Bulgarian fans

Поговорим на родных языках / Speak your native language here!

Модераторы: English Admin, Модераторы

Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

найстина добре че някой поне ги чете,щото аз си мислех че тука си влизаме само ние двечките :lol:

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Изображение

Изображение

Изображение

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Десетата висота на Страхов

Актьорът Даниил Страхов миналото лято се снима във филма Перегон, който през юли ще излезе на екран.Помолихме Даниил да формулира 10 правила, които е въвел за себе си през изминалата година.


Възрастта е сила

В Перегон играя капитан Лисневски- началник на транзитен аеродрум, разположен на Чукотка.Моят герой носи огромна отговорност за всичко, което се случва на това малко пространство земя.Той отговаря за самолетите, транзита, за тези млади летци, почти момчета, които вчера са напуснали училище, а днес са дошли да воюват...Лисневски е на не повече от 30 години, но ми се струва, че той се чувства много по-стар.По принцип той ми е връстник, макар че мисля, че 30-годишният човек сега и 30-годишният човек тогава, във времената на Великата Отечествена война, са хора с различен опит и различен поглед към света.И в кадър, играейки тази роля, се чувствах много по-стар.Няма да кажа нищо ново- войната променя хората, те стават по-мъдри, по-зрели и по-жестоки.Затова ми беше нужна вътрешна сила, за да изиграя един човек по-силен не само телом, но и духом.А капитан Лисневски е грантен блок.А какво става с него накрая ще видите във филма- не искам да разкривам детективската линия.

Суетата в кадър е излишна

През по-голямата част от ролята ми или посрещам самолети, или ги изпращам.Т.е. има ме много в кадър, а въпреки това говоря малко.На снимките се пошегувах, че в този филм имам най-голямото количество снимачни дни, а най-малко количество реплики.Трудно е да предадеш характера на човек чрез погледът, мълчанието, въртенето на главата.Отначало ме беше охванала някаква суета в кадър- да попуша, да си пооправя фуражката...Но след това разбрах, че задачата е в това да покажа всекидневният и еднообразен военен живот, който те кара да забравиш, че ги има и боят и смъртта.Нашият филм не е за смъртта, не е за военните битки."Перегон е история за хора, които пак живеят, обичат и ненавиждат в каквито и условия да са поставени, в това число и военни.Това е филм за човешките отношения.Александър Владимирвич Рогожкин веднъж разказваше, че някой пресмятал времето, проведено от хората на война и излязло, че само три процента от времето хората се сражавали, а през останалото се занимавали с походи и битови неща.Нашият филм е за това- за остващите 97%".

Полетът без лупинги е скука

По време на снимките ми се струва, че всички актьори успяха да летят на нашите ЯК, изобразяващи Аерокобри.Трудно ми беше да си освободя време, защото постоянно бях в кадър.Но веднъж успях да го направя.Усещането беше все едно просто си седях в Жигула...Или в Запорожец, който лети и при това страшно дрънка.Бяхме във въздуха цял час и чак най-накрая пилотът направи няколко лупинга и това някакси ме ободри.Усещането е странно- не успяваш да се уплашиш,но получаваш такъв заряд от адреналин! И изведнъж всичко свършва- разбираш, че няма да паднеш никъде и изпитваш чувство на възторг.

Човекът е кутийка.С копче

С моят персонаж Лисневски си приличаме до известна степен.И двамата сме еднакво прикрити хора.Представляваме кутийка, чийто ключ лежи вътре в нея...Но на финала "разбиват" Лисневски.Можеш да проникнеш във всеки човек.Всеки си има копче, с помощта на което можеш да направиш това...Не обичам да откровенича.Струва ми се, че е глупаво да седиш и сериозно да разсъждаваш за себе си, за любимият човек.Животът ми не е блестящ.Аз съм човек и слава богу не съм самотен, а обичащ и обичан.При това не мога да кажа, че съм обкръжен само от доброжелатели...Ако ви се струва, че съм преуспял това означава че правилно изграждам отношенията си с журналистите.

Текстът на ролята не трябва да се зубри

Нещата, след които може да се провали актьорската кариера са много.Питате как работя над ролята...Всеки път работиш по различни правила.Случва се въобще да не учиш текста.Не защото имаш лоша памет, а защото нещо не разбираш в ролята.Не си намерил същността на персонажа.В този случай трябва дълго и тъпо да запаметяваш текста.В случая с Лисневски нямаше проблем със запомнянето.И на озвучаването мина без трудности- отидох в Петербург и за един ден направих всичко.Е, вярно, не можах да видя целият филм, и затова аз също съм много заинтригуван.

Кастингът се състои в един разговор

яма да заявявам, че сериалният период в моят живот е завършил.Но никога няма да срамувам от филма "Децата на Арбат".Да, и за ролята в "Бедната Настя" също.Не мога да се упрекна в небрежна работа.Разбира се иска ми се да играя не само в сериали, а и в голямото кино.Истинското.Зарадвах се когато ме повикаха на проби с Рогожкин.Помня, че пътувах от Петербург за Москва и тази ощ не спах.Вълнувах се.Рогожкин дори не направи кастинг.Просто два часа си говори с мен за света, философията, политиката- за каквото и да е, само не за кино! Още същия ден забравих съдържанието на разговора ни- бях като в кома, толкова се вънувах.На следващата сутрин ми позвъниха и казаха: "Утвърден сте".След това вече ми стана ясно, че режисьорът нищо не е знаел за мен, и до нашата среща никъде не ме е бил виждал.

Умните не спорят

Както историята не търпи условно наклонение, така и снимките при Рогожкин не предполагат никакви спорове.Рогожкин не е авторитарен- той е мълчалив диктатор.Той не е войнстващ, а просвещаващ! Създава такова впечаление, че от самото начало знае всичко за своя филм.Но няма да разговаря с теб за филма, защото не му е интересно.Той всичко е обмислил, всичко е повторил вътре в себе си и му е останало само да го въплъти...За пръв път в живота си се почувствах като пластелин.Абсолютно му се доверих.Не "ние" снимахме сцената, той я снима! А моите въпроси "А какво? А защо?" се натъкваха на много интелигентен, но жесток отговор от устата на Александър Владимирович: "Даниил, но вие сте умен човек.Чели сте сценария, там всичко е написано".От сценария на "Перегон" може да бъде издадена отделна книга.Той е като добра пиеса, в която има всичко.Нужно е само да го доставиш.В първите снимачни дни ми беше много трудно.Трябваше да се науча да разбирам какво иска режисьорът без особени усилия от негова страна.Отначало дори не разбирах доволен ли е той от заснетия кадър или не.Всеки път Александър Владимирович произнасяше едно и също: "Следващият кадър".А какво се криеше зад тази фраза? Означаваше ли тя, че кадърът е "добре направен" или че е "безполезно да се работи с този бездарен актьор и по-добре да минеш на следващия кадър"?Но малко преди края на снимките вече започнах да го разбирам и без думи.Въобще възможността да обсъдиш всичко с режисьора може би не е така необходима, колкото изглежда.На някакъв етап започна да ми харесва, че разговаряме малко, но въпреки това правим нещата.Това е някакво вълшебство, с каквото никога досега не се бях сблъсквал.

Лоша беда в началото

Финалната сцена снимахме в самото начало на работата над филма.150 километра след Мурманск, след Полярният кръг- в тундрата, в отвъд полярно селище.Природата по тези места порази въображението ми, там всичко е различно.Друго небе.Друга земя.Друга вода.Други хора.Снимахме по време на дългия полярен ден.Слънцето не залязва.Усещане за пълно безвремие.Хората не лягат да спят до 4-5 часа сутринта.Бродят по улиците.Не правят нищо- там няма нито дискотеки, нито някакви други развлечения.И при това не са пияни.Това ме порази още повече.Зарадвах се на здравото местно задполярно семейство, което държи подрастващото поколение в строги рамки...Така, отвлякох се.Там снимахме финалната сцена и тя отначало не се получаваше! Не бях изиграл сривът, който се случваше с моя герой, не можех.Не снимахме в хронолочичен ред, и това бяха съвсем първите снимачни дни.Още не бях навлязъл в ролята, бях все още в процес...И играта на мълчанка с Рогожкин все още не се беше състояла.В резултат след месец и половина, когато бяхме заснели целия филм, вече във Велики Новгород се върнахме към неудалата ни се финална сцена- и всичко се получи.

Някои хора съзряват по-късно

От МХАТ (където учех при Авангард Леонтиев) в Щукин се преместих, защото още на встъпителните изпити Евгений Рубенович Симонов много искаше да ме вземе, но не можа.И аз постъпих в училището на студио МХАТ.А след година, когато Симонов вече го нямаше там, ми позвъниха от деканството и ми казаха, че мога да се преместя.И се преместих.Да уча ми беше трудно.Не разбирах нито себе си, нито учителите си, нито това, което искаха от мен.Не разбирах какво да правя на сцената, къде да си дяна ръцете, краката...Бях като теле на лед! И завърших театралното училище като такова теле, което не знае нито къде му е опашката, нито къде главата.Така и не успях да се науча на нищо особено.Започнах да разбирам нещата чак когато станах на 24.Така става.И не само при мен.Всеки си има свое време, в което съзрява.У повечето хора това е на 20 години, при други на 25, 30...За мен времето сега е по-интересно от това, което е било преди 10 години.
Целият ни живот се състои от ситуации, които сами си създаваме.Всичките ни проблеми са резултат от тези рани, каквито има в душата на всеки.Когато това премине, тогава изчезват и проблемите.Но без болка няма изкуство.В този смисъл не съм тези, които смятат, че животът е безкраен низ от удоволствия.

Москва и московчаните

Като коренен московчанин обичам булевард Гогол, никъде другаде в Москва душата ми не си е отпочвала така.За съжаление отдавна не съм бил там.Москва е място на суетата.Обичам Москва повече от всичко когато я напускам.След две седмици започвам да тъгувам по дома, семейството, приятелите...Но общо взето столицата повече те разстройва, отколкото радва.Няма я тази камерност, домашност, като в «Покровских воротах», тази топлота.Макар че градът навярно не е виновен- времето е друго, ритъмът е различен.И едва ли бих могъл да живея на друго място.Винаги ми се иска да се завръщам тук.

Списание "Ваш Досуг" № 25 (29 юни 2006 г)

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Изображение

Изображение

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Фронтовата трагикомедия на Александър Рогожкин "Перегон" прекроява официалният химн на съветските военни на свой лад: тук на първо място са момичетата, но и самолетите след тях.

1943 година, на чукотски аеродрум в тила се измъчват от скука тридесетина младежи, едва излезли от училище, пилоти.Понякога се събужда и вдига врява контузеният комендант- грандиозно появяване за Алексей Серебряков: той се появява вече пиян, с вик: "На оръжие, плъхове! Всички в окопите!" и не заспива вече почти до финала.За редът следят политрука и ширкоплещестият красавец-капитан (сериалната звезда Даниил Страхов).Чукотски работници се возят на техника.Има дори няколко жени- готвачка и преводачка.Всички очакват кога по ленд-лиза ще бъдат доставени американските изтребители.И дочакват.На аеродрума се появяват няколко хищни на вид, но технически неизправни самолети, а заедно с тях и 12 американски жени-летци, една от които се е изпуснала в небето от страх.Руснаците се смеят, водят госта в тоалетната и показват как се прави това в СССР- от типа- по-добре не в гащите, а в дървена дупка.И тук се изяснява че американските пилоти са били момичета...И вече нашите пилоти танцуват с американките фокстрот, учат "американски език", не забравяйки впрочем, че флиртът с чужденките може да мине и за измяна на родината.
Изглежда, че "Перегон" е логическо продължение на предишния филм на Рогожкин "Кукушка".Само че в "Кукушка" главните герои бяха трима, а в "Перегон" са около 40, и за да не се изгуби никой от тях всеки си има собствена история.Готвачката седи на коляното на комисаря и му съобщава, че е бременна от него.Умно чукотско момче прави контрабанда с американците.Чипонос съветски пилот флиртува с луничава американка.Дори малкото прасенце Тарасик става важен драматургически герой.Такива многоъгълни композиции сега е модерно да се разглеждат от обратната страна (както в холивудските "Магнолии" и "Стълкновение"), а разглеждащият прави смелия извод, че всичко на този свят е свързано.Само че Рогожкин отива по-далеч.Животът в "Перегон" кипи.Но този кипеж винаги остава зад кадър.Както по размерите на паднал във водата предмет можеш да се досещаш само от кръговете във водата, така и главните сюжетни обрати в "Перегон" се налага да се разгадават само по случайни реплики- почи насляпо.
Тази неочевидност на сюжета на Рогожкин определят като недостатък- на кого ще му хореса да го водят за носа?След премиерата на "Кинотавър" задаваха фронтални въпроси на режисьора: но как изобщо се разплита това? В отговор той само мълча и стиска ръце.Действително, защо да се повтаря: ключът към разгадаването на "Перегон" е даден, трябва просто да гледаш по-внимателно.Макар че това разбира се е доста остарял прием- не просто да предложиш на аудиторията зрелище, а още и да искаш нещо в замяна.

Кирилл Алехин

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

Жената ревнува Страхов от.....работата!!!


В живота отношенията на Страхов с противоположния пол не винаги са се получавали.Когато бил на 12 години ,той нап написал на едно момиче писмо с признание в любов .Тя го показала на приятелките си ,после му се обадила и му разказала как са се забавлявали и сега за това знае целия клас.Даниил говори че след този случай у него се появили много комплекси.Сега вече е непонятно какво му е помогнало да се избави от тях-професията или жена му,която отчасти съдействала на актьора да определи имаджа си и досега му помага да си избира дрехи.

Даниил е отдавна женен за актрисата Мария Леонова-своята бивша еднокурсница.По-рано тя работила в трупата на театър Гогол,а сега в центъра на драматургията и режисура Казанцев и Рощин,където играе в спектаклите "Ледени картини" и "Безотсовщина".В Маша се влюбил от първи поглед ,но до втори курс тя не му обръщала никакво внимание.После започнали да се срещат ,разделили се и след време отново се срещнали вече във театър Гогол.Трябва да отбележим че въпреки това че Даниил има голям успех с жените ,както в кадър така и извън него,единственото от което го ревнува Маша е работата,където преминава по-голямата част от времето му.

Изображение

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

Навярно няма жена на света,която да остане равнодушна виждайки тези мъже.Макар че ги виждаме само на екрана.те са привлекателни,талантливи,успешни...И да не се влюбиш в тях,макар и за минута е просто невъзможно.
За какво ги обичаме(става въпрос за артистите,но аз пиша само за Дани)
Даниил Страхов:За дяволската красота и фантастическата преданост на любимото занимание.На сцената и на екрана той е успял да бъде Калигула,Парис,Дориан Грей и Чикатило.След ролята на барон Корф в "Бедната Настя" той се превърна в мечта за сантименталните телезрителки.
След ролята на Шарок в "Децата на Арбат" много говорили:"Какъв негодник си ти Страхов!Какъв злодей изигра"!А Даниил Страхов попадна между актьорите защото трябваше с нещо да се занимава.Бил е леним,но сега работи по 20 часа в денонощието.Почива или лежейки вкъщи на дивана или бродейки по улиците.На работата се отдава напълно,не търсейки лекото.Отдава се напълно,нетърсейки лесни пътища.В сериала "Талисмана на любовта" например,даже рискованите трикове играл сам.Женен за своята еднокурсница Маша Леонова-единственото момиче което не обръщала на красавеца Страхов никакво внимание.И още говорят,че този трик не помагал...Признава че любовта за него е всичко."Това е най-важното нещо в живота,по-важно дори от професията ми!"Способен е на красиви жестове:за да направи подарък на бъдещата си жена,започнал да работи като сервитьор.На 16 години,за да спаси честта на момичето се спуснал от 3 етаж на завързани чершафи

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Изображение

Изображение

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Фатален мъж

Младият актьор Даниил Страхов, изпълняващ ролята на Владимир Корф в сериала "Бедната Настя" се отнася към този тип мъже на екрана, които е прието да се наричат сердцееди.2001 година за ролята си в спектакъла "Портретът на Дориан Грей" той дори бил номиниран за премия "Чайка" като "Фатален мъж".В живота Страхов е сдържан, сериозен и взискателен към себе си.Много работи в театъра и се снима в киното.

-Как попадна в тази професия?
-В семейството ми нямаше актьори: мама е психотерапевт, а татко- лингвист.За първи път помислих за това аз на какво да се спра в началото на 10 клас.Постъпих в училището на студио МХАТ, учих там година, а след това се прехвърлих в училище Щукин.По времето на обучението ми нищо не ми се удаваше лесно- не разбирах какво именно искат от мен педагозите, и не чувствах възможностите си.След завършване на института работих в няколко московски театъра.До сега съм играл с договор в театър Гогол, в спектакъла "Петербург", за който получих премия на фестивала "Московски дебюти".За мен театърът е на първо място работа.Това не означава, че излизам на сцената с безразличие и не се раздавам.Но такова понятие, че театърът е храм, мисля че в момента нямам.

-А как се развиват вашите отношения с киното?
-Започнах с масови сцени в "Графиня дьо Монсоро".Сед това малки роли в сериалите "Бригада", "Виллисы", "Най-хубавият град на земята", "Петият ъгъл", "Евлампия Романова", "Детективи".И едва тази година получих по-големи роли, в три филма наведнъж- "Бедната Настя", "Децата на Арбат" и "Звездоброецът".Оказва се, че актьор в театъра и в киното са две абсолютно различни професии.Аз с еднаква страст се занимавам и с едното, и с другото.Според мен главното за един актьор е умението да чака.Можеш да стоиш седмица, месец, година без никой да ти позвъни, и не затова, защото си лош актьор, просто на дадения момент по едни или други причини не си търсен.В този смисъл съм фаталист.Всички роли идват навреме, а ако не си получил някоя роля, значи така е трябвало да стане.

-Как бихте определили амплуато си?
-От моя гледна точка типажът на героя-любовник, към който принадлежа, сега не е търсен в киното.Обърнете внимание на младите снимащи се актьори.Да кажем Марат Башаров трудно можеш да наречеш герой-любовник.Игор Петренко явно е социален герой.А на мен сега ми дават герои с отрицателно обаяние, което много ми омръзна.Затова ми е много скъпа работата в "Децата на Арбат".Моят персонаж Юрий Шарок е изключителен подлец, но режисьорът Андрей Ешпай поставя акцент на човешките му слабости.Във филма "Звездоброецът" моят герой също е човек с вътрешна душевна рана.И в своя Корф в "Бедната Настя" също се стремя да открия различни граници.Защото да гледат просто гадняр в продължение на много месеци няма да е интересно за зрителите.

-А имаше ли трудности при снимките на "БН"?
-За мен такава беше сцената с бала.Снимахме пет нощи подред.Трябваше да запишем чист звук.Маскарад, шум, суета...Хората или се радват и танцуват, или разговарят.Звучи въображаема музика.А правехме това в пъна тшина.И се получи така: хората около теб плуват, боят се да не тропнат по-силно с токове, отварят си устата като риби, а ти си длъжен да се преструваш, че надвикваш шума.

-Доколко Владимир Корф прилича на Даниил Страхов?
-Това вътрешно противопоставяне на събитията, на хората и на самия себе си, което присъства у Корф, до известна степен го има и в самия мен.Но не бих поставил между себе си и Корф знак за равенство.В него има маса противоречия- любов чрез ненавист и ненавист чрез любов.Но той с това е и интересен.Добре го разбирам.Често дори споря със сценарстите, че "Корф не може да каже това" или "Корф не може да не пуши".Мисля, че в Холивуд, където съществува многогодишна практика при такива снимки също става така.Защото когато актьорът всеки ден в продължение на година или дори повече играе един и същ човек безусловно има по-ясна представа за това кой е неговият персонаж от сценаристите, които днес пишат една сцена, утре друга.Не знам какъв ще бъде Корф към стотната серия.Мисля, че това е взаимен процес.Кой знае, възможно е аз да се справям зле с ролята си- тогава ще убият героя ми.

-Твоята жена Маша Леонова също е актриса.Как се спогаждат хора от една и съща професия?
-На нас ни е много лесно и си помагаме един на друг.Винаги се съветвам с нея.Тя е моят единствен цензор, човекът, на който в пофесионално отношение се доверявам без уговорки.

-Как се запознахте?
-Учехме заедно в Щукин- класическа история.Видях я и веднага се влюбих, а тя не ме забелязваше.След това, вече след завършване на училище, нашите пътища отново се пресякоха и се оженихме.

-Способен ли си на безумни постъпки заради любимата жена?
-Мисля че ако не бях способен на това, не бих могъл да назова тази жена любима.

Мария Безрук
ТВ Парк, №48, ноември 2003 г

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Изображение

Изображение

Изображение

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Изображение

Изображение

Изображение

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Изображение

Изображение

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Стеснявам се да излизам на сцена

Много често ранимите хора изглеждат капризни и непристъпни.Затвореността в този сучай е защита, начин за самосъхранение.Възможно е ореолът на затвореност в себе си, който се е създал около образа на Страхов, да е свързан именно с тези особени черти на неговия характер- неувереност в себе си, тревога.След почти единчасов разговор стана съвършено ясно, че участникът в съвременните "сапунени опери" Даниил Страхов е просто чувствителен човек и интересен събеседник.

актьор в театъра и киното

Роден на 2 март 1976 година.1997 завършил театралното училище Щукин.Работил в театрите Моссовета на Мала Бронна.Играл в спектакъла "Петербург" в театър Гогол.Лауреат на премиите "Московски дебюти", "Чайка", "Фестивал на театралните училища във Варшава".Снимал се е за канал СТС в сериалите "Бедната Настя" и "Талисман на любовта".Освен това е играл в такива известни сериали като "Винаги казвай "винаги"", "Децата на Арбат", "Звездоброецът", "Бригада".


-Нашата рубрика се нарича портрети.Основният щрих на вашият портрет.Какъв сте вие?

-Сложна тема за разговор: "Какъв съм аз?"Навярно всеки човек през целия си живот търси отговор на този въпрос.В това се състои и неговият мислен път: да стигне до самия себе си и да се опита да разбере какво представлява той, постоянно да се храни с илюзии.Наскро се убедих, че моята стара представа за самия мен не съответства на действителността.Това беше любопитно за мен, направих малка крачка към себе си.


-Кое събитие беше за вас причина за тази стъпка?

-Не мога да кажа някакво конкретно събитие, вероятно преминаването на 30-годишната граница, когато хората все пак правят равносметка на живота си, започват да размишляват за това, което са или не са направили, какви висини са достигнали, какви възможности са пропуснали.

-Тези размишления съпровождат ли се с негативни мисли? Склонен ли сте към депресия?
-Зависи какво разбирате под това.Дори и да употребим думата в битовото и значение депресиите биват различни.Много хора съзнателно попадат в това състояние, защото депресията е за тях отправна точка за творчески тласък.А при мен за да възстановя душевните си сили, да направя нещо ново, трябва да се помотая без работа и да започна да се съмнявам в самия себе си (което правя редовно).В това си има свой ирационализъм, в който главното е да не се престараваш прекалено много.Има хора, които цял живот бягат от състоянието на депресия и не могат да се спрат.Видимо вътре в тях има друг часовников механизъм, те живеят на други скорости.А има и една депресия, която юношите много обичат, аз също обожавах така да "погния", да пострадам.Да бъдеш нещастен влюбен си беше задължително условие, ако изведнъж станеш щастлив влюбен някакси не беше същото.

-Имали ли сте нещастни влюбвания?
-Естествено! Просто преминавах от една безответна "любов" в друга.Преднамерено поставям думата любов в кавички, защото това не беше любов, а юношеско влюбване.Сега разбирам, че тези преживявания не могат да се нарекат сериозни чувства, макар че в онзи момент ги осъзнавах като дълбоки и истински.


-В какви момичета се влюбвахте обикновено? Можете ли да определите някакъв тип?

-Счита се, че човек през целия си живот избира за себе си един и същ тип момичета, но тъй като моите юношески "любови" бяха нещастни, предметът на моето влюбване така и си остана неизследван.


-С появяването на вашата известност нещо промени ли се? По-често ли започнаха да ви отговарят с взаимност?

-Вие навярно не знаете, аз съм щастливо женен вече от 7 години.Моите юношески влюбвания завършиха с дълбоко чувство.

-В своите интервюта вие много често и с топлота говорите за своята съпруга.Кое за вас е най-важно в отношенията ви с нея?
-Ние с Маша сме дотолкова срастнали се организми, че ми е просто невъзможно да отделя нещо най-важно.Не обичам много да говоря на такива теми.

-Боите се да не разрушите нещо вътре всебе си?
-Именно.Когато говориш за това, което ти е най-скъпо, то чувството неизбежно започва да се изпарява.Ако такива разговори станат още и средство за самореклама това ще е много жестоко по отношение на природата на тези чувства.Трябва да съществува определена дистанция между хората от екрана и тези, които са пред телевизора.Всеки публичен човек определя сам за себе си до каква степен да се разкрие.И за някои тя е по-голяма, за други по-малка...

-Може би въобще не трябва да говорим за чувствата си с чужди хора?
-Говорех за публичноста, защото журналистите постоянно ме питат за това.Мисля, че ако това беше диалог с психолог, ти, разказвайки за своите чувства, осъзнаваш в какво се състои проблемът ти.Външно това е разкриване на съкровени неща, но в дадения сучай твоят събеседник е за теб като огледало.Изглежда че е едно и също, но това внася в теб някакъв положителен заряд.

-Всички отиваме на психотерапевт за положителен заряд?
-Мисля че ще се съгласите с мен, че в наше време не всеки терапевт се явява добър слушател.90-те години Русия беше залята от модата на психотерапията: вълна от курсове, школи.Уверен съм, че освен достойни хора е имало и маса шарлатани, които са заработвали от това пари.Сега много от тези хора се занимават със себе си в полупрофесионален смисъл, опитвайки се да осъзнаят своите проблеми.Лекувайки хора те не просто не помагат, но дори нанасят вреда.

-Вашата майка е психотерапевт, разкажете с какво се занимава тя?
-Не съм много запознат с психологията.Знам само, че тя много се увличаше, а и досега се занимава с гещалттерапия, тя има собствена школа.Някога, отдавна, мама споделяше с мен размишленията си за професионалните си увлечения.Може би затова сега в недрата на съзнанието си имам подобна емоционално украсена информация.

-Как от ваша гледна точка може да се определи професионализма на специалиста?
-Мисля, че всичко това става на ниво "харесва ми- не ми харесва".Дори и на лекарите в поликлиниката или вярваш, или не.Ние сме беззащитни пред тях.Ако се обръщаш към лекар, значи ти се налага, същото е и при психотерапевта.Що за лекар е това, той те слуша, ти се разкриваш пред него и освен това си плащаш голяма сума пари за това.Професията на психотерапевта е сродна с актьорската.И едната, и другата са построени на въздух.


-Психолозите, психотерапевтите умеят добре да градят отношения.Как в детството ви с развиваха отношенията с майка ви?

-Мисля, че всяко психологическо или психотерапевтическо образование не действа в семейния кръг.Ти подхождаш към ситуацията лично и вече не си психотерапевт, а просто майка.И аз не се явявам син на психотерапевт, а просто син на своята майка.Още повече, че когато бях малък мама не беше психотерапевт.Затова това си бяха най-обикновени отношения между майка и син.

-А какво ви даде вашето семейство? Какво получихте от родителите си?
-Едва сега разбирам какво са ми дали моите родители, и дядо и баба, които са ми като втори родители (прекарвах много време с тях)

-Възпитавали са ви дядо ви и баба ви?
-В това отношение имах щастливо детство.Възпитаваха ме всички.Моментът на осъзнаването на благодарността за всичко това, което се е влагало в теб, започвайки от пелените и завършвайки с безумният юношески период (когато не осъзнавах напълно какво съм правил и какво съм говорил на своите родители) и настъпва едва сега.Моите близки понесоха всичко това с безгранична любов и търпение.

-Какви черти от характера си сте наследили от своите близки?
-Целеустремеността имам от татко.Безкрайната склонност към самоанализ, смея да предположа, от мама.Склонността към тревога- от едната ми баба, упоритостта- от другата.А от дядо си получих любовта към книгите.Макар че разбира се това е условно, така че на този въпрос не може да се отговори еднозначно.В действителност всичко е много по-сложно.

--Счита се, че актьорската професия помага за личностното израстване и развитие на човека.Работата в киното и театъра помага ли ви да се развивате?
-Разбира се бих могъл да кажа, че да, но ми се струва, че развитието на човека и неговият личностен ръст абсолютно не зависят от професията.Можеш да си актьор или портиер, тук всичко се определя от отношението към работата ти.Срещал съм хора, които не са прочели в живота си и 10 книги, но са майстори в своята работа и в очите им има дълбока мъдрост.Когато виждаш такива хора разбираш, че работата не е в това с какво се занимава човек, а в това как се отнася към него.

-Актьорската професия предполага публичност, а вие правите впечатление на стеснителен човек.Срамежлив ли сте?
-Доста съм стеснителен.Възможно е това да предизвиква недоверие у читателите.Но срамежливостта е нещо, което съвършено не зависи от професионалната принадлежност и успеха.За зрителите е свойствено да приписват на актьора онези черти от характера, които притежават неговите персонажи.С това трябва да се примириш и да се опиташ меко да напомниш, че Тихонов не е Щирлиц, а Никулин не е Балбес.

-Какво провокира срамежливостта във вас?
-Нахална продавачка, прекалено откровен въпрос на журналист, некоректно поведение на хора, които идват на спектакъл.

-В какво може да се прояви некоректното поведение на зрителите?
-В спектакъла «Приворотное зелье» е предвиден контактът със залата- стилистиката на площадния театър предполага подвикванията от място.Сега вече се "обиграхме" и бързо реагираме на репликите на зрителите, които и сами провокираме с разнообразни комедийни ситуации.

-Можете ли да се смутите на сцената?
-Да, но това няма да се види.Това може да стане не само на сцената, а и след спектакъла: може да ме питат такова нещо, което дори и не би могло да ми хрумне.Вярно, че това е артист, но все пак е непознат за теб човек.

-Как се отнасяте към ситуацията, когато човекът престава да бъде възприеман като личност и общуването става на ниво "социални манекени": "известен актьор", "преуспяващ бизнесмен"?
-Всяко общество предполага разделение на класи, подкласи, касти.Това е нещо неизбежно и нормално.Но може да се говори за усещанията на човека в съвремието.Комуникационният прогрес (мобилните телефони, интернет, телевизията) едновременно с удобството на прякото общуване между хората окончателно и максимално ги отдели един от друг.С появяването на мобилните връзки в нашия живот човек никога не може да остане сам.А колкото по-малко има право на външна самота, толкова по-голяма е самотата отвътре.

-А имате ли близки приятели?
-Да.Провървя ми, имам такива приятели.Друга е работата, че с най-близкия ми приятел, приятел още от детството, живеем през улицата и въпреки това се виждаме много рядко, и това не е общуване, а по-скоро размяна на новини, която в душевен смисъл не носи нищо.

-Липсва ви духовно общуване?
-Мисля, че на всички им липсва.По-рано на Коледа всички семейства се събираха около една маса, ако ще и веднъж в годината, но все пак се събираха.А вижте как преминава Нова година сега.Този семеен празник не минава без телевизор.Общуването е само фиктивно.

-А как общува вашето семейство?
-Общуването в моето семейство...На мен, разбира се, то не ми стига: отскачаш само пътьом до дома, в който си израсъл, а после бегом по-нататък.Само в такива минути започваш да се отнасяш по друг начин.Щастлив съм, че успях да разбера това сега.

Даниил Страхов за статиите на страница:

стр.20
Разбираема статия, в която разумно и на достъпен език е описан истероидният тип личност.Непросветеният мовек престава да бърка "истероид" с "истерик" и съответно тази дума губи ругателният си оттенък.Почти всеки читател ще види част от "истероида" в сеБе си.А това значи, че да бъдеш такъв съвсем не е толкова лошо.


стр.29
Проблемът за алкохолизма и наркоманията в нашата страна е известен на всеки човек.Аз, откровено казано, никога не съм мислил за това от гледна точка на зависимите хора.Порочният кръг на потомствения алкохолизъм се оказва обграден още и от потиснатият проблем на близките хора, което още повече увеличава зависимостта.Поколение след поколение сменя местата си при алкохолизма и зависимостта.Много тревожна тенденция.

Галина ЧЕРНЯЕВА,
списание "Психология на каждый день", №4 2006 год

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

[size=18pt] Чисто английско убийство[/size]


Обявявайки за своята работа над постановката по загадачния материал на Оскар Уайлд "Портрет на Дориан Грей",Андрей Житинкит подчерта че в спектакъла ще е зает суперпопулярния герой Александр Домогаров.Всечки помислили че за Домогаров е ролята на младия красавец,обаче това се оказало хитрина.Звездата Домогаров действително ще играе в премиерата,но друг персонаж -духовника лорд Хенри,а главната роля е дадена на съвсем младия актьор с рядка аристократична външонст-Даниил Страхов-зад гърба на който има неголям,но тежък багаж из образите на Николай Аблеухов,чеховския Платонов и даже.....манияка Чикатило.

-Даниил,по описанието на автора Дориан Грей-ангелоподобен красавец,а актьорите често претърпяват ескплоатация на физическите данни.Дълго ли мисли преди да се съгласиш на тази роля?
-"От такива роли не се отказва"-резюмира Андрей Житинкин,узнавайки че са ми предложили да играя Платонов и това може да попречи да репетирам за "Портрета".Действително ,за целият ми съзнателен актьорски живот съм се стремил да избягвам роля на "ходещи-манекени"-разхождайки се по сцената,мълчейки да демонстрирам фигура.Тук трябва да доставям из себе си това ,което може да зайнтересова зрителите,нали в образа на героя има сложна "вилица" между външната красота и нелесния характер.Аз щях да бъда пълен идиот ако отхвръля ролята на Дориан.

-Когато чете романа,готвейки се за ролята,кое повече от всичко те зайнтригува?
-Не мога да кажа, че нещо направо ме е зайнтригувало-аз не получих от романа такова удоволствие,както от произведенията на Достоевски,все пак английската литература е построена по друг начин.Но резултата ме развълнува също.Какво ме трогва,да а и всички остнали в руската литература:проблема с престъпленията и наказанията.Защото за всяко свое дело ние носим отговорност.На Дориан му беше дадена възможност да избяга от тези карти,и даже той повярнал в някакъв момент,но разплатата е нейзбежна..

-Житинкин е от тези режисьори които обичат да допускат мистика на сцената,дори когато всъщност я няма,а тук е благодатен материал....
-О да,произведението само по себе си има мистична форма и да се определи жанра му е много сложно-това е и приказка и трилър и дедективско.Но няма да продавам някакви режисьорски хитрости от толкова рано,даже няма да разкажа как у нас остарява портрета-нека това остане загадка за потенциалните зрители,единствено провокация за да дойдат и да видят спектакъла.

-Хомосексуалните подтекстове,заложени в произведението,отражават ли се в спектакъла?
-Отражават се.Замисляйки върху тази тема,винаги си припомням гениалния филм на Агнешки Холладн "Пълно затъмнение".Абсолютно ми е все едно че там мъжът обича мъж,защото това е история за хора, а не за отношенията между половете.Лично моята задача се заключва в това,за да заставя точно зрителя да започне да следи какво действително става с тези хора.Нали все пак в романа на Уайлд,всичко далеко не е в секса.

-И все пак,как се отнасяш съм често присъстващите в текста мисли ,че съвършенството-това е мъжът,а жената е единствено "сфинкс без загадки" и "декоративен пол"?
-Ами тези думи пренадлежащи на лорд Хенри ги има и в спектакъла.Що се касае до мен като човека Даниил Страхов-нима мога да се съглася с това?Какво да не съм побъркан??

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

Актьор не на мексикански сериали!


-Най-първата ти роля,вдъхна ли ти увереност?
-ТЯ и досега си остава за мен най-главаната,макар че в началото ми донесе безумно количество комплекси.По време на репетициите говореха "Да добър спектакъл се получи, но артиста Страхов по-добре да го заменим"Аз едва завърших института и бях толкова млад и неопитен,че даже не можех грамотно да се разпределя по роли.Разбира се,провалих го.Едва година след пускането на примиерата започна да се получава и то добре ,защото именно за образа на Николай Аблеухов в спектакъла "Петербург" на режисьора С.Голомазов ми дадоха премия "Московски дебюти""

-Ти си от семейството на сериозни учени.Как ти се случи да станеш актьор?
-Действително,моята майка е психотерапевт ,а татко-филолог.Той недоумява,защо неговите деца се влачат на колебливото поле на изкуството?Нали и сестра ми се занимава със достатъчно странно нещо-обича да пише романи.Аз станах актьор по съвършенно неразбираеми причини.Ако сега имам избор втори път,бих се отказал от тази авантьора.

-В театъра на Н.В Гогал как попадна?
-Преди завършването на Щукинското училище аз се показвах в театрите без изобщо да си мисля че ще продължа да се занимавам с актьорската професия,просто помагах на еднокурсниците ми да играят готови откъси.По време на ученето,не съм хващал звездите от небето,а и в дипломните спектакли почти нищо не ми дадоха да играя.А тук веднага ми предложиха значителна роля,разбираемо е ,бях полъскан.

-Случвало ли се е да има такова усещане "Аз съм гений"?
-Да и то тогава когато ми дадоха премия.Направо на сцената ми се е случвало няколко пъти все едно ще се побъркам.Моята истерия относно ролята толкова преминаваше края,че аз разбирах че ако не се сдържам с някакви такива нечовешки усилия,то просто ще съсипя спектакъла,защото ще ме изведат със пяна на устата към лудницата.И в това време виждах как "държа" всички,и партньорите и зрителите...

-Ако често хвалят актьора,това стимулира ли?
-В нашите кръгове темата "какво е нужно на актьора" омръзна.Разбира се "добрата дума и на котката и е приятна",но има и противоположно внение,че актьорите трябва да ги държат в черна каруца,на хляб и вода, постоянно да ги "бият с камшик",тогава те ще направят нещо гениално.Мен тази позиция ме вбесява.Аз не си позволявам да се превръщам в животно и да търпя тиранията на хората,които сами не стоят на хляб и вода,но имат власт над актоьорите.Разбираемо е,че имам впредвид няколко режисьори,но Слава Богу те не са много..

-Какъв е твоят характер?
-Както каза Марина Неелова за себе си "Просто го имам".А изобщо,акторите според мен са най-комплексираните хора на земята.Както някои ходят при психотерапевтите,за да се разберат в собствените си проблеми,така и бъдещите актьори отиват на сцената за да обърнат гръб на своите комплекси.Но не на всички се отдава,и това е трагедия за цял живот,защото ако не победиш себе си,никога няма да достигнеш свободата -задължително условие за нашата професия.За съжаление "инвалидите" в актьорските среди са много и общо-взето аз не се изключвам от това число.

-Мъжката красота за теб помощ ли е или тежест?
-Неотдавна един режисьор също ме попита "Даня,кажи честно ,какво е да си красив мъж ?"Аз му отговорих не напълно цензурирано и негативно.Уверявах го че красотата в мъжа ,това е най-последното достойнство,а тя често е и тежест:завиждат ти мъже,непритежаващи привлекателна външност,много жени те възприемат като красива табелка с надпис,работодателя в 90% напълно не вярва в ума ти.И да нарушиш тази схема е практически невъзможно.Затова не виждам никакви особенни плюсове,даже не ползвам чара на амурски съблазнител-преди си походих добре.Минусите найстина са доста повече,отколкото плюсовете,макар да разбирам че думите ми ще се възприемат като кокетство.

-Говорят че фаталните красавци,всъщност са хладни любовници...
-Това не е така!Не съм хладен,а много страстен!(смее се)

-Фенките не ти ли устойват сладък терор?
-Не!За да те заливат с цветя и бележки,трябва да се снимаш в добро кино.Аз засега съм се снимал във четири картини,първата от която е "Кариера Артуро Уй" а последната "Маросейка 12"На сцената аз играя или романтичният до абсурд Себастиян в "Дванайстата нощ" или негодника Аблеухов.А феновете отъждествяват персонажа и актьора който го изпълнява.Колко пъти на "Петербург" съм чувал реплики от залата "Животно"Каква е тази гадина"Да момичетата с букетите от такова нещо просто се отдръпват.Ето ако играех някакъв обаятелен мъж с цигара в ръката,който ходи по жени с лека походка,то феновете щяха да висят на гроздове.

-А мечтаеш ли да изиграеш някой?
-Манияк.Според мен,няма по-добър манияк на днешният кинотрилър от моят типаж.Той трябва да бъде обаятелен,красив,мил...Аз бих включил своя чар на максимум,защото знам че той ще се обърне за сюжета и за другите.Тогава ще има амплитуда на развиетието на образа,а това е безумно интересно и за актьора и за зрителите.

-А според мен,ти много добре би се вписал в мексикански сериали!
-Стандартния набор на шаблони в това кино в мен,като голям или малък професионалст в своята област ,нищо освен смях не предизвиква.Това е пълна пародия на високи отношения,която впрочем,в хората от определени кръгове ражда истински сълзи,по простата причина че в реалния им живот нещо не се получава.Носталгията и безумното желание да се видят истинските,неприкрити със никакви воали чувства държат на телеекраните милиони зрители.Но ми се струва, че времето на гол романтизъм е безвъзвратно отминало.

-А ти не си ли имал желание сам да напишеш сам за себе си сценарии?
-Да,този сценарий още ми стой в главата,но е толкова авангарден,че прекрасно разбирам:по-скоро ще си остане в шкафчето.Така че засега моите идеи на тази тема понататък от кухненски разговори с приятелите на бутилка бира, не отиват.

-Не толкова отдавна ти така стремително влетя в рекламата...
-Да за съжаление именно влетях.В 1998 година се пияви реклама на "Нескафе".Непрестанно я въртяха по телевизора,физиономията ми висеше на всеки стълб ,а аз разбрах че вече не се явявам самостоятелен актьор,на челото ми беше надписан надпис "нескафе" и много в това число и на "Мосфилм" по друг начин не ме възприемаха.Реших че по-добре е да си жертвам парите и да се махна от проекта.Вярно след това имаше и други реклами,но не опастни,както се казва еднодневки-там никой не ме разпознаваше.За актьорския тренинг подобна работа не е излишна,за няколко секунди може да се изиграе цяла история,а ако има и думи да се окраси със собствената интонация.

-А сега те канят за клипове.
-Да и това е приятно.Първо,защото е интересно,това е друг род актьорска жизнедеятелност,второ-много бърз резултат.Месец след снимките си вече на екран и виждаш,кое е добре,кое да пригодиш,кое може да избегнеш следващия път.Последния клип в който участвах се казва "Игра" Според мен това е много интересна работа и на режисьора и на новата певица Шила.Обикновено,когато се снимам в клипове от предозировката започвам да ненавиждам песента ,заради която е всичко,а тук всеки път когато слушах записа започвах да фанатея все повече и повече от нея.Мисля че,ще се хареса на много хора.

-Действително ли за да съживиш актьора трябва постоянно да "мърдаш лапи" да бягаш,предлагаш себе си или може просто да лежиш на дивана и да чакаш кога ще звънне телефона?
-От една страна актьорите често са сравнявани с проститутките,и в това има голяма доза истина,защото е необходимо постоянно да се предлагаш,буквално да запушваш всички дупки,които виждаш в сложния лабиринт на професията.А може и по друг начин:ето Стоянов и Олейников много години "лежали на дивана",а после се изстреляха в облаците.Това е съдба,но съвършенно не е задължително ,че другия подремвайки до 40 години може да скочи и да избяга когато му кажат "старт"За това трябва винаги да си във форма.А изобщо,аз съм фаталист и повтарям,навярно за хиляди актьори :успеха в нашата професия зависи 5 % от таланта и работоспособността и 95%от късмета!

-Как се одобряваш,когато нещо не ти върви?
-Когато ми е лошо и трябва да направя анализ за това как да живея понататък думите "не вярвай,не се страхувай,не се моли" се изстрелват във всичките три вектора на нашето световъзприятие.

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Ответить

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: нет зарегистрированных пользователей и 6 гостей