде млад.А във вашата глава не са ли идвали такива мисли?
-Както всеки млад човек и аз съм имал моменти,когато съм се спирал пред огледалото и съм се замислял:колко добре би било ако вечно остана млад.Но цялата работа е в това,че Оскар Уайлд е довел този мимолетен епизод от живота на всеки човек до апогей.Той е разказал историята не само за красотата,колкото за прекомерната гордост,която достигнала връх,висша степен на греха,извършвайки го човек се унищожава и физически и духовно.

-Работата над Дориан беше ли сложна за вас?
-Основният проблем ,беше не работата нас образа а в това че не мога да дамеря оправдания за постъпките на Дориан Грей.На всички им е известно,че тази мотивираност и психологизъм,които са присъщи за руския театър,литература,в дадения случай абсолютно не присъстват.Уайлд е друг.Постъпките извършени от моя пресонаж не се нуждаят от оправдание.Дориан се променя и това е всичко!Не трябва да се търсят мотиви.Той показва различните свои маски.И зрителите са длъжни да се удивят от това как мигновенно той се променя.В това е и загадката.В спектакъла на Житинкин-всичко е както в киното,на монтажни допирни точки.

-Разглезеността на главните герои не ми заставя да избирате роли?
-Аз съм още в началото на пътя си и е грях да се жалвам от отстъствие на роли.Грях е и да избирам,работите не са толкова много.

-В театъра вие вече сте актьор с име.А как стоят нещата с киното?
-Есента на ОРТ ще излезе "Петия ъгъл" ра режисьора Сергей Газаров.След това "Северно сияние" на Андрей Резенков."Дедективи" на Краснопольски и Усков са отдавна направени,но не се появяват на екрана.Сега дават "Маросейка 12" където имам доста прилична роля.Надявам се че в киното всичко още ми предстои.

-Повече ви харесва да ходите по различни театри или просто търсите "свой дом"?
-За "дом" да говоря още е рано...В силата на възрастта и неголемия опит моите връзки с театъра са не през стени а през хора.Аз се радвам да видя колегите от театър Гогол,Моссовет,Малой Бронной.Не съм твърде общителен човек.И работата в театрите ми помогна да се науча да общувам с хората.Но някога,обезателно ще намеря свой дом...
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот Lina » Пн 25 дек 2006, 07:14

Изображение
Изображение
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Пн 25 дек 2006, 07:15

Изображение
Изображение
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот Lina » Пн 25 дек 2006, 07:19

Изображение

От маниака до барона

За милиони руски зрители Даниил Страхов си остава преди всичко барон Корф от "Бедната Настя".Въпреки това театралната публика познава Страхов и като Калигула, Платонов.И дори и да ви се стори като шега- и като Чикатило.Преди 4 години актьорът посетил не един град представяйки спектакъла за най-известният сериен убиец в страната.

-Даниил, преди да се съгласите на ролята на Чикатило вероятно сте имал големи съмнения?
-Разбира се.От моя страна това си беше чист експеримент- да изиграя роля, която съгласно логиката никога не бих могъл да получа.В спектакъла има много нормативна лексика.От самото начало на репетицията това повече приличаше на авантюра.Беше абсолютно неясно накъде ще ме доведе всичко това.Трудността се заключаваше в това, че това беше моноспектакъл, аз постоянно бях на сцената.

-Този експеримент успя ли или...
-Няма да се заричам, че повече няма да играя роли на манияци или да нямам текстове с нормативна лексика.Всичко може да се случи.

-Почитателките в интернет пеят възхвали за вашата аритократическа външност и маниери.Изказват се предположения, че сте получили възпитанието си не къде да е, а в строго английско училище.
-Израсъл съм в обикновено московско семейство.Майка ми е психотерапевт, а баща ми филолог.Баща ми ме е наказвал няколко пъти, но аз достатъчно бързо разбирах, че не съм прав.

-И що за "престъпления" бяха това?
-Сега ми е трудно да си спомня.Бях в поредната мини-преходна възраст.Или съм си взел играчка от магазина, или за първи път съм пушил.В действителност не помня добре детските си години.Общо взето съзнателният ми живот започна на 20 години.Започнах да се осъзнавам като отделна личност и отделен организъм в трети курс на театралното училище.А до този момент бях някаква първобитна смес вътре в самия себе си.

-Излиза, че сте избрал бъдещата си професия когато сте бил "първобитна смес"?
-Общо взето да.Несъзнателно.Студентският ми живот беше почти кошмар.Нищо не се получаваше както трябва, не разбирах какво да правя в тази професия и как да я овладея.Като че ли се намирах в тъмна стая с вързани ръце и не разбирах какво трябва да правя.

Изображение

-Кое е най-трудното в актьорската професия?
-От една страна тя изисква излизане от собственото "аз", за да изиграеш друг човек.Необходимо е превъплъщение.Но в действителност за да изиграеш някой друг, трябва много добре да познаваш самия себе си.Затова актьорската професия е път към самопознанието.Навярно това е и най-трудното, защото много често хората се опитват да избягат от самите себе си.

-Съществува ли идеална роля, в която бихте могли напълно да се разкриете като актьор?
-Никога не съм имал фикс-идея да изиграя Хамлет, или Ромео, или Борис Годунов.Към ролите, които получавам се отнасям като към нещо неизбежно.Щом съм получил ролята, значи такава е съдбата ми, ако не- значи не е и трябвало.

-Но е станало така, че след завършване на института блестящо сте играли в спектакъла "Петербург" в театър "Гогол".Получили сте престижна премия за тази роля.А след това внезапно сте изчезнали някъде.Какъв беше този период?
-Заминах си от театъра.Няма да разказвам защо си тръгнах, това са наши вътрешни работи.След това половин година стоях без работа.

-С какво се занимавахте през цялото това време?
-Вече не помня какво съм правил.Четях книги, размишлявах.Подобни състояния без работа въвличат човека в някакво полусънно съществуване.Безделие.Стараех се да не изпадам в униние и чаках своя час.

-Вашият колега от "Бедната Настя" Антон Макарски разказа в интервю за нашият вестник, че е имал период, когато половин година е стоял само на овесена каша и дори за захар не е имал пари.Получава се, че вие също сте преживял нещо подобно?
-Не мога да кажа, че половин година съм стоял на една овесена каша и не съм можел да си позволя да си купя грис или орехи.В дадения случай се старая да не създавам митове около събитията в живота ми.Даже и когато става въпрос за половин година безработица.

-Успявате ли да прощавате на хората?
-Опитвам се.Не бих казъл, че напълно забравям нанесените ми обиди и оскърбления.Но всяка човешка подлост се основава или на глупост, или на слабост.Както е казал пощальонът Печкин, "по-рано бях лош, защото нямах велосипед, а сега съм добър"

Изображение

-Има ли хора, с които сте се познавали, а сега предпочитате да не поздравявате?
-Слава богу, не.Не ми е трудно да поздравявам.Друга е работата, че зад това "здрасти" може да не се крие нищо друго, освен пожелание за здраве.

-Правите впечатление на крайно спокоен и разсъдлив човек.
-В действителност съм много несдържан.За съжаление.


-Какво ви дразни в хората?

-Теоретически приемам всичко у хората.Какво можеш да направиш с човешката природа? (усмихва се)Но и мен, както и много други, ме ядосват невежеството и нахалството.

-А неискреността?
-Към това се отнасям спокойно.Да предявяваш на човек претенции, че не е искрен към теб е доста глупаво.Самият факт, че ти се отнасяш към него напълно искрено, е много съмнителен.

-Периодът без работа в живота ви е отдавна зад гърба ви.Навярно и изискванията ви към условията на живот и комфорта са се увеличили?
-Разбира се, вече не се задоволявам, като в студентските си години с доматен сос, чай от пакетче и чашка химически бульон.Все пак с възрастта ти се иска да живееш по-различно.Но едновременно с това никога не съм зациклял върху това какво ще ям или колко часа ще спя.В този смисъл съм непретенциозен човек.

-Кое е най-яркото ви впечатление от пътуване в последно време?
-Наскоро прекарах месец и половина на снимки в Киев.Бях в този град за първи път и той просто ме очарова.Абсолютно европейски град.За разлика от Москва, която само се стреми към това.Град, където ти е приятно да си и ти е трудно да работиш.Иска ти се да се грееш на слънцето, безкрайно да седиш по кафенетата.Там хората са много доброжелателни, шофьорите се отнасят много добре с пешеходците.И освен това Киев е много чист.Веднъж минавах през града за снимки в пет часа сутринта.И заварих такава картина.Портиери почистваха една от улиците.И то как я почистваха? Стояха на 10 метра един от друг.Представяте ли си?

Изображение

-А случвало ли ви се е някой непознат град да ви е разочаровал?
-Когато бях в Холивуд той не че ме разочарова, но не ми напраи голямо впечатление.У нас съществува определен мит за Лос Анджелис: тайните на Лос Анджелис, тайни, страсти...Страсти нямаше, тайни също не се забелязваха.В действителност Холивуд се оказа район, където се намират няколко наши "Мосфилм-а".Нищо повече.Там няма нищо особено.Същите павилиони.Останах с впечатлението, че ние по нищо не им отстъпваме.

-А Париж? Бил ли сте в този град-празник?
-Да.Но година преди това бях в Барселона.Тя ми направи много по-голямо впечатление.Това беше първият европейски град, който бях посещавал.Впечатленията ми от Париж не бяха толкова ярки.Макар че с времето разбрах, че проблемът не е в Париж, а в моята емоционалност, която беше натоварена с проблеми като работата и безпаричието.В Париж попаднах без излишни пари.А това е град, където безделието, с което аз по принцип не се отличавам, не пречи.

-А в Москва имате ли любими места?
-Когато имам възможност се разхождам по булевард Гогол.Това място е свързано със студентските ви години.Наблизо живеят мои приятели.

-Не изяснихме как предпочитате да почивате?
-Животът на актьора е свързан с постоянни пътувания.От това човек много се изморява.Затова мисълта за почивка при мен повече се асоциира с дивана.Така че нищо оригинално няма да кажа по темата.
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria


Новое сообщениеот MyPrivate » Вс 31 дек 2006, 21:54

Здравейте милички:) много благодарим за поредният превод :) само да знаете,че е седял година и половина без работа,а не половин година:)..
Нооо сега да ви пожелая весело посрещане на Новата Година,
да сте здрави,много усмихнати,с високо вдигната глава,и много ама много да ви обичат 8) ...и да продължавате все така да ни радвате с нови преводи!
Впрочем да ви питам някоя от вас би ли се наела да преведе интервюто от Рускино? :lol:
Миличко винаги когато те видя малкото ми сърчице се разтуптява толкова бързо,че се разпилява на хиляди парченца и единственото, което може да ги събере е твоята любов, но аз едва ли някога ще я получа
MyPrivate
 
Сообщения: 75
Зарегистрирован: Пн 16 май 2005, 22:33
Откуда: Bulgaria,Rousse


Новое сообщениеот SladUranka » Вс 31 дек 2006, 22:31

Здравей миличка :D първо благодаря за пожеланието :wink: искам да ти пожелая всичко хубаво,много усмивки и щастие :wink:
интервюто на Рускино ще го преведа,надявам се да е скоро.Но обешавам! :wink:
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот SladUranka » Вс 07 янв 2007, 19:03

за сайт Рускино

Този актьор не се нуждае от представяне.Даниил Страхов-това име е известно не само в Русия,но и в страните от бившия Съветски Съюз,в България,Полша,Унгария и даже в Китай.Днес "рускино" има честта да предложи на вниманието на всички фенове,ексклузивно интервю с Даниил.

-Хайде да започнем със най-интересното-какви примиери ни чакат ?
-На първи канал се очаква примиерата на сериала "Портата на ветровете".Мисля че интервюто ще излезе по-късно.Дотогава читателите на вашият сайт вече ще са се запознали с този сериал.Моята роля е на старший лейтенант Дмитрий Панкратов.Ако "Портата на ветровете" беше разделена "пълнометражно" моята работа би изглеждала по-обемна.Но отснетия материал е "разбит" на четири серии,затова "линията" на персонажа в сериала не е толкова обширна и не толкова обемна,както може би се иска на читателите и зрителите.

-А други примиери?
-Пролетта в действие ще бъде пуснат филма на Рогожкин "Перегон".Аз видях отснетия материал на озвучаването само в тези части ,които касаят мен.Мното ми е любопитно,как ще бъде монтиран целият този материал.Знам че с такова любопитство гледа и Алексей Серебряков(усмихва се) а Александр Владимирович Рогожкин е човек,толкова знаещ и толкова умеещ да прави кино,че дори ние актьорите които сме се снимали в това кино,ще го гледаме ако не със удивление то поне със неподправен интерес.Как режисьора ще монтира всичко това и какви сцени ще размести никой не знае.Общуването на площадката със Александр Владимирович беше минимално: той толкова много знае за киното си,че на никой не говори за това(усмихва се).Знаете ли,когато човек вижда и знае за киното си всичко,то явно му се струва ,че всички са дръжни да знаят същото.Това съвсем не е така,затова на актьорите им е много интересно да работят с него.

-Вие гледате ли филмите със своето участие?Искам да попитам,доволен ли сте от това,което виждате на екрана?
-Знаете ли,вълнообразно.Навярно,ще ви отговоря така-синосувидно.Например в настоящото време когато случайно попадна на себе си на телевизора,веднага превключвам,защото според мен е невъзможно да гледаш това(усмихва се).

-Имам предвид не сериалите,а пълнометражните филми.
-Що се касае до пълнометражните,то за съжаление аз не съм се снимал в много такива,че да се наслаждавам от сутрин до вечер на собственото си творчество.Въобще не се занимавам с това.Своите работи,без значение от това дали са сериали или работи в киното,гледам сам,максимум два пъти,за да извърша някаква работа над грешките и да разбера за пореден път как "съм полагал натиск" или съм се "налагал".

-Практически как се отнасяте към себе си...Имате ли роля с която се гордеете?
-Когато излезе "Децата на Арбат" много се боях.Боях се затова,че в работата си над ролята съм престъпил неуловимата граница между театралността и "киноорганиката".Нали моят герой Юра Шарок съществува в рамките на лаконичните емоции,това е персонаж с "преобърнато съзнание",при него всички идеали са размити.В работата над образа беше важно да не допускам да се получи излишък,"театралщина"-ако говорим на актьорски език.Но в същото време,вътрешния стил на филма изискваше почти сценична изразителност на персонажа,а и Андрей Ешпай не снима само кино,той има режисьорски работи и в театъра.Безусловно,влиянието на естетиката на театъра по един или по друг начин се усеща и във неговите филми.И често критикуват някоя от театралните му работи,която се изразява и в емоционалната игра на актьорите.Разбира се,аз бях обезпокоен от такива противоречиви аспекти върху работата над образа,и в резултата на целият снимачен период режисьора се мъчи над въпросите "подбрал" ли съм в тази конкретна сцена или не съм "подбрал"(усмихва се).Ние с Андрей Андреевич така се договорихме и така постоихме ролята,за да избегнем такава приблизителност,успоредност в трактовката на образа.Беше нужно да се разкрие идеята на персонажа,неговата нееднозначност.Режисьора отначало се опитваше да покаже харектерите на героите в динамика,в развитие,затова ние "хвърляхме"моя персонаж в разни емоционални състояния,преживявания,настроения...Като следствие често възникваше опастността да "излетим" от рамките на ограниченията.Вероятността от "хиперболизация" на преживяванията на актьора ,театралността във външната рисунка беше достатъчно висока.Затова,когато озвучавах ролята,после гледах сериала по телевизора,бях във напрегнат по този повод.Не мога да кажа че съм напълно доволен от работата си-аз винаги се старая да избявам да давам такива оценки за себе си.Да кажем така,считам че на дадения момент това е най-добрата работа в кариерата ми.

-Интересно ви е да работите в проекти,в които действието се развива в наши дни или в исторически филми?
-За мен няма никакво значение историчността на материала,за мен е важен самия материал.Важното е той да е интересен,да има какво да се играе,да има живот.Ако вие имате предвид "Бедната Настя"...

-"Децата на Арбат" това също вече е история!
-Безусловно.Но "Децата на Арбат" и "Бедната Настя"-това е съвсем различна степен на историчност."Бедната Настя" все пак си е приказка,някаква условност,измислено пространство,"измислен Петербург" в които съществуват някакви исторически фамилии,които всъщност нямат нищо общо със своите прототипи,с изключение в някаква степен на царското семейство.А за това сериала да се снима във формат "сапунена опера" да бъде красива история,"приказка" и да притежава ако не "задълбоченост" то поне обем,трябва да има красиви атрибути:епоха,костюми,реч.
А основата на сериала "Децата на Арбат" е повече автобиографичен роман на Анатолии Рыбаков.Драматургите Валентин Черны и Юлия Дамскер са направили забележителен сценарии на версията на този роман,а на снимачната група им се отдаде да създадът във филма такава атмосфера на тридесетте-четиридесетте години,че буквално във всеки детайл се усеща "аромата на времето".А какви са костюмите!Никога не съм срещал такива костюми!Всяка дреха,всяко нещо е направена с любов.Много неща са били внимателно въстановени,или ушити и обработени по специален начин-за де изглеждат нови,туко що купени,туко-що облечени.Впрочем, в нашите новоизпечени исторически сериали това може да се види достатъчно често: излежда че с кстюма всичко е наред,всичко е "по епохата",но е видно че дрехата е туко0що смъкната от закачалката в костюмната.А на снимките на "Децата на Арбат" душата ти пее и се радва на това,как всичко е създадено буквално от нищото.Даже обувките,които бяха ушити специално не се отличаваха по нищо от обувките по онова време.Исках да си открадна тези обувки,но накрая всичко така се завъртя , че не успях...(усмихва се).Ако се сравнява с псевдоисторическата "Бедна Настя" искинската,дълбокомислена работа над възстановяването на епохата на "Децата на Арбат" то разликата е очевидна.Това не значи че едното е добро другото лошо!Това са съвършенно различни жанрове,и задачи и способите за осъществяването им в кадър.

-А като цяло как се отнасяте към екранизацията?
-Добре,а какво в това може да бъде лошо?Когато Терри Гиллиам пуска нова работа,да кажем "Брята Грим" или да вземем по-чист и конкретен пример "Барон Мюнхаузен",виждам че това не е екранизация,това е самостоятелно произведение на режисьорите.Това е негова авторска работа,това не е екраницазия от "дума до дума",той няма задача да "прочете" на зрителя накакъв класически материал.И на мен подобно отношение към материала ми е по-интересно,отколкото в такова изпълнение като на Терри Гиллиам.Интересно е затова,защото аз разбирам задачите на телевизията,свързани с това,че младежите четат все по-малко и по-малко,увличат все по всякакви "технически изобретения" и висят в интернет.Осмелявам се да предполож,че нивото на такова безкнижно образование и достатъчно ниско в сравнение с това, което е било преди 15-20 години.Затова тази екранизация,която се осъществява сега на нашата талевизия,не трябва да не се приветства.Това е хубаво,това е правилно и необходимо за това,младите да отворят книгата и дори да започнат да сравняват своите впечатления от гледането на филма с това,което е написано в първоизточника,написано в книгите!
Разбирате ли, колкото телевизията във всички "стои,седи и лежи" в дома и се употребява заедно със хамбургера и чая на закуска,то и отношението към него е потребителско.Аз съвършенно не мога да гледам сериозни филми по телевизията.Не стига това че,достойните филми рядко можеш да ги видиш на телевизията,постоянно ги прекъсват за реклами.А не е "вкусно" да се разбива със реклами.Аз не мога да си отвлека вниманието на рекламните блокове,разбира се,ако действието ме увлича,ако ми е интересно как е направено,и ако не го гледам заедно с сандвич и чай.
Рядко,но все пак телевизията ни "щади" от показването на рекламите в сериозните филми.По принцип,късно през нощта.И ако имам време и възможност,не трябва да ставам рано сутрин,се старая да гледам.Но повече предпочитам да гледам филми на DVD.

-Има ли режисьори с които вие бихте искали отново да се срещнете в киното или в театъра?
-С радост бих се срещнал със Андрей Андреевич Ешпай,с радост бих се срещнал със Александр Рогожкин.Не затова че в моята "творческа биография"-тези думи ги слагам в кавички,защото иначе изглеждат много сериозно и пафосно-не защото в моята "творческа биография"режисьорите са били малко.На мен ми потръгна,още нямам 30 години,но в живота ми вече е имало двама режисьори с които радостта от работата ми беше голяма.А те се явяват пълни противоположности по отношение един към друг.
С Андрей Андреевич Ешпай ние обсъждахме всяка сцена,разработвахме маса разни варианти,тоест имаше общуване "актьор-режисьор",като приятели,като партньори,като хора,които "разменят" материал и спорят, всеки има право на свое мнение.С Александр Рогожкин ситуацията беше напълно противоположна.Аз вече говорих за това че този човек знае толкова много за киното и му се струва,че и другите трябва да знаят толкова.В всеки случай е просто невъзможно да "изтръгнеш" нещо от него,при целият обем на неговите знания и разбирания за киното си.Това е чове,който се отнася забележително към теб,но ти отиваш при него с въпрос а той ти говори "Ами...ето ...тук всичко е написано" и край!Затова в продължение на първата седмица аз се намирах в някакво състояние... разбирам,че всичко е написано,но това може да се изиграе по различен начин,а аз откъде да знам какво е нужно на режисьора?!Как да разбера?В края на крайщата на някакъв "птичи език"-на междуметия,на интонации,които изведнъж се усещат в неговите фрази "Заснето!" или "Давайте още един дубъл"-и ето аз по интонацията на отделните думи разбрах,какво трябва да му покажа,какво е нуждо да изиграя.И в някакъв момент аз се отпуснах и започнах да получавам от снимките голямо удоволствие.Такъв опит,щастива упоителна работа с двама режисьори,които снимат кино по различни способи,съществуват съвършенно различно на снимачната площадка,и съвършенно различно общуват с хората.И единия и другия начин за работа с актьорите е голямо удоволствие,и с радост бих повторил работата си с тях.И свалям виртуалната ми шапка пред тези хора!(усмихва се)

-Не ви ли е хрумвала идеята сам да се пробвате в ролята на режисьор?
-Тези мисли идват в главата ва всеки рано или късно,като правило,когато няма работа.Когато работата в някакъв момент свършва,започва пауза,и в този момент всички започват да търсят,някакви алтернативни изходни пътища...Започват да мислят за това,че може би твоята актьорска биография вече свършва и е време да помислиш за нещо друго.Или когато гледаш себе си в лошо кино или своя неудачна роля в добро кино,ти започваш да мислиш,че не се занимаваш с каквото трябва.
Общо взето пътят на "идването" на тези мисли са неизмерно много,резултата е един и същ:убеждаваш се в това,че със "ранено крило,на последния ред" е по-добре да не ретиш.Режисьора това е творец,а актьора единствено детайл в този механизъм.Режисьора създава твори,"лепи" този образ,който се явавя самостоятелно произведение на узкуството:из актьорите,из отснетия материал,който има...Създава това произведение на изкуството със всички възможни и невъзможни начини.
И за това за да бъдеш творец в пълния смисъл на тази дума,за това да снимаш кино,за да станеш такъв творец,трябва да разбираш много от кино,да знаеш много,да умееш много.И да притежаваш такава наглост да кажеш на себе си "Аз мога!"Ето такава наглост и всичко останало,доколкото сметнах ,у мен все още няма.Може би когато понатрупам нещо от тези съставящи-или знания,или наглост....тогава защо не?Но засега зазбирам,че нямам тези права.

-А мисълта за написване на книга?
-Тук има два проблема.Първият проблем-имам много слаба памет,такава....помня събития.Нямам впредвид текстовете който днес уча,а утре забравям.Това е моментална памет,впрочем,и с това имам проблеми.Що се касае до дългосрочната памет....с това имам огромни проблеми-от паметта ми излитат цели откъси от живота ми,които остават на емоционално ниво:аз помня че в някой момент от живота ми ми е било много добре,или много зле.Но да помня за събития,какво е било,какви разговори съм водил с едни или други хора,близки или далечни,приятели или врагове....не.Ако изведнъж ми се наложи да пиша тези проклети мемоари,аз нищо няма да си спомня!Макар че истории съм имал много,и хората около мен са били интересни.
Втория проблем(усмихва се)-аз съм едва на 30,ако трябва да закръгля.Да пиша мемоари е трябвало на 20-25 години,за да изглежда като концерт на Басков "На 25 съм".Ила да правя от съчинения пародия и да се отнасям с хумор към това.Сериозно,според мен е смешно 30 годишен мъж да пише мемоари.Тук може да се преследва цел-да се изкарват пари,да напълниш това "творение" с някаква печалба.

-Как се отнасяте към рекламата?Бихте ли се съгласили да участвате в някаква рекламна акция?
-Знаете ли,не изключвам и тази възможност.Не виждам нищо позорно за актьора,това е бизнес,начин да изкараш пари,това е едно от съставящите неща на моята професия,ако актьора притежава име или просто външност.Това е начин да си изкарваш прехраната.Нали въпреки, че си обичам професията,не се занимавам с актьорство безплатно: имам семейство и обичам парите,толкова колкото и другите хора.Друго е че това нещо което ми предложат да рекламирам може да ме оценява в положителна и в отрицателна страна.Това съвсем не означава,че бих рекламирал всичко каквото ми предложат за всякакви прилични пари-безусловно,това не е така.Но това са товарно-пазарни отношения,от където не можеш да избягаш."Мосфилмовската" философия за киното и телепространоството и десетгодишната давност-ако ти си се снимал в реклама,то тогава ние няма да те снимаме-най-накрая отиде в небитието,и това е правилно!Това е задънен път на развитие,който никак не се отнася с всички товарно-пазарни отвошения до нормалното кино и телебизнес.Вие можете ли да си представите,че Мила Йовович,рекламирайки някакъв козметичен продукт,ще се лиши от работа в киното.Не ви ли се струва,че изглежда странно?Но ето,сега и в Русия,всичко изглежда именно така...
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот SladUranka » Вс 07 янв 2007, 19:04

за сайт Рускино

Този актьор не се нуждае от представяне.Даниил Страхов-това име е известно не само в Русия,но и в страните от бившия Съветски Съюз,в България,Полша,Унгария и даже в Китай.Днес "рускино" има честта да предложи на вниманието на всички фенове,ексклузивно интервю с Даниил.

-Хайде да започнем със най-интересното-какви примиери ни чакат ?
-На първи канал се очаква примиерата на сериала "Портата на ветровете".Мисля че интервюто ще излезе по-късно.Дотогава читателите на вашият сайт вече ще са се запознали с този сериал.Моята роля е на старший лейтенант Дмитрий Панкратов.Ако "Портата на ветровете" беше разделена "пълнометражно" моята работа би изглеждала по-обемна.Но отснетия материал е "разбит" на четири серии,затова "линията" на персонажа в сериала не е толкова обширна и не толкова обемна,както може би се иска на читателите и зрителите.

-А други примиери?
-Пролетта в действие ще бъде пуснат филма на Рогожкин "Перегон".Аз видях отснетия материал на озвучаването само в тези части ,които касаят мен.Мното ми е любопитно,как ще бъде монтиран целият този материал.Знам че с такова любопитство гледа и Алексей Серебряков(усмихва се) а Александр Владимирович Рогожкин е човек,толкова знаещ и толкова умеещ да прави кино,че дори ние актьорите които сме се снимали в това кино,ще го гледаме ако не със удивление то поне със неподправен интерес.Как режисьора ще монтира всичко това и какви сцени ще размести никой не знае.Общуването на площадката със Александр Владимирович беше минимално: той толкова много знае за киното си,че на никой не говори за това(усмихва се).Знаете ли,когато човек вижда и знае за киното си всичко,то явно му се струва ,че всички са дръжни да знаят същото.Това съвсем не е така,затова на актьорите им е много интересно да работят с него.

-Вие гледате ли филмите със своето участие?Искам да попитам,доволен ли сте от това,което виждате на екрана?
-Знаете ли,вълнообразно.Навярно,ще ви отговоря така-синосувидно.Например в настоящото време когато случайно попадна на себе си на телевизора,веднага превключвам,защото според мен е невъзможно да гледаш това(усмихва се).

-Имам предвид не сериалите,а пълнометражните филми.
-Що се касае до пълнометражните,то за съжаление аз не съм се снимал в много такива,че да се наслаждавам от сутрин до вечер на собственото си творчество.Въобще не се занимавам с това.Своите работи,без значение от това дали са сериали или работи в киното,гледам сам,максимум два пъти,за да извърша някаква работа над грешките и да разбера за пореден път как "съм полагал натиск" или съм се "налагал".

-Практически как се отнасяте към себе си...Имате ли роля с която се гордеете?
-Когато излезе "Децата на Арбат" много се боях.Боях се затова,че в работата си над ролята съм престъпил неуловимата граница между театралността и "киноорганиката".Нали моят герой Юра Шарок съществува в рамките на лаконичните емоции,това е персонаж с "преобърнато съзнание",при него всички идеали са размити.В работата над образа беше важно да не допускам да се получи излишък,"театралщина"-ако говорим на актьорски език.Но в същото време,вътрешния стил на филма изискваше почти сценична изразителност на персонажа,а и Андрей Ешпай не снима само кино,той има режисьорски работи и в театъра.Безусловно,влиянието на естетиката на театъра по един или по друг начин се усеща и във неговите филми.И често критикуват някоя от театралните му работи,която се изразява и в емоционалната игра на актьорите.Разбира се,аз бях обезпокоен от такива противоречиви аспекти върху работата над образа,и в резултата на целият снимачен период режисьора се мъчи над въпросите "подбрал" ли съм в тази конкретна сцена или не съм "подбрал"(усмихва се).Ние с Андрей Андреевич така се договорихме и така постоихме ролята,за да избегнем такава приблизителност,успоредност в трактовката на образа.Беше нужно да се разкрие идеята на персонажа,неговата нееднозначност.Режисьора отначало се опитваше да покаже харектерите на героите в динамика,в развитие,затова ние "хвърляхме"моя персонаж в разни емоционални състояния,преживявания,настроения...Като следствие често възникваше опастността да "излетим" от рамките на ограниченията.Вероятността от "хиперболизация" на преживяванията на актьора ,театралността във външната рисунка беше достатъчно висока.Затова,когато озвучавах ролята,после гледах сериала по телевизора,бях във напрегнат по този повод.Не мога да кажа че съм напълно доволен от работата си-аз винаги се старая да избявам да давам такива оценки за себе си.Да кажем така,считам че на дадения момент това е най-добрата работа в кариерата ми.

-Интересно ви е да работите в проекти,в които действието се развива в наши дни или в исторически филми?
-За мен няма никакво значение историчността на материала,за мен е важен самия материал.Важното е той да е интересен,да има какво да се играе,да има живот.Ако вие имате предвид "Бедната Настя"...

-"Децата на Арбат" това също вече е история!
-Безусловно.Но "Децата на Арбат" и "Бедната Настя"-това е съвсем различна степен на историчност."Бедната Настя" все пак си е приказка,някаква условност,измислено пространство,"измислен Петербург" в които съществуват някакви исторически фамилии,които всъщност нямат нищо общо със своите прототипи,с изключение в някаква степен на царското семейство.А за това сериала да се снима във формат "сапунена опера" да бъде красива история,"приказка" и да притежава ако не "задълбоченост" то поне обем,трябва да има красиви атрибути:епоха,костюми,реч.
А основата на сериала "Децата на Арбат" е повече автобиографичен роман на Анатолии Рыбаков.Драматургите Валентин Черны и Юлия Дамскер са направили забележителен сценарии на версията на този роман,а на снимачната група им се отдаде да създадът във филма такава атмосфера на тридесетте-четиридесетте години,че буквално във всеки детайл се усеща "аромата на времето".А какви са костюмите!Никога не съм срещал такива костюми!Всяка дреха,всяко нещо е направена с любов.Много неща са били внимателно въстановени,или ушити и обработени по специален начин-за де изглеждат нови,туко що купени,туко-що облечени.Впрочем, в нашите новоизпечени исторически сериали това може да се види достатъчно често: излежда че с кстюма всичко е наред,всичко е "по епохата",но е видно че дрехата е туко0що смъкната от закачалката в костюмната.А на снимките на "Децата на Арбат" душата ти пее и се радва на това,как всичко е създадено буквално от нищото.Даже обувките,които бяха ушити специално не се отличаваха по нищо от обувките по онова време.Исках да си открадна тези обувки,но накрая всичко така се завъртя , че не успях...(усмихва се).Ако се сравнява с псевдоисторическата "Бедна Настя" искинската,дълбокомислена работа над възстановяването на епохата на "Децата на Арбат" то разликата е очевидна.Това не значи че едното е добро другото лошо!Това са съвършенно различни жанрове,и задачи и способите за осъществяването им в кадър.

-А като цяло как се отнасяте към екранизацията?
-Добре,а какво в това може да бъде лошо?Когато Терри Гиллиам пуска нова работа,да кажем "Брята Грим" или да вземем по-чист и конкретен пример "Барон Мюнхаузен",виждам че това не е екранизация,това е самостоятелно произведение на режисьорите.Това е негова авторска работа,това не е екраницазия от "дума до дума",той няма задача да "прочете" на зрителя накакъв класически материал.И на мен подобно отношение към материала ми е по-интересно,отколкото в такова изпълнение като на Терри Гиллиам.Интересно е затова,защото аз разбирам задачите на телевизията,свързани с това,че младежите четат все по-малко и по-малко,увличат все по всякакви "технически изобретения" и висят в интернет.Осмелявам се да предполож,че нивото на такова безкнижно образование и достатъчно ниско в сравнение с това, което е било преди 15-20 години.Затова тази екранизация,която се осъществява сега на нашата талевизия,не трябва да не се приветства.Това е хубаво,това е правилно и необходимо за това,младите да отворят книгата и дори да започнат да сравняват своите впечатления от гледането на филма с това,което е написано в първоизточника,написано в книгите!
Разбирате ли, колкото телевизията във всички "стои,седи и лежи" в дома и се употребява заедно със хамбургера и чая на закуска,то и отношението към него е потребителско.Аз съвършенно не мога да гледам сериозни филми по телевизията.Не стига това че,достойните филми рядко можеш да ги видиш на телевизията,постоянно ги прекъсват за реклами.А не е "вкусно" да се разбива със реклами.Аз не мога да си отвлека вниманието на рекламните блокове,разбира се,ако действието ме увлича,ако ми е интересно как е направено,и ако не го гледам заедно с сандвич и чай.
Рядко,но все пак телевизията ни "щади" от показването на рекламите в сериозните филми.По принцип,късно през нощта.И ако имам време и възможност,не трябва да ставам рано сутрин,се старая да гледам.Но повече предпочитам да гледам филми на DVD.

-Има ли режисьори с които вие бихте искали отново да се срещнете в киното или в театъра?
-С радост бих се срещнал със Андрей Андреевич Ешпай,с радост бих се срещнал със Александр Рогожкин.Не затова че в моята "творческа биография"-тези думи ги слагам в кавички,защото иначе изглеждат много сериозно и пафосно-не защото в моята "творческа биография"режисьорите са били малко.На мен ми потръгна,още нямам 30 години,но в живота ми вече е имало двама режисьори с които радостта от работата ми беше голяма.А те се явяват пълни противоположности по отношение един към друг.
С Андрей Андреевич Ешпай ние обсъждахме всяка сцена,разработвахме маса разни варианти,тоест имаше общуване "актьор-режисьор",като приятели,като партньори,като хора,които "разменят" материал и спорят, всеки има право на свое мнение.С Александр Рогожкин ситуацията беше напълно противоположна.Аз вече говорих за това че този човек знае толкова много за киното и му се струва,че и другите трябва да знаят толкова.В всеки случай е просто невъзможно да "изтръгнеш" нещо от него,при целият обем на неговите знания и разбирания за киното си.Това е чове,който се отнася забележително към теб,но ти отиваш при него с въпрос а той ти говори "Ами...ето ...тук всичко е написано" и край!Затова в продължение на първата седмица аз се намирах в някакво състояние... разбирам,че всичко е написано,но това може да се изиграе по различен начин,а аз откъде да знам какво е нужно на режисьора?!Как да разбера?В края на крайщата на някакъв "птичи език"-на междуметия,на интонации,които изведнъж се усещат в неговите фрази "Заснето!" или "Давайте още един дубъл"-и ето аз по интонацията на отделните думи разбрах,какво трябва да му покажа,какво е нуждо да изиграя.И в някакъв момент аз се отпуснах и започнах да получавам от снимките голямо удоволствие.Такъв опит,щастива упоителна работа с двама режисьори,които снимат кино по различни способи,съществуват съвършенно различно на снимачната площадка,и съвършенно различно общуват с хората.И единия и другия начин за работа с актьорите е голямо удоволствие,и с радост бих повторил работата си с тях.И свалям виртуалната ми шапка пред тези хора!(усмихва се)

-Не ви ли е хрумвала идеята сам да се пробвате в ролята на режисьор?
-Тези мисли идват в главата ва всеки рано или късно,като правило,когато няма работа.Когато работата в някакъв момент свършва,започва пауза,и в този момент всички започват да търсят,някакви алтернативни изходни пътища...Започват да мислят за това,че може би твоята актьорска биография вече свършва и е време да помислиш за нещо друго.Или когато гледаш себе си в лошо кино или своя неудачна роля в добро кино,ти започваш да мислиш,че не се занимаваш с каквото трябва.
Общо взето пътят на "идването" на тези мисли са неизмерно много,резултата е един и същ:убеждаваш се в това,че със "ранено крило,на последния ред" е по-добре да не ретиш.Режисьора това е творец,а актьора единствено детайл в този механизъм.Режисьора създава твори,"лепи" този образ,който се явавя самостоятелно произведение на узкуството:из актьорите,из отснетия материал,който има...Създава това произведение на изкуството със всички възможни и невъзможни начини.
И за това за да бъдеш творец в пълния смисъл на тази дума,за това да снимаш кино,за да станеш такъв творец,трябва да разбираш много от кино,да знаеш много,да умееш много.И да притежаваш такава наглост да кажеш на себе си "Аз мога!"Ето такава наглост и всичко останало,доколкото сметнах ,у мен все още няма.Може би когато понатрупам нещо от тези съставящи-или знания,или наглост....тогава защо не?Но засега зазбирам,че нямам тези права.

-А мисълта за написване на книга?
-Тук има два проблема.Първият проблем-имам много слаба памет,такава....помня събития.Нямам впредвид текстовете който днес уча,а утре забравям.Това е моментална памет,впрочем,и с това имам проблеми.Що се касае до дългосрочната памет....с това имам огромни проблеми-от паметта ми излитат цели откъси от живота ми,които остават на емоционално ниво:аз помня че в някой момент от живота ми ми е било много добре,или много зле.Но да помня за събития,какво е било,какви разговори съм водил с едни или други хора,близки или далечни,приятели или врагове....не.Ако изведнъж ми се наложи да пиша тези проклети мемоари,аз нищо няма да си спомня!Макар че истории съм имал много,и хората около мен са били интересни.
Втория проблем(усмихва се)-аз съм едва на 30,ако трябва да закръгля.Да пиша мемоари е трябвало на 20-25 години,за да изглежда като концерт на Басков "На 25 съм".Ила да правя от съчинения пародия и да се отнасям с хумор към това.Сериозно,според мен е смешно 30 годишен мъж да пише мемоари.Тук може да се преследва цел-да се изкарват пари,да напълниш това "творение" с някаква печалба.

-Как се отнасяте към рекламата?Бихте ли се съгласили да участвате в някаква рекламна акция?
-Знаете ли,не изключвам и тази възможност.Не виждам нищо позорно за актьора,това е бизнес,начин да изкараш пари,това е едно от съставящите неща на моята професия,ако актьора притежава име или просто външност.Това е начин да си изкарваш прехраната.Нали въпреки, че си обичам професията,не се занимавам с актьорство безплатно: имам семейство и обичам парите,толкова колкото и другите хора.Друго е че това нещо което ми предложат да рекламирам може да ме оценява в положителна и в отрицателна страна.Това съвсем не означава,че бих рекламирал всичко каквото ми предложат за всякакви прилични пари-безусловно,това не е така.Но това са товарно-пазарни отношения,от където не можеш да избягаш."Мосфилмовската" философия за киното и телепространоството и десетгодишната давност-ако ти си се снимал в реклама,то тогава ние няма да те снимаме-най-накрая отиде в небитието,и това е правилно!Това е задънен път на развитие,който никак не се отнася с всички товарно-пазарни отвошения до нормалното кино и телебизнес.Вие можете ли да си представите,че Мила Йовович,рекламирайки някакъв козметичен продукт,ще се лиши от работа в киното.Не ви ли се струва,че изглежда странно?Но ето,сега и в Русия,всичко изглежда именно така...
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот SladUranka » Вс 07 янв 2007, 19:05

-А да приемете участие в снимки за музикален клип?
-Всичко зависи от това,каква е музиката и кой е изпълнителя.В течение на последните години имаше няколко предложения за снимки в клипове.Няма да казвам изпълнителите,за да не предивзиквам някакви мнения за причините на отказа и за да не обидя никой.За съжаление,вокалните направления и музикалния материал,който ми беше предлаган,не ми бяха много интересни.Не се вижда съвсем в този материал!Затова отклоних предложенията,даже не разговарях за пари.Какво ще се случи нататък,незнам.Но ако ми предложат някаква хубава песен,хубав сценарии на клип,добър оператор,добър режисьор ,защо не?

-А вие каква музика предпочитате?
-Каква предпочитам?Достатъчно спокойно се отнасям към музикатаи не се отличавам с някаква осебена музикалност.Ако говорим за нашите музиканти и изпълнители,то аз съхраних юношеската си любов съм Виктор Цой,който абсолютно не се притеснява.Считам го за един от най-добрите рок-музиканти на епохата ни.С радост слушам Вячеслав Бутусов,с голямо уважение се отнасям към Земфир.Много ми е симпатична музиката на Чичерина,която смегчава всички "депресии" .Ако говорим за западните музиканти,много обичам Челентано.За мен той е човек притежаващ удивителна харезма.Аз вече казах,че не се отличам с музикалност,затова не съм аз човека който ще съди за изкуството му.Слушал съм само че, той пее "не толкова добре" ако разглобим неговото пеене на гами(усмихва се).Но това,как го прави,каква енергия,какви емоции влага в своите песни-може да се сравнява в малко неща в моя личен рейтинг на предпочитания.

-Имало ли е в детството ти някакъв филм или спектакъл,който ти е направил силно впечатление?
-Не...нямаше нищо .Не е имало такова,аз малко момченце да отида в театър,и нещо да ме е поразило,че да си кажа сам на себе си "Даня,ти искаш да бъдеш актьор!"Не,абсолютно нищо .Още повече,когато вече учех в театралното училище,ние с приятелите ходехме по разни театри,и усещането за скука и главоболие бяха доминиращи.От тогава и не ходя,макар да разбирам че е неправилно да незнам какво се случва в това огромно театрално пространство наречено Москва,където има и много добро и много лошо.Трябва да знаеш,трябва да гледаш,трябва да разбираш,къде сега се движи московската режисура,това е необходимо,но аз не мога да се преборя в това отношение...И в силата на заетостта ми,с което се успокоявам,и в силата на отсъствието на навика да ходя по театрите и да гледам колегите.

-По какъв принцип избирате ролите си?Какво може да ви накара да се откажете?

-Тук няма никакви принципи.Всичко зависи от конкретния материал,от всички тези съставящи,които се наричат "предложение".Получавам сценария,чета го,знам кой ще го снима или ако не знам този човек,виждам какъв актьорски ансамбъл се подбира.Рабирам че,първото впечатление по правило винаги се оказва грешно,но трябва да се отблъсвам от нещо,за да взема решение!И изхождайки от тези съставящи,се формира моето желание или нежелание да се снимам в този проект.Точно така,както и в режисьора се формира отношение към теб,когато те кани на среща,на запознанство.Отначало сте симпатични един на друг и може би ще се останете симпатични един към друг,но не се получава ансамбъла и режисьора не те вижда в тази роля.И както се отнася добре към теб и ти звъни и ти казва,че няма смисъл да идваш следващия път.Всякакви обстоятелства...Киното е много колективно творчество,навярно,дори по-колективно от театъра.Или в кайна сметка,ти си в театъра,зрител и режисьор,който те е облякъл във спектакъла,в ролята и ти знаеш,какво правиш или ти стоиш гол на сцената и незнаеш какво правиш.Но във всеки случай,ти си сам със зрителите.А в киното освен твоето актьорско съществуване има камера,оператор,който може да те снима лошо,може да те снима хубаво,има монтаж,който може да подобри или да развали картината,музика,която ти не слушаш по време на снимките и незнаеш каква ще е тя,която също създава атмосфера.Затова киното е още по-сложен организъм от театръра.

-В театралното училище вие сте играли Раскольников.После е постъпило предложение да го изиграете още един път,защо се отказахте?
-Всичко това не е вярно,не съм отказал.Раскольников по някакъв начин винаги е около мен,или аз около него..въпрос(усмихва се).Така се получи че ,преди няколко години режисьора Валерии Саркисов започна да репетира спектакъл под условното има "Свидригайлов",защото там главния герой не беше Раскольников,а Свидригайлов.Него трябваше да го играе забележителния актьор Сергей Шакуров.Соня трябваше да я играе Катя Гусева,а аз съответно Раскольников.Но всичко това,по силата на причините,независещи от мен,беше преостановено,после закрито.Не по отдавна от септември миналата година Раскольников отново влезе в полето на моята видомост.Но така се получи,че този проект който сега се репетира,се репетира отново без мен и отново не по моя вина.Антерпризата,както и всеки театър -това е маса от разни обстоятелства,и не всичко зависи от мен,от моите желания или нежелания.Аз с Раскольников играя на сляпа баба(усмихва се)

-В какви театрали постановки сега можем да ви видим?
-За съжаление само в една-това е спектакъла "Приворотное зелье" по пиесата на Макиавели "Мандрагора",режисьора е Константин Богомолов.Това е много любим мой спектакъл,в който исках и ми се струва че успях,да изскоча от телевизионното ми амплуа на герой-любовник,условно казано.И да се пробвам в друго качество,да се покажа смешен,нелеп,предивикващ по-скоро умиление със своята непосредственост и нелепост,отколкото възхищение от фаталния мъж от един или друг образ.Това беше любопитно,беше интересно,и получавам от тази работа огромно удоволствие.Разбирам,че на театралните зрители това може и да им е недостатъчно.Предполагам и съм чел на вашият форум,че се иска нещо друго,нещо по-голямо,и ви уверявам че това се иска не само на форумците, но и на мен.Но не сме властни над всичко в живота си.Когато обстоятелствата и звездите се подредят по такъв начин ,че да ми се достави такава работа,аз с радост бих се заел.В момента не се намирам в такава ситуация,идеята да отказвам,предлагайте-не предлагайте,все едно няма да играя.Това не е така!Но този материал,който сега ми се предлага,до настоящия ден,до настоящия разговор,по една или друга причина не ми е интересен.Или по някакви причини,както се случи с Раскольников,не се е получило.

-Със спектакъла "Приворотное зелье" вие ходихте в много градове.Според вас,публиката на огромните простори на Русия различава ли се?
-Знаете ли,ще отговоря така:съществува,говоря условно,разделение по пояси.Московския зрител е един,южния съвсем друг,зрителя на европейската част на Русия друг,а уралския и далекоизточния ,съответно четвърти или пети.Бих ги означил така условно.Зрителната зала,която се пълни и става един организъм,се отличава от московския зрител във всеки случай.Този организъм съществува по своите закони,това не означава че всеки зрител е такъв каквато е цялата зала.Незная с какво да го обясня,навярно това са социологически закони.Хората са различни,живеят по различен начин,и социално-психологическия фон в Москва много силно се отличава от този в провинцията.

-Говорили сте че едни от най-любимите ви роли са в "Петербург" и в "Безотсовщина".Ако имахте възможност да се върнете към тях,бихте ли го направили?
-Простете за изтъркаността,за да се случи това,трябва звездите да се подредят по такъв идеален начин,по който едва ли се биха подредили.Нищо не е вечно.Даже при цялата ми любов към тези работи,при това че в тях вложих много от себе си,своята работа...На дадения момент ситуацията е такава,и нищо не мога да направя с това.И ако нещо се промени,а едва ли ще се промени,ще бъда единствено много щастлив.

-Като по правило,Вашите герои -са абсолютни стопроцентни мъже,и за зрителите Вие сте въплъщение на мъжкото начало.Но в същото време ,съществува мнение че актьорската професия е повече женска,в нея има много от женското начало-желание да се харесаш,да направиш впечатление,да иглеждаш добре.Какво мислите за това?Тук за вас има ли противоречия?
-Ами какво да кажа...да безузсловно,и в това има истина.Но разберете ли,трябва да знаеш едно:че разделението на професията на мъжка и женска е много условно.Разбираемо е че асфалтаджията е мъжка професия,и когато видя жена в тази оранжева жилетка,която стои пред неасфалтираната улица,разбирам че тя не се занимава със работата си,защото това е физически тежко.Миньорството е мъжка професия.Но даговорим за това,че актьорството е женска работа...

-Не женска,но в нея има много женско.
-Много,безусловно,в своите изначални предпоставки,задачи.Да навярно.Противоречие?Знаете ли,от друга страна,ако трябва вече съвсем честно,то всички ние и мъже и жени,деца-през целият си живот се опитваме да се харесаме.Искаме да се харесаме на събеседника, да харесаме на момичето в тролейбуса,искаме да се харесаме на началника,в края на крайщата!Ето това желание да се харесваме,тези психологични игри са навсякъде,изпълват поведението,живота ни.И тук няма определения по пол!И мъжете и жените искат да се харесват,и се стараят да се харесат!И се ядосват от това,защо трябва да се харесват на някой.Или пък,напротив.На хората не им пука за това и не искат да се харесат на никой,живеят по съвършенно други закони.Но това изобщо не се изразява професионално,тези хора могат да се занимават с каквото им харесва,това е просто някаква позиция на живота,фирма на съзнание,сициален пофигизъм,да го кажем така.Но при всичко това,аз не се отказвам,в това има истина,че в професията има повече женско начало отколкото мъжко.Знаете ли ако го погледнем от още една страна,в тази професия има достатъчно много изкушения,както и във всяко нещо,свързано с така нареченото изкуство.Където има красота,там има и изкушение...ако вече навлизаме в такива теми(усмихва се).Ако при цялато това изкушение,за което сега говорим с вас,човек успее да устоява и достойно да влиза през "медни тръби" ,през бодили и не загуби своите изначални качества,който благодарение на таланта му,са му позволили да се вмъкнеш в тази гора...Ако по пътя на измъкването от тази гора,той не е чупил други гърбове,не е загубил собствената си глава,ако се е измъкнал от тази гора и е останал човек,не е изгубил себе си,то в такъв случай,огромното изкушение и ето това противоречие,за което се пита,ще придобият друг смисъл и друго съдържание.И тогава се получава,че това е супер мъжествена професия!Ако във всички тези препятствия човек съхрани себе си и не се разкъса на хиляди малки парченца(усмихва се)

-Как мислите,за да изжлежда на екрана мъжествен,актьора трябва да бъде мъжествен или е достатъчна само актьорската игра?
-Въпроса,да го кажем така,не е по същество,защото,всички ние знаем в по-голяма или по-малка степен,каква част от киноисторията актьорите не са мъжествени,ако разбираме по тази сексуална направленост,са били секс-идолите на епохата!И ако говорим за мъжественеността от тази гледна точка,то не е задължително да бъдат мъжествени.Но!Ако погледнем на тези примери,става ясно,че сексуалната направленост в природата на тези секс-символи и харизмата,благодарение на която са станали секс-идоли,са две големи разлики.И едното и другото не пречат.Това е истина,това е даденост и от нея не можеш да избягаш.Това не е нито лошо нито хубаво.За да не давам никой от предшествениците ни,ще кажа класически пример -Жан Маре.На всички им е известно че ,неговия личен живот, е имала съвсем друг вектор,околкото неговите екранни образи и неговата съвършенно потресаваща мъжественост и харизматичност.Затова,за да не разстроиват никого,някой актьори скриват и това.Въобще,актьорите крият личния си живот и добре правят.А ако читателите,зрителите не желят да знаят повече за акьорите си,за да не се разстроиват по този повод,защо толкова малко интервюта дават и разказват за лични неща,считам че е правилно и вярно.Не е нужно зрителя да знае всичко за своите любими актьори. Има някаква граница между зрителите и актьорите,трябва да я има,и не трябва да се руши.Трябва да остава някаква тайна,загадка.Не трябва да си показваш бельото,но и не трябва да се опитват да го гледат.Ние така или иначе с телевизията влизаме във всяко семейство!Седим в шкафовете,на всяка кухня,и не трябва да влизаме още по-близко,да ни гледат под микроскоп,ние сме хора като всички останали.Има такова ,което се явява наше и не сме длъжни да го разказваме и показваме на всички.

-Ако можехте да избирате време в което да живеете,каква епоха бихте избрали и защо?
-Никаква епоха не бих избрал!Когато говориш,че например искам да живея в 19 век,къде е гаранцията че в този 19 век няма да се окажеш някъде в района на Магадан.Аз и всички ние живеем в много интересна епоха,когато събитията,държавните режими и въобще световното съзнание се мени с такава скорост,че трябва да се наслаждаваш,да цениш.Струва ми се че живеем в не по-малко интересна епоха от началото на 20 век,когато са се рушили имрелии,когато е бил огромен творчески взрив,литературен,театрален.Сега ситуацията е доста по-различна,ако говорим за такива взривове в изкуството,на времето според мен е не по-малко интересно.

-Как се отнасяте към Москва?Бихте ли искали да живеете на друго място?
-Не,на друго място не бих искал да живея по напълно разбираема причина:Москва е родината ми,и нямам никакво желание и потребност да живея в друга страна и да сменя шумната суетна Москва с някакво по-спокойно място.Защото в този град е живота ми,тук са приятелите ми,работата ми,този град е родината ми.

-Какво бихте искали да пожелаете на своите фенове?
-Сложно е да пожелаеш нещо веднага на всички.Мога да пожелая само щастие...Разбирам че това изглежда много банално и общо,но какъв би бил живота на всеки отделен човек,с какво би се запълнила,какви разни съдби и истории в този живот не са визниквали,всички ние се стремим да бъдем щастливи.И всички ние дори бъдещи щастливци,не ценим това щастие,често го пилеем и не успяваме да го задържим.В силата на своята човешка ненаситност,това щастие, което може би сме имали,не можем да го запазим и го губим.Да бъдат щатливи и да останат такива,бих искам да пожелая на всички, които четат тези букви!
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот MyPrivate » Вс 07 янв 2007, 19:35

Браво много ти благодаря:) много смело от твоя страна да преведеш това интервю...
ама тоя ще ме убие-аз мислех,че родината му е Русия,а той твърди,че е Москва:)
Миличко винаги когато те видя малкото ми сърчице се разтуптява толкова бързо,че се разпилява на хиляди парченца и единственото, което може да ги събере е твоята любов, но аз едва ли някога ще я получа
MyPrivate
 
Сообщения: 75
Зарегистрирован: Пн 16 май 2005, 22:33
Откуда: Bulgaria,Rousse


Новое сообщениеот SladUranka » Вс 07 янв 2007, 23:17

моля,надявам се не съм закъсняла много с превода :wink:
иначе това за Москва....не му бях обърнала внимание като го четох за първи път,обаче определено и тук има много интересна позиция върху нещата :D
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот SladUranka » Вс 07 янв 2007, 23:18

исках да попитам дали някой има повече информация за баща му или за сестра му :roll: понеже аз търсих в интернет обаче ми излиза съвсем малко информация за баща му :roll: :D
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот MyPrivate » Пн 08 янв 2007, 11:23

баща му е известен филолог,женен е повторно и си живее в бостън:),сестрата на даниил е от втория брак на баща му.доколкото и аз се рових в нет-а останах с впечатление ,4е втората му жена е също лингвист......и така:)
Миличко винаги когато те видя малкото ми сърчице се разтуптява толкова бързо,че се разпилява на хиляди парченца и единственото, което може да ги събере е твоята любов, но аз едва ли някога ще я получа
MyPrivate
 
Сообщения: 75
Зарегистрирован: Пн 16 май 2005, 22:33
Откуда: Bulgaria,Rousse


Новое сообщениеот SladUranka » Пн 08 янв 2007, 11:57

страшно ти благодаря миличка :) незнаех че е женен повторно....направо ме е срам,че имам такъв голям пропуск :oops:
Аватара пользователя

SladUranka
 
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария


Новое сообщениеот Lina » Вт 09 янв 2007, 02:08

MyPrivate:Здравейте милички:) много благодарим за поредният превод :) само да знаете,че е седял година и половина без работа,а не половин година:)..
Нооо сега да ви пожелая весело посрещане на Новата Година,
да сте здрави,много усмихнати,с високо вдигната глава,и много ама много да ви обичат 8) ...и да продължавате все така да ни радвате с нови преводи!
Впрочем да ви питам някоя от вас би ли се наела да преведе интервюто от Рускино? :lol:
Честита Нова годнна и на теб миличка :D Благодаря ти за страхотното пожелание :) а аз ти пожелавам (макар и със закъснение :oops: ) много хубави моменти, които да те карат да се усмихваш и естествено любов и здраве :wink: за интервюто- Наде много ти благодаря че се захвана :) трудът си е направо титаничен- интервюто е огромно, а аз напоследък имам все по-малко време :cry: а и като гледам как ги е увъртял не ти е било лесно да го преведеш :D :wink: за баща му- нямах представа :shock: благодаря за информацията :wink: знаех, че баща му е филолог и живее в САЩ и само това.А за сестра му съвсем нищо :?
Аватара пользователя

Lina
 
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Пред.След.

Вернуться в Список форумов

Вернуться в Мультилингво / Multiple language forums

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: CCBot(CommonCrawl) и гости: 0