MyPrivate wrote:аа сигурно ланготи нещо..то така лесно цигари не се отказват:)
ами аз не мисля че лъже какъв е смисъла?незнам доколко е трудно да се спрат цигарите,но съм останала с впечатлението че той пушеше много,и ако найстина ги е отказал то сигурно доста му е коствало но аз съм малко песимист защото съм чувала че върлите пушачи просто така не могат да ги оставят и след време пак пропушват
точно...а и той е казвал в интервюта,4е много пъти е опитжал спирал ги е за малко и пак ги е по4вал..ама дано да е истина
Миличко винаги когато те видя малкото ми сърчице се разтуптява толкова бързо,че се разпилява на хиляди парченца и единственото, което може да ги събере е твоята любов, но аз едва ли някога ще я получа
[size=10pt]Следотърсачите оставиха Борман да воюва за червената армия[/size]
Четири "черни следотърсачи"-Борман,Спирт,Чуха и Череп-попадат в разграбените военни останки.Случайно срещната старица им разказва за езеро в което има нещо.Младежите отиват във водата,а попадат в...1942г.Воювали,попаднали в плен на немците,бягали...
Режисьор на новият сериал "Следотърсачи" Андрей Малюков знае начина за правене на военни филми-преди това е работил над такива известни ленти като "На безименната височина", "Диверсант" , "Аз съм руски войник".Явно за това и не е поканил за филма си само известни актьори като (Даниил Страхов,Владимир Яглич и Екатерина Климова)но и холивудски майстор по специалните ефекти Джон Аттард("Лара Крофт" , "Гладиатор") със своя отбор на пиротехници.
-Суперпрофесионалисти!-споделя впечатленията си от снимките Борман(актьора Даниил Козловский)-От взривовете даже капка мръсотия не попадна на мен!В моята скромна биография това вече е трети военен филм,но "Следотърсачи" е особен.Това е забележителна идея със заплитането на времената и сблъскването на различните жизнени позиции : съвременността и това,как са жили нашите деди.Драматургическия ход позволява на очите на четири млади момчета да погледнат в миналото.Не е толкова отдавна минало всъщност!
отговорите на въпросите на почитателки,зададени към Даниил на оф.сайта му strahov.ru-2003г
1.Юлия Здравейте,Даниил!
Моля,ако не е тайна,обяснете причините за Вашето напускане от училището на МХАТ.И защо сте решили да отидете в Щукинското училище?Благодаря.
Данииил: Здравейте,Юлия!Както каза един познат,аз съм актьор-скитник.Работих в 4 театри,учих в 2 института,играя в трети.Това е за по-лесно.Ако трябва по-сложно:Евгений Рубенович Симонов,художественият ръководител на курса,искаше да уча при него.И аз исках.Но по силата на различните обстоятелства постъпих в МХАТ.Постъпих само благодарение на Авангард Николаевич Леонтьев.Табаков беше против мен.След няколко години възникна мисълта да отида на друго място.Ето такива пътища.Всичко,разбира се беше по-сложно,но общо взето това е самата истина.
2.Алиса: Уважаеми Даниил,виждате ли се в остро-характер,може би дори гротескова роля?До сега не мога да забравя Вашият Мароккански Принц от "Венецианският търговец".Впечатлението беше шокиращо(с знак плюс!).Ние с приятели тогава решихме,че това е специален допълнителен номер,а Житинкин е поканил някого от професионалните естрадни танцьори.С голямо удивление по-късно разбрах,че това е бъдещият Дориан Грей!
Даниил: Уважаема Алиса,благодаря за толкова ласкателният отзив за моята толкова скромна(от художествено поглед)работа в "Търговеца".Тя общо взето беше и измислена като гротескова.Друга е работата,какво се получи.Искаше се да се похулиганува,да се скрие още.В частност,в "Калигула" "разкрепостеността" беше именно в това направление.Впрочем,ходят слухове,че на 15 май ще бъде последната "Калигула".В смисъл изобщо,а не за сезона.
3.Таня: Уважаеми Даниил!Иска ми се да узная вашето професионално мнение.Ако сте на театър или в зрителна зала,какви спектакли Вие бихте гледали?Как се отнасяте към творчеството на модерният сега К.Серебреников?
Даниил: Уважаема Таня!В зрителна зала съм много по-рядко отколкото в служебната част на театъра.И не само защото не ми стига времето.Що се касае до Серебреников.Не съм ходил на нито един негов спектакъл,виждал съм само телеработи.Много са интересни.Отдавна се каня да отида на "Пластилин",обезателно ще отида.Какво бих гледал...Майсторството на П.Н.Фоменко не се нуждае от хвалене.
4.Алиса: Уважаеми Даниил,знаем от интервютата че Вашата жена също е актриса.А Вашите приятели?Те също ли са актьори?Често слушаме от артистите,че най-близките им приятели,нямат съвършенно нищо общо с театъра или с киното.А как е при Вас?
Даниил: Уважаема Алиса,не бих искал да обидя другите си приятели,но най-близките хора(слава Богу,че имам такива) действително нямат нищо общо с театъра.Към театъра професионално.Това са приятели от детството.
5.Алиса: Удивителна!Сега отварям Гк и имах намерението да питам за музикалните ви пристрастия.А Ляла вече зададе този въпрос.Това е страхотно!Даниил,явно,Вие способствате още и развитието на нашите телепатични способности.
Все пак добавям въпроса си по повод музиката.Явава ли се тя за вас жизнен фон или Вие предпочитате да слушате нещо любимо според настроението?И въобще,когато си почивате вкъщи,има ли музика или по-добре помага тишината?
Даниил: Що се касае до музиката,за мен точно тя не се явява жизнен фон.Това не значи че съм абсолютно равнодушен,но,да го кажем така:скпокоен.Рядко слушам музика,и признавам си,не съм много образован в тази област.По-добре си почивам на тишина,ако почивката не е съпроводена с някави други удоволствия...
6.Ляля: Даниил как се отнасяте към музиката?Какво слушате с свободното си време?Можете ли да свирите на нещо?Веднага си спомням "Бригада" и "Женскато логика".Впрочем,много ме питат,каква музика звучи в "Портрета" и в "Калигула".Ако това не е професионална тайна,кажете моля,какво използвахте в тези спектакли?
Даниил: Отчасти,Ляла вече отговорих на Алиса.Не се разстроите...
Към музиката се отнасям спокойно.Понякога по цял месец слушам едно и също,но подобни работи се случват все по-рядко.Не мога да свиря на нищо.Когато бях малък,мама ми купи китара и самоучител.Самоучителя остана,а китарата я счупих.
В "Бригада" нямаше какво да имитирам(почти),а в "ЖЛ-2" имах чисто обикновен "профнавик".Така се казва раздела в програмата на обучение,когато бъдещите актьори се учат да имитират да правят нещо,което им е необходимо за ролята,но е несвойствено в живота.
Това съвсем не е тайна.Работата е в това,че "използвах" не аз,а в дадения случай Житинкин.Той никога не е афиширал своите музикални източници.Във всеки случай и в работата си с мен.Впрочем,интересно е ,какво разпознахте в Калигула?Аз знам само,че една от мелодиите в този спектакъл той използва в "Ромео и Жулиета" преди няколко години.
7.Евгения: Даниил,кой се кани да ви "приюти",ако мога да се изразя така,в близкото време,или вие сега сте "свободен художник"?Поддържате ли творчески отношения с А.Житинкин?Имате ли някакви планове в това направление?
Даниил: Никой не се кани да ме приютява,а свободен,мила Евгения,съм бил винаги.На дадения момент много време отива по работата около театъра.Но своите любими "деца"-Аблеухов и Платонов няма да ги оставя.Що се касае до Житинкин,то творчески отношения с него не поддържам.И планове в това направление нямам.
8.Полина: Даниил,не Ви ли се струва че голяма част от успеха Ви на сцената и в киното е продиктуван не толкова от Вашият талант,колкото от външния вид?И как считате,лесно ли е да постигнеш нещо в съвременното кино,нямайки никакви външни данни на героя/героинята?Действително ли красавците постигат нещо доста по-лесно?
Даниил: Въпроса е много сложен,всъщност касае рялата на човека в собствената съдба.Ако имах друга външност,щях ли да стана актьор или учител?И каква е връзката между личността на човека и неговата външност?И какво ще е ,ако се измени един компонент?А за таланта,аз винаги съм се съмнявал в него,и това съмнение от една страна помага да се движа нанякъде,а от друга ме тормози.Успеха се дължи на много компоненти.
Може би греша,но ми се струва ,че въобще където и да си е много сложно да постигнеш нещо.А в киното...това е работа по случай,късмет,нужен типаж именно на този режисьор и именно в това настроение.Общо взето,като на събеседване.Само дето резюмето няма къде да изпратя.И следващият път мога много да чакам.И "красавците" абсолютно с нищо не са по-добри от останалите.Въобще,ако се вгледате внимателно към новите популярни млади актьори.Много ли от тях са чисти "герои-любивници"?Нито един!Това не е нито добре,нито зле.Просто даденост на времето.
9.Евгения: Даниил,вниманието на какви почитатели ви грее душата:млади момичета или хората са много...и много по-големи.Каква проява на народната любов ви е приятна и неприятна?Благодаря.
Даниил: Сега що се касае до почитателите....Благодарен съм еднакво и на едните и на другите.И работата не е в това,че със отговора си угаждам на всички,не искайки да обидя някой.Приятно ми е,че хората от различни възрасти и пол са внимателни към това,което правя.Всъщност актьорската професия затова и съществува.Да обърнеш вниманието на зрителите върху себе си,на своята игра,на това как правя това и т.н..,а в края на спектакъла,ролите,филма.Фактически,отговорих и на вторият ви въпрос.Народната любов къв артиста,навярно е останала в миналото.Това е любов към Мордюкова,съм Леонова.Не мога да съдя за това.Но ако трябва просто да говоря за това...Навярно,да бъдеш любим на цялата страна не е лесно.А страната ни не обича също,просто така.Много е изискващо.Незнам,имам чувството че вече написах голяма глупост.Няма смисъл да се фантазира на тази тема.До народната любов още не съм дорасъл.
10. Snow_AnnA: Честно да кажа,рано някак си недолюбвах Руския кинематограф,но в последно време все повече и повече ме радва това което става на екрана.Сериала "Винаги говори винаги" също много ме зарадва,вярно най-вече благодарение на Вас Даниил.Надявам се по-често да ви виждаме на екрана.Иска ми се да ви видя наживо,случайно няма ли да имате гастроли в Уфа?
Катенок:
Здравейте,Даниил!Вашите спектакли само в Москва ли са?Гаструлирате ли в другите подмосковски градове?
Даниил: Така се получава,че съм гастролирал най-много с театър Моссовет.Това беше в Киев-Харков,Петербург,и т.н.Вярно,с театъра на М.Б в "Петербург" също пътувах.Да се измъкна от спектакъла "Петербург" от театър Гогол е почти нереално.Твърде гъсто е населен.Да и много актьори "без постоянно местожителство".Имам впредвид участниците в спектакъла,но не членовете на трупата.Себе си например.Да събереш всички и да тръгнеш нанякъде...За "Безотсовщина" съвсем няма да говоря.Как децата се събират за един спектакъл от различни театри,снимки,градове...Всеки спектакъл като последен бой.Така че засега в това отношение не мога да ви зарадвам.
12.Анастасия: Даниил!Уверена съм,че вашият герои Владимир както и вие сте благороден.Искам да ви задам въпрос:Как мислите харатктера на вашият герои подхожда ли на характера на идеалиста?Харесват ли ви участниците от проекта "Бедната Настя"?
Когато видях за първи път Бедната Настя,обърнах внимание именно на Вашият персонаж.Има нещо тайнствено в него.Вие играето основно отрицателни роли,защо?Впрочем,Владимир Корф според мен,не е съвсем отрицателен персонаж.Как вие сам се отнасяте към него?Благодаря предварително.
Искам да ви задам въпрос.Всеки ден сядам на компютъра,за да узная дали сте отговорили на въпроса ми или не.Разбира се,разбирам че вие звездите гледате на феновете си като на нищо,но защо не отговаряте на нас и на останалите си фенове?Каква е причината?
Даниил: Причината е банална,Анастасия.За това,всеки ден да мога да седна не само на компютъра но и пред телевизора,трябва поредната серия да бъде заснета.А за това е нужно време.Доста повече от това от 8 до 9.
Всичките си персонажи обичам,или се старая.Ако не ми се получи да ги обикна,то значи и ролята не се е получила.Не трябва да играеш персонаж,и да не се опитваш да разбереш страстите ми,мъките му,стремленията му и т.н...Разбирайки героя,не трябва да го осъждаш.Трябва да намериш себе си в него,или него в теб...
13.Юлия: Уважаеми Даниил,практически във всичките Ваши работи (както в театъра,така и в киното) се отличава погледа ви.Вашият поглед е на възрастен,много преживял човек.Съгласно биографията ви,Вие сте достатъчно млад актьор.Този поглед-резултат на дълга и упорита работа ли е или природен дар?Ще ви бъда много признателна ако отговорите.
Даниил: Благодаря, Юлия.Това е интересен въпрос.Достатъчно трудно е да отговориш на него.Често казано,никога специално не съм отработвал "фирмените погледи на Д.Страхов".И никога не съм мислил,че погледа ми е на "много преживял човек".Даже се затруднявам да отговаря,дали това ме импонира.
Надявам се няма да спорите с това че за да постигнеш нещо,трябва много да работиш.Късметлии има,разбира се.Но те,по-скоро са изключение,потвърждаващо правилото.Опита от работата и жизнения опит безусловно не са едно и също.Но все пак това са допълващи неща.И тук възниква друга тема,която ние вече засегнахме.Доколко персонажите,изиграни от мен,ми влияят.Не трябва,разбира се,да отричаме това взаймопроникване на персонажа и изпълнителя,тяхните допирания един с друг.Това не значи,че актьора играещ убиец,сам ще тръгне да убива,или е способен на това.Надявам се за всички тази мисъл да е абсурдна.Но да разбереш,да се опиташ да разбереш природата на този човек,персонажа е необходимо,да не играеш средностатистическия убиец,а конкретния човек.
Доста се разписах,исках да отговоря вече не на Вас,а на многото питащи,интересуващи се доколко приличам на Корф.Не искам да обидя никого,но това е достатъчно типичен въпрос.Това е въпрос,отварящ едновременно достатъчно болна и едновременно банална тема за много актьори.Става въпрос за психологическите особености на зрителското възприятие да отъждествяват персонажа и изпълнителя.Повярвайте аз не се сравнявам с тези актьори,но почти не се съмнявам,че Тихонов е стенел от Штирлиц не една година след премиерата му.Въпреки че това е една от най-добрите му роли.Но се иска да изиграеш още нещо.А зрителя никой освен Щирлиц,Шерлок Холмс,Жиглов,виждайки тези актьори не може да възприеме.И по какво Шерлок прилича на Ливанов?Сигурно по гласа....Във всеки случай не предполагам нищо повече.
14.Наташа: Привет!Надявам се,че всичко при Вас е отлично и снимките на "Бедната Настя" вървят успешно!Даниил,разкажете моля,ако така мога да се изразя,аз самото начало на кариерата Ви.Защо изведнъж в 11-ти клас решихте да станете актьор?Тогава вече говореха ли ви че имате талант?Или това е било просто каприз,който в резултат промени живота Ви?Какво според вас трябва да има една актриса?И още...когато общувате с човек,на когото не знаете професията,но при това той е актьор,можете ли веднага да познаете?Тоест (актьор пожизнено,грубо казано)?Благодаря за помощта!Аз съм на 16,найстина е много важно за мен да знам това.
Даниил: Здравейте,Наташа!Това по-скоро не беше каприз,а излюзия за красив и ярък живот.Като на обложка.Това не значи,че живота ми е скучен и еднообразен.Незнам,по какво по принцип трябва да се отличават качествата на актьора от мъжки и женски пол...Всичко зависи от вашите вътрешни качества и цилети които поставяте пред себе си.Навярно,волята и вярата с себе си в актьорската професия е толкова необходима,колкото и опасна,така както периода на успех винаги го грози опастност.Впрочем,говоря баналности,всичко това присъства в живота на менеджерите,строителите и т.н.
Що се касае до актьорските печати на челото,то аз не съм проницателен до такава степен.Всички хора са различни,и ако например,някаква разпущеност на артистичните бохеми,застава наблюдателя да оеднаквява всички хора от този кръг,то аз бих бил предпазлив.
15.Екатерина: Даниил,вие сте говорили,че обичате произведенията на Достоевски.Ролята на кой от персонажите от неговите книги Вие бихте искали да изпълните и защо?И кое произведение на Федор Михайлович Ви е любимо?
Даниил: В Щукинското имах щастието да уча при Михайл Петрович Семаков.Той направи част от "Престъпления и наказания".Аз играх Раскольников.Тази работа показвахме нееднократно(вече не помня по какви поводи) и съответно ние,студентите,имахме възможност да повторим нещо,да закрепим.Този откъс -разговора на Раскольников със Соня,когато тя му чете за Лазар от Библията.Според мен,дадената сцена е една от най-сложните в романа,както за разбиране,така и за изпълнение.Незнам защо ви разказвам всичко това.Навярно защото,можи би с удоволствие бих изиграл Раскольников още веднъж.Само че по друг начин.А любимото ми от Федор Михайлович е "Бесове".Само не ме питайте дали искам да изиграя Ставрогин.Няма да ви кажа.
16.Жадаел: Здравейте,Даниил.Казвам се Олга.Това не е съвсем въпрос,а по-скоро писмо...
Разбира се ще ви задам въпрос.
Има ли нещо в живота ви което може да ви увлече?Например аз се увличам по оръжията,като непосредственото му използване,така и изучаването на историята на създаване,характеристики.Уча във Волжския кадетски корпус:живописта-тя потресаващо спасява от депресията; пиша книги и стихове-последните могат да усилият тази депресия,но затова се получават красиви творения.Молба -не пишете "жени",те съвсем не са "това".
Даниил: Благодаря за интересното писмо,Олга.Не разбрах съвсем молбата за "жените",но не мисля че е кой знае колко важно.За въпроса..
Отговора ще бъде банален,но честен.Марки,в детството,скейтбордове после,брейктанци в юношеството...Беше модерно да се увличаш по всичко това и аз се опитвах да се увличав по нещо.Но къв всичко оббщо взето оставах равндушен.Да се увлечиш по човек на мене ми беше много по-интересно,отколкото да си губя времето на изучаването на нещо.Единственото което ме увлече истински това е работата.Професията.Но това не се случи от самота,и не от "първи поглед",а след години неразбиране,ненавист,безсилие в нея.Само не си мислете,че сега ние с нея "живеем" душа в душа.Изясняването на отношенията ни продължава всекидневно.
17.Татяна от Омск Здравейте,Даниил.В сериала "Бедната Настя" с вас можеш да видиш много млади талантливи актьори,чиято игра много от зрителите оцениха веднага.Кажете,намирайки се толкова дълго на снимачната площадка лице в лици с другите,доколко сте близки като актьори,приятели,колеги.Ще останат ли във вас топли спомени за това време,ще си спомняте ли някой от тях особено,ще искате ли да видите тези хора и след работата в сериала или всичко това за вас е обикновенна рутина,след която вие дружно ще се разбягате по своите театри и роли?
Даниил: Разбира се," обикновенна рутина" не трябва да се казва на тази работа.Тя действително е интересна с много от компонентите си,сред които и "човешкия фактор".Невъзможно е,когато работиш толкова много и толкова дълго,това да не се превърне в някакъв своеобразен,не във всичко хармоничен,но все пак единен организъм.Не бих казал,че идвайки на площадката,горя от желание да се хвърля на врата на цялата снимачна група.Но има много,много ....как да го кожа,които не обикнах,разбира се.Разбирате ли,получи се огромно семейство от хора,правещи едно нещо,често пречещи един на друг,имащи разни вкусове и преследващи различни задачи.Единия го обичаш и му се възхищаваш днес,а другия утре искаш да го убиеш.Не говоря само за актьорския цех.Спомени безусловно ще останат.В това не се съмнявам.Лошото,надявам се,ще се забрави.А хубавото,слаба Богу е много.
18.Маргарите: Здравейте,Даниил!
Чела съм много за това как се отнасяте към персонажа си-Владимир Корф.Лично на мен той много ми харесва,много е загадъчен и в същото време жесток,има много загадъчен вид,свои разбирания за любовта и разбира се той е ужасно красив!Иска ми се (ако той действително обича Анна,макар че това е очевидно)Анна Платонова и Корф да бъдат заедно.Имам въпрос към вас:А какво бъдеще вие искате да видите за своя персонаж?Благодаря за вниманието
Даниил: Сложно е да се каже,Маргарита.Не съм сценарист,трудно ми е до края да се абстрахирам от персонажа и да му дойзмисля бъдеще.На мен ми е известен някакъв близък отрязък на събитията.А моите желания...Основния закон на съществуването на такива персонажи се заключва в неудолетвореността,неуспокоеността: от хората,от себе си,обстоятелствата,реалните и мнимите.Такива хора не са предназначени за тих и спокоен семеен живот.Те могат дълго да вървят към щастието си,да се борят за него,и идвайки...Могат да тръгнат на другата страна.Това са хора на действията.На тях им е необходим образа на врага.Ако той изчезне,започват да се оплакват,как не са щастливи.
19.Оля: Даниил,за своите 27 години,вярно почти 28,имате достатъчно богат опит и в театъра и в киното.Може би бъркам,но ми се струва,създавайки образ,актьора се сродява с него,добавя му нещо лично от себе си.Особено ако това са продължителни снимки или театрални постановки,които се играят с месеци.На сте ли забелязвали за себе си,че в обикновенния живот,в една или в друга ситуация се държите,както някой от персонажите изиграни от Вас?Задавайки този въпрос,нямам впредвид,бой,дуел и т.н.Говоря за начина да водиш беседа,жестовете,мимиката,естетическият вкус...Или във вас има ярка граница между екранния образ и реалния човек?Не смея да настоявам,но много ми се иска да получа отговор.
Даниил: Оля,трудно е да се отговори на вашият въпрос еднозначно.Персонажите изиграни от актьора,това са части на негово Аз,но само части,а не той сам.Но те,ролите,не се месят в живота на актьора.Във всеки случай в моя.Известни са случаи на "заиграване" актьора в персонаж,когато той в живота си започва да подражава на своя герой.Това се случва по различни причини.Но винаги трябва да има лек."Връзката" между актьора и ролята му винаги е различна.Това зависи от амплуато на актьора,начина му на игра,роли и т.н.Да кажа че "връзката" между Чикатило и Аблеухов в мен е еднаква,за мен би било признак за бурно развиваща се болест.
Може ли класиката да бъде модерна? На 11 април се състоя събитие, което даде утвърдителен отговор на този, както изгежда, парадоксален въпрос.В ресторант-клуб Next door се проведе тържеството по случай 50-годишнината на знаменития италиански дизайнер от ISAIA.Пространството на новия, но вече модерен ресторант Next door се превърна в голяма сцена, а дрехите, които в Италия са признати за връх на елегантността, демонстрираха млади руски актьори: Константин Крюков, Вячеслав Разбегаев, Анатолий Белый, Даниил Страхов, Артем Михалков, Александр Олешко, Сергей Горобченко.Новата колекция, която вече може да бъде намерена в московските и петербургските бутици, коментира лично Джанлука Изайя.Неговото появяване изпревари всътплението на Иван Фьодоров, президент на компания "Калигула",която представлява интересите на ISAIA в Русия.
Порошина и Абрамова ще останат всюжета, но няма да възкресяват умрелия герой на Страхов
Отново казвай "винаги"!
Мария Порошина пристъпва към снимки в продължението на суперуспешния сериал.
През май в Петербург ще започнат снимките на четвъртия сезон на сериала "Винаги казвай "винаги"- разказа режисьорът Алексей Козлов.-Но първо искам да прекарам повече време със семейството си(наскоро жената на режисьора роди син).-И второ- дойде време да покажем на цяла Русия красотата на Петербург.Вече говорихме и с Татяна Абрамова- те всички ще дойдат тук.
Както разказа компанията "Феникс-филм" в дадения момент се завършва работата над сценария.Авторът на историята е Виктория Евсеева, а писателката Татяна Устинова, работила над предшните части, този път няма да взема участие в живота на героите.Основните актьори- Мария Порошина, Ярослав Бойко и Татяна Абрамова ще останат в сюжета.Още не е решено какво ще се направи със загиналия герой на Даниил Страхов.
"Възкресението няма да изглежда правдоподобно.-каза Алексей Козлов.-На зрителите ще им е много по-интересно ако при Надя (героинята на Татяна Абрамова) се появи нов ухажор."
Името на новия филм на Татяна Воронецкая "Трое и одна и еще один" намеква за сложен любовен многоъгълник.Въпреки това за главната героиня- светската лъвица Софи Пшебишевска (която наистина е съществувала) той е вече в миналото.Някога тя живеела в Германия, била муза на художника Мунк и на писателя Стриндберг, но сега се връща в родния Тифлис- с последни си, нелюбим мъж, желязорудния магнат Ешенбах (Даниил Спиваковский).Техните сложни взаимоотношения, а също и спомените за това, което вече не може да бъде върнато, са в основата на филма.Сега в Нескучний сад се снима финалната му част- сцената с бала...
20:15
На Ленинския булевард има задръстване.А ние вече закъсняваме за началото на снимките.Най-накрая изоставяме колата на ъгъла на Нескучний сад, прескачаме през парапета и тичаме навътре в горския масив.Къде се намира ротондата, около която се провеждат снимките никой не знае.Проправяме си път ..., опирайки се на указанията на случайни минувачи.Скоро се изяснява, че сме на верен път.Показват ни го мощните прожектори, чиято светлина пробива гъстия листак.Такива има само щом се прави филм.Значи те са някъде наблизо!
20:20
Най-накрая гората се разрежда и се открива гледка към уютна площадка, обсипана по краищата с машини на Мосфилм, осветителни прибори и прочие техника.По площадката насам-натам сноват разни хора- осветители, декоратори, помощници.А също и актьори от масовите сцени в костюми от началото на двайсти век.Покрай нас "плуват" дами в разкошни вечерни рокли, мъже във фракове и национални грузински костюми, лакеи, музиканти.На всички тях им предстои да участват в сцената на бала, снимките за която ще започнат всеки момент.
20:30
Режисьорът Татяна Воронецкая има много тих глас мек характер.Затова всички команди дава чрез момиче с високоговорител- вторият режисьор Наташа.По нейна молба поставят в различни ъгли на снимачната площадка специални хора, които трябва да отпращат случайните минувачи и любопитни зяпачи, за да не попаднат те в кадър.След това настъпва поредната масова сцена.Събират я в "центъра на залата" и провеждат последен инструктаж:
-Правим същото като вчера.По команда на режисьора се разхождаме, говорим, създаваме шуен и весел фон.
-А, да, и не заравяйте да си свалите очилата, часовниците и мобилните телефони-напомня на "дамите и господата" Воронецкая.
А постановчикът моли да провери дали има вода във вазите и да отстрани от тях изсъхналите цветя.
20:45
"Разпределят" масовата сцена по места.Някакъв мъж внася суматоха в този процес.Той отказва да работи и оскърбява асистента по масовите сцени с въпроса:
-А ти какъв си тук? Режисьорът да ми каже и тогава ще послушам!
-Бързо се наредете по местата си! Иначе ще намаля наполовина заплатите!-повишава глас жената.И не успявайки да постигне подчинение се обръща за помощ към своята колежка.Тя високо смъмря мъжа пред очите на всички присъстващи и той ще не ще се примирява.
След като са поставили хулигана на място, жените обсъждат инцидента:
-Прави ми се на звезда!
-Цяла прима-балерина!
-В действителност той просто е пиян.-някой обяснява истинската причина за поведението му.
Но въпреки това оставят мъжа на площадката.И без това липсват достатъчно хора в кадъра!
20:55
Площадката за снимките е напълно готова.Но не е готова актрисата Виктория Толстоганова.
-Тя замина нанякъде.-уточнява Воронецкая на втория режисьор Наташа.-Къде именно никой не знае.Аз и позволих, казах и, че я чакаме.Тя отговори “Добре” и замина.
-Не, така няма да стане!-опитва да се възмути Воронецкая.
И моли да потърсят актрисата.След 10 минути тя се появява сама.Излиза от автобуса, където обличат и гримират актьорите и започва да говори по телефона.
-Вика, в кадър, моля те! Вече е 9 часа вечерта!-моли я Наташа.
-Още не са ми огладили роклята.-отговаря актрисата без да прекъсва телефонния си разговор.
В този момент до автобуса се появява самата Воронецкая.
-И така, другари, режимното ни време тече.Колко дълго ще се обличате? 5 минути и всички по местата!
21:10
В черно-оранжева лепнала рокля до петите Виктория изглежда доста симпатично.Но се оказва, че това не е всичко.След няколко минути и носят кожено палтенце и ръкавици, които довършват образа и на светска лъвица.
-Е, какво, готови ли сме за снимки?-пита Воронецкая и получавайки утвърителен отговор моли “да включат фонограмата”.
Веднага след като се раздава командата “Камера!” започва да звучи музика и лицето на актрисата се променя.От сериозно и задълбочено момиче тя веднага се превръща в светска лъвица, която лъчезаро се усмхва на актьорите от масовката, преминаващи покрай нея.По сценарий героинята и стои сама и чака мъжа си.На края на епизода на лицето и се появява леко нетърпение.
-Стоп! Хайде да направим втори дубъл-командва режисьорът и се обръща към Наташа: нека хората да се разхождат по-активно, за да минават по-често покрай нея.
За да изпълни поставената задача, Наташа кани на площадката още няколко актьори и моли всички да ускорят темпото.Но въпреки това е доста трудно това да се направи.Между Вика и камерата разстоянието е малко.И по-добрата му половина заема осветителят, който със специален диск осветява отдолу лицето на актрисата.В останалия тесен проход на актьорите им се налага буквално да се притискат.Но те се стараят и в третия дубъл нещата се получават.
21:55
Следващата мизансцена практически повтаря предишната (един и същ ракурс на снимките).Само че в кадър вместо Толстоганова стои нейният екранен мъж Даниил Спиваковский.И също я чака, нервно оглеждайки се на разни страни.В същото време на заден план с чаша вино се разхожда приятелят му Даниил Страхов.Забелязвайки Спиваковский, той мигновено отива настрана, за да не привлече върху себе си вниманието му.
-Сцената с чашата ли започва?-уточнява Страхов преди началото на снимките.
-Да, ти влизаш в кадър и взимаш чашата.-отговаря операторът.
И моли актьора да повдигне чашата по-високо, за да не “изпадне от кадъра”.Страхов изпълнява молбата му и още веднъж проиграва мизансцената докрая, напълно съгласувайки хода на движенията си с оператора.
Репетициите не са били напразни.Актьорите изиграват сцената добре и вторият дубъл се снима само формално.
22:25
-Сега снимаме разговора.-отдава команда Воронецкая и моли да донесат две чаши с вино.
По сценарий Страхов все пак отива при Спиваковский, те се чукват и заедно наблюдават главната героиня, която в това време би трябвало да танцува.В действителност Виктория я няма на площадката: изигравайки своята сцена, тя отново е изчезнала някъде.
-За нас не е задължиелно да танцува именно Вика.-намира изход от ситуацията Спиваковский.-Поканете някоя друга двойка и те да танцуват, а ние ще гледаме към тях.
Търсената двойка бързо се формира от актьорите от масовката.Те танцуват добре, даже майсторски, макар и да разбират, че всичките им усилия ще останат извън кадър.Камерата е насочена единствено към главните герои, които наблюдават танца и си говорят за нещо.За какво именно, не се чува от фонограмата.Но този, който води в разговора, очевидно е Страхов.Той снизходително поглежда Спиваковский и откровено се любува на танцуващата му “жена”.На него това не му се харесва, но само измърморва нещо и излиза от кадър.
Воронецкая е доволна от играта на главните герои.Но към актьорите от масовката има претенции- според нея те не са достатъчно емоционални.
-Ходите така, сякаш не се познавате помежду си,- отбелязва Воронецкая.
И моли масовката “да си разказват вицове, по-често да се смеят, и най-важното- да си говорят”.
Към шестия дубъл на лицето на актьорите се появява търсеното веселие.Особено много се стараят тези “гости”, които стоят на заден план, на масите.Те активно се чукат и ядат от “реквизита”.На едно момче му става вкусно и си откъсва парченце лаваш (някой знае ли какво е това?) след като снимките вече са завършили.
-Край, престани да ядеш лаваш!-спира го някой от постановчиците със страшен вик.
Но това не подейства на всички.Буквално след няколко минути към масата се приближава поредният гладен артист и си взима от масата ябълка.
-Анжела, обясни на хората, че могат да ядат само по време на снимките!-отново се ядосва постановчикът, обръщайки се към асистентката по масовите сцени.Но тя само махва с ръка.
22:45
На участниците от снимачната група вече не само им се яде, но и им се спи.Наближава полунощ.Не е изключение и самата Татяна Воронецкая.
-Как, не ви ли спи?-интересува се от тя от оператора и честно си признава.-А на мен- да.Но трябва да работим...
За щастие на изморените не е нужно да се променят мизансцената и камерата както преди.Всички сегашни епизоди се снимат от една и съща точка.Но не би било зле да пооправят светлината: Нескучний сад окончателно е опустял през нощта и тези прибори, които осветяват площадката, вече не са достатъчни.Докато осветителите поставят допълнителни прожектори, актьорите репетират текста си.Този път в сцената участват Толстоганова и Спиваковский.”Съпрузите” се разхождат с чаши вино по двора пред дансинга и се обсипват взаимно с остроти.Взаимното недоволство и неразбиране Спиваковский предлага да подчертаят и външно: в края на епизода окончателно скаралите се съпрузи трябва да се обърнат с гръб един към друг.На Воронецкая това предложение и харесва.Тя го одобрява.
Преди началото на снимките постановчиците молят да обновят чашите с вино-“вече са много нахапани” и да налеят в тях ново вино.
-Виното е маловато-оценява Спиваковский съдържанието на чашите.
-По правилата на етикета именно толкова трябва да налеят- една трета от чашата-отбелязва Воронецкая.
-Но не и в Грузия- тук всичко трябва да е по много.-не се дава Спиваковский.
Въпреки това не доливат вино в чашите.
23:15
На улицата става не само тъмно, но и хладно.За да не замръзне възрастна дама от масовките танцува валс.Само Толстоганова се е сгушила в палтенце.
-Пригответе се за снимките.Събличаме актьорите- раздава се командата на втория режисьор.
Но тя се оказва преждевременна- камерата още не е готова.Актрисата с недоволен вид моли да и върнат палтото, но веднага след като го облича обявяват отново начало на снимките.Налага и се отново да се съблича.
Независимо от всеобщото желание по-скоро да се освободят, снимките малко се проточват.Първо причина за това става плешив дядо в костюм на келнер, който стои до главните герои и изобразява бурно общуване с другите актьори от масовката.Воронецкая в началото не му обръща внимание, а след това разбира, че един келнер не би трябвало да се държи така.Той трябва да разнася ядене и напитки, а е да говори с гостите за всякакви глупости!
Съгласяват се с тази забележка и бързо сменят келнера с друг артист, облечен във фрак.Сега вече могат да снимат!
Но режисьорът още не е успял да каже “Камера!” когато над небето над Нескучний сад започва гръмък фойерверк.
-За това се е постарал нашият пиротехник.-коментира забавното съвпадение операторът.
Останалите членове на снимачния екип се любуват на разкрасеното от фойерверките небе.
23:25
Това продължава доста дълго.За да не губят време и да не студуват актьорите Воронецкая предлага да продължат снимките независимо от фойерверките.Те утихват, но чак към края на втория дубъл.Всички облекчено въздъхват.Но е рано да се радват, защото димът от фойерверките се сгъстява.
-Да, ето за какво отиват парите, вложени в московските банки-продължава да коментира операторът.
Но след 10 минути все пак снимат сцената.Тя продължава доста дълго и опираторът предлага на Воронецкая да снимат и едър план на Толстоганова.
-Тогава трябва да снимате в едър план и мен.-намесва се Спиваковский и хитро добавя-Това ли искате?
По вида на оператора става ясно, че той е направил това предложение без да помисли.Воронецкая също не настоява на едри планове.Така че отново да влиза в кадър не се налага на никой.Вместо това всички отиват да гледат заснетия материал.Докато техникът пуска касетата Спиваковский весело запява древен хит за “моето синеоко момиче”.
След което отбелязва:
-Нещо ме тегли към попа.
-Наслушал си се на валсове,-коментира Воронецкая.
И предлага на актьорите да снимат още една мъничка сцена и след това със спокойна душа да се заемат със заслужения обяд (или по-скоро късна вечеря).
23:45
В последната преди вечерята сцена освен героите на Толстоганова и Спиваковский участва и разпоредителят на бала.Той обявява на събралите се за конкурса:
-Победи дамата с жетон номер 15.-И се спуска в залата да я търси.
Естествено кралица на бала се оказва главната героиня- Софи Пшебишевская.По сценарий мъжът и е много недоволен от това.Той хваща жена си за ръката и я моли “веднага да свали” щастливия номер, за да не я забележи разпоредителят.Въпреки това той вече е близо...
-Той идва при теб, моли те да не се вълнуваш и те извежда на сцената- обяснява мизансцената Воронецкая.-А ти, Вика, хвърляш палтото си на стола и отиваш след него с непонятно настроение.
Сцената е сложна, емоционална, затова актьорите я репетират няколко пъти.И всеки път Спиваковский повече нажежава страстите- все по-силно дърпа жена си, все по-високо я моли да свали номера.И все по-достоверно изобразява недоволство и вълнение.
Виктория също играе добре, но забравя за “техническите детайли”.Т.е. за палтото.В първия дубъл тя така си и отива с него на сцената,а във втория се сеща на средата на пътя и се връща да го даде на мъжа си.Необходимо е тя да го хвърли на стола, защото в следващите сцени, които вече са заснети, то виси на гърба на стола.
Най-накрая актрисата успява да се справи със злощастното манто.Преди началото на снимките Воронецкая я моли да не се увива много с него.
-Криеш се като старица!
И лично поправя мантото, за да не скрива красиво изрязаното деколте на актрисата.
Нередности във външния вид се намират и у Спиваковский:
-Мустакът ми се отлепи!-съобщава той радостно на гримьорите.
-И на мен също!-поддържа шегата операторът.
Но шегата се оказала истина и се наложило бързо да залепят мустака на място.
Самите снимки преминаха без инциденти, ако не считаме поведението на масовката, която по време на първия дубъл не реагира по никакъв начин на заявлението, че някаква дама е победила.Но получавайки забележка от режисьора, “дамите и господата” започнали с голям интерес да наблюдават сценката с участието на главните герои.И тя действително се получила “жива”.
Което искрено пожелаваме и на самия филм...
Отчасти Дориан Грей,отчасти Калигула и съвсем малко барон Корф от "Бедната Настя"-такъв знаят днес зрителите Даниил Страхов.Но както уверява жена му-Мария Леонова,в живота той е пълна противоположност на своите герои.
-Маша,Дани сега се снима почни по цял ден.Как преживявате това?
-Аз действително не го виждам вкъщи.И признавам си,трудно ми е.Разбирам,това е работа.Той често ми звъни през деня,а вечер обсъждаме как ни е минал деня.
МАРИЯ -Как протича един Ваш ден?
-Сега разполагам със свободно време.И определена част от деня,посвещавам на дома.Миналата година се учих да дизайнер на интериора..Влязох в ролята на декоратор,оформях домовете на Стария Арбат.Но основната ми работа е театъра.
-А как Дани се отнася към вашето занимание с дизайна?
-Положително,всячески ме подкрепяше.Но когато трябваше да избирам между театъра и дизайнерската дейност(ученето съвпадаше с репетициите),избора дойде от само себе си.
-А съвпадат ли вашите мнения за уют?
-Дани напълно се доверява на вкуса ми.Занимавам се с гардероба му.Когато се срещнахме,елегантния костюм му беше всекидневното облекло.Много време мина докато го накарам да ходи в маратонки,дънки,спотни якета.Сега той с удоволствие нови това,което му купувам.
-В други неща ли той толкова бързо се подава на преубеждение?
-Аз никога не съм се старала да влияя на неговото мнение.Просто казвам моето.Той ме изслушва,а решенията винаги си ги взима сам.И той в отношение към мен,никога не настоява за нещо.
-Той внимателен човек ли е?
-Да.И много точен.Ако обещае нещо,винаги го прави.Ако не е уверен,то винаги казва "Ще се постарая,но не мога да обещая на 100%"
-Дани прави впечатление на рационален и предпазлив...
-Той е мислещ човек.Ако аз съм емоционална и отначало ме изпълват емоциите,а после започвам да мисля,то той е по-хладнокръвен.
-Но мъжете-актьори по силата на професията са по-емоционални.
-Това на него почни не му е наложило отпечатък.Той е затворен човек,както и аз.
-Той всичко ли споделя с Вас или от него може още много да се "извлече"?-Считам,че ако човек иска да разкаже нещо,той го разказва.
-Отдавна ли се познавате?
-Осем години.Дани дойде при нас в Щукинското училище от Мхат.
-Веднага ли се забелязахте?
-Той казва,че се е влюбил от пръв поглед.А аз въобще не го забелязвах.
-А той какво правеше за да го забележите?
-Всичко се случи от само себе си.Срещахме се,когато бяхме втори курс в института.После се разделихме.После се срещнахме,когато и двамата попаднахме в театър Гогол.
-И скоро се оженихте?
-Не.Живяхме заедно 4 години.
-За вас важно ли беше официалното оформяне на вашите отношения?
-Никога не съм мислила особено за това.За мен главното е отношенията ни.Просто в един момент и двамата разбрахме,че сме готови за това.
-Познавате ли го докрай?
-Мисля,че не.Така както и той мен.Считам,че не трябва да го познаваш докрай,дори да си с него цял живот.
-Ревнива ли сте?
-Да,но се боря с това.Най-главното е да се доверяваш на човека.Дани също е много ревнив.В това си приличаме.
-Но вие сте била длъжна да бъдете готова към това,че ще ревнувате просто,защото той е много красив...
-С идването на Дани в курса,сред момичетата настана оживление.Аз не разбирах с какно е свързано това,защото тогава не го считах за красив.Въобще за мен мъжката красота няма значение.Струва ми се,че в мъжа са много важни хармонията на външния и вътрешния свят.Но това вече много лошо го помня.Изобщо имам чувството,събитията от института изобщо не са се случвали с мен.
-Искате ли да играете заедно с Даниил?
-Не.Макар е сега играем в ГИТИС в спектакъла "Безотсовщина" по чеховския "Платонов".Дани-Платонов,а аз съм Анна Петровна Войницева,генералния режисьор Сергей Голомазов ми предложи да изиграя тази роля,и аз без да се замислям казах "да".
-А защо отначало отговорихте с "не" на въпроса относно съвсеместната работа?
-До край не мога да си обясня.Просто чувствам,че не искам.
-А на снимките в Петербург не отидохте?
-Не считам,че на снимки или на гастроли трябва да взимаш семейството.Това пречи на работата.
-Той щедър ли е?
-Много.Мисля,че най-ужасното качество в един мъж може да е жадността.Когато започнахме съвместния си живот,фактически нямахме стредства.Но той и тогава можеше всичко,да вложи всичко което има за някакъв подарък,който иска да ми подари.Това е останало в него.Той въобще е отзивчив и добър човек.
-Не е ли претенциозен?
-Не.Незнам нито едно нещо,което той не би ял.А обича всичко,започвайки с борщ с чесън,до печено месо със задушени ребърца.
-Как се отнася към това,че вкъщи не е почистено или няма обед?
-Въобще не се случва такова нещо,защото в този смисъл съм много внимателна.Макар,че по-рано греих с това да си разхвърлям работите.Той ме отучи от това,а сам се научи.Ние с него си разменяме някои навици.
-Но основно си приличате?
-Започнахме да си приличаме по много навици,маниер на говорене,дори гримасите.
ДАНИИЛ -Даня,когато Вие се включихте н този маратон под името "Бедната Настя",подозирахте ли че ще е толкова тежко?
-Общо взего го съзнавах.Считайки театъра и още два проекта.
-А с Маша обсъждахте ли участието си в този проект.
-Естествено.Имахме многодневно семейно събрание.Разбирахме,че подобен проект е първият в историята на руската телевизия,и при всичките тези съблазни в него оставаха много въпроси,но които си струваше да се отговори,преди да се захвана,в това число и дива заетост.
-А отрицателен момент е било и това ,че ще се виждате рядко?
-Да.Например,само когато Маша две седици беше в Париж.И за нея не беше голяма разликата в това къде е: там или тук,тя по прицип не ме вижда.А на мен,определено ми стана по-добре, когато се върна.
-Защо Маша не дойде с вас на снимките в Петербург за "Бедната Настя"?
-Никога не съм я взимал с мен,когато отивам някъде на работа.Всички актьорски пътища си имат някаква особеност.При удачно стечение на обстоятелствата се събира едно много хубава компания от хора,свързани с работата.Възниква атмосфера на приятелски отношения.Всички си дружат,но го правят за това,за да се получи добър резултат.Незнам,възможно ли е смесването на жанровете.А ето например,на международния кинофестивал във Вършава взех Маша.Беше страхотно.
-Маша каза,че вие и двамата сте ревниви...
-Навярно.Най бурната ми проява на ревност е да изляза от кожата си.
-Предпазлив човек ли сте?
-Считам се достатъчно разумен,но въпреки това често постъпвам въпреки внимателността.Правя го съзнателно,имайки някаква вътрешна представа за това,как трябва да се постъпи.
-А можете ли да се наречете педантичен?
-Общо взето съм педантичен.Но моята педантичност не се явява пълна.Понякога се проявава,а понякога напротив,съм разсеян човек.Много често забрявам,но никога това което е свързано с работата.
-Вашата кариера засега е по-удачна от тази на Маша.Опитвате ли се да и помагате?
-Затова никога не сме говорили.За да обсъждаш такива теми трябва да имаш реални възможности.Честно да кажа,не мога да си представя как отивам например при Акопов и му казвам,че ще се снимам само ако вземе Маша.За мен това е невъзможно психологически.Това не значи,че не искам да й помогна.И съм абсолютно уверен в това,че Маша е много по-талантлива от мен.Въобще считам,че винаги някакъв преврат в кариерата или в съдбата се случва съвършенно неочаквано.
-А Вие бихте ли искали да играете заедно с нея?
-Защо не?Ние заедно вече играем във "Безотсовщина".Вярно,сложно ни беше да свикнем един с друг на сцената,като партньори,абстрахирайки се от личните си отношения.
-Доколко ви съвпадат творческите вкусове и въобще мненията?
-По принцип вкусовете съвпадат,а мненията за пет години,заедно също започнаха да съвпадат.Достатъчно свикнахме един с друг.
-Прилики нямаше ли?
-Един Бог знае.Когато хората започват да се срещат,на тях или им се струва,че много си приличат,после се оказва,че това съвсем не е така,или отначало не си приличат,а после намират някаква обща точка.Или събитията се развиват по третия вариант на сценария.Всяка семейна двока това си е отделна история,и тук няма общи правила.
-Маша-любов от пръв поглед ли беше?
-Да,Маша я забелязах веднага.
-Но до Маша сте се влюбвали?
-Да.Много често се влюбвах,макар че любовта си намерих доста рано,на 18 години.Но не мина не една година,докато бъдем заедно.
-А решението да се разпишете взаймно ли беше?
-Сложно ми е да кажа,кой беше инициатор.Забравям детайлите.Помня само,че отидох в граждаството и съветвах Маша да не извършва необмислени постъпки,като специално обръщах внимание на минаващите жени,общо взето всячески се опитвах да и покажа,че до нея стой недостоен за вниманието и мъж.
-Маша каза,че вие не вършите домакинска работа,освен пазаруване?
-Не съм във възторг от магазинните ми походи.Но още от съветските времена ме ужасяваше жена с тежки чанти,които влачи от магазина до вкъщи.Изпъкналите вени на ръката са достатъчно ярък спомен от детството.
-Маша каза,че е повлияла на Вашият стил на обличане.А на вас харесва ли ви как се облича тя?
-Да.Единственото,което не ми харесва е това,че не обича да носи полички.Разбирам,че е неудобно,но все пак красиво.А стилът "унисекс",все пак като мъж ме дразин(тук по-точната дума не е дразни,а възбужда,но все пак така пише)
-Какво в Маша ви възищава повече от всичко?
-Маша е толкова хармоничен и при това толкова душевно близък до мен човек,че тази вътрешна близост ми е по-скъпа от всичко и се явява най-ценното в нашите отношения.
какъв е смисъла?незнам доколко е трудно да се спрат цигарите,но съм останала с впечатлението че той пушеше много,и ако найстина ги е отказал то сигурно доста му е коствало 
но аз съм малко песимист защото съм чувала че върлите пушачи просто така не могат да ги оставят и след време пак пропушват 
