Go to footer

Пропустить


Результатов поиска: 163

Вернуться к расширенному поиску

"Щирлиц-Фигирлиц...бла-бла-бла"

(Интервюто се провеждаше на снимките на филма "Исаев" в почивките между дублите)

-Даня,снимките на Исаев вървят от много време,може да се каже,че са пред финалната права.Какви са усещанията-насъбрала се е умора или нещо друго?
-Умора няма никаква,има усещане на лека,преминаваща в тежка тъга,защото тази работа завършва и с всеки снимачен ден края е все по-близо и по-близо.Защото човешкия и актьорски опит,който придобих по времето на тези снимки е сложно да се оцени.И ето скоро всичко ще завърши,и неволно си задаваш въпроса-а аз какво трябва да правя понататък?Утре трябва да се събудя,да позвъня на Урсуляк и да кажа "Ами кога е продължението на банкета?"Разбирам,че не мога да направя така,всеки от нас има отделен живот,в това число и творчески,но това богатство на краски,тази свобода,тази,в добрия смисъл на думата,интимност на площадката,която умее да създава Урсуляк,тази псевдолекога,с която той разработва всяка роля-всичко това е голям подарък с който не знам,какво да правя после...с всичкото това богатство придобито тук.Това е достатъчно тъжна актьорска история,когато се снимаш в лошо кино се избавяш от него с радост,а после плачеш на премиерата(смее се)А когато се снимаш със страхотни режисьори трудно се връщаш в реалността без тях...И тези неща са неизбежни,но нищо не може да се направи.

-Да.И все пак нега да се опитаме да погледнем малко напред.Макар и на човек да не му е дадено да предвижда,но..Даня,ще се снимате ли в продължението на "Винаги говори винаги"?Има слухове,че създателите в петия филм се канят да върнат вашия герой-Грозовский.
-Мисля,че тези слухове са започнати ако не от жълтата,то от булевардната преса.Края на този персонажна съдба на Грозовский именно и затова се случи,защото аз исках да завърша тази история,тъй като,по мое мнение,повече за този персонаж нямаше какво да се разказва.А безкрайно да се повтарят старите неща не считам нужно и интересно за себе си.Друг е въпроса,че историята се продължи,и те с успех и много професионално продължават цялата тази бъркотия,но така или иначе аз,за себе си,завърших тази епопея.Струва ми се,че няма смисъл той да възкръства,това вече ще бъде прекалено,той така или иначе достатъчно неугледно излезе от тази история,за да се появява по същия начин някакъв "Излязъл от ада,шеста част".Ще се получи пълна глупост,затова се надявам,че това действително са "слухове" и продуцентите по никакъв начин няма да провокират тези разговори.

-Даниил,а ваши нови театрални работи,могат ли да се очакват?
-Да се чака,за съжаление,няма какво.Възможно е,когато завърши "Исаев"а икономическата криза да продължи,не е известно,какво ще се случи с киното.Вероятно през 2009 ще изникне някаква работа,но не мога нито да обещая,нито да казвам някакви автори или продуценти,или каквото и да е било название.

-Но надеждата си остава?
-Надеждата винаги остава,още повече,че аз никога не съм казвал,че театъра не ми е интересен,той винаги е бил важна част от професията.Така се стичат обстоятелствата,че няма какво да се играе.Това,което ми се предлага,по едни или други причини не съвпада с моите интереси.А просто да си устроя "разходка" по страната нямам нито желание,нито възможност,защото в "Исаев" съм достатъчно зает.

-Говорим за това,което ще бъде после...
-Ако започне след "Исаев" ще бъде просто глупаво.Струва ми се,че трябва да се набера с търпение,и аз и зрителите.За "Съдебна колонка" вече няма да говоря,нея навярно дружно я погребаха в Централната телевизия.

-Със "Съдебна колонка" въобще се случи дедективска история,гледат я в Украйна..
-Знам,че в Украйна пуснаха 12 серии,в Сърбия,Израел.

-А те колко са?
-Дванадесет.

-Тоест всичко,което е снимано,са го показали?
-Това,което е снимано,не го показаха,ако говорим да руската телевизия.Не знам,с какво е свързано това,възможно,с достатъчно плътната телевизионна мрежа на нашата програма.Когато гледаш сериала на ДВД,това е едно,а друго е когато го гледаш в програмата,виждаш резонанса или неговото отсъствие,когато виждаш рейтинга,сам разбираш дали е попаднало в подходящото време или не.Докато премиерата не бъде факт ми е сложно да съдя за крайната ценност на този сериал.Но го снимахме много честно и истински,и ми се иска само да се надявам че,както се казва,срока му на годности няма да мине,че той няма да загуби свежестта си.Цялата история е построена леко,на атмосфера,на такъв ироничен хумор,не знам,трудно ми е да съдя.Там не всичко е сериозно,и това настроение,което трябва да се улови,лесно може да си отиде,ако му мине времето.Но,както изглежда Първи канал имат толкова плътен график,че не могат да намерят нужното време.Не мога да предполагам,в даденото отношение нямам никаква информация,точно както и вие.

-Аз гледах "Съдебна колонка" и имам усещането,че тя ще бъде интересна и при второто гледане,когато вече знаеш,кой е убиеца и дедектива за теб не е дедектив.Благодарение на вашия дует с Олга Павловец,който е изигран по актьорски "вкусно" и по човешки много интересно.Към тази история ми се иска да се връщам и дай Боже да има високи рейтинги и повторения.
-Да даде Бог не само повторение,но поне да има примиера.Що се касае вашите думи,много ми е приятно.Отначало,когато всички ние се съгласяхме на цялата тази история,се договорихме,че освен дедективната линия,преди всичко ни интересуват тези лични взаимоотношения,които не са Бог знае колко сложни,защото в четирдесет и две минутна серия е невъзможно да се покаже всичко.Не върви в такъв телевизионен формат някаква дълбока психологична разработка на тяхните взаимоотношения в семейството,а и с кучето.Главната ни задача в пилотните серии,а и понататък така тръгна,да намерим някаква добра,вярна интонация,за да не е скучно да се гледа.В това да има някаква дори не истина,а мечта,приближена към истината,защото е разбираемо,че такива идеални семейства,двойки не съществуват.Това дори не е семейство,когато нямат още деца,нямат официални отношения.От татко идва добрия апартамент,всичко им е добре,просто идилия.
В тази бонбонена история,да намериш своята ирония,своята болка(например в серията за ветерана) и при това максимално честно да направиш тази лъжа истина,ето такава беше задачата,ако се е получила,ако сме постигнали някакъв успех,то слава Богу.

-Завършвайки разговора за "Съдебна колонка" ми се иска да поговорим за вашият герой.Той в първите серии е заявен като такъф тюфяк(има се предвид мъж,които винаги отстъпва пред желанията на жената,мързелан),на когото началството му пречи,невестата строи,и който по силата на своят характер и интелигентност не може да възрази за нищо.Към средата на филма,към финала той става такъв,да не кажа Джеймс Бонд,но уверен в себе си мъж,който поневоля му се налага да поема отговорност за своята лекомислена невеста.Това изменение е построено от режисьорите или ваше решение?
-И едното,и другото,и третото.Тъй като режисьорите се сменяха,всеки от тях имаше свое представление за главните персонажи.И усещането в кадър се променяше,защото всеки от режисьорите внасяше в историята нещо от себе си.Към всичко пречислено, аз разбирах,че при цялата вертикалност на сериала,всъщност герои не трябва да се променят,че трябва във всяка история да намираш някакви граници на себе си,да бъдеш различен.И така се получи(все още сериите се пренареждат,сега стоят по друг наин,не така както се снимаха,а в друга последователност),че от история към история това псевдоизменение на характера присъства,но всъщност няма никаква промяна.Просто във всеки герои има тюфяк,а във всеки тюфяк има герой,и всички хора са много различни.И видимо вертикалността на историята позволява на всеки герои да се завърта по пет градуса от остта си,и актьорското възприятие се променя,и той може всеки път един и същ персонаж да го вижда малко по-различен.В това има удоволствие,може да се каже и така.Съгласявайки се на тази работа,аз като актьор експериментирах с този формат.Беше ми интересно да обръщам себе си на тези пет градуса.Не както в "Бедната Настя",където трябваше да обръщам героя си във всяка серия по половин градус,тъй като те бяха сто двадесет и седем,и ти вече не знаеш по какъв начин да се извъртиш,че да изиграеш нещо ново.Това е друг формат,други правила и тук има свое удоволствие,свой интерес.За "Исаев" не говоря,тук вече е съвсем различна историята.Не си играеш с формата,играеш с режисьорите.

-Ако построим най-обикновена скала на жизнени ценности,какво за вас ще бъде на първо,второ и трето място?
-Имате в предвид,работа,семейство..да?Ой...ами как да ви кажа...Душевната истина,ако може така да се каже,която включва в себе си и семейните ценности и професионалната честност.Тук се изключват такива понятия-това е опасна работа,и е лесно да се заиграеш в него,затова мисля,че скоро ще се разделя с такива въпроси и отговори.Но да го кажем така:този перфекционизъм който изпитвах на младини,в съвсем младите години и учението,и първите работи,това време безвъзвратно си замина,и не считам за правилен актьорския фанатизъм.Това е лесна професия с голяма отговорност.Актьора е длъжен лесно да прави работата си,но при това да разбира,каква отговорност носи с пърхането си от цвят на цвят,каква отговорност за всичко,което прави.

-Отговорност пред близките,пред зрителите?
-Пред зрителите,пред сабият себе си като художник.Ръкописа се продава много лесно,а да се върнеш на някаква позиции,самоуважение...Лесно е да говориш истината на себе си,когато нямаш какво да криеш от самия теб.А когато целия си в затрупан от условности:аз ето тук ще скрия нещо от самия себе си,ето после много сложно ще се върна на правилния път.

-"честност"-това ли е определящата дума?
-Мисля,че да.Даже ако разбираш,че така или иначе не си ангел,и че всеки човек си има някакви пороци,свои недостатъци.Не трябва да бъдеш и още повече да се преструваш на идеален,това навярно е един от главните пороци за актьора.Трябва,в краен случай,в това да бъдеш честен към самия себе си.Да не лъжеш поне себе си.Самобичуването-вижте ме,колко съм лош и такъв ще бъда,обичайте ме такъв какъвто съм,това е същото.

-Даниил,едно време,вие сам си го спомняхте,имаше пауза,имаше период в който не бяхте търсен.Не ви пожелавам,разбира се,но професията на актьора е такава,днес работиш,утре мълчиш.Не се ли боите?
-Боя се,но тук няма път назад.Приемаш някаква правила на съществуване на самия себе си.Ако съм решил за самият мен,че освен паралелно с Урсуляк няма да работя никъде другаде,то трябва да бъде така до край.Ще се боя после,когато завършим снимките,тогава ще започна да се боя,напълно съобразявайки се с моята фамилия.Разбирам също,че колкото по-успешен е "Исаев" толкова по-малко работа може да имам в бъдеще,може да има и такъв обратен ефект.Има маса вариант на това,как ще се развият събитията.Но както се развият,така ще се развият...

-Тоест,както бяхте фаталист по отношение с ролите,такъв и си оставате?
-Дори мисля,не само по отношение на ролите,но и в отношение на някакъв път,защото както каза Валерий Баринов в програмата на канал "Култура"-"Апокриф"-"Какво преживяваш-ще бъде така или по друг начин...Ще бъде така както ще бъде и не иначе"Запомних тази фраза,някак си ми остана в главата,защото навярно съответства на някаква моя вътрешна представа за това,как протича нашия живот изобщо.Друга е работата,как ще се държим в този живот,как ще я отразяваме в самите нас,как ще реагираме на нея,какви кръгове ще се образуват във водата,от хвърления от нас камък.Но, водата ще си е такава каквато е била до нас и след нас.Живота ни в тези специални възлови събития,вече е разписана.В това съм убеден.Но ни е дадено да знаем това,и всички науки или псевдонауки,свързани с това,които позволяват да погледнем от другата страна на вратата,затова и не се признават от църквата и всякечски се осъждат от нея,че ние не трябва да знаем,какво и кога ще се случи с нас.

-Даниил,хайде да поговорим за нещо по-леко.Имате ли пристрастия в музиката,в цветята,ароматите?
-Не мога да кажа,че съм безпристрастен човек.Моите музикални интереси с лекога се сменят в зависимост от настроението,града,в които се намирам,от културата,от която в дадения момент се вълнувам.Туко що идвам от Италия,където Челентано е роден баща.При всичко това имам някаква непреминаваща любов,ако говорим за руски рок-това е групата "Кино".С времето,с промяната на вътрешните пристрастия,той,имам предвид Виктор Цой,си остана на топовите позиции.Към него могат да се пречислят,ако говорим за рока-Земфира,Сурганов отчасти,Сплин.

-А "Снайпери"?
-Те в по-малка степен.Те имат удачни,хубави песни,но както "Снайпери",така и Сурганов ме изморяват със своята сериозност по отношение на самите себе си.С радост мога да прослушам един път диска,но после го отделям от касетника,от време на време мога да се връщам към него,но да "забия" на него,както мога да "забия" на песните на Земфира,с тях не се получава.

-А ходите ли на театър,гледате ли работите на колегите?
-В дадения момент постъпвам като класически режисьор,не гледам работите на колегите.Това не е позиция,просто в дадения момент така се стичат обстоятелствата.Възможно,когато завърши работата над "Исаев",тогава ще имам много време,тогава ще тръгна по театрите да гледам,къде са "избягали" партньорите в своите тропически търсения и кого трябва да догонвам,да се уча от тях.Въобще,не обичам много да ходя по театри,и знам,че това не е правилно.Но по-рано ме болеше главата,когато гледах чужди спектакли.Дали затова,че актьорски се отключвах към този процес:ако ми харесваше,започвах да завиждам,ако не ми харесваш,започвах да боледувам,седнал в креслото,без да имам възможност да се включа.Винаги главата ми страдаше от това,което ставаше на сцената.Възможно нещо в мен се е променило и е време да отида да погледам.

-А какви филми гледате?
-Те са толкова много.

-Гледате само това,което е на премиера?
-Не защо.Много обичам старото кино,обожавам пиратските копия,вярно сега са съвсем малко,а по-рано можеше за 100-150 рубли да си купиш сборник на Орсон Уелс,Бертран Блие и т.н.Обичам всичко това,вкъщи имам кутии с такива дискове,десет процента гледано,останалото "погребано".За мен,ако става въпрос за някакво пасивно прекарване на времето,това е да открия "вълшебната кутия" и да взема поредния диск и да гледам филм-хубав или лош.

-Тоест лова като отдих,вече е в миналото?
-Да лова наистина е в миналото,действително ми е жал за животинките.(смее се)Сега фотолов.Лова като сериозно увлечение не ми потръгна,а да ходя с оръжие един път в годината-просто е смешно,само да плаша врабчетата.Отношението към живота на животните се промени.Това не значи,че осъждам ловците.Не виждам нищо осъдително в лова,ако не е бракониерство,не е игра,когато стоиш,пиеш водка и стреляш по лос или глиган.Отношението ми към лова си остана съвършено спокойно.Просто ми стана неинтересно и не ми се иска да убивам никого.

-Отношението ви към официалния сайт не се ли промени?
-какво значи,дали се е променило или не?Там ситуацията беше,че хора,които помагаха да се поддържа този сайт,го поддържаха технически и творчески,никой не умалява тяхните заслуги.Но във всяко творчество,рано или късно възниква необходимост от диктатура.Творческата природа влезе в противоречие с предварителната договореност.И тъй като домена принадлежеше на мен,то аз реших,че основополагащите решения са мои.Хората,които обезпечаваха творческата част,мислеха по друг начин.Общо взето,класически въпрос:"кой е хазайн вкъщи?".В някои отношения съм много жесток.В края на краищата го затворих и не съжалявам до ден днешен.Разбирам,че официалния сайт е постоянна необходимост да взимаш участие в работата,да контролираш.От една страна съм достатъчно аутичен,а от друга нелош приспособенец.И,когато виждам колко блестящо водите сайта dstrahov.com мисля "а за какво ми е официален сайт?Това е ваш сайт,ваше виждане,вашата представа за мен в крайна сметка.Прекрасно е,че той съвпада в основните моменти с моите представи,и това предизвиква уважението ми.А във официален уеб-документ засега не виждам необходимост.Колкото по-малко време хабя за някакви рамки с портрети,толкова повече време ще ми остава за друго.Вече година съм зает с Иваев,и какво трябва да съобщи моя официален сайт "Работя,оставете ме на мира!?"

-Даня,благодаря ви.С нетърпение ще очакваме примиерата на "Исаев",ще броим дните и месеците.
-Призовавам ви да не правите това,не е нужно да броите нищо,защото "Съдебна колонка" както я нямаше така и я няма.И по-лесно е да не очакваш,когато не следиш времето със секундомер то лети по-бързо.Не е нужно да чакате нещо свръх от това кино.Не говоря така защото мисля,че няма да се получи добре,а защото и така отношението към този филм ще бъде толкова нееднозначен при всички,във връзка с това,че всички ще сравняват с Тихонов,с Лиознова"бла-бла-бла","Щирлиц","Фигирлиц".И така в това ще има толкова сравнителни подтекстове,че дай Боже,те да не замърсят самото възприятие на филма.Този филм няма никакво отношение нито към Тихонов,нито към Лиознова,нито,като цяло,към Щирлиц.

-Това е историята на Исаев,която разказва Урсуляк.
-Която разказва Урсуляк.Съвършено вярно.
от SladUranka
Пн 02 мар 2009, 21:38
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

ами може и да не е бил....в крайна сметка не е задължително да е идвал за да е пил ракия ;)
от SladUranka
Чт 11 дек 2008, 12:21
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

Кога е споменавал такова нещо и къде?
от SladUranka
Пт 21 ноя 2008, 22:14
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

Може и да е бил,нищо не е изключено... :o но не е споменавал никога,вероятно е било отдавна :?
от SladUranka
Сб 15 ноя 2008, 18:13
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

На фона на Щирлиц,аз съм момченце

Даниил,не се ли бояхте да изиграете разузнавача Исаев?Няма да избегнете сравненията с първия филм,с работата на Вячеслав Тихинов.
-Нашият филм не се опитва да повтори "Седемнадасет мига от пролетта" на Татяна Лиознова.И аз,опазил ме Бог,не се старая да попадна в органиката на друг актьор.Моя Исаев е момченце в сравнение с Щирлиц на Вячеслав Тихинов:до него има още двадесет години живот

Тоест ни чака кино,което не прилича на първото?
-Това ще бъде тънко и добро кино.И дори не за Исаев,като такъв.А за времето през 20-те години на 20 век.Трудно време за нашата страна,в което е нямало нито прави,нито виновни.

Знам,че в сериала ще е засилена романтичната линия?
-Да.Ако в "Седемнадесет мига" зрителя едва е догатвал какви чувства към жената се крият в героя на Тихонов,то в нашият филм ще се види как са се зародили тези чувства.Но най-главното и най-трудното за мен е да покажа състоянието на персонажа,който разбира-скоро ще му предстой да се откаже от любовта,от близките,миналото,та дори и от бъдещето.Да стане човек практически без корени и роднини.

Аз не съм Корф,а Исаев

Говорят,че сте започнали да снимате филма в Севастопол направо с финалните сцени.Навярно,това е внесло допълнителни сложности в работата?
-Знаете ли,киното почти винаги е устроено по този глупав начин-ти си длъжен да можеш да се включиш във всеки епизод от сценария.Но да снимаш финал за един ден е невъзможно,още повече за 16-сериен филм.И ние снимахме в Севастопол в течение на два месеца не само финалните сцени,но и много епизоди от втората част на филма.Тези,които се случват в града,на природа.

Режисьора Сергей Урсуляк е събрал достатъчно силен актьорски отбор-Михаил Пореченков,Константин Лавроненко,Андрей Мерзликин..
-Колкото по-силни са партньорите,толкова работата става по-лека.Особено ако до теб е режисьор,контролиращ ситуацията.Разбираемо е, че артистите в много са като "маймуни".На първо място това се касае не изброените по-горе от вас персони,а лично мен.При това всеки актьор в силата на спецификата на професията влачи одеало на себе си.И само режисьорът може да балансира всичко и вярно да постави акцентите.За Сергей Урсуляк авторитетите не са важни,той не позволява на никого на площадката да прави някаква своя игра.Затова е лесно да се работи над филма.

Бяхте казали:ако работата не се отдава,това ще бъде ваш личен провал.А ако се отдаде то клеймото "Исаев" и за зрителите и за режисьорите ще залепне за вас дълго време.Това плаши ли ви?
-При утвърждаването на ролята премислих всички варианти.И последния също.А и аз вече имам опит,когато те асоцийрат с изигран от теб герой.Първите четири години след "Бедната Настя" всички ме възприемаха като Барон Корф.Помня,дори един човек каза "Заради теб негоднико,купих втори телевизор!Жената не може да се откъсне от вашата "Настя",а аз имам да гледам хокей!".Така че,по-добре да се купи втори телевизор за Исаев.

-Вие често играете военни.Това съзнателен избор ли е?
-Видимо е,че моят външен типаж сега е търсен в киното именно така.А въобще,темата за човека по време на войната е дълбока и на мен ми провървя с режисьори,които снимат за нея(Александр Рогожкин,Андрей Малюков).Но аз с удоволствие бих изиграл някой глупак в комедия.Уви,не ми го предлагат.

В детството си сте били домашно момче или уличен хулиган?
-Хулиган не съм бил.Моете семейство,възпитанието не ми е позволило да се отпусна по ниско от определеното ниво.Теоретически и географски(живеех в района на Измайлово)това можеше да се случи,отчитайки и времето в което живеех.Всичко можеше да свърши и по друг начин,но Бог беше милостив.А и аз никога не съм имал желанието да изляза на улицата с целта да се бия с някой,който върви срещу мен.

Говорите,ако не би ви позволило семейството,а какво е било семейството ви?
-Мама-психотерапевт,татко-филолог лингвист.Но той отдавна емигрира в Америка,живее в Бостън,издава списанието "Paleoslavica".

Кога излязохте от родителска опека?
-Навярно,на 15 години.Родил съм се през 1976,а през 91-ва цялата страна изведнъж стана самостоятелна.И за мен започна псевдовъзрастен период.Аз се влях в това броуновско движение,в което се намираха както всички умове,така и най-големите глупаци.Жаждата за впечатления,свобода,вярно,псевдосвобода,която цареше тогава в Москва...Всичко това,разбира се,повлия на моето битие,което плавно продължаваше и в студентските години.Периода след 30-те години,който аз считам за пърноначален етап на зрялост ми харесва доста повече.

Тридесет годишнината е станала за вас важен етап в развитието?
-Не.Не е било това да се събудя на другия ден след като съм навършил тридесет и да съм възкликнал "О!Колко голям съм станал!"Всичко се случва постепено.Навярно,това е било началото на прословутата криза в средна възраст.Тя започна на 30 и често не завършва дори и на 40 години.

А защо вие,толкова неориентиран, сте отишли в театралния?
-И това решение е обусловено на времето в което живеех.Тогава всичко се струваше възможно.Страната още не беше поделена на нефтените долари,ваучерите,недвижимостта на Рубльовката.И тогава,слушайки за пореден път родителския въпрос "Даня,а ти изобщо какъв се каниш да ставаш?"аз помислих "А защо не и актьор?".И без това нищо не умея.А актьорството ми се струваше лесен начин за постигане на благополучие,слава и успех.Това беше неосъзнат избор,недълбок и дори бих казал-неумен.После разбрах,колко подводни камъни има в тази професия и с колко изкушения е пълна.

Сватба с пелмени

След година учение в МХАТ,сте се преместили в Щукинското училище.
-Да и там срещнах бъдещата си жена Мария Леонова.Макар че,ми се струваше,че във всеки случай щях да я срещна.

С какво ви покори Маша?
-Нашата история не се развиваше лесно.Студентска любов,после раздяла,после отново поява на отношения.Но е добре,че изпатанията не можаха на да разделят.

И все пак с какво ви е покорила?
-Това е сложно да се опише с думи.Просто виждаш човека и разбираш-твой е!Нещо ти щрака вътре,все едно се появяват пукнатини в механизма и се случва късо съединение.

Но сте се оженили почти пет години след запознанството?
-Аз почти веднага направих предложение на Маша да стане моя жена,но тя го прие чак след години.

Пищна сватба ли направихте?
-Не просто отидохме в гражданското.Родителите не искаха от нас банкет.А на нас не ни беше до церемонии.Върнахме се вкъщи след разписването,сварихме си палмени,заляхме ги със сметана и всеки отиде по своята работа.

Най-добрата почивка-на дивана.

И на сватбено пътешествие ли не отидохте?
-Не.Тогава не можехме да си го позволим.

А къде и как предпочитате да си почивате?
-Не обичам горещината.Първото,което питам туроператора,когато избирам място за почивка е дали има много съотечественици там,конкретно в моя хотел.Уморявам се от вниманието към себе си в Русия и когато съм зад граница искам да се чувствам спокойно.

Дружите ли със спорта?
Ходя на фитнес за поддържане на физическата форма.Много ми провървя с личния треньор-Александър Антонов.Той не е просто специалист по "Железата",но и добър психолог.Външния вид-това е част от професията ми.Впрочем,когато спортувам получавам удоволствие.Считам,че в известна степен е задължително да намеря това удоволствие.

А в кое е незадължително да го намерите?
-Преди се увличах по лова.А сега ми стана жал за животните,промени се отношението ми към убийството за лично удоволствие.Сега хобито ми е да лежа на дивана с книга или да гледам хубав филм.Имам голяма филмотека.

Вие неотдавна посещавахте курсове по кинодраматургия и киномонтаж.Искате да смените професията?
-Не,нямам такива планове.Това по-скоро е опит да запълня празнините в актьорското си образование,което считам условно.Постоянно изпитвам нужда да черпя нови знания,в това число и теоретически.

-Заради недостиг на знания ли ви се наложи да смените няколко театри,а после да напуснете театралната сцена въобще?
-Не,отначало с театъра имах напълно прилични отношения.Дори получих две премии,участвах във фестивали.Но всеки театър в Москва съществува в някакви рамки,свой дом.Аз промених четири театри,и всеки път влизах в нов дом,но в силата на много причини този дом така и не ставаше мой.А антерпризите,които ми се предлагат,не са интересни от гледна точка на драматургията и задачата "За какво сме се събрали?".Да на мен е сложно да се угоди,но съм такъв.И знам,че имам репутацията на капризен и твърде избирателен артист.По мнението на много колеги,амбициите ми не съответстват на моя статус.И са прави.

А в телешоутата-"Танци на леда","Цирк със звезди"-канили ли са ви?
-Да,но съм отказвал.Неприятно ми е когато артистите престават да бъдат артисти и стават шаумени.Отначало танцуваш,после водиш предаване и концерт,после пееш някаква песен,биеш колегите си и в края на краищата забравяш,че 4 години си учил за актьор и си мечтал да играеш Шекспир.Но разбирам-днес,за да не забравят актьорите, са длъжни да се мяркат на телевизора.Прав е Михаил Козаков който казал,че на съвременните актьори им е по-трудно да пазят някакъв баланс между лошата работа и истинското изкуство,отколкото на актьорите от неговото поколение.И все пак аз се старая да се занимавам с истински нужното.За да уважавам себе си.

Блиц-въпрос:
Ако беше цвят,то...
Черен
Ако време от годината,то...
Есен
Ако град,то...
Париж
Ако е животно,то...
Куче
Ако е писател,то..
Достоевский
Ако е безалкохолна напитка,то...
Минерална вода и зелен чай с мляко
Ако е алкохолна напитка то..
В Русия-водка,във Франция-вино,в България-ракия,в Унгария-сливовица,а в Германия-бира.Коняка може навсякъде.
от SladUranka
Вс 14 сен 2008, 21:27
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

Д:Днес на гости ни е прекрасния актьор,кравеца,Даниил Страхов.
В:престани да му правиш мили очички.
Д:Не правя мили очички.Гледам в листа,Вадик.Представяме филма на Сергей Струсовски "Блажена".А впрочем филма излезе или не?
ДС:Излезе,излезе.Общо взето не всичко е толкова лошо,колкото можеше да бъде,отчитайки,че темата не е популярна за съвременно представяне...
Д:А кой играе Блажена?
ДС:Карина Разумовская-забележителна актриса от Петербург.Впрочем това е любопитна тема,как да се играят хора с такъв начин на мислене.
Д:Имаше филм "Глупачка".Ако не бъркам това е...
ДС:Там всичко ...изобщо ми се струва,че режисьора се е заплеснал във физиологията.Така ми се струва.Сега не говоря за актьорската игра.Говоря да задачите.Тук трябваше да се изиграе това погранично състояние,когато ние ходим по улицата и не знаем,този човек с нас ли е или е някъде там...дали е побъркан или се прави.и това е най-сложното,и много голямо удоволствие за актьора.
Д:Тя справи ли се?
ДС:Аз мисля,че да.
В:Телефоните за връзка в студио (мисля,че няма нужда да ги пиша),естествено и вашите съобщения на форума също пристигат при нас.Даниил,отново личен въпрос към вас от Наталия.Кажете,Даниил,а вашата майка помага ли ви в професията.Майка ви е психотерапевт...
Тук Дани започва да издава някакви звучи подобни на хъркане(тоест въпроса е меко казано тъп и изтъркан)ДС:този въпрос ми го задават с една плашеща периодичност и вече започвам да заспивам.
В:И все пак е хубаво,когато имаш личен психотерапевт
ДС:Майка ми не ми е личен психотерапевт,а ми е просто лична като майка.Както хирурзите не могат да режат близките си,същото е да се занимаваш с психотерапия в домашни условия.
В:Мисля,че Наташа получи достоен отговор на своя достоен въпрос.
ДС:Извинете Наташа,но така или иначе реакцията ми е такава.
В:Да се върнем към филма,кой още се снима?
ДС:Карина Разумовская,Виктор Тареля,имаше детски актьори,украински,киевски актьори.Снимаха се много,много достоини хора и всички те,вече навярно не трябва да говоря в превъзходна степен за това,но всички те обкръжават Карина,защото общо взето това е нейното общуване с останалия свят.И всички ние играхме останалия свят.
Д:Въпрос от Вика.Даниил,преди 7 години вие говорихте,че ролите идват при нас навреме.За днешно време,тази роля на Роман,такава отрицателна,актуална ли е?Впрочем,отначало аз също ви попитах,но вие така ми се нахвърлихте,че се изплаших от вас
ДС:Не съм ви се нахвърлял,и моля ви не се страхувайте от мен!Относно актуалността на тази роля,трудно ми е да отговоря на този въпрос,ако филма и едва едва се е добрал до зрителя не загуби своята актуалност,ако тя не закъснее за своя ден и час,значи и при мен всичко е наред с тази роля.Ако е друго...ами "C'est la vie!"
Д:Има ли роля за която съжалявате?
ДС:Има.
Д:Няма да кажете?
ДС:Не,разбира се.Макар че,всъщност мога.Не не мога.(всички се смеят)Няма да кажа,защото по тази начин не само ще започна да се занимавам с самоунищожаване,но и..
В:Тоест всичките работи са добри.
ДС:Не,аз вече казах,че не за всичко спя толкова спокойно,както при филми с които мога да се гордея...но такъв е нашия актьорски живот.Защото не винаги можеш да познаеш ролята,не винаги можеш да познаеш не само режисьора,режисьорът може да бъде невероятен,но твоите отношния с него може да не се получат...
Д:А вие конфликтен човек ли сте на площадката.На мен действително ми се струва,че както Вадик каза "Тихите води са най-дълбоки".Вие сте емоционален.
ДС:Емоционален съм.
В:Вътрешно емоционален.
В:Да му дадеше глас.
ДС:За това вероятно ще се сдържа(смеят се)
Д:Но да направите скандал може.Да се борите.
ДС:Знаете ли,по-рано много спорих с режисьорите.Отстоявах.Ето в частност със Сережа Струсовски просто ...той дебютант и аз такъв в киното.Ужас!Как се обиждахме.А после разбрах,че въобще това е безмислено.Работата е в това,че творчеството не се измерва с годините.Не знам.Преди пет години аз бях никому неизвестен,бях абсолютно нетърсен,седях си в Перово,в стаята...
Д:Ооо от Перово.Аз също съм от там.
ДС:Аз всъщност не съм от там.Но там имах стая.
В:А аз всъщност помня.Един път срещнах Даниил на стълбите на театър Гогол,той вървеше тъжен,с тъмни очила и никой не го познаваше,никой не му искаше автографи,аз помислих,да навярно...
ДС:Мислите,че съм бил тъжен за това?
В:Не но все пак...
ДС:Това е от гордост.(смеят се)
В:Актьорите често казват,че по-лесно им се отдават отрицателните роли.А на теб кое по-лесно ти се получава,отрицателните или положителните?
ДС:Ните е по-лесно,нито е по-сложно.Всичко зависи от огромно количество обстоятелства.От твоето собствено влизане в роля.От твоя контакт с режисьора.От това за какво е филма.От това какви са отношенията с партньорите.От това..да кажем,ще спрем ли на средата поради липса на пари или няма да спрем.От огромно количество всякакви фактори зависи.не бих ги делил.
Д:А знаете ли,аз сега ви гледам и си мисля.Всички актьори са малко или много късметлий,успешни и т.н.Участват във всички тези безкрайни проекти.
ДС:Не всички.
Д:Но много.
ДС:Но не всички.
Д:Вземете например сериала "Бедната Настя".От там почти всеки втори или ще пропее,или ще танцува,или на кънки,или се изявява в цирка.Къде сте вие Даниил?Имате такива фактурни данни!
ДС:Първо-не съм пластичен,не мога да пея,не танцувам.
В:На това можеш да се научиш.
ДС:Ако при другите се получава,то Слава Богу.Аз през това време се занимавам с някакви други работи,интересни за мен.Никого не осъждам.Всеки избира за себе си.За мен формата на подобно шоу на дадения момент е абсолютно неактуален.Не искам да осъждам хората,които приемат участие в това,защото са мои колеги,защо всички имат различни обстоятелства,защото някой в момента може да няма работа и се бои,че и утре няма да я има.Затова трябва да се разбере.
Д:А може още да се прославиш.Да станеш рекламно лице!
ДС:А може още и да се развихриш.
Д:Какво на вас не ви ли трябват пари?
ДС:Парите много ми трябват.
В:Стига.
ДС:Не,това е интересна тема за разтовор.Защо Вадим?
В:Аз те питах за часовника ти не ми отговори.
Д:Значи на вас ако ви предложат нещо такова няма да се съгласите?
ДС:Ако съвсем не умирам от глад,няма да отида.
Д:Това е интересна позиция.Струва ми се,че ти си един от малкото,който толкова категорично заявава.
В:Даша,аз също няма да отида.
Д:А аз ще отида.Викайте ме,викайте ме.
В:Но теб никой не те кани.
Д:Викат ме,но ме е страх с кънки.На това ме поканиха.Това е много страшно Вадик.
ДС:Знам няколко актьора,които не стигнаха до ефир.Кънките ги сложиха и паднаха,и в болница лежаха...Слава Богу всичко е добре,но можеше и по друг начин да завърши.
В:Даниил,а можеш ли да дадеш някакъв универсален съвет на хората,които все още нищо не са постигнали в живота,но чувстват,че им предстои.Знаеш ли,сложно е,когато няма роли,няма работа,когато няма нищо,но има усещането,че утре ще е по-добре от вчера.Да не се пропиеш,счупиш,отидеш в манастир...това също е изход.Ти може да си талантлив човек,но не най-правилния,защото всеки може да бъде майстор в работата си.
ДС:Относно майсторството,по-добре да не говорим,това е съвсем друга тема.А иначе какво може да се посъветва?
В:Ами ти не се пропи,не се счупи...
ДС:Ами първо,аз съм все още едва на 32 години,да не дава Господ,но всичко може да ми се случи,ако се отнасям към себе си невнимателно,или обстоятелствата са такива.Никой от нас не е застрахован от нищо.и не трябва да се успокояваме.А какво да посъветвам?Не знам...в дадения случа не знам какво да посъветвам.Някой се бие по главата,някой търпи,някой просто чака,когато изведнъж небесата ще му предложат някаква...бяла лимузина.А някой наистина предлагат.Друг е въпроса дали е точно небето но..
В:Даша,виж колко е умен...
Д:И е на 32 години..(смеят се)
...........
Д:Може ли да задам на Даниил Страхов.Тоест не аз,а Алина пита-Често се спряга вашата фамилия Даниил,свързват я или със страх,или със застраховка.По този повод,боите ли се от нещо и от какво се стараете да се застраховате?Имате ли страхове?
ДС:ЗНаете ли, бях вече 3 курс някакво момче се опита да си поиграе с моята фамилия и премахна първата буква (получава се глагола "Трахать"-който на руски разговорен език има смисъла на чукам,*ба)
Д:Ой,ой..(смеят се)
ДС:Последния път така се шегуваха в мен в детската градина.Затова,що се касае до застраховки,страхове...дори не знам какво да отговоря.Някой преди даже ми беше казал "Какъв невероятен псивдоним имате,Даниил!При Даниил още и Страхов!Как ви е хрумнало!"..но,така се е разпоредил Господ.
Д:Знаете ли какво ми се струва Даниил?Че вие се страхувате от нещо?Може ли да кажа от какво?
ДС:Възможно е да.
Д:На мен така ми се струва.
ДС:Моля.
Д:Че вие се боите да се покажете лош,неположителен.Вие говорите толкова правилни неща,че ми се иска да кажа "А къде е клопката?"
ДС:Къде му е дяволийката?
Д:Да!
ДС:Разбирате ли...от една страна,разбира се и аз си имам своя дяволийка.Но...ние сме публични хора.Сега аз ще дойда при вас без гащи,без всичко...
Д:А ние с Вадик винаги така идваме!(смеят се)
ДС:Тук имам някакъв момент на избирателност и отговорност пред вашите слушатели,пред моите зрители..
Д:А може би те искат да ви опознаят истински?
ДС:Ами тогава трябва да отидат на канал...няма да му казвам името.С три букви.Във вечерния ефир..
Д:Те вече не са три букви.
ДС:Всички разбрахте,за кой канал става въпрос...
В:Даниил,а може ли аз да кажа мнението си за теб?На мен ми се струва,че Даша не е права.Въобще всички жени ни възприемат по друг начин.Мисля,че ти си много искрен,честен,откровен човек...и имаме въпрос свързан с нумерологията,нали знаеш,че има такава наука?
ДС:Да,знам.
В:Ако искаш сега да разберем какъв си?
ДС:Не, не искам.
В:И все пак аз тук имам твоята дата на раждане,мястото...
ДС:Боя се,че както във филма "Слънчево затъмнение" там дъщерята на героя на Никита Михалков,когато той не искаше тя да го слуша,тя си слагаше ръцете на ушите и викаше "Аааааааа"Сега и аз ще го направя.Изобщо не искам да знам това.
В:Защо?
ДС:Защото се отнасям твърде отрицателно към всичките нумерологии,астрологии..
Д:Наистина ли?
В:А другите актьори,обратното-събуждат се сутринт и казват "Ой..сънувах президента!"
ДС:На пари.(смеят се) Когато сънуваш президента или царя,това е на пари.
Д:Значи все пак знаете нещо.
ДС:Да,знам.Когато чуя от някого нещо отново от тези нумерологии,астрологии..
В:Благодаря ти много,Даниил.
ДС:Това края ли е?
В:Поздравяваме те с примиерата,с добрата роля.
ДС:Благодаря много.
В:Обезателно ако има възможност ще отидем на филма "Блажена"
ДС:Отидете,отидете...вземете приятели и отидете
Д:А деца може ли?
ДС:И деца може.Там няма нищо,което би било вредно да видят.Напротив.
от SladUranka
Вс 15 июн 2008, 12:28
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

Радио Маяк

Д:Вадик още една дума за мен и направо ще те убия!
В:Добре,ще говорим за госта.В студиото ни е актьорът Даниил Страхов,който се е снимал във филма на Сергей Струсовски.
Д:Здравейте,Даниил!
ДС:Здравейте!
Д:Браво!Филма се казва "Блажена"
В:Кого играете там,Даниил?Василий Блажени?
ДС:Лош,лош..играя лош,съвсем не е блажен.
Д:Роман?
ДС:Човек,който мисли само за изгодно,неизгодно
Д:Ние всички така живеем?Какво му е лошото,Даниил?
ДС:В това няма нищо хубаво
Д:Наистина ли?
ДС:Разбира се!
Д:Аз в това не виждам нищо лошо.
В:А може ли един въпрос?Даниил,кажете моля ви,вие сте звезда,нали?
ДС:Не знам.
В:Ние го знаем
ДС:Това вие го казвате,не аз.
В:Значи,вие се снимате в сериали,филми...и изведнъж нито едното нито другото.Снимате филм на Сергей Струсовски,за когото това е първи филм...С какво ви привлякоха за него?
ДС:А вие считате,че не трябва да се снима у дебютантите?
Д:Във всеки случай това не е много изгодно.
ДС:Тук отново се връщаме към разговора за това,кое е изгодно и кое не и от каква гледна точка.Ако е от гледна точка на опита,то може би е изгодно,а от гледна точка на парите...то не всичко се измерва с това.И сега използвам случая да кажа,че в Киев,на пресконференцията на "Блажена" при мен дойде някакво момче и ми казва "А вие навярно никога няма да се съгласите да играете в някакъв такъв дипломен филм?".Аз казвам "Защо не?!Пратете ми сценария!"тоест взависимост от това аз взимам решение,а не от това,колко ми предлагат,но той не ми прати сценария..
Д:Изплашил се е от вас!
ДС:Не знам от какво се е изплашил,аз му казвам "Ето адреса,изпратете" ..не го изпрати
Д:Такива вече няма,един е актьора в цялата страна,който е готов да се снима...
ДС:Безплатно(смее се)
Д:С ентусиазъм!
В:Не напразно казах,кой е Василий Блажени!
ДС:Престанете!
В:Но ако съдим по часовника ви,все пак обичате парите!
ДС:Сега за заплатата ми ли ще говорим?
В:Не защо,но часовника е хубав.Или е имитация?
ДС:Не не е имитация.
Д:Вадииик...ужас!
В:А моят е от 100 долара
Д:А аз изобщо нямам!
ДС:Трябва да се обърнете към мъжа си(всички се смеят)
Д:Хайде вече да обърнем на сериозна тема.
ДС:Да,вече сериозно.
В:Кажи...общо взето когато събираш някакъв опит,или актьорски,или от живота,винаги е тежко,когато излизаш на площадката и разбираш,че режисьора или ръководителя или някой друг,не че е с по-нисък ранг от теб,но той не разбира какво се случва в този живот,не разбира какво се случва на площадката...
ДС:Знаете ли,когато артиста започне да мисли това, значи,че вече е за пенсия...че трябва да си стегне куфарчето и да предава опита си на някой друг,изобщо не трябва да се чувстваш център на света.Веднага ви прекъсвам,защото..
В:Нищо,нищо,нищо..
ДС:Защото за мен това е достатъчно интересна тема.А що се касае до Сергей Струсовски,то първо този филм не се снима толкова отдавна-да кажем отпреди 3 години,той достатъчно дълго пътува към зрителите и когато аз погледнах работния материал монтиран аз бях много приятно изненадан,защото се оказа,че такава стандартна,проста история за едно момиче,което може да се каже,че не е от този свят, идва в Москва и тази Москва започва да я убива-класически вариант.Но в дадения случай,режисьорът не си постави задачата да изненада някого,той си постави задачата да вземе този сюжет като някакъв предмет на разговор,а понататък явно филма е съвсем за друго
Д:Така е...режисьорите не могат да открият Америка...
ДС:Той не се е канил да открива Америка...
Д:Аз се досещам за какво става въпрос в този филм,какъв е подтекста.Че не всичко се решава с изгодно,неизгодно.Не всичко се решава с помощта на парите,че има човешка душа,но ние сме забравили за нея..Но Боже мой,този проблем го подхваща всеки втори
ДС:Колко скучно...
Д:Разбира се,че е скучно.
ДС:Нима?
Д:Дааа
ДС:Сериозно?
Д:Така ме гледате Даниил,че започвам да се страхувам!
ДС:Не е нужно.Назовете ми,след като казвате всеки втори,поне 4 филма,които подхващат темата за духовността,без "Остров",който излезе преди 2 години
Д:Да,да...
ДС:Хайде,кажете
Д:Ами на Попрогребский,не помня как се казваше един..
ДС:"Прости неща"
Д:Да.
ДС:Простете,но този филм,както и целият световен кинемтограф говори за душата.А за какво друго да се говори?За нейното отсъствие-това също ще е разговор за душата.Ако не говорим за душата,ако не говорим за любовта,за човешките взаимоотношения,за това кое е ценно за човек,кое порочно...за какво тогава да говорим?
Д:Правилните страни трябва да се разбутат..
ДС:Разбирате ли,ако има нравоучение в киното,явява ли се тогава това кино изкуство?!Това вече е друг разговор.В дадения случай,да кажем от гледна точка на промо кампанията,от гледна точка на рекламата,навярно при младите,красивите съвремените младежи,названието "Блажена" може да предизвика някакво такова ..."Етооо сега ще ме учат как да живея!"
Д:Даа...
ДС:Да...но това го няма...То не е такова.Затова скъпи радиослушатели не се боите и отидете да гледате този филм
Д:Вадик,ти боиш ли се?
В:От какво да се боя?Аз така или иначе няма да отида!(всички се смеят)
Д:Вадик!
ДС:Ай,ай,ай...
В:Шегувам се!Даниил,кажи откъде ти е тази дарба да убеждаваш?От баща ти?Майка ти?Или например от баба?Не наистина ти говоря.Аз те слушам и разбирам,че трябва да отида!
ДС:И все пак казвате,че няма да отидете...
В:Това е от ревност,разбираш...
ДС:Разбирам,да.
В:И все пак?
ДС:Не знам,сложно ми е да кажа от кого...навярно дълго съм се учил на това.А и когато влезеш в някаква стая 666 на Мосфилми и трябва да убедиш режисьора,че той трябва да вземе именно теб,а той просто гледа през теб.Друга е работата,че когато разбереш,че не трябва да убеждаваш никого,когато започнеш да разбираш,че това не води до нищо...
В:Каква хубава тема!
Д:Трябва да поговорим също и относно жените.Вадик ти виждаш какво става тук.Всички говорят за красотата на Даниил Страхов...
В:Ето там пишат..
Д:и е много интересно..вие правилно ли казахте,че...
ДС:А аз защо нямам такова мониторче.И аз искам да видя какво пишат(смеят се)
Д:Не сериозно.Ако говорим за отношенията с жените.Вадик каза,че сте женен.Вярно ли е?
ДС:Вярно е.
В:Вижте я как се разстрои!
Д:Сега остава и да се разплача....Но все пак ми кажете,когато завоювахте своята бъдеща съпруга,също ли го правихте като в киностудиото,тоест не сте се стараели така насила да я очаровате,а напротив,сте си давали вид "все ми е едно".Този метод ли използвахте или някакъв друг?
ДС:Въобще се старая да не говоря на такива лични теми..
Д:Тя не е съвсем лична,но просто..
В:Обществена тема,да.
ДС:Тоест моят личен живот,вече е обществен?!(смеят се)
Д:Не,не,не...
ДС:Знаете ли,ние имахме дълги отношения,които след години прерастнаха в семейни.Първо аз я спечелвах,после се разделихме,а после вече я завоювах окончателно.
Д:Значи все пак трябва да се завоюва?
ДС:Това е ако трябва накратко.И разбира се,че трябва.А и жените са достойни за това!
Д:А режисьорите не са?
ДС:Безмислено е.Те или ще те видят в това ти качество,или няма да те видят.
В:А всъщност знаете ли.Режисьорите са като жените.
ДС:По-скоро актьорите са като жени.А режисьорите са като мъже,които избират.
В:Даниил,имам въпрос към теб.Знам,че си учил в МХАТ,а после си се преместил в Щукинското училище.С какво е свързано това?Не се разбра с някой?Или са ти казали,че си непригоден за професията?
ДС:Ако ми бяха казали,че съм непригоден,нямаше да се преместя,а всичко щеше да е малко по-различно.
В:А с какво е свързано?
ДС:Нявсакъде е хубаво,където ни няма,Вадим.
В:Да,това е вярно.Знам го.
ДС:Така се получи в студентската ми биография,че учих в МХАТ,а после в Щукинското,а випускния спектакъл,който играх 2 години след като завърших Щукинското го играх в Гитис.
В:Ето и аз мисля за това.ти имаш такава респектираща външност,красива
Д:Спокойна..уравновесена
ДС:А да бях дошъл с костюма,вратовръзката...
Д:Не,външността издава...
В:Че във теб бушуват някакви...
ДС:Страсти?!
В:Да!!!
ДС:Хм...
Д:Това е видно.
ДС:Знаете ли,днес е такъв ден,ако се говори за страстите.Да даде Бог страстите да утихнат и да посрещнем този невероятен празник.
В:Добре казано.
Д:Да..
ДС:Даже няма какво да се добави.
от SladUranka
Вс 15 июн 2008, 01:34
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

А я прибавила бы вот эти:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
от SladUranka
Вс 08 июн 2008, 20:57
 
Форум: Даниил СТРАХОВ - медиа
Тема: Страница Даниила на сайте «Мой артист»
Ответы: 93
Просмотры: 34187

Спасибо огромное, Hel! :hb: Я тоже зарегистрировалась
от SladUranka
Ср 04 июн 2008, 23:16
 
Форум: Даниил СТРАХОВ - медиа
Тема: Страница Даниила на сайте «Мой артист»
Ответы: 93
Просмотры: 34187

Приятно ми е да се чувствам човек на средновековието

С право то считат герой на нашето време,кумир на младежите и покорител на женските сърца.И нищо във външния му вид не го отличава от съвременния тридесетгодишен мъж-малко изтрити дънки,риза,небрежно разкопчано копче-любимият на много casual.Но нещо в думите му,в начина му на говорене,жестовете и движенията издава човек от миналото,рицар на средновековните поеми,герой на авантюристичен роман или таен агент от разузнаването.Той е сдържан,затворен,внимателно подбира думите в разговора,при това оставайки доброжелателен,любезен и вежлив.Неволно чувстваш,че гърбът ти се напряга,раменете ти се изправят и въпросите за чувствата на средновековните художници,честността,вътрешната свобода и божия съд възникват от само себе си.

-Ако не се лъжа,Даниил се превежда като "Бог ми е съдия"...
-Има различни варианти,например,"Гнева Божий" или "Страх Божий".Последното, навярно,трябва да ми е по-близко,заради фамилията.Но с този въпрос никога не съм се занимавал специално.

-И все пак името слага отпечатък в съдбата на човек.Вашето име определя ли вашата съдба или вашия характер?
-Как казахте,"Бог ми е съдия"?-Всъщност,Бог на всички ни е съдия,не само на Данииловците.И заедно с това,подобна формолировка има оттенък на високомерие.Излиза,че можеш да правиш каквото си искаш,а аз така или иначе имам пряк контакт с Него.Това е твърде опасна гледна точка.

-Вие правите впечатление на достатъчнчно твърд човек,за да решим,че вашето име определя вашия характер.Но може би не винаги е било така и това е благоприятно качество?
-Не бих казал.Струва ми се,че в последно време станах много по-мек отпреди.По-малко съдя хората и даже към себе си се отнасям по-меко-не толкова взискателно и безкомпромисно.

-Мислите,че колкото повече човек е взискателен към себе си,толкова по-взискателен е и към останалите?
-При мен,навярно,беше точно така.Перфекционизъм.И себе си критикувах,и другите не жалех.Но сега разбрах,че във всичко трябва да си има граница.Моята професия предполага някаква лекота-лекота към себе си,към работата,към бита изобщо.Защото без нея всичко се прави много напрегнато,дори би казал,с помощта на някакъв вътрешен садизъм.Което също,разбира се,може да е определящият път в професията,но той все пак не винаги дава нужния резултат.

-Мислите ли,че лекотата в професията се появява,когато човек достигне до определено ниво на майсторство?
-Възможно и така да е,а възможно е и тя просто да идва,когато се успокояваш.Режисьорът Сергей Урсуляк казва,че артистите са различни.Има такива,които винаги трябва да се принуждават,има такива,които се боят от разобличение.Всеки има свой механизъм.Но колкото повече маханизми в себе си откриеш,толкова по-лесно ще ти е да работиш.Тогава никой няма да те разобличи,никой няма да те изтласка.И дори да стане така,ако ти е съдено да прекараш остатъка от живота си в забрава,то ще се случи въпреки волята ти.Значи така ти е писано.

-Превеждайки на общодостъпен език,вие говорите за вътрешната свобода...
-Да,и моята професия е един от най-преките пътища към самия себе си.Защото постоянно водиш диалог със самия себе си,със своите чувства и душа.Защото винаги има искушения,чужди животи,дужди души,дужди съдби,много по-ярко отколкото при хората,които постоянно ходят на работа и на завиждат за това,че ние живеем някакъв бохемски живот.Всъщност просто изкушенията са повече.

-Един известен критик говори за това,че театралния свят прилича на света на обикновените хора.Само че всичките страсти,изкушения и чувства се проявяват в него като под лупа.
-Безусловно,макар че вие разбирате,че всичко това са много условни категории.Аз не преживявам живота на своите персонажи от рждането им до кончината.Достъпен ми е само определен отрязък от страстите им.

-Това по някакъв начин влияе ли на самочувствието?
-Разбира се.И в някакъв момент започваш много избирателно да се отнасяш към ролите.В неотдавна излезлото списание "EMPIRE" имаше голяма статия за новия филм "Батман".Кой играе Батман,не помня,а Джокера беше популярния млад актьор Хийт Леджър.Статията силно ме притесни:различни хора на снимачната площадка-актьори,режисьори разказваха за това колко е влязъл в ролята,колко правдоподобно я е решил.Тъй като ролята е страшна,когато той след месец и половина почина,някак си направих знак между тези събития.Отчитайки техния "американски метод",когато те в течение на няколко месеца се стараят да не излизат от образ,на мен ми се стори,че той просто се е заиграл.Джокера в изпълнение на Николсон,също беше твърде неприятен персонаж,но Николсон го игра с някаква определена граница между себе си и персонажа.И в това е неговата гениалност:той никога не влиза в тази река докрай,и в естетиката на комикса това е повече от уместно.Хийт Леджър е пристъпил към решаването на този персонаж в натуралистична естетика.Видях снимките и действително са отвтратителни.Не считам,че злото не трябва да бъде обаятелно,както се случи в случая с Николсон.Но това е друг въпрос..

-Говорихме за промените,които са се случили с вашето отношение към другите хора и към себе си.Повлиявали ли са на предложения.Доколкото помня,вие също започнахте с доста несимпатични роли..
-Възможно и така да е.Предложенията съответстваха на моят вътрешен подтекст.Струва ми се,че при това потискане което беше при мен по-рано,Сергей Урсуляк никога не би ми предложил ролята на Исаев.Защото този човек е доста по-органичен по отношение на своето битие,отколкото аз преди известно време.Преди обичах много повече себе си,отколкото живота.А сега смея да се надявам,акцентите са се променили...

-Във връзка с какво?
-(смее се)Възрастта...

-Простете,на колко сте?
-Не съм на толкова много,колкото може да ви се стори от думите ми.И навярно,изглежда смешно.Но все пак,преодоляването на 30-годишната бариера пусна в действие някакви вътрешни процеси.И да даде Бог,към 40-те всичко това да се успокой и да свърши,тоест кризата на тридесетгодишния мъж,плавно отиваща в криза на четирдесетгодишен да свърши и да започне зладния век.Аз ще стана мил,добър,понапълнял старец,напълно променил своето амплоа.

-Сериозно,не се ли боите от това?
-Да понапълнея?

-И от това.
-Надавям се,да не обикна чак толкова живота,че да попадна в греха на чревоугодието.Що се касае смяната на предложенията във връзка с възрастта,и проблемите свързани с това,грози ли ме това да не играя героите,а тяхните бащи?-Ще видим.Не съм в тази възраст,за да гледам толкова далеко.Но се надявам на това,че хората на които съм интересен ще растат заедно с мен.Надявам се,че ще старея със своето поколение.И ако не омръзна на това поколение,то и с работата ми всичко ще бъде наред.А ако омръзна,ще пиша мемуари и ще си грея костите някъде.

-Казвате,че искате да растете със своето поколение.И възможно,в някакъв момент вие действително сте отразявали или отразявате героя на своето поколение.Не чувствате отговорност за това,какъв ще бъде този персонаж?
-За това,да изиграеш някой,не трябва да се претоварваш със хиперотговорност,иначе нищо няма да направиш.Много често артистите с не много големи мозъци играят дълбоки и умни роли,и ни се струва,че са такива и в живота.А артиста-това е полупроводник.Другата е работа това да се диференцира какво да провеждаш и как.И когато си отговориш,отключваш си мозъка и включваш сърцето.Артиста много често играе това,което сам не може да измисли.

-Средновековния художник би казал,че проводника е Божия воля.
-В такъв случая ми е приятно да се чувствам човек на средновековието.

-В едно интервю,вие казахте,че кризата от 1998-1999 г,оставила вас и много други актьори без работа.Тогава не съжалявахте ли,че избрахте тази професия?
-Никога не съм съжалявал за това.Дори защото винаги съм бил самонадеян и мислех,че всичко ще бъде отлично.Навярно,това е хубава самонадеяност.Може би,затова сега постоянно си напомням,че в един момент,всичко това може да свърши.

-А как дойде мисълта да станете актьор?
-При мен 9-10 клас съвпадаше не само с периода на узряването,но и с това,че страната ни започна да се побърква.И моята бедна млада глава я удари наведнъж всичко,защото и да уча престанах,изпитвах някакви излюзии.Не знаех,що за професия е това и доколко изисква диалог със самия себе си.И както всеки млад,нагъл и самовлюбен младеж станах актьор заради славата...

-Простете,че ви прекъсвам.Вие сте толкова самокритичен.Защо се обиждате така?
-Това не е самуонижение.Аз много се обичам и се отнасям с голяма топлина към всичките илюзии,които съм имал и към всичките грешки,които съм направил.Нали това е част от мен.Преди не можех да разбера,че колкото по-близо до теб е лупата на зрителското внимание,толкова по-популярен си,толкова повече изкушения има,толкова по-остро стой избира да бъдеш гламурна измет.Или не само да се съхраниш като човек,но и да се опиташ да направиш нещо в този живот.

-Ако позволите личен въпрос:Вярващ човек ли сте?
-Неотдавна включих едно светско предаване,със съвършенно не светска тема "Случайните убийства и отговорността за това".Върви,че разбери.А аз чаках и чаках,кога те най-накрая ще заговорят за вярата.Защото без нея тук никога няма да се получи.Без нея,човек,който е извършил непреднамерено убийство никога няма да може да стане на крака.Но,в край на краищата за това заговориха под натиск от страна на участниците.Дразни ме съвременното убеждение на обществото в това,което касае религиозните въпроси.Но, хайде да не се приближаваме до тази тема иначе отиваме твърде далеко.

-Тогава да се върнем към това,защо сте все пак сте избрали тази професия.Нима също сте се изкушили с това,че артистите на работят,а само леко и непринудено получават пари.
-Да,отначало престанах да уча,а после реших да ставам актьор-мислех,че никъде на друго място няма да постъпя.И в силата на завишено съмомнение помислих "И какво?С какво съм по-лош от Тихонов?Както,той в 17 мига от пролетта ходи и мълчи.С какво съм по-лош?"

-А защо си тръгнахте от МХАТ.Нали сте учили при един от най-добрите педагози Авангард Леонтьев?
-Навсякъде е хубаво,където ни няма.Бях попаднал под голямото обаяние на Евгений Рубенович Симонов,който не можеше да ме вземе първи курс.Когато му стана зле,той предаде в Щукинския деканат,че иска да вземе това момче при себе си.След известно време почина.А на мен просто ми позвъниха от Щукинския деканат.За мен това вече беше решена история,и слаба Богу Авангард Николаевич се отнесе нормално към това.

-Не съжалявахте ли за напревеният избор?
-Не,не съжалявах.Както пееше Богдан Титомир "Ни мисли за нищо,което може да свърши лошо" А после,благодарение на това напускане,аз малко засегнах и МХАТовското училище и Щукинското.

-А в живота съжалявате ли за нещо?
-За какво да съжалявам?Живота е такъв,какъвто е,с всичките греши,които винаги са с нас,радосттта и тъгата.Колкото и да се опитваме да не правим грешки,все пак ги правим.Важното е,после да се разкайваме.Сбъркал си,разкайваш се.Сбъркал си,разкайваш се...само да не е късно.И главното е да е искрено,а не да играеш.Когато започнеш да играеш,край,картата ти е бита.

-Кажете,а защо получихте продуцентско образование?
-Нямам продуцентско образование!Всичко това е легента.Работата е в това,че имах няколко свободни месеца.Разбрах,че главата на компания Амедия Алексадър Акопов набира продуцентски курс във ВГИК.И тъй като с него сме в прекрасни отношения,му се натрапих като слушател в течение на 3-4 месеца.Просто ходих на лекции при такъв забележителен педагог като ...Агишев,гледах много филми,които преди това не бях гледал.

-Значи не е такава легенда.Просто е било не второ образование,а своеобразни курсове за повишение на квалификацията.
-Съвършенно вярно.Възползвах се от случая да запълня непълнотите и в актьорското образование.Имах възможност да разбера основата на монтажа,композицията-такива неща просто не се преподават в Щукинското училище.Може би на актьора това и не му е нужно,но на мен много ми помогна.Започвам да анализирам обкръжаващото ме културно пространство вече не от гледна точка на актьорската интуиция,но и на основата на допълнителни знания.

-Има мнение,че актьорите са много неискрени хора.По моя опит на общуване,мога да каже,че по-искрени хора,не ми се е случвало да срещам.Възможно ли е,актьорите да имат толкова натрениран чувствен апарат,че при тях не възниква проблем с изразяването на собствените чувства и емоции?
-Всички хора играят някакви роли и някакви игри.Ние не се явяваме такива,каквито ни знаят на работа,в тролейбуса,дори често и вкъщи.И само оставайки насаме със себе си,много рядко можем да погледнем реално на това,което всъщност се явяваме.Артистите работят ежедневно със своята вътрешност,със своите чувства,душа,ако имат такава способност.Затова за други игри в живота,не ни остават нито сила,нито желание.Защото те удовлетворяват своето детско желание да играят на работа,а дори и пари за това получават.

-Не сте ли мислили,че заради завистта на други хора,актьора трябва да построи определена фасада на своята личност и своят живот за представа на обкръжаващия ги свят?
-Именно!Затова престанах да разтоварям за личния си живот.Иначе се получава,че най-важните за теб неща ги правиш средство за поддържане на популярност,рейтинг,средство за забогатяване.Сам правиш всичко най-скъпо за теб достъпно за всички.В резултат на което въвличаш и себе си в поредния кръг на изкушения от които трудно можеш да се измъкнеш.

Блиц

Най-важното нещо в живота?
-Семейството.

От какво се боите?
-Отчитайки,че фамилията ми е Страхов-да загубя чувството си за хумор.

Как се борите с унинието?
-Радикално.

Какво може да ви изкара от релси?
-Простащината.Наглостта.

Най-големия ви недостатък.
-Мога да отговоря на наглостта с наглост.

Най-голямото достойнство?
-Мога и да не отговоря.

-какво винаги носи радост?
-Чаша водка.

Най-нереалната мечта,която се е изпълнила?
-Исках,както всички момчета да бъда Щирлиц и да бъда разузнавача Исаев.
от SladUranka
Пт 30 май 2008, 21:45
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

Изображение


Пет минути СТРАХОВ

Отдих:Не мога да се излежавам на плажа-обичам активната почивка и винаги търся нови впечатления.Неотдавна бях на езерото Комо в Италия.Бях поразен от местните красоти и дружелюбните жители.

Спорт:Към тренировките се отнасям като необходимост-за поддържане на физическа форма на тренажорите.Част от работата ми е да изглеждам добре.

Сериозно кино:Препоръчвам ви да гледате филма "Блажена",където е засегната важна тема-гивота на хората,за които обикновено се казва "Не са от този свят".Обществото не ги приема,тъй като те не се вписват в общоприетите стандарти.

Футбол:Обичам футбола,но не може да се каже,че съм фен.Нямам любим руски отбор-твърде много разочарования.Навярно,затова толкова ми хареса сюжата на филма на Александър Рогожин "Игра",където отбора на Русия отива на финала на световното по футбол.Иска ми се да вярвам,че някога това действително ще се случи.

Музика:Предпочитам рок-дава храна за размишления.Обичам Земфира,с уважение се отнасям към "Нощни снайпери","Кино" и "The doors"

Литература:В училище се учех различно,но винаги съм обичал литературата.Тази любов е жива и до днес.Предпочитам класиката-Достоевски,Чехов,Толстой.
от SladUranka
Чт 22 май 2008, 23:40
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

ИзображениеИзображение

[size=15pt]Пламтящ лед[/size]

Той се прослави,след като изигра барон Корф в сериала "Бедната Настя".Не само зрителите забелязаха младия актьор.Сега Даниил се снима в главна роля във филма на Сергей Урсуляк "Исаев"(за Щирлиц).А в края на април на голям екран ще излезе филма "Блаженна" и участието на вече известният Даниил Страхов.

За него говорят,че е красавец.Но очевидно само с красота не можеш да направиш кариера в театъра и киното.В Страхов привлича друго-контрастите.Той излъчва спокойствие,студенина,сериозност,и заедно с това в него има вътрешен огън,темперамент-качества,без които не можеш да станеш истински актьор.Във филма "Блаженна" Даниил играе неотразим злодей.Преди премиерата нашият кореспондент се срещнас него и го попита за новата роля.

-Даниил,с какво ви заинтересува сценария на филма?

-Това е необикновенна история,макар че,сюжета е достатъчно банален.Провинциално момиче попада в Москва.Във филма се сблъскват два свята:от едната страна-чисти искрен човек,от друга-хора с жажда за власт и пари,които са готови да направят всичко за това.Главната героиня,Александра,живее по своите закони,и целият свят е против нея.Режисьора Сергей Струсовский съумя да направи сюжета нестандартен,затова изобщо не съжалявам,че преди три години приех това предложение.

-Какво лично за вас разбрахте от този филм?

-Филма се монтира трудно и дълго.Аз също се промених и,може би,съм дорастнал до нея.

-А защо филма се подготвя толкова много-цели три години?

-Мисля,че филми с такъв сюжет не могат да се правят просто и бързо.Трябва да се отчете и това,че Сергей като продуцент и режисьор имаше финансови затруднения.Той не искаше да изпада в някаква зависимост от други хора.Мисля,че в това е причината."Блаженная" не е от пазарните типо филми.Това е киното,което трябва да дразни.То не може да не разлюлее душевната тишина,в която,общо взето всички ние,московчаните,живеем.Такова кино във всеки случай дразни,и това е много хубаво.В отзивчивите хора филма ще намери някакъв отклик.

-Филмът ще има ли успех?

-Това би било хубаво.Разбира се,нашият филм-няма толкова голям и мощен пиар,но предпоставки за успех има.

-Как минаваха снимките?

-За мен в чести конфликти със Сережа.И не го скривам,защото сме в страхотни отношения.Филма се подготвя дълго,и се създаваше много сложно.Ние с режисьора много често спорихме,обиждахме се.За Сергей това е първи пълнометражен филм,и когато го създаваше,той се стремеше към съвършенство във всеки кадър.Но от друга страна,не му стигаше опит,на мен също.

-Вашият герой има тежък характер...

-Персонажа,когото играя е пълна "Непробудена съвест".Но все пак,я има.Във всеки негодник има по нещо хубаво.Като цяло работата много ми хареса.Филмът е умен,тънък-всеки ще намери,над какво да помисли.

-Имате ли кумири?

-Не,и се надявам,че няма да имам никога.

-Кого никога не бихте се съгласили да изиграете?

-От роли,от пари и от затвор,не се зарича.По-добре изобщо да не ви изненавам с някакви големи,ненужни думи.

-Вие не сте общителен актьор,рядко можем да ви видим на вечеринки.

-Посещаването на подобни мероприятия бих го нарекъл напразно губене на време и неправилно отношение към себе си.Скучно ми е,не е за мен.От тези събирания не получавам удоволствие.Такъв живот не е за мен.

-Вашата жена,Мария Леонова,също е актриса.Случва ли се тя да критикува филмите в които вие се снимате?

-Обсъждаме и моите и нейните работи.Както и на нашите колеги.Общо взето критикуваме всички.Но и себе си не спестяваме нищо
от SladUranka
Чт 01 май 2008, 21:41
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

-Общо взето това ще го отбележим с пример,най-яркия разбира се са американските сериали,американските актьрои.Има много актьори,които се ползват с фантастическа популярност в Америка,но ние не ги виждаме защото са телевизионни актьори.И в тази връзка,още един въпрос от Владимир,телефон 9-912-356."Трудно ли е изобщо да бъдеш сериален актьор,не пречи ли това на порастването на актьора".Отначало не придадох значение на този въпрос,но сега помислих,че при вас много удачно потръгна актьорската ви кариера-вие започнахте не със сериали,а с театър,имали сте малки,но несериални роли.Ако вече има такова разделяне,то вие сте започнали точно с другата страна на барикадата.Ако бяхте се снимали през цялото време в сериали,сега няма да обсъждаме терминологията,но все пак със сериалите,трудно ли е да се стане,опитен,зрял възрастен актьор?

-Не бих казал,че съм "опитен,зрял,възрастен актьор".Пречи-не пречи..
Въпроса е относителен.Да кажем,когато се снимах в дълги сериали като "Талисман на любовта","Бедната Настя",а после благодарение отново на "Бедната Настя" Рогожкин ме покани да се снимам при него,възникната други пълнометражни филми,ми беше много тежко,защото способа на съществуване и възможността да изиграеш ето това,точно тук,рязко се съкрати,тъй като,говоря условно,дотук имаш 100 серии.Досега си имал възможност на дълга дистанция,но и своите си задачи-да се настроиш за ролята,има си различни сложности.А тук,когато те има,относително,20 минути екранно време,твоето,лично твоето,ти трябва да изиграеш цялата роля.Ето пробвай,направи го!Ако не го направиш сега,то няма да имаш право на втори опит,както в театъра,както в дългите сериали.

-Тъкмо щях да питам,вие предупределихте въпроса ми.Тоест се получава,че в театъра в такъв случай е още по-сложно?Защото там трябва всеки път,не говоря за спектакли,които са изнасяни един път,там всеки път имате такова отсъствие на възможности,отсъствие на дубли.В пълнометражния филми 20 минути,но все пак...

-От една страна да,от друга страна утре пак е го играеш този спектакъл,ще имаш този дубъл,само че при други зрители.Днес не се е получило,утре ще се получи.

-Значи киното е по-сложно.

-В това отношение,е по-сложно.Защото трябва...Киното изобщо-това е изкуство на концентрацията.Защото трябва да влезеш точно в този момент,в това време,в тези обстоятелства.Там стои,да кажем Света и разговаря по мобилния,там нещо друго шуми,на другата страна някой друг спори,изяснява някакви отношения.И в този момент ти трябва да се съсредоточиш до думата "мотор" и да направиш това,което иска режисьора.Или да не направиш това,което иска режисьора,а това,което смяташ за нужно.Това също се случва,и за съжаление не се случва само в сериалите.Случва се и да не можеш да намериш общ език с режисьора на филма.И това го има.

-Киното е по-сложно,а кое е по-приятно?От кое получавате повече "актьорси кеф"?ИЗвинете за този израз.Ако избирате между:телевизията,киното,театъра?

-Аз все пак бих разделил актьорската професия на две съставляващи-театралната и тази в киното.Това са два различни "кефа".Абсолютно различни.Относно театъра,в продължение на навярно вече не една година,откакто го напуснах,мога да кажа,че за мен театъра може да съществува на малка сцена.Така беше в "Петербург" по рамана на Андрей Белой в театър Гогол,така беше отчасти в "Сирачество" в театър Гитис.А например в Моссовет,където също играх две години "Венецианския търговец" и "Дванайстата ноЩ",така и не намерих себе си-твърде голяма беше сцената.Нещо не се вписах в нея.

-Именно сцената,не това,че беше Шекспир?

-Точно така.На Мала Бронна,като някакъв среден вариант между малка и голяма сцена,тъй като тя не е нито голяма нито малка-нормална,може.Тоест за мен това по тези време беше максимум.

-Значи ли това,че ще се откажете от големия театър,ако ви повикат?

-Задължително,от Большой театър ще се откажа(смее се).Защото ако се съглася значи съм се побъркал.

-А коя от театралните ви работи имате най-топли спомени?

-"Петербург",Николай Облеухов.

-За него мисле,че сте получили и първата си премия?

-Първата и общо взето най-скъпата.Защото аз я получих,както се казва на късмет.После до мен дойдоха слухове,че съм я получил от ръцете на Женовач,което е двойно по-приятно,защото за мен той е един от най-интересните театрални режисьори на съвременната Москва.Точно на късмет,защото когато комисията на фестивала "Московски дебюти" гледаше всичко това,играех безобразно.Аз и после не играх много хубаво(смее се).Но тогава бях в такъв железобетон,че не можете да си представите.

-Да направим малко пауза именно на тази неочаквана нотка(смеят се)

-Още един път,добър вечер,уважаеми радиослушатели.Ние продължаваме,и за съжаление вече завършваме този наш проект "Киноуспех 30",който се осъществява с радиостанцията "Кино FM" съвместно с редакцията на ежедневника "Аргументи и факти".На гости ни е,за тези,които сега са се присъединили към нас,Даниил Страхов.Ние туко що отговорихме на някои,по-скоро вие отговорихте,на няколко от въпросите на читателите и слушателите.Имаме още въпроси.Ако остане време,обезателно ще се върнем към тях.А сега да се върнем към групата въпроси,към навярно,най-голямата група въпроси,без които не можем да минем.За вашите планове.При това,това,което се касае плановете,разбира се,се дели на 2 групи-това,което вече е заснето,но ние още не сме видяли,и това което сега се снима или ще се снима.Не е странно,че има много въпроси,които са свързани с Щирлиц.Все пак всички обичат този стар,няма да кажа сериал,а многосериен телевизионен художествен филм.Всички имат спомени практически от всяка минута от този филм.Това е един от малкото,може би,от двата наши многосерийни филми,заедно със "Мястото на срещата..",които в своето време всички знаеха наизуст.

-Но,впрочем,извинете,че ви прекъснах.Мога да поспоря с вас.Аз,разбира се,за да се подготвя за "Исаев" не един път преглеждах целият наш Щирлиц.Всичките 12 серии от "17 мига от пролетта".Мога да кажа едно,Вашето утвърждение,че всеки кадър е познат на зрителя и е останал в неговата памет,всъщност не е вярно.Когато започнеш да гледаш внимателно,разбираш толкова ново,толкова неочаквано.Помня когато бях балък,6-10 годишен молих баба ми и дядо ми да ме оставят на вечерен киносеанс със "17 мига от пролетта" и тогава всички го гледаха и го попиваха с всяка клетка от органицма си.А сега ни се струва,че знаем и помним всичко,а всъщност има много сцени,които просто забравяме.Извинете Андрей,че ви прекъснах.

-Не-не-не.Ние нали обсъждаме.Това,Слава Богу не е обмяна на лекции.Аз просто исках да кажа че,може да не помниш сцените,може да не помниш репликите,но ако изведнъж в новия вариант,или в продължението,или в някаква паралелно кино нещо се отличава-в хората звънва някакво звънче-аа..стоп,това не беше така!Знаете както в детството-А в книжката е по друг начин!

-В книжката е по друг начин,разбира се,у Татяна Лиознова е по друг начин,а при Урсуляк също ще бъде по различен.И призовавам всички зрители да се запасят с търпение за да може дълбоко уважавания от мен Вячеслав Василиевич Тихонов изведнъж,както в приказката на Ершов да скочи в горящата вода,говоря условно,да стане 32-годишен,както аз и да изиграе това,което трябва да се случи с Щирлиц,но 20 години по-рано.Аз все пак съм друг артист и Урсуляк е друг режисьор,затова всякакви опити за сравнение още отначало са обречени на науспех,защото не може да бъде така както преди.Защото е минало време,защото сега не трябва се снима така както се е снимало преди.Защото,ако се снима така както се е снимало преди 30 години,или вече 40 вече при Татяна Лиозова-ще бъде невъзможно да се гледа,защото темпоритмите и телевизията и киното-всичко се е променило.И артистите също се промениха.Лоши-хубави,такива каквито са.

-И знаете ли Даниил,Слаба Богу.След това,което току що казахте в мен се появи допълнително желание да го гледам,какво ще се получи...

-Надежда,че няма да е чак толкова лошо?(смее се)

-Не,надежда,че няма да бъде както преди.Защото идеята за това,че ще бъде малко осъвременен вариант на това,общо взето малко ни ужасяваше.

-Това точно няма да бъде така,защото още отначало никой не се канеше да снима за онова и по онзи начин.Защото,тази история общо взето не е за Щирлиц и към Щирлиц,имаща твърде посредствено литературно отношение.Тази история е за човек,който след 20 години ще стане същият този Щирлиц,който всички обичат,който много мълчи,който е абсолютно затворен за целия свят,който е безкрайно самотен.А този младеж има много да расте и да расте,да безделничи,да крачи ,докато стане Щирлиц.При него ще има всичко.И любов и грешки.С 20 години му е по-леко.

-Сега ми напомняте,по-скоро не вие,а вашия разказ на страхотния сериал "Младите години на Индиана Джоунс"

-Отчасти,твърде е възможно.Това във всеки случай ще бъде освен любовна история,освен историческа история,ще бъде и приключенска история,разбира се.Без това не ни се иска,защото Юлиан Семенов преди всичко е забележителен дедективски писател,а после всичко останало.И именно,що се касае до всичките тези авантюри,как той там е минал между Сцилла Харибда,как всичко това ще държи зретиля,освен романтичните му страдания.Имам предвид неговите-на Исаев.

-В своето време,мисля,Аркадий Райкин имаше една фраза "хайде накратко да пробегнем..".Ако ние с вас накратко пробегнем,просто защото,за съжаление нашето предаване рано или късно ще завърши.Накратко да пробегнем,да поговорим за тези филми,които като че ли са завършени,заснети или във всеки случай снимките са завършени,които скоро трябва да излязат и да бъдат достъпни за зрителите.Например "Мика и Алфред".Едно време този роман се ползваше с достатъчно голяма популярност.

-Знаете ли,тогава когато той беше популярен,го пропуснах и изведнъж с голяма изненада,когато Владимир Фатьянов се обърна към мен с подобно предложение,аз честно казано,когато отворих книгата,просто бях шокиран,че това е минало през мен и че сега снимат кино на такава нестандартна тема.Просто бях поразен.

-Кажете две думи,ако може,без да откривате тайната,за какво е филма?

-За престъплението и наказанието,ако трябва с 2 думи.Или в 3.

-Някъде вече съм чувал този сюжет(смеят се).Добре,а какво е "Последния вагон"?

-"Последния вагон" е филм,вярно засега само сценарий на Татяна Ховрина,който трябваше да се пусне в производство есента миналата година,но по едни или други причини,които и аз не знам,и досега не е станало.Честно казано не знам какво става с него,защото те отдавна не са се свързвали с мен,предварителния договор на дадения момент е преустановен.Това беше много любопитна история за мен,за някаква антиутопия,бих казъл.Танечка е написала всичко толкова трудно.Неотдавна и звънях,както се казва да й кажа "Аз съм тук!Аз съм тук!Разбира се,вече съм Исаев,но не напълно!"(смее се)И пак към опастността от тази роля.Разбирам прекрасно,че после ако филма не се получи,всъщност филма ще се получи,просто защото Сергей Урсуляк е невероятен режисьор,но ако от гледна точка на зрителя артиста не го е доизкарал,то край с мен,а ако артиста го е направил,то ще ми поставят такъв печат,който едно време поставиха,не искам да се сравнявам с Вячеслав Васильевич,защото това е невъзможно,той е всичко наше,това е артист,който обожавам и просто боготворя,но знам,че след тази роля направо му е идвало да се обеси от разговори за Щирлиц.

-Кажете,а когато бяхте в Берлин...

-Да,давайте,давайте...

-А какво е "Игра"? Тези сведения са ми от интернет.Там просто са написани проектите с вашето участие,който трябва да излязат.Може да съм пропуснал нещо.Ето какво е "Игра" например?

-"Игра" е новия филм на Александър Рогожкин,за това как в двехиляди и някаква си година Русия участва в световното по футбол.Повече,навярно не мога да говоря.

-Здраво заинтригувахте всички.

-Защото после мога да имам разправии с продуцентите.Просто не помня какво може да се говори и какво не.Там имам малка роля,бих казал характерна.Много съм радостен защото в "Перегон" на Рогожкин общо взето съм герой,вярно постоянно мълчащ,което между другото беше много трудно,постоянно да ходя и да мълча.А тук той е друг персонаж,Азиз,асириец,общо взето там по Рогожкински всичко е много изпипано.Защото Рогожкин-това е Рогожкин.

-Според мен вие,във всеки случай,обезпечихте поне за няколко дни идването на хората в кинотеатрите за вашите филми,така че продуцентите няма да ви се карат.Вие споменахте в разговора ни няколко режисьори с които сте работили.Разбирам,че въпроса е достатъчно деликатен,но доколко са различни тези режисьори.Нали по принцип така изглежда,че Урсуляк,че..

-Всички си приличат?

-Не,напротив,толкова са различни,интересно е.Човека който е работил с такива хора,както всеки път сте влизали в тази "нова кожа"?Рогожкин и Урсуляк,да,приличат си,но въпреки това са безумно различни,тоест обединява ги само това,че са режисьори,че работят тук.

-Започва с "р",завършва на "р".Да.

-Урсуляк не е на "р"

-Р-Е-Ж-И-С-ЬО-Р-
Това пак,ако трябва да се върнем към разговора за това,дали ми вредят сериалните работи,как изобщо изплувам от това,дали ме е срам или не ме е срам,на целият този блок от въпроси може да се отговори просто:Урсуляк,Рогожкин,Малюков,Ешпай.За 32 години много ми провървя да работя с такива невероятни и абсолютно,действително като четири ъгъла на един квадрат,режисьори.

-Още ще добавя и пети.Не ги оценявам,добър-лош,но това,че е друг е точно.Наумов.

-Наумов.Той е съвсем различен.

-Съвършенно,като пета опора.

-И затова много ми провъря.Към всички тези хора се отнасям с дълбоко уважение,а тези,които не споменах,да не се обиждат,защото колкото повече стоя толкова повече разбирам колко сложна,неблагодарна и тежка е професията,която започва с "р" и завършва на "р".Арситите,не че им е по-леко,но е по-различно.Това е съвсем друга кухня,там всичко се случва вътрешно.Но на мен неописуемо ми провървя и да работя с Рогожкин,който въобще не разговаря с артистите.Отиваш при него,казваш:
-Александър Владимирович да поговорим за тази сцена.
-Даниил,там всичко е написано,вие сте умен човек...
Мислиш,действително,май найстина съм умен?Ами добре,да отида да помисля.

-Но всъщност там е написано.

-Там действително всичко е написано.Рогожкин така пише сценариите,че когато прочетеш по-внимателно,то разбираш,че няма повече за какво да говориш,главното е да четеш и да намираш.Урсуляк е съвършенно различен режисьор.С него говориш,без да млъква,ля-ля-ля,за всичко,което може да се говори,само не и за...,а а после разбираш,че всъщност отдавна си се настроил за тази сцена и той ти казва "А сега в кадър!".И ти отиваш абсолютно готов,макар,че ти се струва,че с него си прелитал в някакви други времена.Така може да се говори за много,много.Малюков също е такъв мълчалив.Не знам какъв е той.Също режисьор,от една страна немногословен,от друга-точно знаещ какво иска и винаги е готов да те изслуша от начало до край,да пробва да го направи така,както искаш ти.Винаги.Винаги имаш възможност за дубъл.Макар,струва ти се,че има и други,че се снима някаква военна сцена,всичко е объркано от танкове,пушки,и разбираш,че всъщност няма време.Но той винаги ще намери време за теб.

-Кажете,връщайки се към самото начало на нашата беседа,може ли да се каже,че частично успеха е това,че работиш не с един режисьор,който те е обикнал,повярвал,че сте се сдружили,а това,че в теб започват да вярват,започват да те канят различни хора.

-Не бих казъл,че това е успех.Това е голям късмет.Актьорски късмет.Актьорско щастие.Толкова повече,когато режисьора,допуснем,те кани втори път,като Рогожкин,като Малюков.Това значи,че си му любим поне за момента за този отрязък от време.А ако си любим на режисьорите-това вече е "кеф".

-Да завършим с това,за съжаление,нашата много кратка беседа с Даниил Страхов.Възползвайки се от случая,искам със закъснение да ви поздравя с рожденния ви ден,който беше на 2 март.Но на 2 март не бяхте в нашето студио.А сега заедно ви поздравяваме и се надяваме да ви видим още не един път.Много благодаря.Довиждане.

-Довиждане.
от SladUranka
Ср 02 апр 2008, 21:49
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569

Киноуспех-30

-Добър вечер,уважаеми радиослушатели.Радиостанция "Кино ФМ",честота точно 98 и ежедневника "Аргументи и факти" продължават съвместния проект "Киноуспех-30".В рамките на този проект на гости ще ни дойдат връстниците на "Аргументи и факти",30-годишни актьори,звезди на руското кино.Водя предаването аз,Андрей Гаврилов,и днес на гости ни е звездата на руското кино-Даниил Страхов.Добър ден,Даниил.

-Добър ден.

-И веднага искам да кажа,защо нарекох Даниил Страхов "звезда".Достатъчно забавно е.Ние отдавна го знаем,като актьор,но и неотдавна наричахме това поколение нови надежди или забележителни,известни,знаменити,както е удобно.И изведнъж те станаха звезди.В това число и вие.Как е този нов звезден статус?

-Всъщност,относно поколението,точно моето поколение много често го наричаха,както и аз самия,"загубено поколение",защото ние още помним Брежнев,плакахме,както се казва,на гроба му...Цялата страна се разсипа пред нашите очи,когато ставахме момчета,юноши,мъже...Затова,когато всичко започна да се изнася,да бяга и да се стреми нанякъде,ние нямахме никакъв багаж,за това,на основата на някакъв опит да си оседлаем коня и да се носим с цялата страна.И ние,в някакво отношение имаме право да се наричаме "загубено поколение".Затова,когато вие говорите за това,че ние сме някакви нови "звезди",ние сме успешни...за мен това изобщо е някаква дивотия.

-Знаете ли,не само говоря това.Сега ще цитирам вашите многобройни фенове,вашите зрители,тези,които пишат за вас в Интернет.Разгледах статиите,посветени на Вас,на Вашето творчество.Специално обърнах внимание.Да кажем,през 90-те години общото количество статии,посветени на вас не е голямо.Имало е статии в които сте се споменавали,но за вашето творчество е нямало нищо.А ето сега напротив,много малко статии,където вие се споменавате между другото,но има много статии,които пишат за вашите навици,за вашия личен живот.Това какво е,някакво възнаграждение за звездността?

-Тоест,както преди,няма какво да се разбира.(смее се)

-Да видим.Има или няма.Какво е успеха според вас?А и нали нашето предаване се нарича "Киноуспех".Какво е успеха?Не задължително вашия,а по принцип,философски...

-Успеха-това изобщо е едно такова сапунено балонче.Още повече в моята професия.Успеха-днес е успех,а утре-забрава.Успеха-това е...запалена свещ,която утре може да изгори.Много внимателно и с интерес се отнасям къв всичко,което се отнася към моята професия,както и,какво е това успеха от гледна точка на актьорството?Излезло е някакво повторно излъчване на някакъв канал,на нещо,което някога е било успешно.Зрителите неочаквано си спомнят за теб и в продължение на следващите две седмици ти си успешен в смисъл-да те познаят на улицата,в смисъл,че ти отстъпват място на опашката на митницата,да кажем и т.н.Минават две седмици,и този успех вече на никого не е нужен,защото е излязъл някакъв нов сериал,защото вече са те изместили други лица?Това какво е,успех?

-По-скоро популярност.

-Хайде заедно да поразсъждаваме на тази тема,защото за мен поканата тук е
А-приятна
Б-успеха на 30-годишните актьори е добра тема за разговор.Защото,лично за мен никакъв успех с големи букви,с позлата,всички да ти аплодират
и да си хвърлят шапките във въздуха-няма.

-Точно това щях да питам.От една страна,например ,има супер популярни за своето време.Ако помните,Леня Голубков.

-Да.

-Навярно,известно време нямаше по-популярно лице от него.

-Да,навярно,повече дори и от президента.

-О от друга страна...Не знам даже с кого да сравня.Няма специално да назозавам нашите актьори.Например Джон Малкович.Той не беше толкова популярен,като Леня Голубков,но все пак успешен.Къде е тази граница?Къде е тя?

-Това трябва вътрешно да се случва в човека.Лично аз много правя за това,да не бъда успешен.Казвам ви го честно.И с това дразня много хора.В това число и журналистите.Защо?Защото много често отказвам интервюта.Не защото съм толкова умен,красив,невероятен и имам толкова много работа,че Господи Боже,нямам никакво време.Всичко това им го говоря,за да не се обидят.Всъщност,им отказвам често,защото вече няма за какво да се говори.Както вие съвършенно вярно казахте в началото на разговора,има статии,които за пореден път дълбаят в живота ми,повтаряйки за хиляден път нещо,което всички,които се интересуват знаят,а на останалите да четат за пореден път това нещо,и на мен да го говоря,ми е просто противно.

-Значи ли това,че не стигат професионалните статии,професионални отзиви за това,което се отнася за работата,а не за живота?

-Съвършенно вярно.Не стигат професионалните разговори.Аз с радост бих отделил време,да поговорят с мен сериозно за някакви мои работи,и далеч не винаги добри,делеч не винаги стоящи в топа на пълнометражните филми.Но ето,току що излезе филма "Ние от бъдещето".Филма,от моя гледна точка,заслужава всякакво внимания от гледна точка на истинската ни кинокритика.Може би,аз нещо съм пропуснал?Може би,просто ролята ми не е главна,защото всички тези разговори не са дошли до мен.Всичко може да е.Но такива опити от страна на журналистите,все пак,нямаше.

-Знаете ли,смешно се получи с този филм,защото въпреки всичко,ако правилно помня,в първата или даже във втората седмица,което е много по-важно,от показването му този филм рязко даде напред,и ако не журналистите,то във всеки случай зрителите го оцениха.

-Освен това,знам,че е имаше много добра "реклама".И всичките мои приятели,приятели на мои приятели,познати,просто непознати хора,които идваха при мен и казваха "Даниил,какъв забележителен филм.Ние казахме на всички познати,че филма е много хубав".И пак вашия брат-журналиста,простете,че говоря за вас в трето лице,не поддържаше тази история на успех.

-А на вас харесваше ли ви филма до преди това,да бъде направен?До преди свършването на снимките?По време на подготовката,когато сте чели сценария,разбирахте ли,че филма ще се получи добър?

-Разбирах,че там има много силна драматургическа основа.Историята е за това,как четирима млади мъже попадат в друго време.От гледна точка на разказа и на историята,филма е много интересен.Но всъщност,ако говорим честно и откровено,накои сцени се дописваха набързо по време на снимките.Затова,това не беше някакъв такъв завършен фолиант,запечатан,непроменяем,при който всяка дума е канон.Нямаше такова нещо.Той беше много силен,като начална основа.И снимките бяха много сложни.

-Физически?

-Именно физически.Не трябваше просто да се излъже,не само,когато там пълзиш и не трябва да си надигаш задника,защото играеш професионалист.А аз между другото не съм служил в армията и не го крия.Затова за мен беше двойно,даже тройно сложно.Но и защото,лично аз,не зная как е при другите,може би някои се отнасят по-леко към това,а може би и това е правилно.Тежко затова,че на мен лежеше отговорността за това,че този филм могат да го гледат родителите на моите родители,старите,ветераните,и въпреки че това е някаква фантастическа история,в нея има много сериозни послания,както към младото поколение,така и по отношение на нашите прадеди.И Андрей Игорович Малюков направи всичко за това,че никой да не го е срам за свършената работа.

-Кажете,колко често,винаги ли,и доколко силно е усещането,че този филм,или сериал,или спектакъл ще бъде гледан?

-Колко често присъства това усещане?

-Доколко това е работа за зрителя?Или ваша?Или вие просто изпълнявате волята на режисьора?

-Мисля,че във всеки случай,това е разговор със самия себе си.Ако мислиш за това,кой,как и колко,колко успешно,и как ще се гледа рейтинга,ще се слуша,ще се чете,то този път е много кратък и различен.

-Не,не.Нямам предвид рейтинга.Извинете,може би не съм се изразил правилно.Имам предвид друго.Ще повярва ли зрителя във вашата честност?Във вашата игра,във вашия герой,който не е задължително да е положителен.Вие сте играли и рядко неприятни,меко казано,типове.С нещо такова мисля,че дори сте започнали.Вашата кариера практически с това е започнала.Чувствате ли отговорност пред зрителите,какво им показвате?

-Разбира се,че да.В такава транскрипция на въпроса ви отговарям-да.Отговорност има.На първо място,навярно,тя лежи в рамките на етиката.Можеш да играеш добри,лоши,много лоши и много неприятни типове,главното е...вече започвам да се хващам,че говоря на езика на Житинкин.Та главното е,да го няма обаянието на злото.Обаянието на злото,което преминава в някаква философия и омагьосва зрителя.Главното е,да го няма това,защото злото по своята природа е отвратително.И колкото и да не е обаятелен артиста главното е накрая зрителя да няма смесване на акцентите кое е добро и кое лошо.

-Но това е чисто холивудски проблем.Тоест мошенникът може да бъде обаятелен,а например героя от "Мълчанието на агнетата" не е задължително да е обаятелен.

-Той също е обаятелен.И докато говоря това се ловя,че мога да се ударя по другата ръка,защото,нима не е обаятелен Антъни Хопкинс?Чудовищно обаятелен е.

-Хопкинс-да,а Ганибал Лектор?

-Сам за себе си,имате предвид историческия персонаж?

-Не,не историческия,имам предвид това които показва Антъни Хопкинс.Това,което той играе е великолепно-да разбира се,без съмнение.

-И пак,навярно има смисъл да се говори за връзката между актьора и неговия персонаж.Това,което прави Антъни Хопкинс е безумно обаятелно,но в резултат,този персонаж не предизвиква нищо друго в нас освен вълнение.Това е голяма разлика.

-Много добре,че заговорихте за Житинкин,защото това е пряка връзка към най-отвратителния персонаж,който сте играли.Мисля,че много са ви тормозили с тези въпроси,но няма как да не говорим за това.Разбира се,Чикатило.На мен ми е интересно даже не това,как сте го израли.За това вече много е написано,обсъждано,а как се съгласихте на тази роля?

-Главното е,че никой не го е виждал,което е най-удивителното(смее се).Всички говорят за това,всички питат за това,но никой не е гледал този спектакъл.В Москва го изиграхме един път.Това от гледна точка на мениджмънта,е предвижване на продукта,това е просто гениален пиар ход.Андрей Житинкин-това е гениален пиарщик.Защото,изиграхме един път този спектакъл в музея на Маяковски и за това,просто...мъртния журналист не пита,да даже ако можеше и той би питал.А иначе,защо съм се съгласил.От гледна точка на провокацията-да,безусловно,това беше една провокативна роля,но аз винаги съм имал едно наум,как да изиграя така,че да не бъде привлекателно.Въпреки че,портретното сходство между мен и Чикатило,общо взето е много далеко.

-Да го кажем направо,го няма.

-Да,просто го няма.

-И за да го няма обаянието на злото,за което вие преди малко говорихте.

-Общо взето,този разговор не е за последните 30 секунди преди рекламата.

-Добре.Може би ще го продължим-може би не.Имаме достатъчно други теми.Правим малка пауза.

-И така,върнахме се в вашето студио,студио Кино FM.На гости днес ни е Даниил Страхов.Мъча го с въпроси,включително и ваши въпроси,уважаеми телезрители.Току що свършихме с обсъждането на въпроса за обаянието на злото,привлекателността на злото-не философски,а в това,което показва актьора,актьорското майсторство.Но преди да се задълбочим в тези философски проблеми,трябва естествено да предадем на Даниил вашите въпроси,които намерихме на различните сайтове на "Кино FM" и на сайта на ежедневника "Аргументи и факти".
И така,Даниил.Въпрос от читателката Ирина,телефон 8-026-521-"Ако в Холивуд могат да се прославят и некрасивите актьори,Упи Голдбърг,Барбара Стрейзанд,то при нас можеш да се прославиш само ако имаш хубавичка муцунка,и вие сте един от тези красавци.Как мислите,ако нямахте такава привлекателна външност,щяхте ли да се снимате в рейтингово кино?"

-Отговарям.Такива артисти,като Панин-старши,Панин-младши,такива артисти като например -Гоша Куценко,също не е изписан кравец,доколкото ми е...

-Внимателно,той е силен човек!(смеят се)

-Мисля,че той ще бъде радостен да чуе,че не е такъв,както там е написано,"хубавичко личице".

-Нещо от този род.

-Да.

-Муцунка.

-Муцунка.

-Муцунката Гоша Куценко-това е добър въпрос.

-Ами да,общо взето това са две неща,които са напълно несъвместими,според мен.А ако мен ме считате за "хубавичка муцунка",то Господи Боже,изобщо няма какво да се спори,защото това е въпрос на "харесва ми,не ми харесва",а за това да се спори е просто безмислено.Относно успеха не тези или онези артисти в нашето ново руско кино,бих поспорил с вас,дори за примера,които дадохте с тези три-четири хора,които уважавам.

-А аз от себе си ще добавя уважаема Ирина,ако може,че според мен Упи Голберг-тя,разбира се не е "красива муцунка",а абсолютно красива жена.

-Абсолютно съм съгласен с вас.А вече ако се говори за Барбара Стрейзанд,то тук въобще,както се казва..

-Да си затвориш очите...

-И да си вдигнеш ръцете..

-Въпрос от читателя Сергей,телефон 8-916-242-"Даниил,основно ви знаят от сериалите.Не се ли боите завинаги да си останете сериална звезда? Заворотнюк,Насков така и завинаги ще си останат детегледачка и домашен помощник.Срещали ли сте се с такъв проблем в творчеството си?"

-Слаба Богу не,защото тези сериални работи,които колкото повече време минава,толкова по-редки стават,от гледна точка на количеството на сериите,не се боя,защото в моята творческа биография,така да се каже,ако не звучи надуто,има такива режисьори като Малюков,който току що пусна "Ние от бъдещето",като Рогожкин с който съм снимал два филма,първата "Транзит",а втората "Игра",която би трябвало лятото да се появи на нашите екрани.Снимам се у такива режисьори като Урсуляк,и ако трябва да се говори за това,то-да имало е различни в моята биография,а ако вие мислите,че артистите от старото поколение са се снимали само в пълнометражни филми,то не е така.Те също са се снимали в телевизионни филми и в спектакли.Времето се променя,променят се форматите.Друга е работата,че те не винаги са честни,от гледна точка на крайния резултат,на завършения продукт.Но аз лично се старая да бъда максимално честен към своя материал,към своята роля и да се отдавам до край.Съвсем друга е работата,че се отдавам все по-рядко и рядко(смее се).Но това е друг въпрос.

-Кажете моля,точно за този въпрос и милиони подобни въпроси,които задават на различните актьори,режисьори се проследява една много странна тенденция: от една страна,сериалите,практически всички гледат,а от друга всички ги ругаят.Както в своето време,в съветското време-едва ли го помните,ругаха вестник "Крокодил",имаше такава шега,че всички се делят на такива,които го четат,и на такива,които го четат,когато обаче никой не ги гледа.Така се получава и тук,че всички са готови да хвърлят камъни по актьора,който се снима в сериали,но тогава възниква въпроса:откъде са ви видяли в този сериал?Значи са ви гледали.

-Откъде знаят,че съм се снимал там...

-Е,това могат да го разберат от вестниците,а откъде са ви видяли?

-Ааа...първо,това..

-Защо има такова отношение към сериалите,според вас?

-Това,знаете ли,в театъра за да си направиш "гур-гур",артистите говорят "За какво още да се говори,ако няма за какво да се говори"-та това е толкова банална тема-да хвърляш камъни по артиста,които се е снимал в сериали.Първо,има разлика от сериал до сериал.При нас,говоря за това постоянно-вече се уморих,защото това е някаква такава "порочна тема".Какво е сериал?В програмата на дадена телевизия,във всяко списание,"сериал" наричат всичко."17 мига от пролетта" е сериал,"Бедната Настя" е сериал,"Детегледачката" е сериал,"Ликвидация" е сериал."Робинята Изаура" също е сериал.Но...

-Относно "Робинята Изаура" е трудно да се спори,това действително е сериал(смет се)

-В това е работата,че никой не спори,че "Робинята Изаура" е сериал,но относно това професионално и точно словосъчетание като "многосериен телевизионен художествен филм"-"МХТФ",изобщо се е загубило от нашата всекидневна упортреба,в това число и благодарение на хората,които правят кино и сами ка го изключили от своя професионален речник-а напразно!И съответно,сега,всички при нас се снимат в сериали,защото така или иначе,имат работа с телевизията.Да нямаш общо с телевизията е невъзможно,общо взето същото,както и с радиото.

-Защо невъзможно,за публичност?За пари?За какво?

-Допуснем,че не е само за това.За някой и за това също,да безусловно,все пак наша професиа предполага известна публичност.И когато теб те викат,втори,трети,десети,двадесети път в някакво предаване,в някаква програма "Добър ден",ти двадесет пъти отказваш,но на двадесет и първия-отиваш,защото имаш информационен повод,защото си длъжен да поддържаш филма,защото това,защото онова.В това няма нищо лошо.Загубих си мисълта.Относно сериалите...

-Сериалите,многосериините художествени телевизионни филми..

-Да.Защо е невъзможно,защото не всяка роля може да бъде разказана в пълнометражен филм.Не всяка роля,не всяко произведение може да се настрои за пълнометражен филм.Да разбира се,има варианти,когато разтягат всичко.

-Знаете ли,никой не спори с това,че това,което ние гледаме в последно време все по-често и по-често,което наричаме условно "художествено кино" е различно.Ние виждаме,как излизат режисьорските пълни версии на старите,като че ли не много дълги филми,ние виждаме как някои екранизации ги разтягат един Бог знае колко,и Слаба Богу,аз говорих за друго-защо отношението на нашите зрители е такова,че това е второкачествена работа?

-Мисля,че това отношение не е в зрителите.Мисля,че това отношение в много е наложено от "СМИ",и самите продуценти,които,особено по-рано се отнасяха с голямо недоверие към артистите,които започваха своите творчески дела с големи крачки.Ето.Всъщност аз ги разбирам.Мога да кажа едно,че за последната половин година,включвайки телевизора,започвам да обръщам внимание на това това,че това което те говорят,а те говорят,че постепенно ще започне разделяне между сериалите и киното,постепенно това разделяне ще се случи. Защото има разлика в организацията на един актьор,които се снима в сериали,и артисти,които се снимат или в пълнометражни или в телевизионни филми,като "Ликвидация",ако говорим за новите като "Идиот".Не знам кой сериал да спомена,за да не обидя никого,общо взето разбрахте ме.Актьорската природа започва да се променя на два такива,не бих казал "полюса",но все пак "чувството да си в кадър" при тези хора е различно.
от SladUranka
Ср 02 апр 2008, 21:48
 
Форум: Мультилингво / Multiple language forums
Тема: Bulgarian fans
Ответы: 255
Просмотры: 147569
След.

Вернуться к расширенному поиску