Bulgarian fans

Поговорим на родных языках / Speak your native language here!

Модераторы: English Admin, Модераторы

Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Изображение
Изображение
Изображение

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Другият живот на барон Корф


Даниил Страхов играе блестящия аристократ барон Корф в телевизионния сериал "Бедната Настя", но не всички знаят за театралните работи на артиста.Между впрочем неговият сценичен дебют бил свързан с култовия роман на Андрей Белий "Петербург", в който неочаквано се разкриват плашещите черти на съвременността.За театъра, телевизията и паралелите им с живота актьорът Даниил Страхов размишлява в беседа с кореспондентът на списание "Где".

Павилионът на киноцентъра Мосфилм, където се снима "БН", напомня огромен фабричен цех.Всъщност това си е фабрика- за мечти, звезди, емоции, впечатления.Влизам в декорацията на гостната на князете Дългаруки и започвам да завиждам на зрителите от 40-те и 50-те години, където такъв разкошен реализъм би могъл да бъде видян и на театралната сцена.Ако не бяха сериалите, днешните артиси сигурно дори не биха знаели как да "съществуват" в такава "натурална" среда.Даниил Страхов също никога не е играл в битов театър, но изглежда, че обединяването на театралния опит с телевизионния му е било от полза, обогатявайки актьорската му палитра.

-Даниил, как се играе днес "Петербург"?
-Този спектакъл пуснахме през 1998 когато темата за тероризма още не беше придобила страшната си актуалност.Или ние сме си мислели, че не е.Във всеки сучай не мислехме за това.Ние и сега нищо специално не променяме в текста, интонацията, но зрителите идват със съвършено други настроения и мисли.Възниква усещането за абсолютно съвременен текст, макар че е написан преди 100 години и има моменти,в които залата буквално потръпва.

-Театралните актьори често казват, че сценичният опит им помага в телевизията.
-Знаете ли, театърът и киното, в това число и телевизионното кино, са съвършено различни професии.Взаимосвързани, допълващи се една друга, но различни.Въможно е да си добър киноактьор и никакъв -в театъра и обратното.Във всяка отделна актьорска индивидуалност съчетанието на тези професии е различно.

-Колко важна е за един актьор външността?
-Това е инструмент- не повече и не по-малко.Всичко зависи от това как умееш да боравиш с този инструмент.

-На това ли учат в театралното училище?
-Мен във всеки случай не са ме учили.Но аз не мога да кажа по принцип, че в актьорската професия съм имал учител във високия смесъл на тази дума.

-Вашата жена е актриса и вие заедно играете в спектакъла "Безотцовщина".Общата професия пречи или помага в постигането на лична и професионална хармония?
-Мисля че помага.Интересно ми е да играя с Маша.Бих ли искал подобно партньорство да има повече? Навярно да, защото когато между двама души има разбиране, то преминава и в работата.

-А има ли творческа завист?
-Има радост, че половинката ти е успяла.И разбиране на това, че успехът е мимолетен.Освен това с идването на този успех семейният ни живот се нуждае от допълнителна защита от външния свят, тъй като и към мен, и към Маша се появи голямо внимание и това внимание не винаги е доброжелателно.

-Анализирате ли по някакъв начин защо става така?
-Тук няма какво да се анализира- всичко е понятно и така.Прекалено много дисхармония има в обществото.Хората са затворени в собствените си проблеми, комплекси, неустроен живот в най-широкия смисъл на тези думи, в невъзможността да се реализират, да бъдат оценени по достойнство и т.н.За това свидетелства и статистиката- московските психоневрологични диспансери са препълнени, хората постоянно живеят на границата на нервния срив.Естествено е, че тази негативна енергия трябва да намира някакъв изход.И известните и публични хора са прекрасен обект за това.Затова у нас се наблюдава толкова нездраво обожание към артисти, певци, спортисти.Тези, които съществуват в хармония със света и със самите себе си, няма да станат агресивни фенове.

-Доколко за вас е важен моментът с взаимното разбиране с партньора на сцената?
-За мен по-скоро е по-важен моментът с взаимното разбиране с режисьора.И именно такова разбиране имам със Сергей Голомазов, при когото играя в спектаклите "Петербург" и "Безотцовщина".А ако говорим за киното, то това навярно е Андрей Ешпай, макар че за резултат още е рано да се говори: премиерата на филма "Децата на Арбат" по известния роман на Анатолий Рибаков е замислена за есента на тази година.

-На 17 години, когато сте постъпил в Школа-студио МХАТ...
-Не разбирах.

-Тогава защо избрахте тази професия?
-Всички младежи и девойки, които постъпват в театрални ВУЗ-ове отиват там само за едно- славата.Без това актьорската професия е немислима.Няма актьор, който макар и в най-потайните кътчета на душата си, да не е мечтаел за слава, популярност пред зрителите.Но в момента на постъпване на всички им се струва, че само да постъпиш и славата само ще чака да дойде при теб.Това е илюзия, през която преминават всички: че веднага още на първи курс ще се снимаш във филм и ще се събудиш знаменит.

-Как се отнесоха родителите ви към вашето желание да остъпите в театралния?
-Мама ме подкрепяше, а татко беше учуден.Нищо повече от това.

-Вашите родители не са свързани с театъра?
-Майка ми е психотерапевт, а баща ми-лингвист.Има и един нюанс- мама в студентските си години изработвала костюми за театър "Пушкин".Но това е единственото и професионално съприкосновение с театъра.

-Родителите ви имали ли са си някакви представи за вашето професионално бъдеще?
-Навярно, но никак не са ми го натрапвали.

-А вие самият обмисляли и сте някакъв "неактьорски" вариант?
-Това беше свързано с юридическата професия, но сега честно казано ми е доста трудно да си се представя в ролята на юрист, адвокат, нотариус.Т.е. да правя това в роля- да, но в живота- не.

-Да излезеш пред зрителите в ролята на Калигула- това е отговорност.Какво можете да кажете за своя персонаж? Да идваш всяка вечер във всеки дом в ролята на герой от сериал- това също е отговорност.Осъзнавате ли тази отговорност?
-Безусловно.При което чак сега започвам да разбирам до каква степен лежи отговорността върху известния артист.Не осъждам тези, които считат, че изкуството трябва да развлича, но все пак ми се струва, че целта му е да постави пред зрителя някакви въпроси, да го изведе от състоянието на душевен покой, или обратното- да насочи мислите му в това направление, което ще му помогне да разбере собствения си живот.

25 март-2 април 2004 година
списание "Где"

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

Фатален мъж
Изображение

Даниил Страхов-притежател на име приличащо на псевдоним и един от най-търсените актьори в Москва.В спектакъла "Портрета на Дориан Грей"събиращ аншлаги в някога забравеният Театър на Малой Бронной и предизвикващ изтърканата критика,той играе изумителна смес от порок и искреност,трансформация на детската жестокост и яростното презрение към живота.Лицето на високомерен античен бог тънко предава нюансите на философското съчинение на Уайлд.Ролята искала жертви:спортно сложения актьор отслабнал 8 кг,за да изглежда още по-привлекателно,позирайки гол пред художника Беззил и да изкушава развратният естет лорд Хенри.Това не му попречило да лети по отвесните стълби на декорациите.Превръщайки се от безгрижен млад аристократ в циничен експериментатор с съдбите на хората,Дориан Грей,както го играе Даниил,живее по правилата приети сред равнодушни красавци,щастливи принцеси,капризни невинни убийци.За което и превлекъл вниманието на журито на премията "Чайка" в номинация "Фатален мъж".В живота артиста е пълна противоположност на своя егоистичен герой.В минутите на радост лицето на този рефлексиращ актьор перфекционист се озарява от по-детски чиста усмивка с трогателни тръпчинки на бузите.Впрочем,звездната роля на Дориан Грей-не е единствената в солидния списък на Даниил.Той е зает почти ежедневно"Аблеухов в инсценировката "Петербург" в театър Гогол,чеховския Платонов в дипломния спектакъл на студентите на Гитис,където той влязал вече като поканена звезда,моноспектакъла "Наказанието на Чикатило" на Михайл Волохов...Последната премиера на "Театър-Убиец" Стоппард в театър Джигарханян.Още снимки в реклами,сериали и филми.Преди всичко той цени творческата и лична свобода и заради успеха младият актьор дори е склонен към самокритика.Той не греши с навиците на превзет донжуан,което би било неудивително.Живее самостоятелно,култивира независимостта,пътува с кола-в метрото се чувства незащитен пред агресията на заобикалящият го свят.Опитва се да принизи издигащият се идеален образ,с ентуиазъм признава,че в свободното от гоненето на вечната младост време обича пържени картофи с нещо силно.И не пропуска случая да подчертае,че Дориан Грей и Даниил Страхов са много различни хора.

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Интервю след спектакъла "Приворотное зелье" в Екатеринбург за местния ТВ канал

...Мога да кажа, че когато казах, че Даниил Страхов ще ми бъде на гости, половината женски колектив ми каза примерно следното:"Та това е новият секс-символ".Не ви ли разстройва такава позиция- че вие сте новият секс-символ?
-Какво ми е новото именно?

-Мога да кажа, че такъв въпрос обикновено не задават на мъж.За секс-символа.Много странен въпрос, но все пак...
-Аз въобще не мисля за това.Не мисля кой съм аз от позициите на някакво такова странно понятие.

-Това е малко вулгарно понятие, съгласен съм.
-Но защо.Не знам, може би някъде в Холивуд да се наричаш секс-символ е по-малко вулгарно, отколкото у нас.Но у нас това изглежда някакси смешно.Ако към това човек се отнася със самоирония, значи у него всичко си е наред.

-Като вас, както разбирам?
-Безусловно, защото да се отнасяш сериозно към такова нещо е доста странно.

-Да се върнем на иронията- знаете ли, сега навярно е периодът на приемните изпити в театралните институти.
-Мисля, че вече са свършили.

-Така ли?
-Така ми се струва.Но това не е важно.Но, да предположим, че все още продъжават.

-Да предположим.Сега ще ви разкажа една история, която съвсем скоро видях по телевизията.Идват млади хора.Пред тях стоят майсторите, които си набират клас.Те казват:"Е, млади човече, и какво ще ни почетете сега?".Ами, Крилов както обичайно.Щатна история.И той започва да чете за враната и лисицата.Вие помните ли как сте направили това?
-О, на мен ми провървя, защото по силата на определени външни данни никой не искаше от мен да разсмивам изпитната комисия.Затова достатъчно рано престанах да чета всякакви басни и се концентрирах върху лирическите стихове и драматичната проза.

-Всичко е било лесно? Отишъл сте спокоен...Всъщност кога ви дойде тази мисъл? Веднъж сте се събудили на 16 или на 17 години и сте решили навярно да станете актьор.
-Ами навярно по силата на това, че през последните две години от училището практически не се появявах там, защото се занимавах с някакви други неща.Усвоявах жизнени пространства,така да го кажем.И всички тези знания, които бях натрупал за всички предишни години, те, разбира се, избледняха.Затова можех и знаех доста малко неща.А всяко момче или момиче, които мислят, че искат да станат актьори, си мислят, че най-важното е да постъпиш, а после всичко ще е наред.И аз, разбира се, попаднах под обаянието на театралното общество.

-Знаете ли, някои момчета се събуждат и си казват:"А може би ще стана моряк или летец, защото те са честни".А актьорството- това си е чиста лъжа.Макар че при моряците и летците всичко е разписано напред- лейтенант, старши лейтенант, капитан, може би и генерал ако много ти провърви.А как е при актьорите? Струва ми се, че не винаги се получава?
-Когато постъпваш в театрално училище не се замисляш за това.Не мислиш, че това е някаква илюзия- голяма или малка- това вече е друг въпрос.

-А тази илюзия- тази граница от илюзията към действтелността- как да я преминеш? Защото има огромно количество хора, които завършват столичния ВУЗ или пък Екатеринбургския ВУЗ, но не всички успяват- не всички стават знаменити, а и не всички са талантливи.
-Нормално е не всички да са талантливи.И сред летците не всички са като Чкалов.

-Съгласен съм.
-Това е напълно нормално и трябва да бъде разбрано.

-А как тогава успехът може предварително да се програмира и може ли да се програмира въобще?
-Как изобщо е възможно да програмираш успеха? Когато човек започва да се занимава с бизнес той също не може да си гарантира, че ще забогатее и ще стане милионер.Това би било глупаво.Или на подобен глупак ще му провърви много и той ще стане милнер (смее се), но по-вероятно е да не стане, ако е толкова уверен в това.

-В действителност, както разбирам, това си е и шанс?
-Актьорската професия определено много зависи от случайността.И сред хората, които се опитват да постигнат нещо в актьорската професия навярно също има много такива, които са се оказали на този звезден небосклон случайно.И не всички заслужават славата- това също е нормално.И по силата на това, че основата на нашата киноиндустрия е била разрушена, този процент, разбира се, расте.Това също е нормално- някакъв повей на времето, който ще премине.

-Винаги съм си задавал този въпрос.Ежегодно навярно хиляди актьори излизат от всевъзможните училища и университети.Хиляди, хиляди.Много от тях не стигат до края, много разбират, че не могат да се занимават с това и не могат да правят нищо друго.
-Моето убеждение, поне що се касае до момчетата, и което съм казвал нееднократно е, че в актьорската професия трябва да се постъпва най-рано някъде около 25-27 години.Когато човек вече е опитал някои неща, когато е успял или не е успял в нещо, и в крайна сметка е придобил някакъв житейски опит и е дошъл в тази професия осъзнато, а не така, както би било например на 17 години.Какво бих могъл да изиграя на 18 години, на 19, на 20- уча в театрално училище и не разбирам кой съм аз, какво съм, какво мога и на какво място да играя.Защото съм бил млад, а е нужен някакъв жизен опит, за да може един актьор да изнесе нещо на сцената и да накара зрителя да се замисли за нещо.

-А да накараш някой да се замисли- това най-важото ли е или не толкова?
-Това е хипотетичен въпрос.Да допуснем- нашият спектакъл "Мандрагора" не кара никого да се замисля, но кара хората да се смеят.И това е страхотно.Въобще, самата постановка на въпроса, че изкуството трябва да "сее" доброто, разумното, вечното е правилна, но практически това не е така.(смее се)

-Да се върнем на въпроса за това, че в театрален институт трябва да се постъпва от 20-25 години.Мога да ви кажа, че имам един удивителен познат.Той някъде на 26 години постъпи във ВГИК, при което си имаше добър бизнес и всичко при него вървеше добре.След две години той ми позвъни и каза:"Разбираш ли, те се занимават с някакви детски игрички в реалния живот.Не мога да си обясня това и не мог да се приспособя към това".Той все пак завърши цялата работа, но се върна обратно към това, с което се занимаваше.Ето това ме безокои повече от всичко.Как да се пребориш с това, защото няма начин?
-А защо да се бориш с това? Всяка форма на творчество е игра.Ако човек обича да играе на всякакви игри, той прави това.А ако не умее или не иска да играе просто няма да се занимава с това.Това е въпрос на вътрешно желание и способности.Някой през целия си живот не може да се спре да играе, а на друг това не му е интересно.

-Даниил, кой беше първият човек, който каза: ето, даниил Страхов е талантлив.Кой каза това за първи път?
-Не знам.

-Никой не го е казал?
-Не знам.Толкова много ми говореха, че не съм талантлив, че практически повярвах на това.Що се касае до някакъв първи път- навярно толкова съм се зарадвал да го чуя, че от радост съм забравил кой го е казал и по какъв повод.

-А не е ли имало ето такъв човек, който да каже за първи път, че Страхов е талантлив.Страхов разбрал за това.Помислил си:"Действително, може би съм талантлив? И сега нещата са добре и работата- повече или по-малко, зает съм навсякъде".Не се ли боите от такова нещо...един ден телефонът ви да не звънне и...никой да не позвъни и нищо да не ви каже? От това, че всичко изведнъж ще свърши?
-Първо- не очаквам някой да ми позвъни и да ми каже, че съм талантлив.Тези неща аз ги решавам сам със себе си, така да кажем.Сам виждам работата си и решавам как съм я направил- добре или зле.Второ, всеки актьор, който се занимава със своята професия, както вие казвате, трява да разбира, че някога телефонът му може да замълчи завинаги.И колкото по-често той си спомня за това, толкова по-добре.

-На гости са ми били много актьори- и известни, и неизвестни, и лоши и не мого лоши, и талантливи и неталантливи, алкохолци и неалкохолици.Друг въпрос.Винаги има някакво разделение- на някои им е по-близък театъра, на други-киното, на трети- телевизията.Или за вас това е симбиоза между вашите заетости? Къде ви е по-добре, по-комфортно, по-удобно?
-Ще отговоря така: ако на актьора му е удобно, то това е първият тревожен сигнал.Ако му е удобно, значи заспива.А ако заспива, значи не е интересен, да кажем така.Навсякъде ми е интересно.

-Навсякъде?
-Навсякъде.

-А нямате ли такова усещане, че ето- ще минат 20-30 години и това ще се превърне в нещо такова: сутринта ставаш- вечер спектакъл,сутринта ставаш- вечер спектакъл,сутринта ставаш- вечер спектакъл...Това ще се превърне в някакъв завод.Как да украсиш всичко това? Вие как украсявате емоциално всичко в тази ситуация?
-Труден въпрос.Всяка професия подразбира някакъв професионализъм.Извинете за тавтологията.Затова разбира се винаги се случва да има някакъв момент на повторение, било то в професията на актьора, или на водещия- това е неизбежно.Как да го избегнем? Не знам.Навярно ще минат 20 години и ако ние с вас се срещнем, ще мога да ви отговоря на този въпрос.

-А с какво ще се занимавате през Новата година, с какво се занимавате обикновено?
-Ами, не с елхи, това е вярно.(на руски мисля, че това е двузначно и означава да играеш някаква роля- например като на елха- където да не правиш почти нищо и единствената ти работа е да се появиш на сцената)

-А някога занимавал ли сте се с елхи?
-Никога.

-Съвсем никога?
-И в най-трудните години от живота ми, когато въпросът за препитанието е бил много важен за мен, не съм се занимавал с елхи.

-А не осъждате ли тези, които се занимават с това?
-Защо? Защо трябва да ги осъждам? Не, не ги осъждам.Това е нормално.Това все пак, простете, е част от професията, нищо повече.Дори тези роли са част от професията.Това е нормално.

-С ръста на популярността се увеличава и, както ми се струва, количеството на не завистниците, а на хората, които по такъв начин започват да се отнасят към популярния човек.Усещате ли тази вълна, която се надига над вас?
-На завист?

-Ами, да.Всички сме хора.Всички живеем в определено общество.И в него не можем да съществуваме хармонично.
-Какво да ви кажа.Навярно разбира се няма да съм прав или ще излъжа ако отговоря, че не усещам това.Затова щом актьорът всеки ден е на екрана, има някакъв момент, когато чувства, че очите на много хора са устремени към него, и те се отнасят към него не само положително, но и отрицателно, това, разбира се, присъства.Какво усещам? Трудно е да се каже.

-С различие или с безразличие?
-С различие.Невъзможно е към това да се отнасяш небрежно, защото когато те наблюдават милиони хора практически не можеш да подминеш това.Ти винаги го усещаш и чувстваш.

-Не, знаете ли какво ме безпокои.Отивам например някъде в някой сайт- например в daniilstrahov.Почитателите са създали този сайт.Но има и такива случаи- например например жълтите издания, които пишат и навлизат в личния ти живот, влизат ти, извинете, под панталоните, под блузата...Това приятно ли е или не?
-Ако бях отговорил, че е приятно, щеше да е доста странно.

-Винаги ли популярността си има и друга страна?
-Това е неприятно.Неприятно е също и когато представителите на жълтата преса започнат да се бият в гърдите и да казват:"Ако ни нямаше нас, нямаше да ви има и вас".Това много ме дразни.Защото тези хора си заработват хляба с кал и считат, опитват се да считат, че са двигател на шоу-бизнеса или имиджообразуващи фактори и т.н.Ето това много ме дразни.

-А кой за последен път писа за вас някаква гадост, която сте чели?
-Дори няма да назовавам тези издания, за да не им правя излишна реклама.

-Разбирам ви, но тези неща все пак ги четат и приятелите ви, жена ви.Всички ги четат, а след това те могат да станат и причина за някакъв определен скандал.Външните фактори влияят...
-А това, което са написали да кажем, истина ли е или не?

-Ами примерно да.
-Слава Богу подобни непонятни ситуации в живота си не съм имал.И се надявам, че никога няма да имам.Но когато напишат да кажем, че Даниил Страхов се е хвърлял от прозореца заради нещастна любов, то това е неприятно не само на мен, но и на моите близки.Защото съвсем не е истина.Това е просто някаква гадост.

-Съгласен съм.Знаете ли, сега си говорих с хора, които вчера са били на вашия спектакъл, и те казаха, че драматургията в наше време е на заден план...
-Драматургия- това е гръмко казано, разбира се.Но Макиавели е доста актуален днес.

-...а тези хора са страхотни.И не за първи път задавам въпроса, че...Сега ще си пофантазирам.Зрителят, живеещ в Екатеринбург, той на тези местни спектакли в същия този Драматичен театър ходи слабо.А когато идват на антерпризи московски, петербургски и всевъзможни други театри те ходят, и то активно.Но тези, които идват, незнайно защо винаги се опитват да веселят хората, а не ги карат да се замислят.Ето това винаги ме е безпокояло.
-Това е повей на времето.20 години перестройка (преход) все пак са оставили някаква неизгладима следа в съзнанието на руснака- това е време, когато той е бил уморен да мисли, уморен да чете умни книжки.И това е лошо.Но е нормално и ще премине, когато хората започнат да живеят малко по-добре.

-На мен ми се струва, че животът вече започва да се стабилизира до някаква степен?
-Не знам.

-Не усещате ли по себе си дали животът се е стабилизирал?
-Не бих могъл да усетя по себе си някаква обща стабилизация на живота на средностатистическия руснак.Не бих се ориентирвал по себе си.Не знам доколко е станало по-добре да се живее, доколко е станало по-весело, не знам.Не бих се наел да съдя за това.

-Хората ходят на театър, значи е добре? Или невинаги ходят?
-Има някакво такова правило.Незнайно защо се счита, че в тоталитарната държава на театър ходят по-често.Има такова мнение.

-Много ви благодаря за това, че дойдохте днес и с тази фраз и ще завършим"В тоталитарната държава на театър ходят повече и по-често".
-Да, но аз го казах без всякакви...

-Абсолютно никаква политическа украска.
-Абсолютно.

-Много ви благодаря.

Екатеринбург, юли 2005

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Интервю за сайта Dellart

С увереност можем да наречем Даниил Страхов възходяща звезда на нашия театрален небосклон- той е млад, красив и безспорно талантлив.За това най-добре свидетелстват неговите роли.За пет години след завършването на театралния институт той е успял неведнъж да работи с трима толкова известни режисьори като Марк Вайл, Сергей Голомазов и Андрей Житинкин.На младите актьори често им се налага да играят епизодически и много малки роли, но Даниил Страхов успешно избегнал тази участ.Несъмено това е голям късмет, надяваме се, че и в бъдеще тази капризна птица- късметът, ще го съпровожда.

-Даниил, разкажете за своите родители.
-Родителите ми нямат никакво отношение към театралната професия.Този отговор често предизвиква учудване.Навярно на всички им се струва, че фамилията ми трябва задължително да е театрална, за да се произнася звучно.Що се касае до родителите ми- майка ми е психотерапевт, а баща ми е филолог и живее в Америка.И, съответно- те имат пряко отношение към руския език и...към човешките взаимоотношения.

-Значи като дете сте четяли доста, а струва ми се и сега?
-Няма да лъжа- за последната половин година съм прочел толкова малко количество книги, че самият мен ме е срам да си призная.Що се касае до детството- разбира се, имаше много книги.Заради любовта към тях си съсипах зрението.От седемгодишен започнах да чета по нощите.В семейството ми има само учени, инженери и, разбира се, всичките са с очила.И аз, започвайки от десетгодишен, всячески се опитвах да си сложа очила и когато станах на 15 най-накрая успях, а на 17 вече ги свалих- появиха се първите контактни лещи.И досега нося лещи.

-А откъде при филолог и психтерапевт така нареченият театрален вирус?
-Как да ви кажа...това, което наричат театрален вирус, се появи доста по-късно.Не съм се стремил към театъра като театралните деца, които израстват зад кулисите и когато пораснат разбират, че не могат да живеят без него.Аз бях абсолютно лишен от всичко това по силата на тези условности, които вече споменах.И съответстветно- театралният вирус го нямаше.А имаше някаква приблизителна представа какво е това театрална професия, която напълно се разминаваше с действителността.И като всяко момче, което гледа по телевизията едни и същи лица, които играят в нашите великолепни руски и съветски филми, у мен се изграждаше съвършено илюзорна представа за това кои са актьорите и какъв е животът им.Мислех си, че осен тези хора, които виждам, няма никой повече, а освен това и на театър не ходех и представата ми за тази професия беше съвършено грешна.

-И какво именно ви подтикна да отдадете предпочитанието си на тази професия?
-Самата тази илюзорност и невярността на моите представи.Струваше ми се, че ако постъпя в театрално училище след известно време ще стана, както се казва, велик и знаменит, веднага ще започнат да ме снимат, а главното е да постъпя в училището.Уверен съм, че подобна логика на мислене съществува във всички глави на бедни абитуриенти, обитаващи коридорите на театралните ВУЗ-ове.Струва им се, че веднага след като постъпят всичко ще се получи както трябва.И тази илюзия е съвършено невъзможно да бъде разрушена.Колко пъти докато бях студент съм казвал на постъпващите:"Деца, вие знаете ли въобще къде отивате?"Те, разбира се, търпеливо изслушваха моите съвети, но ги възприемаха от съвършено различна гледна точка.Струваше им се, че или изпитвам доколко са сигурни в решението си, или ги разубеждавам, за да не ми станат конкуренция по-нататък.Не знам точно каква е била логиката им: навярно такава, каквато би им била по-удобна за вътрешната философия, която са си измисили.А в действителност всичко е много по-интересно.Когато постъпиш първата година просто летиш по коридорите от щастие.Този първи курс се различава от всички останали.Децата от горния курс винаги гледат с някаква насмешка и ирония на абитуриентите, защото вече разбират малко повече неща.А в течение на четири години, постъпилият в театрален ВУЗ преживява такива силни психически и психологически промени, стрес...Това, както ми се струва, е доста силно изпитание за човек, който действително иска да постигне нещо в тази професия.Т.е. както ми се струва, човек трябва да е или гениален или до такава степен талантлив, че да успее в стените на училището да развие по някакъв начин дарбата си.А ако дойде "сив", за да добие нещо, трябва да премине през много неща именно вътре в себе си.След това, при постъпването в театъра, възниква втората илюзия или някакви втори примки, напълно идентични с първите.Т.е. децата, които както им се струва са придобили някакъв студентско-театрален опит завършвайки ВУЗ-а, се сблъскват с втора илюзия.На тях отново им се струва, че ако постъпят в театъра, всичко ще се нареди добре.И тези от тях, които преминават през тази бариера, попадат в нова мрежа и отново летят на същите тези криле на щастието, с удоволствие се включват във всички стари спектакли и всячески проявяват своя младежки ентусиазъм.След това постепенно разбират, че това далеч не е всичко.И така до безкрай.Има някаква линия, определена с помощта на тези две мрежи, на тези две илюзии.И тя би могла да продължи до безкрай.Можем да си представим, че човекът на пътя на славата, на успеха, на професията, постоянно изпитва всевъзможни илюзии, може би до този определен момент, когато не настъпи разочарованието.

-След като попаднахте в тези мрежи и преминахте някакви начални стадии на разочарование какво ви задържа в тази професия?
-Някаква илюзорност за това благополучие, което изпитваха моите еднокурсници.С някакво шесто чувство разбах, че не всичко е толкова хубаво.Може би по силата на това, че нищо не ми се получаваше както трябва или по силата на прекалено голямата взискателност към самия себе си, стигаща до самоизтезание.Защо не се отказах? Един Бог знае.В действителност дълго време се опитвах да се откажа.Т.е. сериозно се замислях да напусна университета в трети курс.В четвърти курс вече нямах такова голямо желание да напусна по силата на това, че разбирах, че е по-добре да се доизуча, да получа висше образование, отколкото да захвърля всичко и да започна от нулата.Освен това си задавах и други въпроси.А с какво ще се занимавам тогава? Трябваше да се насоча нанякъде, а не просто да отида в нищото.Това е опасно, а ме очакваше и армията...Мислех за това постоянно в трети и четвърти курс.За това нужно ли ми е и ще мога ли да се занимавам с това, и за какво ми е постоянно да се подлагам на подобен психически и психологически стрес, заради какво?

-Значи вие сте взисктелен към себе си?
-Да, абсолютно на 100%, попитайте когото искате.След спектакъл се допитвам до всички на кой как му се е сторило, вече всички бягат от мен.Дори хора, които се отнасят много добре към мен, казват:"Нормално, всичко беше нормално, отивай си оттук".А защо аз все пак не се отказах от това? Отговорът на този въпрос е в тази случайност, която се случи в живота ми и се яви като едно конкретно предложение от един конкретен режисьор.Обяснявам какво имам предвид.Завърших Щукинското училище, но не оставих мислите, че трябва да сменя професията си, но безусловно участвах във всички театрални постановки на нашия курс, с които се представяхме в различни театри.Участвах в тях дори не заради себе си, макар че може и да съм се залъгвал за това.Но не можех д не взема участие в тях, защото бях задействан заедно с други хора, на които им беше необходимо да устроят живота си.Ако се бях отказал, просто това би било грозно.Във всеки случай по театрите се показвах с вътрешното убеждение, че просто им помагам в играта.Може би по силата на това бях по-спокоен, не се вълнувах толкова.Показахме се в театър "Гогол", и...това беше едно от първите представления, след това е имало много други, имало е някакви предложения, но именно този театър ме спря.Беше ми направено предложение, от което, както се казва, не мога да се откажа.Това беше спектакълът "Петербур" по романа на Андрей Белий и ролята на Николай Аблеухов.Когато открих романа, а да чета, слава Богу, обичам, и прочетох първата редакция и последната, и когато разбрах за какво става въпрос, не можех да се откажа.

-Значи да разбирам, че в тази професия може да те задържи само интересната роля?
-Мисля че да.В крайна сметка с мен така стана.

-Т.е. вие не бихте могли да постъпите в театър и да "излезете с поднос"?
-Не бих могъл именно по силата на това, че изначално бях много разглезен именно с такъв късмет при първия си материал.И именно това определи съдбата ми и възгледът ми върху професията като цяло.Т.е. старая се според силите си, и слава Богу, че в дадения момент тези сили ги има, да работя само там, където ми е интересно.

-А ако не се беше случило това предложение с каква професия бихте сменили актьорската?
-Нямам понятие.Не напуснах професията си, защото в онзи момент не знаех с какво бих могъл да се занимавам.Затова сега ми е трудно да отговоря.

-Как родителите ви се отнесоха към избора ви на професия?
-Татко беше в шок, той абсолютно не разбираше защо и затова беше много учуден, а мама ме подкрепяше и много ми помагаше.

-Откроявате ли театъра на Мала Бронна сред другите московски театри?
-Безусловно всеки театър си има собствено лице, независимо, че съм завършил театралното училище преди 5 години, не ми се струва толкова отдавна, а вече успях да поработя в 4 стационарни театъра в Москва.Всеки от тези театри си има собствено лице и някакъв свой вътрешен живот, който, както и всеки отделно взет човешки организъм, е абсолютно индивидуален.

-А вие вече вляхте ли се в колектива, считате ли се вече актьор от театъра на Мала Бронна или у вас още не се е сформирало това мнение?
-Знаете ли, зависи какво разбирате под тези думи.Първо, по силата на това, че съм човек на вътрешните настроения, единак, не мога да кажа, че съм се влял някъде, т.е. от моя гледна точка тази форма на студийност, когато всички членове на трупата се явяват като семейство не че е остаряла, но тя е практически невъзможна.Това могат да си позволят такива майстори като Фоменко, който много дълго създава свой театър.Сега той успя да създаде това, което му е необходимо или това, което иска, но това е по-скоро изключение от правилата.Някаква такава семейна студийност или студийна семейност- както предпочитате.Струва ми се, че тя, по силата на много причини, е вече минал етап.В наше време, в нашите условия, това практически е невъзможно, а бих казал и че не е нужно.

-А ако Житинкин ви беше повикал в друг колектив бихте ли отишъл в друг театър?
-Отивам да играя Николай Аблеухов, отивам да играя Платонов, отивам да играя Дориан Грей.Конкретната работа е това, което и конкретно ме заинтересуа в театъра.Разбирате ли каква е работата- добър спектакъл не може да възникне в лош колектив.Дори да може да възникне, много бързо ще "загине", защото спектакълът е организъм, който се поддържа с помощта на човешки емоции.Актьорите разрушават това, което сами са си създали, т.е. изяждат собственото си дете, или по някакъв начин поддържат живота му.Някой, не помня кой, беше казал:"Спектакълът започва да умира още от деня на премиерата".И за да не умре спектакълът, трябва да се влагат определени човешки усилия.Ако се замислим самото съществуване на спектакъла като такъв не е естествено.Защото едни и същи хора се събират всеки пети ден, или всеки десети ден или пет пъти в месеца и играят един и същ спектакъл, казват един и същ текст, на една и съща мизансцена...И съответствено, за да остане спектакъла жив, да не се развали пред очите на зрителите, трябват някакви усилия.Именно по силата на това не бих казал, че за мен не е важно с какви хора съм обграден- това безусловно е важно и нужно.Това е нужно за работата.Ние не идваме тук, за да пием чай, а за да работим.

Преди интервюто Даниил беше малко мрачен и като се извини за малкото закъснение, каза, че денят е започнал зле от самата сутрин, а спектакълът вчера е бил неудачен.

-Казахте, че вчера спектакълът е преминал зле, залата лоша ли беше?
-Добра.

-А защо спектакълът е преминал зле?
-Играх зле.

-Това взискателност към себе си ли е?
-А-ха.

-Значи след един спектакъл излизате и говорите, че сега сте играл лошо, а след друг, че сте играл хубаво?
-Що се касае до втория вариант, то това се случва доста рядко, защото ако човек е самият себе си, започва да му писва.Това се случва рядко, но когато стане съм безкрайно щастлив.Ако разбера сам за себе си, че действително съм играл добре, за мен това е най-големият подарък, защото никой не се отнася по-строго към мен от мен самия.

-А можете ли сам да си отговорите на въпроса защо например днес спектакълът е бил по-добър да кажем от вчера?
-Понякога мога, понякога не, зависи...това са неуловими неща.Понякога мога да разбера, че сега спектакълът е преминал зле, защото аз съм бил разсеян и плюс това са станали някои неща, които не зависят от мен, а понякога това става по някакви съвършено неуловими параметри и кривата на спектакъла отива в друга посока и аз съм съвършено неспособен да контролрам този процес и дори да проследя причината за това.Случва се това да са и съвършено неуловими неща.С какви барометри можем да измерим това, което се случва на сцената? Такива прибори не съществуват.

-А как се настройвате за спектакъл?
-За различните спектакли се настройвам по съвсем различен начин.По-рано, когато едва започвах да играя в театър "Гогол" "Петербург" идвах 15 минути преди началото на спектакъла.Буквално се хвърлях в гримьорната, преобличах се и излизах на сцената.Това не значи, че съм се отнасял към професията несериозно.В този момент ако бях дошъл час или два по-рано просто бих прегрял.Съдейки по всичко, се подготвях за спектакъла извън театъра, настройвах се още докато ставах, докато си миех зъбите, докато вършех някакви други работи.Сега в това отношение станах доста по-труден, и да допуснем, че за да изляза на сцената в театъра на Мала Бронна, идвам два часа по-рано.За мен това е учудващо, защото колкото повече време минава, толкова повече време ми трябва и започвам да се боя какво ще става по-нататък- още от сутринта ли ще трябва да идвам тук? (смее се)

-Може би ви влияе атмосферата на самия театър?
-Възможно е, защото всичко е взаимосвързано.

-А как се готвите за роля? Как влизате в образ?
-Трудно ми е да отговоря.Това е въпрос от теорията на театъра- по какъв начин актьорът влиза в роля- чрез външното или чрез вътрешното, с щукинската или с мхат-овската школа.Тъй като съм учил и в МХАТ, и в Щукин, би трябвало да мога и по единия, и по другия начин.Но не знам как става това, това е толкова неуловим процес, а при това и много дълъг.При всички е различно, не знам, аз нямам никакви правила или схеми.

-Важно ли е за вас дали сцената е голяма или малка?
-Това е важно, независимо от коя гледна точка.Да кажем така, залата в театъра Моссовет за мен е прекалено голяма, може би заради архитектурата или заради други причини.В течение на две години работех там и някакси се изгубвах, не можех да намеря себе си в това огромно пространство.Зрителната зала някакси те поглъщаше.Що се касае до малката сцена на театър "Гогол", това е идеална сцена за спектакли в едър план, там всяка емоция, всяко завъртане на очите се вижда от зрителите и това създава възможност на актьора да работи на полутонове.Сцената на театъра на Мала Бронна е някакъв преходен стадий между предните две и напълно ме устройва.Ако беше по-голяма навярно вече щеше да ми стане трудно.Тук всичко се вижда и всичко се чува- просто идеално.

-Вие сте млад актьор, но в театъра не сте играл малки роли.А ако ви предложат да изиграете малка роля, но в много интересен спектакъл, бихте ли се съгласил?
-Труден въпрос.Ако в тази неголяма роля има развитие, ако играя човек, а не "поднос", то защо не.Ако се обърна към собствения си опит, то в последния спектакъл, в който участвах, това е "Театърът-убиец" в театъра "Джигарханян" по пиесата "Истинският инспектор Хаунд" на Т.Стопард и там впрочем не играя главната роля.Ролята ми е доста малка, както се казва- епизод, доста бързо ме убиват, но аз се съгласих и с голяма радост участвах в този спектакъл, защото той ми е интересен и от гледна точка на режисурата, и от гледна точка на материала, и от гледна точка на ролята.Именно в този спектакъл за първи път ми предложиха характерна роля, или по-точно аз я направих такава.Всъщност всичко можеше да се изиграе в рамките на героя-любовник, а ние превърнахме всичко практически във фарс.

-Какво можете да кажете за вашата доста нашумяла премиера в театъра на Мала Бронна?
-Тази работа ми подари много интересна роля, роля, която е трудна и безусловно една от най-загадъчните в световната литература.Може да се каже, че съм разглезен с хубави роли, защото Николай Аблеухов не е бил на наша сцена от 50-60 години, а Дориан Грей не е игран на руска сцена никога."Театърът-убиец" на Томас Стопард мисля че не е поставян в Москва, "Чикатило" никога не са го играли.В това отношение доста ми върви и просто е грях да се жалвам.А да изиграя Платонов на театрална сцена- това също не се среща под път и над път.Такива роли се предлагат веднъж в живота.

беседвала: Ольга Хомутова

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

Даниил Страхов и Мария Леонова в програмата "Кой е там"

Маша-Какво ще и питаш,за да се подготвим?
Дани-Да,да,не ни трябва да се готвим...
Маша-Сега ще ни питат нещо и всичко...
Дани-Според мен,вече ни снимат тихичко...
Маша-Сериозно?
Дани-Да,абсолютно сериозно.Нас няма да ни подведеш така...

Водещия-Последната година актьорът Даниил Страхов стана необичайно популярен,благодарение на сериала "Бедната Настя","Звездоброецът" и телефилма "Дети Арбата".Ярката външност на актьора му позволяват да играе с успех фатални красавци и злодеи,но винаги обаятелни и даже предивзикващи съчувствие.А съвсем неотдавна Даниил СТрахов изигра на театралната сцена Страстния Чеховски Платонов в спектакъла "Безотсовщина".Негова партньорка станала жена му,актрисата Мария Леонова.
Те се познават вече много години.Учили заедно в един курс на Щукинското театрално училище,работили заедно в театър Гогол.Но на сцената се срещат за първи път.


В:Какво е да играете заедно на сцената?
М:Зле,Вадим.Аз въобще съм против семейния театър.Сериозно говоря.
Д:Да,това е ужасно.
М:Аз никога не съм искала да играем заедно,и незнам,сама по себе си тази идея за съвместна игра,често казано отначало някак си ... Аз разбирах,че искам да изиграя тази роля,но не исках да я играя със Страхов.Незнам,дали той е искал да играе с мен.Но ние много...,имахме много дълъг момент на свикване един с друг.Изобщо не можех да го възприема сериозно.Влизам а там той стой(смее се)
Д: (смеят се)
М:Свършваш за деня,отиваш си вкъщи.Ето го и него...Не можех нищо да направя със себе си.Считам,че трябва да работим на различни места и в различни спектакли,в различни филми...
Д:И изобщо да се виждаме по-рядко
М:Не.
Д:Не?
М:Трябва да се виждаме по-често,но вкъщи...и не на сцената,а вкъщи,да го кажем така,извън работата.

М:Даня попадна при нас в курса..и ние даже,започнахме да общуваме много странно,даже по принцип само:здрасти,здрасти и..Ако той е общувал с някого там,то ние с него не си общувахме изобщо
Д:Аз помня,че в едно време ухажвах Маша,бях влюбен в нея,а тя в мен не.В някакъв момент успях да я убедя,че си струва да ми обърне внимание
М:Той даже ми предложи да се оженим.
Д:А..направо веднага
М:Което ме хвърли в шок.Аз мислех,какъв е този лудия.
Д:Виждаш ли как всичко се изяснява.Аз даже забравих да забравя
М:Това толкова ме уплаши,че аз мислех,ой..
Д:Ще се побъркаш,представяш ли си...
М:Въобще не можех да си представя това във втори курс от института.Мислех си,каква сватба въобще,за какво ми говори.
Д:Това е ужасно.Някакъв познат...
М:Ами,не точно...Аз изобщо не мислех за никакви сватби.ИЗобщо не ми е идвало на ум.
Д:Може би,и слава Богу,в резултат на това,защото ако тогава се бяхме оженили...
М:Да разбира се.Мислех,че съвършенно не съм готова за това и..
Д:Ако тогава се бяхме оженили..
М:Не е известно,дали щяхме и сега да сме заедно
Д:Да се оженим деца,а както децата се женят и после набързо се развеждат...Слава Богу,че това не се случи,че това пълноценно семейно общуване възникна тогава,когато явно беше настъпило време.Когато от това стана двойка.Когато всеки от нас се сдоби с някакъв жиднен опит...
М:Зрялостта дойде.Т.е по някакъв начин съзряхме.
Д:С натрупания негативен опит,така да се каже,не свързан един с друг,а с други хора,който са били в живота ни.

В:Вие след института попаднахте в театър Гогол.Това беше принципно,да робитте в един театър и просто случайно?
М:Случайно.
Д:Абсолютно случайно.Ние тогава даже не си говорехме.
М:Да,на този момент не общувахме.И така се получи,че ни взеха и двамата в курса,попаднахме заедно,на главни роли.Аз играех Саша в "Иванов",а Даня игра...
Д:В "Петербург"
М:Николай Аполонович.
В:А какво значи,не си общувахте?
Д:Ами...
М:В този момент...
Д:Студентския роман беше свършил,а човешкия
Заедно:Още не беше започнал(смеят се)
М:Добре го каза.
Д:Който завърши с брака ни.Ето, цяла година не си общувахме,ходихме из театъра,по коридорите,така да се каже.Кимахме с глави,нищо повече.И ето...след година,така да се каже,съвместо живеене на една професионална територия,общо взето измени живота ни в хубава страна.
в:Добре го формулира(всички се смеят)

В:Имам усещането,че в работата,в творечството,вие през цялото време плувате против течението.Даня напусна театър Гогол,после ти,макар,че и двамата сте имали интересни роли.
Д:Ами,така се получи.Всъщност това по никакъв начин не може да се нареди.
М:Да просто..
Заедно:Така се стекоха обстоятелствата
М:...по-скоро.
Даня: (въздъхва)Незнам,характера ми може би е лош,може би,несговорчив темперамент...Един режисьор ме нарече актьор-шатун(нещо като бездомник)
М:Броди по театрите.
Д:Ето аз ходя по театрите,тук-там.И ходих до такава степен,че сега не работя в нито един театър.
В:Ето това отношение на вътрешна свобода.Това отначало ли беше у вас двамата или се научихте един-друг?
М:Мен Страхов ме научи.До запознанството си с него,навярно бях по-скромна...Може би и нямаше да напусна театър Гогол.Незнам,как щеше да се подреди живота ми.(гледа Дани)Какво?
Д:Нищо,нищо.Правилно говориш,браво.
В:А под скромна...Какво имаш впредвид?
М:Ами...Аз по принцип съм неконфликтен човек,незнам...
Д:Значи при теб конфликтите..
М:Ти си по-нетърпелив,да го кажем така.А аз обратното,да започна някакъв открит конфликт,незнам,толкова да се издразня,че да незнам,какво може да се случи.Тоест имаше някакъв момент на очакване в мен.Това не беше някаква необмислена импулсивна постъпка.Но,ако не беше Страхов,незнам,може щях да изтърпя и да продължа да робатя,както правят много.
Д:Събираме шишарки,събираме(това сигурно е някакъв техен израз).Но това също е опит.А без опит нищо не става.Излизаш от тук,от тази кутийка и без опит нищо не можеш да изиграеш.Главното е да са стараеш да не лъжеш самият себе си и да не се задържаш там,където не искат да те виждат.
М:Аз се занимавах с дизайн.Учих в дизайнерско студио.Работих като декоратор,оформях апартаментите на Стария Арбат,декорира,ето..И занимавайки се с тези работи известно време,разбирах,че това е интересно,творческа работа,но все пак не е мое.
Д:Накратко казано,когато телефонът звънна и я повикаха в театъра,веднага се върна.
М:Да,ведната оставих всичко и отидох да играя в спектакъла,общо взето при мен така беше постоянно.

В кухнята пият чай.
Д:Маша с мляко ли?(налива на себе си мляко в чая)
М:Не..Но,налей малко.Навярно,вече е изстинало.
Д:Не,горещо е още.
В:Кажете,а вие често ли така?Чай,в кухнята,заедно?
М:Постоянно.
Д:Ние сме такива московски,как се казва...чаепиячи.По московска традиция пием и общо взето...в големи количества.
М:Всъщност,понякога в кухнята прекарваме повече време,отколкото в спалнята.Особено,когато се появи и малкия телевизор,ето..и хладилника е под ръка.
Д:Да,хайде сега хладилника....аз да не съм...
В:Чай пиете непременно в такива чаши?(метални с дръжка)
Маша:Непременно.Всеки си има своя.
Д:Ами да...Така ни харесва.
М:Всеки си има лъжичка.

Д:Ние сме домошари.
М:Не ходим по тусовки.
Д:Плюс това,скоро си купихме собствено жилище.И тук веднага се забетонирахме.
М:Да излезем на улицата за нещо излишно...
Д:Е проблем.
М:Сега не ни се иска даже.
В:Вие и празниците ли заедно посрещате?
М:Нова Година посрещнахме заедно.Някъде ни бяха попитали "А вие в Париж ходили ли сте заедно" Ние казваме "Не,ние сме ходили,но по различно време"
Д:Отделно.
М: "А как така...това е града на влюбените?" Еми не сме били.Какво толкова.Ходихме на лов с удоволствие,в Великите Луки.Страхотно си починахме там.

В:А вие позитивно настроени ли сте за живота или повече на минусите обръщате внимание?
Д:А,това към разговора за това,дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна
М:Да,явно за това.
Д:За мен е наполовина празна.
М:А за мен...
Заедно:Наполовина пълна.
Д:За мен,да се радваш на живота е цяла наука.И аз се уча на това.За мен това се явява някакъв път по който трябва да мина.Трябва да се се науча да се радвам на живота,да получам от него удоволствие.А при Маша,навярно това си е дадено по природа.
М:При мен всичко е по-лесно.
Д:При Маша..да,в това отношение при нея е доста по-лесно.

В:Искам да уточня.Вие сте женени официално?
Заедно:Да.
В:А къде са ви брачните халки?
Заедно:Ето(показват)
М:Те са необикновенни.Откачат се отвътре.Вярно,Страхов вече си счупи своята.
Д:Всичко е нормално,нищо не съм счупил.
М:А сме женени само от две години.
В:А сватба имаше ли?
Д:Каква сватба..
М:Не,нямаше сватба.Отидохме направо в гражданското.При това бяхме само двамата,аз бях с дънки и с тениска,Дани както сега.С тези пръстени..
Д:Странни и непонятни.
М:Мда..непонятни пръстени.Ние всъщност,нямахме и финансови възможности,да правим нещо,а пък и не ни се искаше.За мен например,сватбата беше толкова интимен момент,че не исках никой да присъства,даже родителите.Разбира се,сега може би ми се иска ракля и други неща.Но всъщност разбирам,че всичко..
Д: (шепне й)На сребърната сватба...
м:Да,на златната...
Д:Да,на златната...на брилиянената.

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Изображение

Сърдитите млади]

Моята свобода ме сгрява

Неговото открито лице със строго сключени вежди гледа от рекламните афиши, от обложките на нови книги, от екрана на телевизора- едновременно на два централни канала.То ме преследва в метрото, неочаквано изниква в книжарницата и не ме оставя и вкъщи.Моят герой е знаменит не само с киноролите си (а след ролята на Юрий Шарок в "Децата на Арбат" съм уверена, че числото на почитателите му ще се увеличи- толкова много обаяние има в неговия персонаж, пък било то и отрицателно).Първите стъпки, по които разпознали в него един добър актьор, моят герой направил все пак в театъра, изпълнявайки интересната роля на Аблеухов-младши в спектакъла по мистичното произведение на Андрей Белий "Петербург" в театър "Гогол" и изигравайки истинското чудовище Дориан Грей в спектакъла на Андрей Житинкин "Портретът на Дориан Грей" в театъра на Мала Бронна.
Даниил Страхов се отнася много скептично към интервютата и счита, че когато разказва за своите възгледи и пристрастия поема върху себе си голяма отговорност пред зрителите и читателите.Той е много взискателен към себе си, а значи и към хората, които го обграждат.Дълбокият поглед със строго сключени вежди не мами.


Изображение

-Даниил, в наше време много е изписано и изговорено за това колко трудна и коварна е актьорската професия.Вие не сте израснали в театрално семейство, но сте си избрали именно театралната сцена.Защо?
-Отидох в театрално училище без да имам представа що за професия е това.Кандидатствах едновременно и в "Щукин", и в "ГИТИС", и в Школа-Студио МХАТ и навсякъде не ме приеха- и при Евгений Рубенович Симонов, и при Пьотър Наумович Фоменко, и при Авангард Николаевич Леонтиев.Но след това заедно с майка ми отидохме при Авангард Николаевич и го помолихме още веднъж да ме прослуша.И тук стана вълшебство- той ме взе в курса си.За което съм му безкрайно благодарен, защото как би се развил животът ми ако не бях постъпил още първата година, не знам: започвайки с армията и завършвайки с просто променени планове, интереси.

-Постъпването в Школа-студио МХАТ е необикновено щастие.Но след година сте се преместили в Щукинското училище.Защо?
-Когато в "Щукин" не ме приеха, ние с Евгений Рубенович Симонов се договорихме, че ако след година все още искам да уча при него мога да се пробвам още веднъж.Още имах желание.Но моето преместване съвпадна с неговата кончина.Печална история.Що се касае до разликата между училищата- то общо взето тя е много приблизителна и моето дълбоко убеждение е, че руската театрална школа губи корените си.В Щукинското училище ни преподаваше невероятния Юрий Андреевич Стромов и потресаващата жена Людмила Владимировна Ставская.В първи курс в школата-студио ни четеше лекции великолепният педагог Виталий Яковлевич Виленкин- те са последните вагони от влака, който отдавна е отпътувал от станцията.Отговаряйки на вашият въпрос мога също да спомена и за това, че след завършване на театралното училище за пет години работих в четири московски таетъра, така че до известна степен обичам да бягам, затова и се преместих от едното училище в другото.Или може да се каже, че ми е интересно различното.Или още, че съм актьор-скитник, както ме нарече един режисьор.

Изображение
"Петербург"-Аполлон Аполлонович Аблеухов - Е. Красницкий, Николай Аполлонович Аблеухов - Д. Страхов

-С това обяснение може да бъде свързано и това, че не се стремите да оседнете в един театър, да пуснете корени на едно работно място?
-Бях щатен артист в театър "Гогол" и в театъра на Мала Бронна.В театъра "Моссовет" и в театър "Джигарханян" бях на договор.И останах на договор в театър "Гогол", където както преди играя в "Петербург".Моята свобода ме сгрява.Ако съм щатен сътрудник тази свобода ще е много по-малка.Но виждате ли- във вашия въпрос присъства думата "работа".По-рано театърът се явяваше за много театрали храм, а с това думата "работа" някак не се връзва, съгласете се.

-Имате предвид, че артистите са служили на изкуството?
-Съвършено вярно.Традициите на руското кино се забравят заедно с тези думи...

-Безусловно и МХАТ-овците, и Вахтагановците са служили предано на едно дело, били са верни на своят театър-дом.Затова пък у вашето поколение артисти има възможност да избира площадки, режисьори, страни, сценарии.На вас случвало ли ви се е да се сблъскате с проблема за отсъствието на роли?
-Този период, когато едва веднъж в месеца играех Себастиан от "Дванайста нощ" ми помогна да разбера, да си набия в главата, че не трябва да стоя без работа, да гледам успеха на другите и да си броя копейките, за да свързвам двата края.Макар че безработицата закалява не само самия теб, но и твоите отношения с любимия човек, и при мен, слава Богу, всичко се нареди добре.

-Даниил, как мислите, в актьорската професия важен ли е талантът? Или работоспособността? Или късметът?
-За мен всичко е важно.Всичко това в съчетание с всяка отделна индивидуалност или дава своя резултат, или не го дава.Понякога гледаш и се чудиш как човек, който е по-талантив от теб хиляди пъти, е търсен много по-мако, отколкото си ти.

-Последната ви роля в театъра е Парис в спектакъла "Ромео и Жулиета".Каква според вас е идеята на постановката, заложена от този необикновен, според мен, режисьор? Юрий Колоколников например я обясни така- всички герои са по своему талантливи.
-Както разбрах, Робърт Робъртович постави спектакъл не за любовта, а за жестокостта.

-Действително.Ромео е жесток, егоистичен, опитва се да получи любовта на момичето без да се замисля, че може да и разбие живота.И режисьорът е жесток, защото Парис е толкова идеален и романтичен.Дори е странно, че Жулиета не се влюбва в своя годеник.
-Вашите думи са ми приятни, тъй като точно такава цел постави пред мен режисьорът: моят герой трябва да предразположи зрителите към себе си и да ги убеди, че ако обстоятелствата са се сложили иначе, на мястото на Ромео в качеството на избраник на Жулиета би се оказал Парис.Друга е работата, че независимо от вашите думи, аз съм недоволен от това, как играя тази роля.Чувствам, че никак не мога да се развихря...

Изображение
"Ромео и Жулиета"- Парис - Д. Страхов, Жулиета - Н. Швец

-Но едва ли ще кажете, че да се съседоточите върху ролята ви пречи необичайната заетост в киното.Не считате ли, че когато много се снимате, особено в сериали, се лишавате от театрални перспективи?
-Ако ми позвъни...Кого да кажа от театралните режисьори, желателно все още живи?

-Да предположим Мейерхолд.
-Да! Ако ми позвъни Мейерхолд с предложение за работа, не бих му отговорил, че си имам работа.

-Успявате ли да видите какво играят вашите колеги в театъра? Театралните деятели обикновено се жалват, че нямат време.Може би при вас е различно?
-Знаете ли, дори в детството си съм ходил на театър броени пъти.А и сега не обичам много да ходя.Ще ви кажа честно: не знам какви са гръмките премиери в московските театри сега.По-рано незнайно защо винаги ме болеше главата на спектакли.Дали защото не ми е било интересно, дали защото силно съм се напрягал, проигравал съм в главата си всички персонажи, особени тези откъси, които според мен артистите са били направили невярно, автоматически съм движил устни...За това съществува класическа схема: отиваш на лош спектакъл и се разстройваш, защото си загубил времето си напразно, отиваш на хубав спектакъл и се разстройваш, защото не участваш в него.Пита се: защо да ходя на театър?

-В интервю сте казвали, че считате за свой учител самият себе си.Но кой от режисьорите ви подтикна, помогна ви да се развивате, да израснете като артист?
-Може би в понятието "учител" влагам твърде много.Но ако отчетем това, че аз съм "скитник", т.е. постоянно бягам отнякъде, както може би изглежда отстрани, макар че в действителност за никъде не бързам, навярно действително сам съм си учител.Но по време на този маратон съм срещал страхотни хора, които само по силата на своята предпазливост не съм удостоил с този ранг.Такива режисьори като Сергей Голомазов в театъра (в неговия "Петербург" играя и до сега) и Андрей Ешпай в киното ( с него се срещнах във филма "Децата на Арбат") са ми дали много.Андрей Андреевич е фантастичен режисьор.Тази светлина и тази необяснима доброта към актьорите, които излизат от него, дотолкова те освобождават и разкрепостяват в добрия смисъл на тези думи, че остава само внимателно да го слушаш и спокойно, в тази обстановка на пълно взаиморазбиране, да изиграеш всичко това.Но навярно за първи път разбрах, че трябва да играя и че моят замисъл за излагане на образа трябва да достигне до зрителя, когато работих със Сергей Анатолиевич Голомазов над ролята на Платонов.Чеховският Платонов в "Безродие" на театър ГИТИС е любимата ми роля.Между другото, този спектакъл се възобновява и се надявам, че от януари 2005 ще го играем на театралната сцена на "На Страстном".А първият ми осъзнат спектакъл изиграх преди закриването на "Петербург".Да, спектакъла беше сниман с репертуара и всички знаехме, че този ден играем за последен път.Този спектакъл беше изпълнен с някакво невероятно вътрешно напрежение, с разбиране, че подобно нещо няма да се повтори.И в мен нещо се сработи- сякаш тапата излетя.

-От вас режисьорите искали ли са някога да отслабнете или например да напълнеете?
-Когато репетирах Дориан Грей в театъра на Мала Бронна трябваше да отслабна.Но не успях за премиерата, за което получих критика от ваш събрат журналист.С радост бих напълнял с 20кг като Робърт де Ниро, а след това да отслабна като Александър Калягин за ролята на Платонов в пиесата "Недовършена пиеса за механично пияно".Бих бил щастлив ако ми поставят условие- напълней (или отслабни)-и ще играеш.За съжаление, или за щастие, до този момент не съм характерен актьор.Което си имам, колкото и двусмислено да звучи това, с това и търгувам.

-Даниил, вие говорите за себе си като за амбициозен човек.Твъдрият характер пречи, или обратното- помага на работата и кариерата?
-Както помага, така и пречи.Понякога е по-добре да оставиш настрани своята амбициозност.Друга работа е, че аз не умея много да правя това.И всеки път или спориш, отстоявайки гледната си точка, или правиш посвоему на свой риск.Защото далеч не всеки режисьор вижда повече, отколкото актьора.

Изображение
"Безродие". Платонов - Д. Страхов

-Доверявате ли се на режисьорите?
-Общо взето не много.Бедата в моята професия е в това, че тя изначално предполага някакво доверие към режисьора.

-А на мнението на обикновените зрители, вашите почитатели, вярвате ли?
-Докато сайтът ми не беше закрит с голям интерес изучавах критиката по свой адрес на тези хора, които влизаха в сайта ми и обсждаха някои мои работи.И често имаше много интересни неща.Но сайта изначално си нямаше един собственик, постепенно назряваше някакъв спор и аз сам го закрих.Но ме обграждат близки хора, които обичам и които винаги ще ми кажат истината.А и самият аз достатъчно критично се отнасям към себе си, което не ми дава възможност да се отпусна и да заплувам по течението на някакви, били те и похвални, изказвания за мен.

Наталия Бойко
Театральная касса № 2 2005г.

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

ИзображениеИзображениеИзображение

Детайли
Даниил Страхов
петък 9 април 2004
водеща: Тина Канделаки


Тина Канделаки: Сега ще разберем как да съхраним трезвото отношение към себе си ако мигновено станем популярни.Днес на гости ми е най-главният фатален мъж в страната, любимият на всички актьор Даниил Страхов.Здравейте, Даня.
Даниил:
Здравейте, Тина.

-Вие сте единственият човек за цялата история на "Детайли", когото искаха да видят такова огромно количество почитатели.Защо?
-Това е много приятно.

-Вече разбрахте ли какво е това- всенародната любов?
-Влязох в сайта www.bednayanastia.ru, за да разбера какво става зад кулисите на нашето телепроизводство и затова имам някаква информация по този повод.Тя безусловно ме радва, но не съм очаквал, че заливат редакцията ви с писма.

-Струва ми се, че сте бил заобиколен от внимание- имам предвид почитателките- още преди сериала "Бедната Настя".
-Ами навярно да, защото ако говорим за моите театрални работи има някакъв момент на внимание, което е било проявено към мен от страна на театралните почитателки.Но това са съвършено други мащаби.Сега когато играя в спектаклите "Петербург", "Безродие" разбирам, че идват не само театрални зрители, но и зрители, които стоят в 8 часа пред телевизора и гледат "БН" по канал СТС, а след това идват и в театъра.Хубаво е когато зрителите ходят на театър.

-Кога рабрахте, че на нашата страна и е нужен героят-любовник?
-Типажът на героя-любовник в нашето кино, в нашата телевизия, не е търсен.И тази същата история, която се случва сега с "БН", това или е изключение от правилото, или началото на възвръщането на този типаж.

-Към епохата на Янковски?
-Не знам дали е към епохата на Янковски, или към епохата на Тихонов, или към епохата на някой друг, но самият исторически, или по-точно псевдоисторически материал на "БН" подразбираше типажа на героя любовник.И зрителят възприе това.

-Даде тласък, за да се появят в новото време нови идеали?
-Ами няма да говоря за идеали.Какъв идеал- Владимир Корф? Не бих казал, че той е идеалният мъж.Няма идеални хора.

-На ваше място не бих се отнасяла толкова несериозно към народната любов.
-Аз се отнасям към нея даже много сериозно, Тина.Но това внимание, което се отделя сега на скромната ми персона не че ме плаши, но не бих казал, че съм 100% готов за него.

-Не знаете как да се държите и как да използвате всичко това?
-Не, знам, че трябва да се държа точно така, както съм се държал досега, т.е. да не мисля за това, но самият момент на разбиране, че те гледат милиони зрители и хабят вниманието си за теб, и че тази работа, която правиш им харесва...

-Струва ми се, че хората искат да пренесат качествата на твоя герой върху теб в реалния живот.Ако те разберат, че тези качества, които са заобичали в Корф, в действителност в живота отсъстват, струва ми се, че биха се разочаровали.Какво в действителност има в теб от Корф?
-Въпросът за отъждествяването на актьора с персонажа, когото играе, е голям проблем.

-Това е вечен въпрос?
-Да, навярно е вечен въпрос, който всеки зрител си задава или би искал да зададе на актьора, който му харесва.

-Гледам сериала "Бедната Настя" и ми се струва, че Корф е много упорит мъж.Вие упорит ли сте?
-Да.

-А отмъстителен?
-Корф отмъстителен ли е?

-Ами, как да ви кажа, има някакви податки.Той наказва жената.Това е определено качество.
-Ако говорите за някакви отрицателни черти на този персонаж, то зрителите, които гледат и са гледали сериала от началото може би са обърнали внимание на това, че характерът на този персонаж се е формирал под влияние на обстоятелствата.И съответно що се касае до отмъстителността на Корф, то неговото разгорещяване по този въпрос е имало защо да бъде и е било на преден план.Под влияние на много обстоятелства Владимир Корф търпи от същите тези жени много и различни неприятности и съвсем не се проявява при това в лоша светлина.

-Да, той, разбира се, се променя, пораства и заедно с това се променят и възгледите му, като на човек, дълбоко вглеждащ се в себе си.Когато сте играл Корф навярно в хода на снимките сте променял, измислял по нещо от себе си или сте "актьор на режисьора"?
-Слава Богу мога да бъда самостоятелен актьор, а мога и да бъда актьор на режисьора- всичко зависи от обстоятелствата.В сериала "БН" е невъзможно да бъдеш актьор на режисьора, защото първо- режисьорите са много.Невъзможно е с всички режисьори да се договаряш за нещо различно.И съответно щом в продължение на 100 серии играеш един и същи персонаж, знаеш за него повече, отколкото всеки сценарист или режисьор.И така разликата между това, което е било написано в текста за Владимир Корф и това, което се е получило, е значителна.И понякога ми се е струвало, че не мога да съвместя текста и това, което правя.

-В живота вие сте много взискателен към себе си, но никак не сте фатален мъж.И ако сте разбили сърцето на някой, то това по-скоро е станало непреднамерено?
-Т.е. вие считате, че взискателният към себе си и фаталният мъж са две несъвместими неща?

-Взискателният към себе си- това е човек, който е неуверен в себе си.Вие уверен ли сте в себе си като мъж?
-Като мъж съм абсолютно уверен в себе си.А ако питате за моята взискателност към себе си, но безусловно аз се отнасям към себе си критично.Друга работа е доколко се тормозя с това.

-И до каква степен се тормозите с това?
-Не се тормозя, но се старая да се отнасям към себе си трезво.

-Т.е. че всичко е лошо?
-Но защо пък лошо? Понякога виждам сцената и си казвам:"Да, добре е!".

-Има ли моменти, когато вие като актьор разговаряте с Бог- т.е. когато нещо ви е осенило, озарило? И чувствате ли такова нещо като Божия искра? Имало ли е такива моменти?
-Няколко пъти на сцената ми се е случвало да забравя за залата и зрителите.Имаше един спектакъл "Петербург", който трябваше да бъде последен.Там ситуацията беше такава, че можеше да закрият спектакъла.Това беше един феерически спектакъл, а на него присъстваше и нашият (заедно с вас) любим режисьор-Саша Шмид.

-Вашият голям приятел и оператор на програмата "Детайли"?
-Имаше снимки за предаването "Кой е там?" и това беше вълшебно за всички актьори.

-Т.е. вие сте играли спектакъл, като сте знаели, че утре вече няма да го има?
-Да, всички мислеха за това, всички знаеха и стана нещо такова странно- не знам какво.Това се случва много рядко.

-Не ви ли беше тъжно? Защото всичко това, което играете в театъра, е изкуство за дадения момент, защото утре, когато спектакълът вече няма да го има, за съжаление никой и няма да си спомни за него?
-Актьорската професия е ежеминутна във всичките си смисли.Да допуснем, че сега сериалът "БН" е гледан от милиони зрители, да допуснем, че ще го повторят, ще го гледат още милиони зрители, но това няма да се случва вечно, защото има някаква ежеминутност в нашата професия- както в театъра, така и в киното.Филмите остаряват и се забравят.

-Но това е гледна точка на песимист.Един оптимист ще ви отговори, че е израсъл заедно със сериала "17 мига от пролетта"."На него съм яла каша, слагали са ме да спя, заедно с него съм възприемала света и съм израсла".И след 20 години ще се появят същите такива, които ще разказват това за "Бедната Настя".
-От историческа гледна точка 20 години не е много време.

-От какво се увличате в съвременния живот? Музика, кино?
-От музика не се увличам.Четях книги, но това беше доста отдавна.Просто сега нямам време.Що се касае до увлеченията- тях също ги няма.Главното ми увлечение е работата ми.

-Всички ги вълнува въпросът: във филма обичате Анна.А в живота Анна ваш тип ли е?
-Не.

-Защо?
-Просто затова, защото всички хора си имат различни вкусове.

-Каква категория жени са ви най-интересни- тези, които трябва да спечелите, или тези, които се опитват да спечелят вас, или това става синхронно? Движението един към друг?
-Съчетанието на ум и красота в една жена за мен е много важно.

-Благодаря ви.А вече знаете ли как ще отговаряте след 20 години на въпрос, когато хората кажат:"А, барон Корф!"?
-Надявам се, че това няма да се случи.

-А ако се случи?
-Ами тогава ще помисля.

-Благодаря.
-Благодаря ви.

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

Изображение
(В1 е жената,а В2 мъжът ;D)


В1:На гости ни е звездтага от филма "Децата на Арбат" покорител на женските сърца,най-популярният актьор Даниил Страхов.Добро утро Даниил!

Д:Добро утро!

В2:След няколко телевизионни филма за вас заговори цялата страна.Как се чувствате в ролята на суперзвезда?

Д:Никак не се чувствам в ролята на суперзвезда.Аз не съм суперзвезда.Просто не мисля за това.

В2:Скромността винаги разкрасява такива хора като вас,Дани,затова...

Д:Притеснявам се!(всички се смеят)

В1:Колко е приятно,когато такъв красив човек като него се притеснява...

В2:Даниил а..

В1:Аз имам въпрос!Даниил,вие...аз зная,че в театралното училище сте играли Раскольников,после в театъра сте играли Дориан Грей,после в спектакъла Петербуг...и много роли във вашият репертуар са класически и исторически.Това действително ли ви е близко и лесно,или просто така съвпадат?

Д:Просто се получава така.Нищо повече.Всяка роля е проблем,и всяка роля е сложно да се изиграе,била тя историческа или съвременна.

В1:В едно интервю вие казахте,че е много сложно да намерите такъв колектив,които иделно да ви пасва и на който да пасвате вие.Със снимачната група на "Децата на Арбат" така ли беше?

Д:По време на снимките на "Децата на Арбат" имаше една удивителна,приказна атмосфера.Всички хора дотолкова се обичаха един друг и дотолкова обичаха този материал в който взимат участие,без значение така да се каже в кадър или зад кадър,такава атмосфера на любов,взаймно разбиране,дружелюбие...боя се,че никога повече в живота ми това няма да се случи.

В2:А веднага ли се съгласихте на тази роля?

Д:Моментално.Ако трябва да съм честен,аз много исках да изиграя Саша Панкратов,но Андрей Андреевич ми предложи да изиграя Юра Шарок и съм щастлив,че той ми предложи именно тази роля.

В2:Но това е странно...такава отрицателна роля?!

Д:Аз не съм я играл като отрицателна,задачата ни с Андрей Андреевич беше да направим от този човек не 100%-тов негодник,а жив нормален човек,който се бой...бой се да не сбърка.По-скоро така.

В1:Страх да не сбъркаш?Той присъщ ли ви е в живота?

Д:Всички хора се страхуват да не сбъркат,всички се страхуват от нещо,и вършат различни неща изхождайки от този страх

В1:Даниил,за човек като вас,който се намира в центъра на вниманието,а това е факт с който не можеш да поспориш,му е много трудно без самоирония.Вие по отношение на себе си ироничен човек ли сте?

Д:Много.

В1:В какво се проявява?

Д:Безкрайна критика по отношение на самия себе си.

В1:А вашата ирония по отношение на феновете ви появява ли се?

Д:Не,към тях се отнасям много сериозно,защото ако не беше така би било неправилно от моя страна.Но е факт,че към себе си съм много ироничен.

В2:А как жена ви се отнася към това?

В1:Не ревнува ли?

Д:Тя е актриса и разбира всичко правилно.

В2:Чували сме,че жена ви лично ви подбира облеклото и въобще следи за това какво носите,как изглеждате.Вярно ли е?

Д:Вие всичко знаете!(смеят се)

В1:В наше време има много източници на информация.

В2:А днес когато сутринта се готвехте за предаването,тя ли ви посъветва?

Д:Маша,Маша...Маша ме облече от глава до пети.

В2:Вие се доверявате на вкуса й?

Д:Общо взето на мен ми е все едно в какво хода,а тъй като на нея не й е все едно в какво ходя...то затова тя ме облича.

В1:А имате ли някакви домакински задължения?

Д:Ой,ой(смеят се)....

В2:Да хвърляте боклука?

Д:Магазина и боклука.

В2:А можете ли да готвите?

Д:Разучих се.

В2:А какво закусвате вкъщи?

Д:Какво закусваме...Киферчик(тоест кисело мляко)

В2:Как киферчик?Това диета ли е?

Д:Не.Аз от дете съм свикнал да пия киферчик,баба ми винаги сутрин ми наливаше,слагаше го в топла вода,за да не си простудя гърлото.И от тогава пия киферчик.

В2:Ето откъде такъв кадифен баритон!(смеят се)

В1:И да пиете киферчик е достатъчно за да си поддържате физическата форма.

Д:Не,разбира се.Има и други неща.Но киферчика е задължителен.

В2:Когато ходите да пазарувате,продавачките,хората които срещате как реагират?

Д:Различно.Понякога дори никой нищо не разбира и всичко става много бързо.

В1:В едно интервю вие казахте,че сте много щастлив човек,защото се занимавате с любимото нещо.Но освен любимата работа,какви други поводи за щастие имате?

Д:Любима жена.

В1:Това найстина е голям повод за щастие.Благодаря ви Даниил!

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

Отчет за връчването на подаръка на Дани на неговата 30-годишнина от нашият клуб КПДС от Пойзи.
"Приворотное зелье" Москва 03.03.2006


За да поздравим Дани с 30-годишнината от КПДС в Москва на 3 март се събрахме аз-Пойзи,Мисти,HeL,Ягодка,Наташа Суворина и Вики.По-голямата част от деня бяхме в Мая,говорихме си и разглеждахме подаръците.
Подаракът за Дани се състоеше от 3 части-звезда,поздравителни картички от гъркините и двд със събрани наши клипове,професионално и красиво оформени.

Пред самия спектакъл ние купихме букет от 9 рози,който решихме да подарим на поклона.По-рано се отправихме съм входа,убеждавайки се,че колата на Даниил е на мястото си(нов сребрист джип Isuzu),после влязохме.За съжаление,Лена не можа да дойде,а и не можахме да продадем на някого билете,затова на нейното място стояха подаръците и цветята.

Спектакалът действително беше потресаващ-всички актьори играха леко,Полицеймако беше във вихара си.Имаше много моменти,когато артистите непосредствено реагираха на залата-особено,когато звъняха мобилни.Полицеймако постоянно на това обръщаше внимание.Например,звъни телефона,а той-"Ходя аз из пазара,гледам-стои млад чонек(чува се звъненето) и ЗВЪНИ!

Дани Разбира се беше безподобен!Играеше много леко и отпуснато.Ние с Мисти седяхме действително на най-хубавите места,в самият център,и естествено нямаше как да не ни забележи.Отново сцената,когато той говори за непостоянството на дамите.Той обикновено гледа в лявата страна на залата,но този път ние стояхме в дясно,затова и Дани гледаше към нас)Видяхме също,че ни намигаше,беше очевидно,че ни видя и ни позна.Актьорите постоянно играха на самия край на сцената,затова и ние виждахме Дани от четири метра.

В антракта ние взехме цветята,договорихме се,че преди поклона Ягодка ще дойде при служебния вход и колата му,а ние ще отидем първи.Във втората част държах букета на коленете си,което също беше отбелязано.На поклона ние с Мисти отидохме да подарим цветята.На Даниил подариха най-много цветя,затова той ги поемаше,а когато ние отидохме,той веднага ни погледна,усмихна се и каза "Благодаря"
Ние с мая бързо дотичахме до сложебния,после дойдоха и останалите момичета,и съпругът на Лена,естествено,който ни обеща да ни снима(всички помним неговите страхотни снимки от Безотсовщина преди година)Дойде също и едно момиче,което стоеше отстрани,после дойде при нас и ни попита дали ние сме КПДС,казваше се Маша.

От театъра започнаха да излизат актьори,излязоха Дубровска и Степанченко,и най-накрая се показа един огромен букет от цветя зад който се подаваше Дани.Той отиде при колата си,а аз му казах "Даня,здравейте още един път! а той "Здравейте,здравейте,ще позволите ли само да запаля колата?

Той сложи цветята в колата,запали я и дойде при нас.
Отначало аз му дадох сетрификата за звезда:"Даня,искаме да ви поздравим с рожденния ви ден(той се усмихна и каза :Много благодаря!),да ви пожелаем творчески успехи,никога да не се задържате на достигнатото и т.н..Дълго мислехме,какво да ви подарим за 30-годишнината ви,и решиме да ви направим необикновен подарък-кръстихме звезда с вашето име. А той "ААа...Ооо...но за какво сте харчили парите за такива големи подаръци...Не,не искам да ви обидя,ама за какво...и т.н"

И започнах да споря с него,че да,ние знаем,че вие обичате практичните подаръци...
Той:"Не че обичам,но...
аз:"Но!Ние сме жени и обичаме да подаряваме непрактични и подаръци"
Той после:"Момичета,моля ви,не,умолявам ви,не е нужно да давате толкова много пари за подаръци,ето...по-добре пари за билети и за спектакъл.
аз:"Даа ние и за това ще харчим!"

После той вече не се съпротивляваше,и ние му обяснихме с детайли:разположението на звездата,и други...

Ха,а после му даваме звука на звездата,и той "О,звук-как така?"
Аз:-Ами..един дявол знае,нещо като радиация..
Той се развесели:"ха,ама какво-звездата пее:Как прекрасна и белоснежна е гърдата на възлюбената ми!"

После настъпи МНОГО интересен момент,когато му подарих писмото от гъркините,и той каза,че знае,че има фенове от други страни,тъй като е разглеждал.После помислих,че сме го изтормозили,и и трябваше да го питам дали му харесва сайта,някакви пожелания..

После му подарихме двд-то с клиповете.Ето тук действително се радваше
аз:-ние един път вече ви подарихме едни клипове...
той:-Да,да!
ние:-а тук всичко е оформено като двд..
той:-О,двд качество!

После започна да раздава автографи,подписахме много снимки за гъркините,Наташа Суворина даваше списания за подписване,за Лена също подписахме

Веднага след това ДС безропотно се съгласи да се снима,Наташа Суворина сама се снима с него,а ние решихме да направим групова снимка,която мисля,че се получи ОТЛИЧНО.

Да,каза,че филма "Горещият ноември" още даже не са го озвучавали,така че няма да излезе по-рано от април.

На тръгване се сбогувахме много мило.Разделихме се с взаимни благодарности.

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

Минута за слава!

Изображение
Изображение


Счита се,че професията на педагога е неблагодарна,нали обикновено всичките неуспехи на учениците се преписват на педагозите,а всичките успехи-на природните дадености на обучаващите се.А ето випустниците на Театралния институт на име Борис Щукин мислят по друг начин.Именно защото,събирайки се на 93-годишнина на своята алма-матер,те от душа благодарили на учителите,прегръщали ги,целували ги,искрено им ръкопляскали,приветствали ги прави."Благодаря за предоставената мината на славата"се усмихвали педагозите,внимателно наблюдавайки своите бивши студенти,които вече отдавна били станали именити артисти.
По традиция всеки път в деня на раждането на училището поздравяват "щукинците" напуснали през годината,последната цифра,която съвпада със завършващите през текущата година.Съответно,днешните юбиляри станали випускници в тези години,които завършвали на "7".
Най-възрастната от тях се оказала Галина Коновалова-випуск 1937.Следващите две десетилетия представяли Юлия Борисова и Татяна Самойлова.Знаменитите актриси пожелали на доста по-младите си колеги колкото се може повече хубави партньори и късмет,съпровождайки пожеланието с пояснението "Без това в нашата професия е много трудно".
Тези,които завършили училище в 67-та и 77-ма година(сред,които Анастасия Вертинская и Николай Бурляев,както и Александр Филиппенко),не се явили,макар и по уважителни причини.
Александр Гордон заедно със своя курс,завършили пред 87-ма година,изпълнил песента посветена на педагозите,с ключовите думи "Благодаря за всичко!"
А получилите диплома в 97-ма година Екатерина Гусева,Елена Захарова,Даниил СТрахов,Александр Семчев,Мария Порошина и Ольга Будина просто се радвали на атмосферата,царяща в тяхното любимо училище."Така ни се иска отново да станем студенти.Ето идваш тук и веднага си спомняш за всичко отчетливо!"

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

Изображение

Да ме разубеждават е безполезно

В театъра на Мала Бронна много хора ходят най-вече за това, за да видят блестящата игра на новата звезда-Даниил Страхов.За интереса на публиката към него можем да съдим по пълните зали на спектаклите, в които е зает артистът.На сметката на Страхов досега има немалко роли.В репертуара му са спектаклите "Платонов", "Петербург", "Наказанието на Чикатило", "Венецианският търговец", "Портретът на Дориан Грей", "Калигула".Той се е снимал във филмите "Маросейка 12", "Детективи","Петият ъгъл", "Бригада", "Северно сияние".
Невероятно е, но е напълно възможно да се е случило така, че Даниил да стане юрист: той нямал намерение да постъпва в театралния институт.


-Аз изобщо не съм мечтаел за тази професия.Любим предмет ми беше математиката, а мислех да постъпвам в юридическия факултет.Безумната мисъл да стана актьор се роди у мен, както се казва, от глупост, когато вече учех във випускния клас в училище.При което се оказа напълно изненадващо не само за самия мен, но и за всичките ми роднини.Тяхното учудване нямаше предел.

-И родителите не ви ли попречиха, като разбраха, че искате да ставате актьор?
-Обратното. Първо-аз съм такъв човек, че е безполезно да ме разубеждават.Второ- мама по всякакъв начин поддържаше решението ми.Между другото, по професия тя е психотерапевт.Баща ми е филолог-лингвист.Имам и по-малка сестра- Лиза, която живее в Америка.Колкото и да е странно още от първата година постъпих в Школа-студио МХАТ, в курса на Авангард Леонтиев.Но след година се преместих в Щукинското училище.

-Но все пак в живота ви го е имал училищния театрален кръжок?
-В московското училище № 734, където учех, има страхотен театър-"Фантазия", който се ръководи от Вадим Золотников.Това, което той прави с децата, прилича на някакво чудо.Всъщност когато аз започнах да уча в Щукинското театрално училище с Вадим станахме съкурсници.Така че по волята на съдбата на една студентска скамейка се оказаха учител и ученик.Но той учеше за режисьор.

-Във вашия училищен театрален живот го е имало и младият и пиян Кюхелбекер в спектакъла за Пушкин.
-Да, разузнаването ви работи добре.Действително имаше такъв смешен епизод- тогава бях на 14 години.Тази роля стана първият ми опит с театъра.В навечерието на премиерата за първи път в живота си се напих здраво на някакъв празник.И преди началото на спектакъла цялото училище с любопитство очакваше как ще се измъкна от тази ситуация.А аз се събудих буквално преди излизането си на сцената някъде в лабораторията и разбрах, че не мога да вържа две думи.И направих това, което трябваше: горе-долу успях да се приведа в порядък и..започнах да играя.Но след това веднъж и завинаги се научих: дори и пиян герой трябва да го играе напълно трезвен артист.Затова повече такива експерименти не си правя.

-Готвили сте се за постъпване в театралния институт самостоятелно?
-Когато родителите ми разбраха за решението ми, тръгнаха да търсят някой да ми помага.Случайно попаднаха на народния артист от театъра на Мала Бронна Олег Михайлович Вавилов, който много благосклонно се съгласи да ми даде няколко урока по актьорско майсторство.Затова в театъра на Мала Бронна съм ходил дори докато бях ученик.И след осем години съдбата отново ме срещна с Олег Михайлович.Сега играем заедно в спектаклите "Портретът на Дориан Грей" и "Калигула".

-Лесно ли ви се удаваше учението в театралния институт?
-Не, дори много трудно.Почти нищо не се получаваше.Възможно е това да се е случвало по силата на моята възраст, отсъствието на опит, а може и да не са ме учили така, както е трябвало, не са могли да намерят правилният подход към мен.За свой първи истински успех считам ролята на Николай Аблеухов в спектакъла "Петербург".Този спектакъл по романа на Андрей Белий с режисьор Сергей Голомазов беше поставен на сцена от театър "Гогол".Работата беше много трудна и съм благодарен на Сергей Анатолиевич за това, че именно той тогава ми помогна да разбера същността на актьорската професия.А след година ми присъдиха премията "Московски дебюти" за най-добра мъжка роля на годината.Така беше отбелязана работата ми в "Петербург".Това ми беше особено приятно, тъй като при пускането на спектакъла някой от членовете на художествения съвет на театъра беше казал, че самият спектакъл е забележителен, само че трябва да се замени един актьор- Даниил Страхов.Но Сергей Анатолиевич в пълния смисъл на тези думи отстоя участието ми.Той дори и в мислите си не е допускал подобна несправедливост.Спектакълът се получи потресаващо.

-Какво ви отнесе в театър "Гогол"?
-Няма защо да лъжа- след завършване на Щукинското училище съвсем сериозно мислех да оставя актьорската професия и да се заема с нещо друго.Но нищо не се получаваше, а и да си призная, не вярвах много в себе си.Просто когато учех в четвърти курс заедно с колегите се показвахме в московските театри.Играехме някакви откъсчета, а аз играех заедно с еднокурсниците.И така ме забеляза главният режисьор на театър "Гогол" Сергей Иванович Яшин.Именно той ме покани за ролята на Николай Аблеухов.

-Кого бихте нарекъл свой учител?
-Имал съм много учители, но за свой главен учител считам самия себе си.Защото никой не се отнася по-строго към мен, отколкото аз самият.

-На спектаклите натоварванията са големи.Как поддържате физическа форма?
-Имам толкова много работа, че, както ми се струва, физическата ми форма сама се поддържа.Репетициите са една огрона тренировка.Друга е работата, че преди спектакъла "Портретът на Дориан Грей" трябваше спешно да отслабна.За половин месец с помощта на диети и физически упражнения успях да сваля 8 кг.

-Преди премиерата на "Дориан Грей" вие, доколкото си спомням, куцахте.
-На репетиция си навехнах крака и стана разтягане на ставите.Нищо страшно не стана, нямаше и никаква мистика, както писаха някои вестници.Всичко това отдавна е преминало.

-Дълги коси- това вашият романтичен имидж ли е?
-Разбирате ли, аз ту нося дълга коса, ту се подстригвам късо.По-рано това зависеше само от желанието ми, сега, разбира се, от ролите, които играя в театъра и в киното.

-Да имаш случая да попаднеш в спектакъл на самия Житинкин- това означава да станеш знаменит театрален актьор.Какво ви срещна с Андрей Албертович?
-Вие правилно нарекохте това "случай".След "Петербург" Марк Анатолиевич Вайл ме покани в театър Моссовет за ролята на Себастиан в спектакъла "Дванайста нощ".Там се запознах с Андрей Албертович.Той в началото ми предложи малка роля на мароканския принц във "Венецианският търговец", която играех две години.И чак след това последва предложението да изиграя маниака Чикатило.Честно казано бях поразен от избора му: никак не можех да си се представя в такава роля.Но в края на краищата се получи моноспектакъл.Това е едночасов монолог преди смъртното наказание, с който непосредствено се обръщам към зрителите.Житинкин избра за тази роля, да кажем не-урод, за да се чувства по-силно контрастът между външността и душевната грозота на този човек.Спектакълът може да бъде наречен театрален експеримент, подходящ за фестивали.Той не може да бъде включен в репертуара на театъра по силата на тези условности, с които е наситен даденият проект.

-Имате предвид ненормативната лексика на героя си?
-И това също.Да играя Чикатило беше много тежко.След такъв спектакъл остава такъв слой кал, който ти се налага много дълго да отмиваш.Според мен да играе постоянно подобни, меко казано, странни хора е просто вредно за здравето на артиста.С този спектакъл ходихме във Франция, на театрален фестивал.И пак там ходихме на т.нар. малки гастроли.

-Запознаха ли ви с материалите от следствието по делото на Чикатило?
-Не съм се запознавал специално с материалите.Безусловно съм чел някакви публикации във вестниците, знаех, че за неговите престъпления е бил осъден и разстрелян невинен човек.Но за мен беше важно да разбера характера, същността на този страшен човек.

-А вие взискателен актьор ли сте? Често ли спорите с режисьорите?
-Имам си такъв грях: често да споря с режисьорите.Особено когато чувствам, че съм прав.Друга работа е доколко тези спорове са смислени, какво творческо начало носят в себе си.Например с Житинкин може да се спори, но това не винаги е разумно.

-Чие впечатление е по-важно: на критиката или на публиката?
-За мен най-важна е оценката на жена ми Маша.Тя е актриса и затова оценява от професионална гледна точка.А освен това винаги ми казва истината.

-Няма ли сходство между реалния Страхов и героите му?
-Много се надявам, че няма.Героите ми живеят собствен живот, в свой собствен свят.А аз си имам свой живот.

-Гледате ли филмите с ваше участие?
-Само за да оценя критически работата си, т.е. старая се да се уча от собствените си грешки.Ролите ми в киното са много по-скромни от тези в театъра.За първи път се снимах в "Маросейка 12", където играх сътрудник на полицията, който заради любов към жена напуска и отива да работи в казино.В многосерийния художествен филм "Бригада" имам съвсем мъничка роля.Но ми достави огромно удоволствие да работя с режисьора на филма Алексей Сидоров.Той ме зарадва с отношението си към работата.Във филма на Андрей Разенков "Северно сияние" имам по-забележима роля.Играя годеника на героинята, когото тя напуска заради друг мъж.

-Какво значат за вас партньорите? Те помагат, пречат, или ви се ще да забравите за тях?
-Всичко зависи от конкретния случай.Понякога партньорите пречат, понякога помагат, но никога не трябва да се забравя за тях.Например "Портретът на Дориан Грей" вече сме играли около 50 пъти.Внушителна цифра.И спектакълът през цялото време се променя, както ми се струва, към по-добро.Това става в голяма степен благодарение на това, че заедно с мен на сцената играят забележителни актьори като Олег Михайлович Вавилов, Иван Михайлович Шабалтас, Саша Макаров...

-Защо не ви виждаме в реклами? Според мен едва ли не половината от театралната трупа на театъра на Мала Бронна рекламира нещо по телевизията.
-По-рано се снимах в реклами, но сега се старая да не правя това.И ето защо.Много е трудно да познаеш как едно или друго рекламно клипче ще бъде възприето от телевизионния екран.За съжаление интересни, оригинални и съществени в професионален план реклами ни предлагат много рядко.

-Имате много театрални почитателки.
-И това ми е много приятно.Те често ми подаряват подаръци.С особено удоволствие приемам книги, сред които има доста, които са наистина интересни.Има и почитателки, които подаряват картини.Такова отношение не може да не те радва.

-Какво трябва да притежава една жена, за да привлече вниманието ви?
-На първо място ум, а след това вече виждам и всичко останало.

-Като тийнейджър вършил ли сте някакви луди постъпки?
-А кой не го прави? Докато учех в училище веднъж бях на гости на момиче.Така стана, че за да спася честта и по вързани чаршафи се спуснах от третия етаж.След това, когато си спомнях за този случай ми беше много смешно.

-Как излизате от положение когато, като шофьор, нарушавате правилата задвижение?
-Когато за първи път седнах зад волана и наруших правилата, честно си признах за това на КАТ-аджията.Той ми прости и не ме глоби.Навярно се е почувствал като мой кръстник.Но да казвам, че съм артист от театъра на Мала Бронна и мога да ги поканя на свой спектакъл не искам.Те с радост ще вземат билета и ще дойдат в театъра, но така или иначе ще ме глобят.Затова се старая просто да не нарушавам правилата.

-Интересно, ако не бяхте станал актьор, то...
-Труден въпрос.Общо взето нищо не умея да правя.Разбирате ли, сега е грях да се гневи Бог.Плътно зает съм в театъра, имам предложения от кинорежисьори, т.е. може до известна степен да се каже, че ми върви.Провървя ми с работата, провървя ми с приятелите.Така че сега не мисля за никаква друга професия.

-Но далеч не винаги ви е вървяло така.
-За съжаление да.Имаше време, когато около две години стоях без работа.Тогава си тръгнах от театър "Гогол" и практически останах безработен.Така че ми е известно чувството, което изпитва безработният актьор, знам какво е да седиш и да чакаш кога ще звънне телефонът.Струва ми се, че Фаина Георгиевна Раневская каза една гениална фраза:"Самотата е когато чакаш да звънне телефонът, а звъни будилникът".Старая се да не забравям това време и ценя това, че сега съм търсен.Сега освен в театъра на Мала Бронна съм зает отново в театър Гогол в спектакъла "Петербург" и играя в спектакъла на Сергей Голомазов "Безродие", който се играе в учебния театър на ГИТИС.Играя със студентите от ГИТИС и получавам несравнимо с нищо удоволствие.Децата гледат на света с широко отворени очи, все още не са уморени от нищо: нито от жестоката конкуренция, нито от борбата за свое място под слънцето, нито от тежестите на театралната професия.

-Къде обичате да почивате?
-Честно ли? На дивана.(смее се)Нямам вила, а нямам и някакви особени любими места.Всеки път се старая да отида на някое ново място.Това може да е и в страната, и в чужбина.Ако ви интересува и хобито ми, веднага ще ви кажа, че нямам.

-Каква е тайната на вашата работоспособност?
-В това, че независимо от всичко обичам професията си.

септември 2002

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

ИзображениеИзображение Изображение

23 август 2006

Никога не са ме принуждавали

Даня излетя към върховете на популярността на вълната на успеха на такива сериали като "БН", "Талисман на любовта", "Винаги казвай "винаги" и др.И затова още по-неочаквано беше да видим звездата от ТВ-сапунките в сериозната драматическа роля на капитан Лисневски в новия филм "Транзит" на един от най-добрите родни режисьори- Александър Рогожкин.

-Даня, в едно свое интервю вие нарекохте себе си свободолюбив човек, който мечтае да придобие независимост...Така ли са ви възпитали родителите ви?
-Майка ми е психотерапевт на частна практика.Баща ми е филолог-лингвист и живее в Бостън, пише книги, със собствени средства издава научно списание.Той дейстително е независим човек.Родителите ми се постараха да внушат и на мен това чувство за свободолюбие, никога не са ме принуждавали, не са ме държали строго.Обратното- всячески са поощрявали всичките ми стремежи да намеря себе си.

-Всички актьори в "Транзит" Рогожкин одобри без кастинг.Но най-удивителното е, че вас, Даня, той по-рано никога не е виждал- нито в киното, нито в театъра!...
-За мен също е загадка защо Александър Владимирович утвърди мен за тази роля.По принцип всичко стана просто.Позвъни ми асистентът по актьорите- Наташа Титова и ме покани в Петербург на среща с Рогожкин като ме предупреди, че той не прави кастинги, а просто разговаря с актьорите.Разбира се аз бях удивен: не много режисьори избират актьори по такъв начин.

-Сценарият хареса ли ви?
-"Хареса" не е точната дума.Порази ме! Това е история за хора, които живеят, обичат и ненавиждат във всякакви условия.В това число и в ситуация на война.Филм за това как хората, независимо от езиците, социалните и национални бариери намират общ език.

-Действието в "Транзит" става на военен аеродрум...Успяхте ли да летите на «Як – 52»?
-Беше трудно да се откъсна, защото през цялото време съм задействан в кадър.Но един път все пак успях: висях час във въздуха, летяхме над аеродрума, пилотът направи няколко лупинга.Усещането е странно- не успяваш да се уплашиш, но получаваш мощен заряд от адреналин!

-Как се отнасяте към титлата си "секс-символ"?
-Никой не ме е награждавал с такава титла!

-Често пишат за вас така...
-Аз малко се стеснявам от тази дума.Това е поредната щампа.Най-интересното при мен е, че не съм имал роли, които да потвърждават тази титла.Не може да бъде наречен секс-символ барон Корф.В продължение на 120 серии на "БН" той е доста неприятен и амбициозен аутсайдер.И чак след това баронът успява да се измъкне от тази яма, в която толкова обича да попада руският човек, и постепенно се превръща в романтически герой.

-Натрапчивото внимание на почитателките много ли усложнява живота ви?
-Актьорската професия таи в себе си много изкушения.Включително и натрапчивото внимание на почитателките.Впрочем ако него го няма, значи не всичко с кариерата ти е наред.Важното е ясно да разбираш, че утре почитателките ти ще преминат към някоя друга звезда- такива са законите на жанра.А външността на мъжете в сериозните отношения с жените играе далеч не първа роля.Считам, че един актьор не трябва да зацикля на външността си.Това е по-скоро занимание за топ-моделите.

-Освен актьорската професия какво действително ви вълнува и увлича?
-Въпреки всичко моето главно увлечение е професията.Тук са интересите, приоритетите и нервите ми.Това занимава всичко в мен и просто нямам сили, нито желание да се отдавам на още нещо.Но ако имате предвид това, с което се занимавам през свободното ми време, това са риболов, шахмат, сърфинг, билярд, боулинг.Обичам да отглеждам кактуси и други домашни растения.

-Как се снимат сериалите? Вярно ли е, че актьорите имат такъв график, че "не могат да си поемат дъх"?
-На снимките на "БН" работехме 18 дни в месеца.По 10-12 часа на смяна и ако трябва оставахме още.Случвало се е снимките да свършат в 3 часа през нощта, а в 8 сутринта вече да е следващата ти смяна.

-При такова конвейрно производство имало ли е екстремни ситуации?
-Случва се всичко.На снимките на "Талисман на любовта" се наложи да се къпя в морето при температура плюс седем градуса.При което не един или два, а пет дубъла подред.От дубльор се отказах, за да не се забележи при близките планове, че това не съм аз.Настоявах да променят външността ми в "Талисман"-а, за да не възникват паралели с "БН".Предлагах дори да се обръсна до голо, но тази идея беше оценена като "екстремна" и не срещна одобрението на продуцентите.Благодаря им все пак, че ми позволиха да си пусна брада!

-В пресата се появяват съобщения за това, че върви подготовката за снимките на "БН-2"...
-Но всичко това е далеч от реалността.Количеството персонажи в "БН" е огромно.Отново да съберат всички актьори заедно, отчитайки колко вода е изтекла оттогава...Всички си имат свои графици за години напред.По какъв начин това е възможно? А и нужно ли е от гледна точка на драматургията? Аз изобщо не исках "БН" да завършва така- с американски (от моя гледна точка) хепиенд.Героите се венчават в църквата...А после какво? От гледна точка на руската литература това не е финал, а някаква безсмислица.Предлагах, отчитайки, че невинно загива героят на Макарски, да пратят Корф на война.Представете си последният план: Корф заминава, годеницата му гледа след него...И не е известно дали той ще се върне.Ще го дочака ли тя? При това те не са се венчали и остава открит руски финал.Ето тогава щеше да има за какво продължение да се говори.

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
Lina
Сообщения: 124
Зарегистрирован: Вт 02 май 2006, 23:33
Откуда: Bulgaria

Непрочитанное сообщение Lina »

ИзображениеИзображениеИзображение

Най-интересното е да намериш самия себе си


В професията Даниил Страхов не търси лесни пътища.Отначало името на красивия и талантлив актьор станало известно в театралните кръгове.За ролите си в спектаклите "Петербург", "Портретът на Дориан Грий", "Платонов" Даниил получил множество театрални премии.След това настъпило времето на сериалите.По неговия барон Корф от сериала "БН" и по красавеца-шеф на рекламна агенция Дмитрий Грозовски от сериала "Винаги казвай "винаги" губеха ума си всички жени независимо от възрастта си.Сега територията на 31-годишния Страхов е голямото кино, сериозните проекти.Той повече не иска да губи силите си за дребни неща и поставя пред себе си непрости творчески задачи.


Друго кино

-Даниил, сега се появи кохорта сериални актьори, които ние едва ли ще видим в голямото кино някога.На вас ви се удаде да излезете от списъка на сериалните актьори.
-Не бих поставил толкова строго този въпрос.У нас не сме като в Америка, където действително има просто сериални актьори.Но, спомнете си, че много известни американски актьори са излезли от сериалите.Например Брус Уилис или Джордж Клуни.Така че всичко зависи до голяма степен от това как работиш, доколко се отдаваш на ролята, доколко честно изпълняваш поставената ти задача.

-Но лично вас сега по-често можем да ви видим в киното, отколкото в сериали.
-Мисля, че руското кино сега преживява съвършено нов период, който силно се отличава от това, което беше по-рано.Това е друго кино, на което всичко все още предстои.Казват, че на Мосфилм има едва ли не 300 филма в режим на работа.А това е показател, че киното става изгодна работа и това е хубаво.Аз съм актьор и затова искам да работя в театъра и да се снимам в киното.Старая се много да се уповавам на интуицията си, да следвам повелите на съдбата.Не мисля да вирна нос и да говоря:"Не, не, снимам се само в киното", но при това да се снимам само в лоши филми, защото добри не ми предлагат.По-добре тогава да се снимам в качествен сериал.Помните ли, като при класика:"Прави каквото трябва, пък да става каквото ще".Струва ми се, че много добър беше ТВ-филмът на Андрей Ешпай "Децата на Арбат", в който аз изиграх Юрий Шарок.Много ми хареса режисьорският подход- да не прави от Шарок абсолютен негодник.Той е слаб човек, който се бои да направи избор.Така че и киното, и сериалите биват различни.

-От вашия отговор става ясно, че не поставяте точка на сериалите.
-Действително, снимам се в новия проект на студио АМЕДИА, където беше създаден популярният ТВ-проект "БН"-"Съдебна колонка".Това е многосериен телевизионен филм.Всяка серия е отделна история и само главните герои преминават от серия в серия.На такъв принцип се снима например сериалът "Каменска".С режисьора Артем Антонов измислихме образа на моя герой- умен и успешен следовател, бивш работник на Интерпол, който е уседнал в прокуратуата, но не лъскав и самоуверен, а до извесна степен "дюшек" (???).Общо взето до Бонд му е далече.

Военна драма

-Трудно ли беше да работите с режисьора Александър Рогожкин над филма "Перегон"?
-Всеки режисьор си има свой метод за работа с актьорите.Да, Рогожкин не губи време за разбори, обсъждане.Той въплъщава своя замисъл и актьорът му е нужен като материал, от който той слепява замисления образ.При такава работа трябва безмерно да се доверяваш на режисьора, просто да се отпуснеш и да го следваш.В края на краищата това е негово произведение, за чийто резултат ще отговаря само той.Може да импровизираш на снимачната площадка колкото си искаш, но когато режисьорът отиде в монтажната малко неща зависят от актьора.

-Сега се снимате в още една военна драма...
-Да, филмът се нарича "Следотърсачи".Това е полуфантастичен филм за това как четирима съвременни младежи попадат в 1942 година и какво става там с тях.Аз играя човек от миналото- персонаж, който живее във военната действителност...Моят старши лейтенант Демин става ангел-хранител за тези четири деца.Специално за този филм канал Россия покани канадския постановчик на каскадите и визуалните ефекти Джон Аттард, прославил се с работата си в "Гладиатор", "Черният ястреб" и "Лара Крофт".Заедно с него работи екип високопрофесионални канадски каскадьори.Ще видим какво ще се получи от това.

-Знаете ли, една известна актриса ми призна, че би искала да играе във военен филм, защото младите хора днес от 14-годишни имат погрешна представа за това какво е войната, ориентирите им са съвсем загубени...
-Навярно това е причина да се снимат воени филми, в които има не само огън и гърмежи, но и дълбок смисъл.Но с възпитателна цел? Това, както ми се струва, е утопия.Трябва да има връзка между времената, уважение към по-старите, което се възпитава в семейството.

-А нямате ли режисьорски амбиции?
-Не.Вече не.И това стана след работата с Рогожкин, който ми каза, че режисьорските амбиции на актьорите често се свършват след първата им работа.

Актьорът трява да е винаги готов за всяко предложение

-Вие казвахте, че сте станал актьор случайно.А ако не бяхте станал актьор с какво щяхте да се занимавате?
-Да, не съм мечтал за тази професия.Любимият ми предмет беше математиката, а мислех да постъпвам в юридическия факултет.Безумната мисъл да стана актьор се роди у мен, както се казва, от глупост, когато вее бях в последния клас в училище.При което се оказа напълно неочаквано не само за самия мен, но и за родителите ми.Те много се изненадаха.С какво бих сезанимавал сега? Не знам.Не умея да правя нищо друго.Слава Богу в професията ми всичко се развива нелошо.Зает съм в театъра, имам предложения в киното.Разбира се, животът разбива някои от юношеските ми илюзии.Но и и поднася изненади.Актьорът трява да е винаги готов за всяко предложение.Изведнъж съдата ти предоставя този единствен шанс, а ти се оказваш неспособен да въплътиш в него живот?

-Остава ли ви време за почивка? В нашето предишно интервю казахте, че обичате лова?
-Това е прекрасно прекарване на времето, истинско мъжко занимание.Но сега нямам време.И все пак ако успея да се откъсна от работата просто се наслаждавам на усещането за самота, на тишината.Навярно само в природата можеш да почувсваш своята съпричастност с мирозданието.

-Ако бяхте достатъчно състоятелен човек и не трябваше да работите с ккво щяхте да се занимавате?
-Може би все пак бих снимал един филм.Бих чел, бих се занимавал с опознаване на себе си и самоусъвършенстване.Това е най-интересното- да намериш самия себе си.

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Аватара пользователя
SladUranka
Сообщения: 163
Зарегистрирован: Вт 01 авг 2006, 15:23
Откуда: Русе,Болгария
Контактная информация:

Непрочитанное сообщение SladUranka »

интервю на канал интервю на канал "СНІДАНОК+" от 04.10.2007

-Украинци,киевляни...и въобще всички много и често виждаха,както в Русия,така и в Украйна,вие,навярно знаете,се транслираше сериала "Бедната Настя"...

-Да колко време мина от тогава,а "Бедната Настя" е в устата на всички.Това е приятно от една страна,но от друга-не без ирония.

-Но в Киев усещате ли своята популярност или не?

-Знаете ли,"Бедната Настя" в Киев още я помнят,а в Москва вече не.Защото,все пак количеството на тези предавания и всякакви кънки и безумия по централните канали.Циркове и всякакви звезди в зоопарка...Ето затова,съзнанието на телевизонния зрител е толкова запълнено...През цялото време нещо го удивява,удивява,удивява,което...но и Слаба Богу!

-Но за вас това навярно е добре дошло,защото като професионален актьор,такъв отпечатък на голяма роля в Москва се е махнал от вас?

-Честно казано,не съм се разтроивал по този повод,защото в това има определена защампованост и определено нещо такова...и не само в зрителя,но и в продуцента и в работодателите...Поставили са ти някакъв штамп на челото и ти ходиш,ходиш,ходиш с него...Ако помните,в съветските времена...няма да назовавам иманата на хората,за да не разтроивам и тях и самият себе си,но е имало случаи,когато ярка роля или даже просто ярка работа не само на актьора,но и на режисьора и ...заедно всичко се е получило...Толкова е давала своя отпечатък на артиста,че на него вече нищо друго не му предлагали,или предлагали едно и също.Това често за изпълнителите завършвало с печален професионален живот.Пф,аз се надявам,че тази история ще мине покрай мен.

-А вие по тази причина,охотно,доволно сега се съгласявате на негативни роли?

-Ами,ето филма "Блажена" с който дойдох на киевския кинопазар...Ами да,да съгласен съм,че таме такава някаква недобра личност.Но пак,както става ясно,с печален и прекършена душа.И той също,не просто извършва низости,но и разбира това и не се оправдава във всичко това.

-С Украйна ви свързва не само днешното участие в "Кинопазар Младост".Вие често се снимате тук.И,на мен ми беше много приятно да разбера,че дори името ви идва оттук.Кръстили са ви в чест на княза Даниил Галицкий-великият киевски княз.

-Да,баща ми ме е кръстил в чест на Даниил,княз Галицкий,затова етимологически съм много свързан с Киев.Що се касае до това,че често се снимам тук-това не е съвсем така.Имаше един филм в който аз се снимах в Киев под названието "Търговци".Тръгнах си с много светли,истински светли и добри спомени от Киев.Много заобичах този град,затова,когато Сережа Струсовский ме покани тук-с радост се съгласих.Ето например в Петербург не охидох...

-Защо?

-Защото не се получи,а тук дойдох.

-Семейството ви изобщо не е театрално,ако трябва да говорим за вашите родители.Имаше ли такъв човек,който както майка,баща ви хвана за ръката и ви заведе в театъра?

-Не,аз станах артист благодарение на Вячеслав Тихонов.Много обичах филма "Седемнадесет мига от пролетта" и когато в 9-ти,или кой е там...10-ти клас,трябваше да избирам къде да отида,за да избегна армията...Извинете,че говоря за това,но тогава армията беше друга,и беше страшно да отидеш-можеше и да не се върнеш.

-А сега не е ли страшно?

-Сега според мен,все пак има контрол на държавата над цялата тази структура,все пак се възобнови Слаба Богу.И мисля,че всичко се променя към по-добро.Във всеки случай-надявам се на това.Накратко казано,не се притеснявам да се говоря за това,което си е си е.И аз много обичах и обичам този филм,и ето така гледах на Тихонов и мислех "Господи,ама какво...аз не мога така ли?"Той много ми харесваше и ми харесва,и изобщо прекланям се пред този артист,и мечтаех да играя с него...Той за мен се явява(в това число и в своето отношение към професията),в много се явява ако не еталон,то пример.И гледах него и исках да стана като Тихонов.И отидох.Глупак.

-Именно,точно по време на ученето сте се запознали със своята бъдеща жена...

-Да.

-Нееднократно сте наричали Мария иделна жена,идеал...

-Ами,всъщност,въобще...Старая се да избягвам от такива думи.Всичко това после журналистите го преписват и го раздуват и съвсем...Но така в живота не се говори.И аз се старая въобще да не говоря така.После ще поставят три възклицателни знака пред.Ще напишат някаква много надута фраза.Аз въобще в последно време не обичам да говоря за семейния си и личен живот,защото нищо хубаво не се получава от това.Защото,момичетата,които,да допуснем обичат да ме гледат по телевизора...

-Фенките?

-Да..Благодаря им много за това...И това,разбираемо е,не им харесва,когато говоря за това,но аз ги разбирам.А защо да го говоря?На кого още е интересно?

-Аз в едно ваше интервю прочетох,че вие не се считате за кариерист...

-Кариеризмът,безусловно го има в мен.Друга е работата,с какви жертви?

-Какво сте готов да пожертвате...

-Да.КАкво съм готов да дам за това,че да постигна ето това,това,пето,десето...И ще кажа едно,че навярно,колкото по-дълъг е този вътрешен ценз..ЗАщото вече много е проиграно в сбъсквания...Затова-ти пълзиш и се изкачваш до върха...Не,един вид ти се струва нормално,пфу-пфу-пфу,но все пак някакви вътрешни боеве в
човека ще бъдат проиграни.Както в едната така и в другата страна.И доброто побеждава вътре в човека,и злото набира връх,за съжаление.Ето когато разбираш това,когато престанеш да се самозалъгваш,когато разбереш,че правиш някакви сделки със съвестта си,и разбираш,че тук си постъпил лошо и затова си добре...А понякога,навярно,е нужно...Не навярно,а точно трябва да разбираш защо,за какво,и да се стараеш все пак да се самозалъгваш.

Ссылка:
BBcode:
HTML:
Скрыть ссылки на пост
Показать ссылки на пост
Ответить

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: SentiBot[eu] и 6 гостей